Днес отивам при директора, търпението ми се изчерпа

Аман от такива дебили! Въобще ни я чакай да се накуми!
На моя близка детето е с епилепсия, след разговор предварителен преди постъпването му в първи клас, и обещанието да се държи с детето нормално - както със всички други, "другарката" обявила - Не я закачайте - тя е болна! Излишно е да казвам че дечицата се държали все едно е чумава , което "допринесе" за влошаване, а не подобряване на психическото състояние на детето!
Нямам думи просто!

Напълно те разбирам и подкрепям. Лично аз, обаче, бих носила със себе си и нещо в писмен вид / жалба или молба/, при това адресирана с копие и до по-висша инстанция. От опит (но не в училище) съм забелязала, че хората се страхуват от документи.
Малко офф. Учителката в занималнята на дъщеря ми си позволяваше да нарича децата с "простаци такиви" и т.н. Отидох да разговарям с нея и я уведомих, че записвам на телефона  си разговора и че при следващ случай отивам със записа при директорката. От тогава насам по думите на дъщеря ми обидни думи не звучат в ефир.

Разбира се ,че ще отидеш при директора.Тези хора не разбират от нормален човешки разговор и не се съобразяват с проблемите на децата.Голямата ми дъщеря е асматик и въпреки проведените разговори с госпожата,че няма да играе физкултура,да не трие дъската,защото се задушава от тебешира,няма да ходи на "модул туризъм",защото ги води по полянки и паркове /детето получава пристъпи от полени ако стои по-дълго време на места където има треви,цъфтящи растения и дървета/ същата продължава да натяква на детето -"ти ,Юлиана пак няма да идваш нали,защото майка ти пак не те пуска" и т.н и т.н.На Юли й е писнало непрекъснато да й натяква,че виждаш ли само тя не ходела.И така детето се комплексира още по-вече.Вместо да помогне на детето да не се чувства "различно" тя му натяква постоянно.И скоро ще си говорим отново с госпожата и ако продължава в същия дух ще отнеса проблема до директора и ще искам да бъде преместена в друг клас.
И това били "педагози"........................

Отвратително е. Имам чувствата, че се озлобяват с течение на годините. Професията изисква търпение и нежност, а не злоба каквато виждам,че демонстрират и други г-жи.
 Относно молбата...Днес няма да нося нищо, но смятам да му заявя категорично на г-н директора, че ако не вземе мерки ще отида директно в инспектората. Умът ми не го побира, самият той ми я препоръча като най-добрата учителка за начлинет класове. Това  ако е добър педагог явно моите представи за света са сбъркани.
 Всъщност аз днес като отида при него и като говоря той какво ще направи по случая според Вас?

Не знам дали е уместно да попитам, но за кое училище става въпрос?
Наистина такова поведение от учител е меко казано недопустимо.
Според мен госпожата се държи абсолютно неадекватно - или си е такава или се заяжда умишлено точно с теб.
Задължително отивай при директора и не оставяй нещата без последствия.

Що се отнася до реакцията на директора, трудно ми е да кажа, но не съм оптимист.
Най-много да я смъмри и да я посъветва да не изпада в директна конфронтация с родител.
Все пак те са от едната страна на барикадата, а родителя - от другата.
Както те за нас са "враго", така предполагам, че сме и ние за тях. 

В Бургас е училището, едно от "елитните", " Братя Миладинови ". Всъщност още от самото начало не се залюбихме с г-жата. Нито е имало скандали, нито спречквания, просто някаква взаимна антипатия.
Да, изпревари ме Може би съм го споменавала и в другите теми или имаш лични впечатления?

а аз имам малко страничен въпрос: защо децата с очила трябва да седят на първите чинове? нали именно с очилата се коригира зрението?
дъщеря ми е с висок диоптър късогледство и щом започне да не вижда добре дъската от задните чинове, значи е време за преглед и корекция на очилата.

а относно описаното отношение от страна на учителите - не бива да им се позволява да се държат така, нито да се допуска децата да се възприемат като жертви.

не знам късмет ли е, че досега не сме се сблъсквали с такива учители...

Не твърдя, че детето ми е с предимство заради късогледството. Просто мястото и е на първия чин, колкото и егоистично да звучи. На този етап зрението и повече неможе да се коригира и единственото решение е да е на по-здравословно разстояние от дъската. И в моето детство, и в досега ми с други класове ( имам кратка, но поучителна учителска практика ), децата с проблеми с очите винаги са стоели отпред.

Каси,
абсолютно си права и съм напълно съгласна с теб!
Имам един деликатен въпрос - готова ли си да си преместиш детето?!
Гарван гарвану, око не вади!
Не те карам да отстъпваш, просто помисли
ако малката е до 4ти клас - значи това е госпожа "вечната Амбър"
Преподавателите далеч не са това, което очакваме и
не съм убедена, че няма да рефлектира върху детето?!
Имай го предвид!
Ако приемеш съвета ми
отложи го за утре, но добре го обсъди с малката!
Каси, за жалост имам гаден и тъжно богат опит и с даскали, и с набедени за директори, и с РИО ................

По отношение на очилата
почти никога корекцията не е пълна и
винаги има призматичен ефект
точно заради това децата, с очила
винаги са напред

Ясно ми е че ще рефлектира върху детето ( отдавна го обмислям преместването, може би и сгреших, че не се решавах ). Да, въпросната г-жа ще е до 4-ти клас, което означава още 2 години да я тормози. Не съм сигурна дали може по средата на годината дете да се прехвърли от едни клас в друг, но предполагам няма да е проблем. всъщност детето настоява да го преместя...Тази  и на мен да ми беше учителка и аз нямаше да искам да ходя на училище.

Тогава на война като на война!!!!
Естествено, че можеш да я преместиш когато пожелаеш-ГАРАНТИРАМ ТИ!!!
Избери училище, говори с директора и се запознай лично с новата госпожа!
Едва тогава действай,
ама с жалба и ги раздрусай здраво!!!!

Ако мога да ти бъда полезна с "богатия" си опит - пиши на лични - твоя съм!
Успех!!!
 

Прибра се малката от училище, задала и пред целия клас с крещящ тон въпроса Била ли виждала от 4-ия чин, тя отговорила Не и я преместила на втория. Това сега като някаква демонстрация от рода на " Ето на, ти ми каза, но аз пак я сложих там където сама прецених " ли да го приемам ?

Касиди, премести детето в друго училище или паралелка, не знам, къде, но не я оставяй при учител, който има антипатия към теб и се държи кофти с детето. Защо спори с теб, когато й казваш, че детето не вижда от задните чинове и това прави безсмислено присъствието му в часа въобще.
Казваш, че ще я измъчва още 2 години... Няма да са две. Защото когато тази кощрамба предава класа си в 4 -ти клас на новата им учителка, ще каже по 2 думи за това и онова дете - непременно. Не се и съмнявам в това.
Аз бях "черна овца" в училище, но заради магарии и борби за справедливости... Бях набелязана и дори, когато ме изпитваха по история и си четях урока от учебника едно към едно, скрит под чина, ми пишеха тройка..., защото съм аз.
Ако детето ти се чувства подтиснато в този клас, с тази госпожа, по-добре го премести при друга..., и дано тя е по-свястна. Но оплакване на директора трябва да има и още как...

Каси - махай си детето от там!!!!
Но накарай недоразумението, набедено за учител, да те запомни и да съжалява!!! 

Това е груба демонстрация на превъзходство 

а всъщност детето вижда ли от втория чин?
и каква е гаранцията, че няма да попадне на друг образцов педагод следващия път и на другото място?
може би е редно да говориш с даскалицата лично (не по телефон или посредством жалби/молби и пр.) и може би дори заедно с мъжа ти, че се надяваш личните антипатии, които имате една към друга (или поне липса на симпатии) да не повлияят върху професоналното й отношение към детето, защото то (детето) усеща напрежението между вас и ефектът е стрес и нежелание да посещава училище (например, де) или там какъвто е ефектът.
все ми се струва, че мен ако ме местят като чувал с картофи наляво-надясно, ще се чувствам още по-зле, отколкото ако не ме местят, дори да съм в не-своя и некомфортна среда. освен това, ако въпросът към детето е "искаш ли да се преместиш?", то вероятно предполага, че отговорът трябва да е "да". е, ако то само запита "мамо, няма ли начин да се преместя, това е друга работа". всъщност, в момента гадая, така че може и да няма какпа истина в това, което казвам.
исках да кажа, че винаги съм вярвала, че проблемите се решават с диалог, а не с агресивно действия, ако насреща човекът не е абсолютен типигьоз, рабира се.

Като дете с очила, на което му писна да седи на първия чин, мога да ти кажа, че сядах на някой от задните чинове и се спотайвах да не ме забележат и да не се сетят да ме преместят отпред та в тази връзка, питала ли си детето си дали иска да седи там 
Ако е с очила, няма проблем, всичко се вижда 

Намесвам се, защото имам подобен проблем с детето ми в детската градина. Само да попитам- има ли педагогически съветник(психолог) в това училище? Защото те са хората, които обикновено разрешават подобни конфликти. В случая наистина май става дума за борба за надмощие.

Имам брат-близнак,който беше и е със силно късогледство и винаги е седял на първия чин,защото най-добре виждаше от там.Но явно госпожата го кара на заяждане и от позиция на силата,което е недопустимо.И когато не разбира от нормален човешки диалог ,единствения начин е жалби до директор, РИО и други,за които се сетиш.Макар,че гарван гарвану око не вади,но си длъжна да опиташ.Успех!

Защо не занесеш медицинска бележка от детски офталмолог , че е задължително детето да е настанено на първия чин
Винаги са напред , Мина , нали не означава винаги първи чин
Защото пък аз съм запозната с доста случаи , в които това детето да седи там е желание на родителя , а не желание или необходимост на детето .
Съгласна съм , че има и лоши педагози 

Ако детето само не ми беше казало,че не вижда не бих инициирала разговор с г-жата, но е факт че малката не вижда и се оплаква на мен вечер вкъщи. Между другото тя сама изявява желание да я преместя в друг клас, аз съм тази която все отлага уж за добро
...
Никол, оплаква се наистина. По принцип не е лигла и ако нямаше проблем никога не би мрънкала за нещо подобно.
Не е претенция да настоявам да я преместят, първите чинове винаги са заети от децата на  родителите-подмазвачи. Съжалявам ако звучи грубо, но поне в нашия клас ситуацията е такава.
Да, има такъв служител в училището. Играе явно ролята на буфер между двете страни в подобни ситуации. Но аз възнамерявам да пропусна компетентното му мнение и утре сутрин първата ми работа ще е да отида на разговор при директора.


Момичета, омотах се в цитати

Кас , разбрах случая ти и лекинко ти намекнах как да процедираш 
Просто се опитах да обясня , че монетата има две страни , това по повод някои по-крайни мнения в темата ти

   Абсолютно си права!!!Но говори-тоест абсолютно безпрекословно заяви желанията си пред самата учителка.Ако реагира просташки/хубаво би било да я запишеш на телефон/отиди при директора.

Кас ,според мен ти вече доста време се опитваш да разрешиш проблема интелигентно. Време е  за тежката артилерия.Аз също съм работила като учителка  и е имало доста родители, които не съм харесвала, но никога, никога не съм си позволявала да се отнасям с детето им  зле. Моя позната направи грешката да  премести детето си от въпросното училище, защото цитирам:'' Те вече били вдигнали ръце от него и незнаели какво да правят'' Та ,след това за съжаление и се наложи да го мести още 2 или3 пъти. Така детето до 4 клас е сменило четири училища                                                                             Да ти кажа честно ,  моето мнение  е, че наистина трябва да говориш с директора ,но съвсем спокойно.Във всяко стадо си има мърша и може тази именно госпожа да е мършата в училището.А може  и да е назначена отгоре  и да си я знаят що за стока е, но директора да е с вързани  ръце.А, бе ,варианти много, трябва да ги обмислиш добре всички.Както са те посъветвали преди мен, вземи бележка от офталмолога на детето , с която  да удостоверишр че наистина трябва да стои на първия чин и я заври в носа на тази даскалка.Ако  още същия ден не премести детето -бегом при директора                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Уф стана малко объркано, но дано си ме разбрала.Успех!!

Касиди, можеш да направиш последнен интелегентен опит да и обясниш, че, ако детето седи на първия чин, най-отляво (откъм прозореца) или най-отдясно (откъм вратата) няма начин, то, колкото и да е високо да пречи на останалите ученици. 
Аман от учители, които са си сбъркали професията!

Да и аз знам, че децата със лошо зрение стоят на 1 чинове. Моята майка все подозираше, че не виждам добре (понеже тя самата е с очила) и караше учителите да ме слагат на 1 чин, което те и правиха (а аз не бях от най ниските деца), въпреки, че аз лично нямах проблем със зрението и си виждах отлично и то последния чин.
Тая г-жа явно се е заяла нещо, според мен. Което е доста гадно и непрофесионално от нейна страна. Лошото е че вашия спор, ще рефлектира върху детето, тя ще се настрои срещу него и ще му стъжни живота. Защо не преместиш дъщеря си в друг клас (ако видиш евентуално лошо отношение към детето ти, защото това не можеш да го промениш дори и да отидеш при директора).
Много кофти ситуация.


  Да ако това въобще е проблема, или се опитва да каже (аз съм учителката от мен зависи, аз коля и беся, ще видиш кой командва) с това си поведение. Абе комплексари.., само не мога да разбера, защо си ги избиват на децата

Аз съм бургазлийка и репутацията на училището ми е добре известна. Чак не мога да повярвам, че именно там се развива случката.
Отивай при директора, това не се търпи вече. Ако и това не помогне, направо си премести детенцето в друг клас. Подкрепям те изцяло!

Евала за това, че се застъпваш за детето си. Аз най се дразня, че моите родители, че никога не са се застъпвали за мене, моята класна като бях в 6 клас не ме харесваше и реши заради тази причина да ме остави на поправка (при условие че нямах нито 1 двойка) и майка ми като отиде да говори с нея, онази взе да и говори, че съм носила обици и съм си слагала молив на очите (и нищо за оценките ми). И майка ми вместо да се застъпи за мене и да отиде при директора или при по горна инстанция, ми каза. Ами ще караш поправка, нищо, че нямаш двойки и нищо, че така или иначе ще те местим в друго училище (понеже сменихме жилището), не ми се разправя с нея.
Аз веднага бих сменила класа, още повече, че и самото дете иска.

Братовчедката на мъжа ми (5. клас) имаше проблем с една преподавателка, която непрестанно й крещеше за щяло и нещяло от началото на годината, защото нашата мома й е отказала в началото на учебната година да се запише на уж доброволно извънучилищното занимание, организирано от съответната учителка. Но чашата на родителите й преля, когато преди месец въпросната г-жа хванала нашата девойка за косата, за да я обърне да гледа в посока на дъската - без предупреждение и с такава сила, че братовчедката я боля глава цяла вечер. На следващия ден баща й ходи при директора и той каза, че ще вземе мерки, но за да предприеме каквото и да било, трябва до него да постъпи писмено оплакване. Писахме жалба една вечер точно по съвета на solaris - един екземпляр до директора, един до една инспекторка в МОН, позната на семейството - този екземпляр служеше само за "сплашване", не са го използвали и един до самата г-жа - защото бащата на братовчедката искаше да разговаря лично и с нея (нещо, което ти вече нееднократно си направила). Та ако занесеш жалба, те са длъжни да я заведат под някакъв номер и да вземат съответните мерки; ако не друго, то поне ще изглеждаш "по-тежко".

Друг е въпросът, че директорът бая сол трябва да й насоли на тази жена върху главата, за да я е страх да ти тормози детето - доста е вероятно да се озлоби още повече тази особа. И ако дъщеря ти сама е готова да се премести в друг клас, двете години, които й остават до края на 4. клас, изобщо не са кратък срок, ако ще се чуди как да се свива пред тази жена през цялото време...

Касиди, не прави компромиси с комфорта и спокойствието на детето си.  Сигурна е ужасно лошо да си черната овца в класа. Класната ти прави на пук, според мен. Явно е някаква крива пача, с извинение. Според мен е предубедена и скоро това ще рефлектира върху оценките на детето / ако вече не е рефлектирало/. А ниските оценки още от втори клас могат доста да и сринат самочувствието. Един преподавател с отношението си може да накара детето да се почувства като пълно нищожество. По-добре стреса от смяната на нов клас, ако щеш и на ново училище, отколкото ежедневния стрес, страх и срам, който може да преживее при тази .... недоклатена кака.   


Моля да бъда извинена от тези, които ще се засегнат лично от обидните ми епитети към тази жена, наречена учителка. Учителите по принцип заслужават уважение. Но аз не мога да уважавам човек, който унижава децата по такъв явен начин и се възползва от това, че са малки и слаби, и още не познават правата си.

Касиди какво става не си писала още?

не писах, защото " днес " остана за " утре ". Убиха ме от работа и една минута свободна не ми остана. Утре ще информирам след разговора.Между дургото днес г-жата питала детето " Майка ти някакви други искания да има от мен?!". И този цитат заедно с всички останали утре ще бъдат предадени на директора лично и с най-голямо удоволствие от мен.

Доколкото разбрах, дъщеря ти е във втори клас. Как може тая Овца проста, така да се заяжда с детето? Защо си избира такива неравностойни противници? Касиди, непременно утре намери време да идеш при директора.

Касиди,

а какво пречи на учителката да сложи дъщеря ти на първи чин най-дясно или най-ляво? Така детето ще е странично спрямо дъската, няма да пречи на погледа на другите деца зад нея...

Като ходиш при директора, хубаво е и самата госпожа да присъства на разговора - за да няма после съмнения кой какво е говорил и какви ангажименти е поел.

 Говорих току що с директора. Беше повече от озадачен защо след като детето има проблем тя не го мести. Разказах и за случката с учебника и коша от миналата година заявих, че съм била достатъчно толерантна да го преглътна, но ако от днес нататък усетя някакво негативно отношение от нейна страна към детето директно пускам жалба.
 Отговорът му беше " Още от днес детето ще стои на първия чин, изобщо няма какво  да го коментираме!"

 Това е.
 Ако тази жена намери начин директно или индиректно да тормози детето заради разговора ми с директора днес няма да се поколебая и хем ще пусна жалба, хем ще разтръбя из бургаските какви "елитни" преподаватели работят, в това така елитно училище.

Добър директор 

Чоовекът ако знаете с какво недоумение ме гледаше, чак изпита неудобство...

добре си направила, че си стигнала до директора. само че ми се струва, че първият чин е най-малкият проблем в случая. спечелила си малката битка, но дали учителката няма да продължи да упражнява върху детето ти онзи вид поведение, който трудно се дефинира като насилие, но в същото време тежи и мачка и отблъсква
директорът каза ли нещо по въпроса за хапливите забележки на учителката към детето ти?

Попита ме какво и е отношението към детето. Казах му истината, че е намерила начин да и убие желанието да иска да ходи на училище.
 Имам обаче опасения, че ако не днес като взимам малката, то тези дни ще инициира някакъв разговор с мен въпросната г-жа. Не съм сигурна какво точно трябва да и кажа и изобщо нужно ли е да говоря каквото и да е повече с нея?... Защото ако трябва да сме обективни аз не я прескочих като инстанция, напротив-помолих я и след като тя не отреагира положително естествено е че ще се обърна към този, на когото е подчинена.

нека инициира разговор. кажи й точно какво те тревожи в отношението й и как реагира твоето дете. бъди спокойна и аргументирана. потърси съдействие от нея как заедно да помогнете на детето да се справи с нежеланието си да ходи на училище, със страха си от забележки от страна на учителката и т.н. покажи й, че не си на всяка цена против нея, а търсиш благоприятно развитие на ситуацията. в крайна сметка целта ти не е непременно да й натриеш носа и да преместиш детето.
и успокой детето, че възрастните също правят грешки, но могат да се променят. нека да не се страхува.

Знаеш ли...като прочетох написаното си давам сметка, че не бих могла да сдържа добрия тон. Зная,че това е в интерес на детето и че това е най-важното, но мисля че отдавна прекрачихме границата на благоразумието, най-вече тя. Дълбоко се съмнявам, че ще отреагира позитивно на едно такова доборнамерено отношение от моя страна, все пак аз демонстрирах такъва към нея съмсем до скоро...и ефекта беше нулев.

Кас,
радвам се на директорската реакция,
но аз съм Тома неверни и никога не приемам такива реакции за чиста монета.
Може би тази мнителност ме е предпазвала до сега.

Не се тревожи, че няма да бъдеш спокойна,
а напротив превърни го в оръжие
Е как очаквате, една майка, притеснена за детето си, да е спокойна?!
Че аз ще реагирам за всеки човек, ако е подложен на подобно нещо - камо ли за детето ми!!!

Предупреди ЛЕДЕНО въпросното същество,
никога да не е посмяла да коментира теб и комуникацията и с теб, пред целия клас!
Ако иска конфликт - нека е пред директора и да е равностоен!!!
Остави я тя да се обяснява и да се защитава.
Нека тя се аргументира - НЕ ТИ!!!
Защото, ако ти започнеш да се аргументираш - изпадаш в ситуация да се оправдаваш!
Ти си там, защото я обвиняваш
нека тя да дава обяснения!
Детето ми от малко знаеше този принцип
ако се скара с приятелче - проблема е неин,
но ако се намеси възрастен и след подобен случай на твоя
дъщеря ми казваше пред целия клас
Госпожо хайде да звъннем на мама или тате
да ги питате тях или да го кажете на тях.

Пред Директорката "нежно"  предупредих,
че само да разбера, че има и най-малка вероятност за негативно отношение към детето ми,
за опит да бъде унижена или не дай Бог да се отрази на успеха и
на секундата предизвиквам комисия!!!

Стана дълго 
извинете ме!!! 
Пиши за развитието

п.с. Аааа, много е важно разговора да е пред свидетели!!!

От опит казвам,че винаги може да се намери начин хем детето да е на първия чин,хем другите деца зад него да виждат!!!Просто първият чин се отмества с 15-20 см встрани,т.е.чиновете няма да са "ПО КОНЕЦ",но всички ще са доволни.Елементарно е ,но явно тая се надува и се прави на вездесъща, а най-вероятно иска да докаже,че не приема заповеди от родители.Всъщност ,родителят не може да заповядва на учителя,но ти,Касиди,не си и заповядвала,нали?Спазила си добрия тон,поне в началото,нали?!
  А относно хвърлянето на учебници и униженията....Ужас!!!
  Какво прави детето ти още в този клас,при тази учителка,какво ви задържа там????????Бягайте и не се обръщайте.
  Началното обучение,началната учителка са мн.важни,остават траен отпечатък  в цялостното развитие!!!Бягайте оттам.

Браво Каси радвам се че нещата се развиха така добре. Също така Мина ти е дала много добри съвети относно това как да реагираш в определена ситуация.

Малката ей сега ми звънна,че г-жата и казала да ми се обади и да ми предаде че искала да говори с мен днес след училище.

Каси, да не те стряскам, но имах подобен проблем с едното ми дете още в първи клас! Напуснахме училището с гръм и трясък и директорката взе страната на учителката (която "педагожка" беше с пет месеца стаж! на 25 годинки) и въпреки, че и казах да си кръстят училището Йосиф Висарионович Сталин (защото се водеше само като номер, но нямаше име) тъй като тук действат на принципа "Нет человека - нет проблема!" и бях подложена на отвратителен "другарски" съд от петима родители, които диктуваха положението в класа, а децата им не пърхаха с ангелски крилца за разлика от моят "дявол" - постигнаха своето! Разбих детството и на двете си деца (близнаци са)! Проклинам ги с цялата мъка на майчиното си сърце! Всичко това има необратими последици върху детето ми и до ден днешен, за мое най-голямо съжаление!  Толкова сълзи съм изплакала... като свърши ваканцията и дойде време за училище и все едно ме стягат с примка, като знам какво ме чака отново и отново!Не знам какво да правя вече. Но съвета ми към теб е: Направи всичко в името на детето си! Мини през огън и вода и не им позволявай своеволия! Някои от тези хора (учителите на нашите деца) се самозабравят вече и злобата им е основното чувство, което ги владее! На какво ще научат децата ни!? Учителството е преди всичко призвание, не професия! Много малко от тях са достойни да бъдат наречени учители, а още по-малко педагози!

Ето тук стана голямата грешка! Съсипаха и последната капчица желание на моето дете да се чувства добре в училище! От тогава до ден днешен, за него присъствието му в тази среда, е един малък кошмар! За мен също!

Каси, останалите са ти дали супер компетентни съвети, но аз като човек с професия , много далеч от учителската, ще ти отговоря като майка и като дете, което е било мразено от учител, само защото се сбихме с друга моя съученичка, която е дете на най- добрата приятелката на учителката ми .. И като ме намрази тая жена, нямаше утърване ..  Успях да придумам нашите да ме преместят в друго у-ще (което беше и по-близо до нас) и всичко си дойде на мястото ...
Моя съвет е: Премести детето си от този клас, колкото и да говорите, където и да се оплачеш, тя няма да забрави това и ще си го изкарва на детето ти ... Има и съвестни и много готини учители, но щом тази така злобно вече говори с детето ти, ясно говори какъв човек е - пълен непрофесионалист  ... Детето ти незаслужава такова отношение 

И аз мисля така, затова някой психолози препоръчват ученето да започне от вкъщи, мама да го учи по интересен и забавен начин на математика, физика, четене, и т.н. в ежедневните неща, примерно състоянията на водата, лесно се демонстрира... Така детето започва да обича ученето и после никоя учителка няма да успее да го накара да намрази дадения предмет. Много е важно още от началото детето да си изгради положителна представа за ученето и училището като цяло.

Добре де,не се ли иска тези учители да покриват някакви норми,не правят ли някакви тестове за психическа устойчивост и педагогически подход??

От всичко прочетено до тук, лично аз бих направила така, че всички родители да разберат що за учител имат децата им и след това бих махнала детето си от там. От тук нататък каквото и да си кажете с тази госпожа, всичко ще се изкарва на детето...!

Така не бива да се държи човека, който вкарва децата, точно в първите стъпки на образованието.

Абсолютно не! За мое огромно съжаление. Не съм учител, но работя в тази сфера и ме е срам за това, че съществуват подобни мутации. А има и наистина кадърни хора в у-щата. Жалко, че остават незабелязани.

На абсолютно същото мнение съм Дано детенцето бързо забрави тази "преподавателка".

Kasidy как мина разговора с госпожата. Срещнахте ли се?
Има и още нещо - като дете запознато с учителските наказания, знам че едно от най-тежкото наказание е да те преместят в друг клас. В този ред на мисли не смятам че най-добре е да местиш едно дете във втори клас. При това то нищо лошо не е сторило просто не вижда от 4 чин. Толкова ли е трудно да се проумее!! Много е глупав целя този скандал и не подобава на един педагог подобно поведение.
Имам и друга идея, ако толкова пречи на другите ученици с ръстта си, нека я сложи на първи чин до стената или до прозореца. Децата отзад гледат под ъгъл към предната средна част на стаята и тя няма да им пречи. Другото което е - дай си телефона на учителката да комуникира с теб ако има проблем а не да ползва дъщеря ти като посредник. Това натоварва и без това изнервеното дете. Убедена съм че подобно поведение на учителката я засяга много. Всяко дете се старае да спечели вниманието на учителката си на тази възраст. За това нека този конфликт се изясни между вас, а не да преминава през детенцето. За съжаление то трябва да намериш начин да си категорична и безкомпромисна с нея, но да не нарушаваш добрия тон. Трябва да я накараш да разбере проблема.

Kasidy какво стана с разговора с учителката? Чакаме с интерес развитието.
Когато аз бях 1-2 клас учихме и сутрин и следобед, такава беше системата в нашето училище (сега не знам как е  ), като следобедите имахме рисуване, трудово, физкултура - такива неща. Но аз съм дете на музиканти и следобедите ходех на уроци по цигулка и по солфеж, което означаваше, че 3 дни седмично идваха да ме забират по-рано от училище и да ме водят на съответните уроци. Майка ми беше учител по музика в същото училище, в което учех и аз. Майка ми беше избрала въпросната "другарка" като най-препоръчвана, хвалена, беше говорила с нея, че следобедите ще ме взимат по-рано, въпреки това "другарката" най-редовно ме изправяше пред дъската и ме питаше пред целия клас къде съм била вчера следобед, защо съм отсъствала, да дам отговор на съучениците си как така те ходят на училище когато трябва, а аз когато си поискам  Не знам кой е бил прав в случая - дали майка ми, че ме е записала на инструмент в неподходящи часове, дали "другарката" но този педагогичен подход е меко казано непрофесионален.
Аз от начало се шашках, в къщи плачех и се молех да не ме водят повече на цигулка, майка ми говори с нея 100000 пъти без резултат. Накрая явно претръпнах и веднъж когато пак трябваше да обяснявам й казах (както ме беше посъветвал баща ми) да пита родителите ми, аз слушам първо тях, после всички останали. А когато ме накара да изсвиря нещо на някакъв празник в училище аз (пак по съвет на баща ми) отговорих, че тя нали е много против тези уроци по цигулка, как така сега ще ме кара да й свиря 
Но явно ми е била по-голяма устата от малка. При всички деца е различно. Такова учителско поведение потъпква самочувствието на детето, то се чувства различно, отразява се на всичко - на учене, на общуване с другите деца. Вдъхни самучувствие на детето да "отговаря" подобаващо на учителката - то има право да се защитава, това не е концлагер, а и учителите не е задължително винаги да са прави!
Не смея да давам съвети, ти си знаеш как се отразява всичко на детето ти, но ако то страда заради учителско поведение - премести я! И не пропускай след като се разделите (рано или късно) всички да разберът що за преподавател е това!!!
Успех 

Аз, да се отлъча от общия тон на укори към учителката и просто да кажа - всяко училище си има правилник, който се приема от родителите.Ако в този правилник е уредено положението с късогледите деца, да се спази точката му.Ако не - да се види длъжностната характеристика на учителя, там нещата са ясни - в часовете си, учителят решава кое как да се случва, като това трябва да е съобразено с определени методически изисквания.

Неписано правило е, че децата с проблеми с очите стоят напред, но това не означава непременно на "първия чин", като забелязвам, че този първи чин, явно е и средният, а не другите два отстрани.Сред тези деца е възможно да има и други - астегматици, да речем, също късогледи, някои могат и да имат проблеми със слуха,други с концентрацията и да се нуждаят от повече контрол, трети може да разсейват другарчетата си и да пречат на цялостния учебен процес, което също кара учителката да ги "издърпва" по-напред и то си е съвсем нормално.Така че, освен ако детето не е в състояние изобщо да вижда, изборът къде ще стои е изцяло на учителката.Но ако детето има такъв тежък проблем, редно е той да не се хиперболизира пред самото него, защото то инстинктивно усеща, че това е средство да постигне някаква цел.Преместването от училището за мене ще е грешка, най-малкото защото това е много сериозен ход и ако детето го приема, значи няма изградена среда, няма приятели, а това е сериозен белег, че не само с учителката има проблеми.Да не говорим за това, че у него ще се изгради усещането, че проблемите се решават по този начин.
И последно - в среден курс учениците вече нямат една учителка, а преподаватели по отделните дисциплини.В повечето училища тези преподаватели си имат кабинети, които учениците посещават, така че сменят по няколко кабинета на ден, при което подредбата е или по номера, или по решение на учениците - кой, където свари или отново на учителя.Няма да можеш да обходиш всеки учител, който обучава по няколко паралелки и да очакваш той всеки час да размества учениците, ако твоето дете не е седнало на първия чин още първия час и не си го е "заплюло".Вероятно ще трябва този проблем да се реши между децата - твоето моли другите да му окажат честта да има привилегията да обитава този чин във всеки кабинет.Може и да ти изглежда странно, но децата са по-разбрани, те са възпитани различно, някои може и да се изсмеят, но повечето ще бъдат съпричастни към проблема, даже ще толерират подобна молба.Това, естествено, в среден курс, когато вече се чувстват "големи"

Моето предложение е на следващата родителска среща да обясниш проблема на родителите и да ги попиташ дали няма дете, което да има по-сериозен проблем от този на твоето и ако не - учтиво да им благодариш за разбирането,че търсиш по-специално отношение към твоето и че с цялата си воля би откликнала в подобна ситуация с помощ и за всяко едно друго дете, ако се наложи.Така ще получиш тяхната благословия и по-нататък и самите деца ще си знаят, че първият чин е неин и няма да има проблеми тя да си го изиска, ако някой седне там, но то едва ли ще се наложи.

Желая късмет на твоето дете и щастието да разбере, че решенията са сред нас - не при учителите, а в колектива, сред децата, с които се съобразяват всички.

Aко направи това пред всички родители и пред самата учителка, нали се сещаш, че това означава, че я прескача.
Така или иначе вече е направила това с директора и не е имало ефект, ако се опита да говори с родителите тази г-жа, ще се ядоса още повече, а съм почти сигурна, че е способна и скандал да вдигне.

Не мисля, че това дете ще има толкова проблеми и никакви другарчета ако бъде преместено в друг клас. Мое мнение разбира се, но щом още от сега имат проблеми с този учител, то това означава, че ще ги имат и за напред.

След толкова много опити за нормален разговор  да не бъде постигнато нищо и да има толкова голяма стена пред един малък проблем..то представям си какво ще става до 4-ти клас.
А  и още нещо...защо постоянно повтаряте, че е много хубаво и се правело нещо специално за детето като не вижда? Това че е на първият чин го издига и му дава начален старт в бизнес средите ли? Нещо не схващам логиката ви?


Ако един преподавател има желание, винаги ще намери начин как да подреди децата. Да ги раздели на глухи, слепи, недовиждащи, разсейващи и ако щеш дори побойници!!!

Пак казвам : ако има желание, поне пред мен това би показало, че тя държи на тези деца...да научат нещо от нея. .... А сега какво учат? Как да се заяждаме и да се правим на по- велики, как да направим едно дете за присмех пред съучениците му...Е, няма що, добър старт в живота!

Не, не е необходимо да я прескача - нека съгласува тази си молбя първо с учителката, която отказва да премести детето, мотивирайки се с това, че то пречи на останалите да виждат.Значи, има деца, които се оплакват или - което е по-вероятно- родители, които отстояват правата на детето си по-адекватно от Касиди.Затова е наложително проблемът да се обсъди с тях.
Диалог е нужен и добър, разумен тон - там всички са деца, всички са с родители, ако моето дете е нисичко и пред него застане някое, което му закрива дъската, аз ще негодувам, естествено, но ако ми се обясни причината, няма да е така.Има начини да се подреждат децата- звучи твърде лесно, но на практика е направо ужасно тридно, най-добрият начин е по номера - няма привилегии, но и тогава има недоволни/особено родители/

 Момичета нямаше ме, а виждам че доста е писано по темата.
Всъщност последно директора премести детето и г-жата предаде по малката, че след часовете в четвъртък иска да разговаря с мен. Отидох до уч-щето да взема малката и се видяхме с учителката, която само ме погледна и нищо не каза, аз съответно също. Това е. На всички, които ми предлагат да я преместя мога да кажа, че зная че това е най-разумно. Нещото, което ме спира е че годината беше емоционално тежка за дъщеря ми и едно такова преместване няма да и е отрази никак добре. Ще видя как ще вървят нещата тези дни, разпитвам я малката като се върне от уч-ще съвсем деликатно и ще усетя ако има нещо.

Бях в същата ситуации с още по-прости учителки.Точно заради тези емоционални проблеми, реших да го оставя, има приятели, свикнал. Сбърках Изчаках края на годината и го преместих. Синът ми се почувства много добре във всяко отношение.

В нашия клас до 4 клас имаше едно момче, което се третираше, така да се каже като най-големия малоумник. След 5 клас се премести в едно друго училище. Там беше отличник, един от лидерите на випуска. А в старото даскало беше със смачкано самочувствие.
След 7ми клас влезе в моята гимназия, където се водим най-умните в града.
Така, че много е важно отношението на учителката към теб.

Да, отношението на г-жата вече е такова,че днес като ме видя в училището се направи че не ме познава.
 И да споделя нещо...след като директорът я е сложил на първия чин, още на следващия час г-жата я е накарала да се премести пак на първи чин,но на друга редица. Не ми се иска да разсъждавам върху въпросното преместване, но зад поредното и  действие за пореден път крещи изречението " Аз решавам ".

Kasidy,
ясно е, че това е война между теб и учителката.
За съжаление, нямаш шанс да излезеш победител  нито в тази битка, нито в следващите.
Това е така, защото не можеш да контролираш във всеки един миг ситуацията.
Можеш само да се ядосваш след атаката, но нищо няма да промениш.
Мисълта ми е, че има хиляди начини да унизиш някого, без това да е явно и наказуемо унижение.
Малките презрителни жестове, хапливите, уж любезни /но злобливи/ забележчици ще рефлектират само и единствено върху твоето дете. Това ще му е травма за цял живот.

Kasidy,
човек трябва да избира битките си, за да спечели войната.
Ако битката е лично твоя /без да е намесено детето/ - да, бих те подкрепила да я водиш докрай и да не се отказваш.
Но тук детето ти е като съпруг между снаха и свекърва - двете се карат, той е между чука и наковалнята.
Разбираш ме кой е жертвата в този случай...

Kasidy,
погледни нещата от друг ъгъл.
Тук става въпрос не да натриеш носа на гадната даскалка, а да запазиш детето си и себе си.
Не си струва да се хабиш в толкова безмислена битка.
Твоето душевно спокойствие и това на детето ти е по-важно и всъщност, в случая, това е истинската битка, която трябва да водиш.
Стрували ли си детето ти  да понася това отвратително отношение всеки ден?
Струва ли си да тровите времето, в което сте заедно, в обсъждане на поредната простотия на даскалката в училище?

Според мен си струва единствено да намериш на момичето готина даскалка - тази я зарежи!

Kassy, не отсичай толкова категорично, че едно преместване, ще се отрази зле на детето, не всяка промяна е стресираща. Разбира се, ти си знаеш най-добре, искам само да кажа, че подобна промяна, може да се отрази много благотворно на дъщеря ти, да намери нови приятели, ново отношение, да започне всичко на чисто. Струва ми се, че прекалено много са неприятните емоции в момента, в този клас, с тази учителка, в това у-ще. Аз бих си преместила детето.

Касиди, мила. Детето ми е първи клас в Пловдивско училище с много добра репутация.
Тук целта ми е не да давам съвети, а да напиша какво ЗЛАТО имаме за преподъвател.
Нашата госпожа е най-доброто, за което всеки родител може да мечтае.
Пиша го за да можеш да го съпоставиш с поведението на вашата госпожа и да прецениш - дали си заслужава да правиш компромис.
Още януари месец миналата година записах детето си в това училище, за 1 март получихме в пощата си ръчно изработена картичка за баба Марта от бъдещата ни учителка, не само това - установих, че на плика няма марка, оказа се че госпожата лично е занесла всички картички до съответните кутии. Същото се повтори и за Великден, и за 1 Юни. Забележи моля те, че госпожата още дори не ни беше виждала лично. Така, сега да ти кажа 2 думи за първата ни родителска среща. Още месец Май на предишната година - тя беше проведена от директора на училището. Освен, че ни обясни всичко подробно, като на незнаещи, забележи - накрая на родителската среща ни каза:
- Моля, ако детето ви има някакъв здравословен проблем или каквото и да е, което вие сметнете за важно, каня ви лично в кабинета ми, в удобно за вас време за да ми го споделите "на ухо", аз ви обещавам да бъде направено най-доброто за вашето дете, като при окончателното разпределиние на децата в паралелките, тези проблеми ще бъдат взети предвид, така че да има равномерно разпределение в класовете.
Е, как да не му свалиш шапка, кажи ми.
За свети Валентин, тази година нашата госпожа е изработила сърца на бъмбукова пръчка на които, за всяко дете е написано - С много любов, на ............. /името на детето/. Знаеш ли, колко щастливи бяха децата от този акт на внимание?
Извинявам се, че писането стана толкова дълго, но целта ми беше да видиш, какво трябва да бъде отношението към децата. И че никое дете не трябва да бъде унижавано, за това че е различно. Трябва да бъдат обичани, за да ходят с удоволстие на училище.
Още много мога да пиша, но смятам, че не е нужно.

Не се колебай, направи най-доброто за своето дете!!!
Успех!

Късметлийка. Не може ли тази учителка да се клонира и да я пратят във всички градове поне по 1 да е на град все файда.  Ей на това казвам всеотдайна жена и истински професионалист. Жалко, че са рядкост.

Ами това е. Чисто и просто инат. Сблъсък на характери. Кофтито е, че си го изкарва на детето.