Днес отивам при директора, търпението ми се изчерпа

 Момичета нямаше ме, а виждам че доста е писано по темата.
Всъщност последно директора премести детето и г-жата предаде по малката, че след часовете в четвъртък иска да разговаря с мен. Отидох до уч-щето да взема малката и се видяхме с учителката, която само ме погледна и нищо не каза, аз съответно също. Това е. На всички, които ми предлагат да я преместя мога да кажа, че зная че това е най-разумно. Нещото, което ме спира е че годината беше емоционално тежка за дъщеря ми и едно такова преместване няма да и е отрази никак добре. Ще видя как ще вървят нещата тези дни, разпитвам я малката като се върне от уч-ще съвсем деликатно и ще усетя ако има нещо.

Бях в същата ситуации с още по-прости учителки.Точно заради тези емоционални проблеми, реших да го оставя, има приятели, свикнал. Сбърках Изчаках края на годината и го преместих. Синът ми се почувства много добре във всяко отношение.

В нашия клас до 4 клас имаше едно момче, което се третираше, така да се каже като най-големия малоумник. След 5 клас се премести в едно друго училище. Там беше отличник, един от лидерите на випуска. А в старото даскало беше със смачкано самочувствие.
След 7ми клас влезе в моята гимназия, където се водим най-умните в града.
Така, че много е важно отношението на учителката към теб.

Да, отношението на г-жата вече е такова,че днес като ме видя в училището се направи че не ме познава.
 И да споделя нещо...след като директорът я е сложил на първия чин, още на следващия час г-жата я е накарала да се премести пак на първи чин,но на друга редица. Не ми се иска да разсъждавам върху въпросното преместване, но зад поредното и  действие за пореден път крещи изречението " Аз решавам ".

Kasidy,
ясно е, че това е война между теб и учителката.
За съжаление, нямаш шанс да излезеш победител  нито в тази битка, нито в следващите.
Това е така, защото не можеш да контролираш във всеки един миг ситуацията.
Можеш само да се ядосваш след атаката, но нищо няма да промениш.
Мисълта ми е, че има хиляди начини да унизиш някого, без това да е явно и наказуемо унижение.
Малките презрителни жестове, хапливите, уж любезни /но злобливи/ забележчици ще рефлектират само и единствено върху твоето дете. Това ще му е травма за цял живот.

Kasidy,
човек трябва да избира битките си, за да спечели войната.
Ако битката е лично твоя /без да е намесено детето/ - да, бих те подкрепила да я водиш докрай и да не се отказваш.
Но тук детето ти е като съпруг между снаха и свекърва - двете се карат, той е между чука и наковалнята.
Разбираш ме кой е жертвата в този случай...

Kasidy,
погледни нещата от друг ъгъл.
Тук става въпрос не да натриеш носа на гадната даскалка, а да запазиш детето си и себе си.
Не си струва да се хабиш в толкова безмислена битка.
Твоето душевно спокойствие и това на детето ти е по-важно и всъщност, в случая, това е истинската битка, която трябва да водиш.
Стрували ли си детето ти  да понася това отвратително отношение всеки ден?
Струва ли си да тровите времето, в което сте заедно, в обсъждане на поредната простотия на даскалката в училище?

Според мен си струва единствено да намериш на момичето готина даскалка - тази я зарежи!

Kassy, не отсичай толкова категорично, че едно преместване, ще се отрази зле на детето, не всяка промяна е стресираща. Разбира се, ти си знаеш най-добре, искам само да кажа, че подобна промяна, може да се отрази много благотворно на дъщеря ти, да намери нови приятели, ново отношение, да започне всичко на чисто. Струва ми се, че прекалено много са неприятните емоции в момента, в този клас, с тази учителка, в това у-ще. Аз бих си преместила детето.

Касиди, мила. Детето ми е първи клас в Пловдивско училище с много добра репутация.
Тук целта ми е не да давам съвети, а да напиша какво ЗЛАТО имаме за преподъвател.
Нашата госпожа е най-доброто, за което всеки родител може да мечтае.
Пиша го за да можеш да го съпоставиш с поведението на вашата госпожа и да прецениш - дали си заслужава да правиш компромис.
Още януари месец миналата година записах детето си в това училище, за 1 март получихме в пощата си ръчно изработена картичка за баба Марта от бъдещата ни учителка, не само това - установих, че на плика няма марка, оказа се че госпожата лично е занесла всички картички до съответните кутии. Същото се повтори и за Великден, и за 1 Юни. Забележи моля те, че госпожата още дори не ни беше виждала лично. Така, сега да ти кажа 2 думи за първата ни родителска среща. Още месец Май на предишната година - тя беше проведена от директора на училището. Освен, че ни обясни всичко подробно, като на незнаещи, забележи - накрая на родителската среща ни каза:
- Моля, ако детето ви има някакъв здравословен проблем или каквото и да е, което вие сметнете за важно, каня ви лично в кабинета ми, в удобно за вас време за да ми го споделите "на ухо", аз ви обещавам да бъде направено най-доброто за вашето дете, като при окончателното разпределиние на децата в паралелките, тези проблеми ще бъдат взети предвид, така че да има равномерно разпределение в класовете.
Е, как да не му свалиш шапка, кажи ми.
За свети Валентин, тази година нашата госпожа е изработила сърца на бъмбукова пръчка на които, за всяко дете е написано - С много любов, на ............. /името на детето/. Знаеш ли, колко щастливи бяха децата от този акт на внимание?
Извинявам се, че писането стана толкова дълго, но целта ми беше да видиш, какво трябва да бъде отношението към децата. И че никое дете не трябва да бъде унижавано, за това че е различно. Трябва да бъдат обичани, за да ходят с удоволстие на училище.
Още много мога да пиша, но смятам, че не е нужно.

Не се колебай, направи най-доброто за своето дете!!!
Успех!

Късметлийка. Не може ли тази учителка да се клонира и да я пратят във всички градове поне по 1 да е на град все файда.  Ей на това казвам всеотдайна жена и истински професионалист. Жалко, че са рядкост.

Ами това е. Чисто и просто инат. Сблъсък на характери. Кофтито е, че си го изкарва на детето.