Не правете като мен ...

Голям ужас е това.И на мен ми се случи миналата година.Все го бъзиках мъжа ми, като излиза на терасата малкия го заключва и че ако ме няма,няма как да излезе,а то какво стана   и мен ме заключи.Двете деца вътре,аз от вън крещя ама няма никой.След 20 минути рев и паника,започнах да блъскам по стъклото,с надежда да го счупя,че наблизо няма подходящ предмет и така след много блъзкане вратата се отхлаби и накрая се отвори

Ужас! И аз изпитвам страх от подобно нещо и гледам да простирам като спи или не съм сама с нея. Тъй като вече е по- голяма, карам я да ми помага нещо с щипките, или и давам да се занимава с друго, само и само да не реши да ме заключи.

И аз имах подобна случка, но през лятото, в най-голямата жега, щях да се пържа на бавен огън докато си дойде мъжът ми, но изкарах късмет. Дъщеря ми опитала да отвори вратата, за да дойде при мен и дръпнала дръжката надолу. И по едно време я чувам да ми вика да съм отворила вратата . Аз обяснявам как да вдигне пак дръжката пък тя ми вика- не, ти я отвори. Ужас. Оглеждам се наоколо- жива душа няма, кой ще е луд да се мотка навън при над 40 градуса. Като ме обзе паниката реших да ритна врата, като последен опит за спасение и чудото стана, вратата се отвори. Тя не успяла да затегне добре дръжката и от удара механизъма се предаде . Него ден мъжът ми се прибра 4 часа след това След това като излизах винаги оставях двете балконски врати отворени, втората като един вид застраховка

А аз си мислех, че съм единствена с такова преживяване. 
Сега като ти четох постинга и се препотих пет пъти Същото го преживях и аз, само дето дограмата ни е двойна, тоест с две врати. Щерката беше малка, навън студено, а аз спокойно си простирам. Когато се озовах затворена на терасата се оказа, че наоколо няма жива душа. А друг път клюкари бол Виках, хлопах по прозореца, че даже се мъчих и да го строша, само да мога да вляза. Накрая скокнах през терасата, добре, че бяхме на 1 ет. Слава богу, тогава още не заключвах входната врата, та успях да си вляза, обаче още ме избива студена пот от спомена за скока през терасата и за това какво можеше да се случи с малката сама вкъщи.
Тогава мъжът ми каза, че съм била като Спайдърмен, ама само аз си знам какво ми костваше това с моя страх от високото.
И в банята ме беше заключила "гадинката" Тогава имахме ключ на вратата. Влязох си спокойно да се къпя вечерта, а мъжът ми с детето на спалнята. Ама нали сто неща наведнъж правя, докато се къпах си мих и банята даже. Така след около 1/2 час тръгвам да излизам, а вратата заключена....Взех да тропам, да викам, а малката ми вика през вратата, че не може да отвори. Викам й аз да викне баща си, а тя: "той спи"  А аз даже хавлия нямах да си наметна. Зъзна вътре и я увещавам да го събуди някак си.  Добре, че се беше поуплашила малко и като се разревала до него той се посъбудил. Някак си полусънен дойде да ми отвори. Не беше спал човека няколко нощи и беше като заклан. На сутринта нямаше спомен как е дошъл да ме отключи. Сега ми е смешно, но тогава  си представях как детето спи като кученце на постелката пред банята, а аз на тоалетната чиния скована от студ.

Мен не ме е заключвал, но баба си няколко пъти на балкона. Докато й отвори доста се е препотила, защото той е влизал и излизал от стаята. А какво точно е правил никой не знае   Последния път се развиках на майка ми, хем знае, че Йоан ги прави тези номера и пак е излязла да простира. Искренно се надявам това да не се повтори.

наистина ужас
и ние имаме подобен случай но с колата,
работещ двигател,колата изкючена от скорост,аз от вън си говоря с една приятелка,
а малкото 2 годишно диване на шофьорското място,
забравих да уточня,че колата е с централно.....и познайте,
щрак копчето и.............започна една-натисни голямото копче,натисни малкото,
а той усилва музиката 
нЕмам думи,какво ми мина през главата докато отвори колата

Нито готвя, нито чистя, нито простирам, когато съм сама със Станислав.Впрочем, аз не чистя, имам човек , но това  е друга тема.
Станислав не го изпускам ни за миг от погледа си, тъй като у дома поради теснотия и много предмети на едно място обезопасяването е мишън импосибъл.
БИБИ-нацелувай снахите, а на тебе-евала за куража.

Биби, изненадана съм че чак днес ти се е случило:)))) Явно са ти кротки децата:)))
Мартин редовно го прави тоя номер и понеже баща му може да си дойде най-рано след час и то ако тръгне веднага, винаги гледам да имам втори изход от терасата и отварям вратите към другите стаи. Само ме е страх да не ме заключи в някоя от стаите или в тоалетната защото ключовете са на вратите за да заключваме да не влиза насам-натам.

и на мен ми се е случвало, когато моето момиче беше на около 1 годинка!
беше зима, тогава живеехме на 1-я етаж.
зад блока, където е терасата има детска площадка, но кой ти стои там в студа!!!, мислех си да скоча от терасата, но се сетих че си заключваме входната врата....блъсках по вратата, обяснявах на детето как да ми отвори, не стана....накрая на терасата държах една лопатка /от тези в които се събира смет/ и с нея човърках, човърках и накрая успях да си отворя /т.е. разбих дограмата/, тя тази дограма изглеждаше много паянтова, но доста труд ми ковстваше, за да я разбия
и от тогава ходя "запасана" с мобилния телефон като съм си в къщи))

НА мен не ми се е случвало, но на много мои приятелки, да... Така, че стават тези работи..Едната ми дружка даже го е помолила детето си най-спокойно да и извади ключа от вратат(щото бил завъртял ключа от външната страна, откъм коридора) и да и го подаде отдолу....

Поне две още такива случки се сещам....

Паника настава леко, да...

Явно често се случва. Докато не ти се случи, си казваш "абе на мен ли точно". Обаче малките палавници често ни изненадват. Дори си нямаме на представа на какво са способни.
Синът ми например съвсем целенасочено преди години заключваше дядо си на терасата, защото знаеше, че човекът е добричък и ще му се размине. Живеем в къща и точно тази тераса (на третия етаж) гледа към вътрешен двор. И да вика, няма кой да го чуе. Половин час е стоял на студа, докато някой се усети да го потърси. Е, на хлапето не му се размина така леко, както очакваше.
И друг случай, но с чужди деца. Преди няколко години имахме наематели - немско семейство. Държаха мезонета на втория етаж. Германчето (на около 4 г.) често си канеше на гости съседчето отсреща - момиченце на същата възраст. Та този ден двете деца се заключват в детската стая, която е на най-горния етаж. Мацката германка ги чува да викат и не може да отвори вратата. Идва при мен и ме моли да видя какво става. Качвам се аз, а двете деца се задъхват от рев и крясъци - нищо не могат да ми обяснят. Мъча се да отворя вратата - изобщо не поддава. В същото време жената ми обяснява, че не е имало ключ от вътрешна страна. Питам ги има ли ключ. Те докато разберат... Панирали са се много. Но все пак казват, че няма.
Усещам как и аз се шашкам все повече и повече и започвам да им задавам тъпи въпроси. До мене майката и тя почва да нервничи. И точно тук чувам предложението на момиченцето (абсолютно сериозно) да отворят прозореца и да скачат долу. Е, вярвайте ми кръвта ми се смръзна. Изкрещях и истерично да хване Тим и да лягат на пода. Добре, че в този момент германката не разбра какво става. Започнах да блъскам по вратата с цялото си тяло и по едно време влетях в стаята.  Оказа се, че вратата била яко залепнала от лака, но кой да се сети.
Треперех дълго време след това и не можех да се успокоя. Историята на bibi ме накара да си спомня съвсем живо преживяното преди около 4 години и да го споделя с вас.