Операцията ни на 3тата сливица наближи- идеи какво да носим в болницата???

еееееее  kalli  какъв е този късмет,направо не мога да повярвам,тъкмо си помилсих,че и вие скоро ще се отървете от сливицата и ето пак отлагане ,за което много съжалявам,ще се моля скоро да е операцията .Представям си как се чувстваш.....много съжалявам !
Фов,нашия хемоглубин преди операцията беше 104 и не ни отложиха,директно ни извадиха и трите сливици,абсолютно без никакъв проблем,незнам защо при вас така са решили.... ,ще се моля за вас ,дано нещата да се решат в най-скоро време във възможно най-добрия вариант за детето

И аз мисля, че от това му е проблемът.
Преди малко му я мерих-пак 37 
А педиатърката ни казва, че е напълно здрав 

А оная педиатърка в Транспортна, като го чу да кашля и казва: Ама как ще те оперираме ако кашляш?
Аз й казвам, че това е така от повече от половин година, заради стичащия се секрет, сополите и покашля леко.
А тя ми казва: Как така кашля? Не може така да се оперира кашлящ и със сополи 

Та...ще почакам до вторник-сряда, ако не се влоши нещо и всичко е наред с ЕКг-то, ще си говоря пак с Френгов.

Кали и Мария си подържаше ниска температура, при нас и утайката беше ускорена, 22мм, анестезиоложката, се замисли дали да ни върне, но все пак се решиха на операция. Добре че на Мария последния пристъп беше месец преди това и тя беше здраво натъпкана с лекарства преди операцията. При нас и гърленият секрет си беше пак положителен... Ако Калоян е добре, направо се обади на Френгов другата седмица, и действайте.

kalli, Ади беше с кашлица около половин година като ноември беше кошмар, а сополите....мамо мила , и на косъм бях да им кажа, като искат те да я погледат малко преди операцията.....

marychery ти е писала за утайката, и нашата беше 20 един ден преди операцията, и анестезиоложката беше на косъм просто, а аз на ръба на търпението ми и беше въпрос на нерви кой ще надделее, беше ми писнало тотално, ама тотално.....

kalli,много съжалявам за вас!Когато видях темата много се зарадвах,но после ми стана много мъчно.Относно този шум на сърцето-от какво е от къде идва?
Аз съм преживяла подобно нещо,но още след самото раждане.Но тогава нещата бяха други-оказа се физиологичен шум,който след 1 месец изчезна.Но аз бях на ръба да полудея и в момента те разбирам напълно какво ти е.
Стискам палци и от сърце се моля всичко да бъде наред!
Много кураж!!!

Кали, не се отчайвай. Ще мине и това!
Ние имахме насрочена операция за понеделник /12.02/ в Токуда. Приеха ни в неделя, всичките и кръвни изследвания бяха ОК. Утайката 7, хемоглобина 127, ....абе всичко както си трябва. Преди операцията там, се минава задължително на консултация с педиатър и чак след това с анестезиолог. Отиваме ние при педатърката /детето вече е по пижамка и в операционната ни чакат/ като идеята е да е просто една тъпо формалност + един подпис. И като се хвана педката за единичните бактерии в урината.....Е, идеше ми да я удуша! От операционната звънят на пожар. /завеждащия УНГ и видя изследванията и не направи никакъв проблем за бактериите, а и той трябваше да я оперира заедно с нейната докторка/. Ами в кранй сметка педиатърката заяви:"Аз това дете не мога да го пусна на операция!" и край! Още същия ден, след като ни пуснаха от болницата дадох нова урина за иследване + урокултура и естствено резултата е "стерилна. без растеж" и всичко в норма.
Насрочиха ни нова дата, 16.02 /вчера/ и вече днес мога да кажа, че всичко мина. 
Мислех си, че съм подготвена /благодарско на Лио и Меричери за инфото/, но това беше най-кошарният ден от живота ми. Всеобщото мнение е, че съм "ербап", ама като ми връчиха Маги от операционната, едно такова омекнало, скимтящо, с подпухнали и кървави устнички ...ами разревах се. Не ми издържа нерва. Цалия ден ми бях пълни очите със сълзи. Като размахваше ръчички, за да ме прегърне, а не можеше да ме уцели... И като плачеше и фъфлеше "мамо, обичам те. Боли ме." 
Изкарахме един ужасно дълъг ден и към 19ч. си бяхме вече вкъщи. Плачеше от време на време, че я боли като преглъща, но още в болницата изпи 2 чаши вода и една кофичка айрян /много и е любим!/. В къщи даже хапна и след 1 лъжичка Нурофен, направо живна.
За спомен ни дадоха в едно бурканче сливицата. Голяма е почти колкото 1 1/2 бобено зърно.
Дано с това поне част от проблемите да се решат.
Стискам палци всичко да мине по-скоро. Знам през какво минаваш и разбирам, че си на ръба на ...всичко, и сили, и търпение. Но ще видиш - ще мине!

Списъкът на Лио е супер. Само да добавя една тензухена пелена или мека кърпа /в Токуда ни дадоха доста лигнин, но все пак/ - на Маги отначало и течаха доста слюнки. Поне възглавницата да не се мокри.

Само да добавя към списъка и --свещички ефералган Задължително!едната веднага а другата вкъщи.

На сина операцията беше в исул при д-р.тодоров и протече  почти както я описа и Муми само, че си тръгнахме към 14:00 часа и през цялота време след операцията си бяхме сами  в стаята .
Стискаме палци всичко да мине добре! Мисля че децата забравят болката а имат само лек спомен от болницата . А за майки те какво да кажа........

Кали, много съжалявам, че се е провалила операцията, кураж мила, ще стане, ще се оправи Кало. Стискам палци!!!
И нас ни чака същото на пролет или насен...в зависимст от състоянието му

офф...Момичета, информирайте се предварително за това, което се случва в момента с децата ви и това, което  им предстои  по болниците като манипулации предварително. Малко съм афектирана, прекарах последните 2 дена по болници и между лекари, свекър ми е зле...Има много некадърни лекари навсякъде, които могат да уморят човек като стой та гледай. Та човек трябва да е много нащрек...
Няма да ви занимавам тук в тази тема с подробностите, може би ще пусна отделна тема...Просто искам да ви предупредя да внимавате, вие сигурно си го знаете това, но аз да си кажа...

Вече 100 пъти чух репликата "Така е трябвало да стане...", "НЕ му било писано да е сега..." и прочее от почти всички, на които споделих какво стана с операцията.
Нервите ми са опънати до краен предел, просто недоумявам тая темп. как се появи баш на прегледа, като Калоян, да чукам на дърво, си е абсолютно здрав. 
Днес говорих с мъжа ми и той е на същото мнение:
Като видим резултатите от кардиограмата и ако всичко е ОК, ако Френгов пак ни забие с някаква дата след хиляда века, се отказваме от операцията.
Писна ми, честно!
Не съм суеверна, ама и аз започвам вече да си мисля, че всички сили на земята ни пречат да се оперира това дете!
Хайде, разболя се един път, отложихме...ОК.
Разболя се втори път, отложихме пак-еми, хайде ... ОК!
Ама това последното беше върха на сладоледа отвсякъде.

Просто се чудя... ако продължават нещата в тоя дух, направо отказвам операцията и започваме или с хомеопатия, или Бог знае с какво 
И аз не знам вече. Изобщо не знам мъжа ми как ме търпи, щом и аз не мога да се търпя...

А в рамките на леко черния хумор:
Калоян сега се е научил да употребява репликата: "Като ми мине сливицата, тогава".(майка ми му обяснявала, че ще ходи на градина като му мине сливицата..) И каквото и да го накарам да прави, това повтаря: "Чакай само да ми мине сливицата и тогава... " И се чудя в тоя момент да се ядосвам ли, че все това ми натяква, или да му се смея 

Излях си душата..

Днес цял ден се влачим по болници, но щастливата новина е, че Калоян е добре със сърцето.
Има шум, но е физиологичен и ще го надрасне.
Остава да доживеем да дойде и мине самата операция.
Ще се включа, когато дай Боже мине успешно 

Kalli,И моето е с шум на сърцето и без проблем Едрев го оперира.Минахме през всички доктори и беше със сополи,и месец преди това изкара пневмония но натиснах Едрев и айде........Сега той ме натиска да махнем и другите две а аз се дърпах.Но вече е с подути лимфни възли и няма как........

Не се отказвай.Знам че е ужасно преживяване за теб но се стегни.Ще видиш че си е заслужавало.

Да допълня списъка:два валериана за теб преди операцията 

Много,много късмет