Онче-бонче, счупено пиронче....

Мери, да ти е жив и здрав Алекс!!!Много да ви слуша и радва 
Весел празник


Леле, Иве ,не мога да се сдържа...аватарчето ти е страхотно!!!! ИСкам и аз такъъъъъв ,с мойто мъж и аз, щрак

Как да спра да бързам?

"... Не за първи път ще напиша, че и субективно, и обективно погледнато, днес живеем много по-забързано от родителите си, а да не говорим каква е разликата с темпа на живот на далечните ни предци. Някога човекът е бързал, само когато е препускал да хване глигана, о след като се е нахранвал, се е излежавал пред пещерата, съзерцавал е природата, собственото си удоволствие. Днес почти не стигаме до удоволствие. Правим всичко необходимо, за да го постигнем, и когато трябва да се отпуснем, за да го изкунсомираме (каквото и да е то), ние вече сме в следващата активна фаза в преследване на поредното удоволствие. Храним се бързо, говорим бързо, тичаме, а не се разхождаме, работим бързо, дори се любим бързо. Кощунствено е! Защото е противоестествено! Против човешката ни същност. Така изпускаме детайлите, а те правят живота цветен и осезаем, те превръщат живота ни в преживяване, а не просто съществуване. Днес нямаме време за почивка, за природа, за безгрижно своеволие, за себе си, за диалог със собствената си душа. Често дори не знаем кой е този "себе си" - дотолкова сме го напъхали в калъпа на очакванията на обществото, че не разпознаваме същността му. Ако питаш днес един човек кой е той, ще видиш, че се опитва да се самоопредели с професията си, знанията, уменията, с това, което има, но не и с това, което чувства и преживява. Само последното може да бъде истински свързано със "себе си". Една от най-размахваните причини за всичките ни здравословни проблеми днес е стресът. А хроничният стрес - дистресът - се дължи на първо място на култа съм бързането. Fast food + fast sex + fast working + fast love + fast living... = fast death.
...................
Обръщай внимание на детайлите. Това не означава да изпускаме общото от полезрението си, но насочването на съзнанието към детайла ни задържа тук и сега. Само в измерението тук и сега може да се усети пълноценно удоволствието. Днешният човек много често живее рзделен на части. Тялото му е тук и сега, но душата в повечето време не е. Тя или пътува някъде из миналото да се занимава с недоизживени неща, недоразрешени проблеми, или лети някъде из бъдещето, обременена с тревогата пред неизвестното. Това пътуване във времето е полезно, ако служи за равносметки и планиране, но когато то е постоянно, то оставя тялото ни без енергия. Дори имунитетът ни спада от това и ставаме по-лесно податливи на психични и физични симптоми. Можем да научим вниманието си да се задържа и занимава със сегашното. Виж този цвят, не е ли хубав? Помириши това цвете, упойващо е. Наслади се на този вкус, чуй всички звуци около себе си. Виж как лети пеперудата, наблюдавай как точно разтваря крилете си и раздвижва въздуха около себе си. Усети как настръхват косъмчетата ти от силата на някакво усещане. Отпуши сетивата си. Вътрешните също - тези, които ти пращат сигнали отвътре - вътрешните очи и уши. Отговори си на въпроса как точно се казва чувството, което изпитваш в момента. Наблюдавай себе си, общувай със себе си. Така и ще опознаеш себе си, не статута си, не ролите си, не дейностите си, не представата, които другите са ти създали за теб самия/ата, а себе си!"
Мадлен Алгафари, списание "На кафе", бр. 7

П.П. Надявам се да не го приемете като реклама Просто подлежи на авторско право и трябва да се покаже, че е цитат.

Аз грях имам към теб и трябваше да дойда в неделя да ти целувам ръка  Прости ми  и ми прати мейла си да дам снимките най-после   
Колажа беше подаръкът на Владо за годишнината, само, че в голям формат и хубава рамка.Смяхме се, та ни чуваха в съседния блок.Големи емоции.А ни има и като Джулия Робъртс и Ричард Гиър в "Хубава жена"  (сбъднаха ми една мечта момичетата от фотошопската тема в "Хоби"  )
Ей, на тук може да ни видите и да се похилите и вие  Има около 10 колажа 

мама си е тук, не съм я виждала от година и 4 месеца. Дойде си, за да е до брат ми в най - трудния момент в живота му................не знам как да излезем от криза..........трябваше да споделя

Иве страхотни колажи  ,
Криси най-тъмно е преди да изгрее слънцето, кураж миличка всичко ще се оправи

magnoliammС малко закъснение,Честит ти рожденик.Да ви е жив и здрав и много,много щастлив. 

Криси, какво става?Развежда ли се? Горе главата миличка - наистина нещата ще се оправят - ще видиш     

Криси, ще ти кажа това, което ти ми повтаряше преди 3-4 месеца! "Истинското щастие идва тогава, когато най-малко го очакваш и най-много имаш нужда от него!"
Силна прегръдка от мен!

Не знам какво става ... влизам във форума и ми изписва - имате 14 нови съобщения!
Четвъртък е големият ден на мартеничкополучаване!

Лека вечер, аз ще продължавам да отговарям на ЛС-та!

уф незнам, не исках да пиша с подробности, прекалено дълго, сложно и объркано е, прекалено много грешки допуснах и прекалено често напоследък позволих да ми се качват на главата.
Първия и най тежащ ми - на брат ми му разбиват колата преди месеци и изчезват 50 хиляди лева - да правилно, 50 хиляди - служебни. Няма да описвам къде и за кого работи. Не казва - скрива го - сега излиза наяве - трябва да се връщат, майка ми се прибра по спешност, брат ми е пред психически срив, емоционално, физически и материално съсипан. Аз няма как да му помогна, освен да съм до него и да му вдъхна кураж да вярва, че въпреки грешката, лека по лека ще се оправим и поне гладен и на улицата няма да го оставя.
Нямам дом - в живота ми, след като 2 пъти позволих на майка ми да ме остави на улицата - сега го позволих и на мъжа ми. Накарахме преди 2 години майак ми да си продаде апартамента, с идея да купим къща. Е скъпия ми мъж купи маломерно парцелче, на което май не може да се строи.....а за другите пари неме питайте къде отидоха, просто ми е трудно да го споделя. НА всичко отгоре, сме с 22 хиляди лева заем а той продължава да губи пари.
Не ме подкрепя за брат ми, помолих го да ипотекираме мястото за да помогнем на бате - тегли ми една - брат ми бил виновен - да се оправя. Може и да е виновен, но брат ми е най свястното същество на земята и стигна до тук от добрината си. С жена алкохоличка, приятели само за маса и само когато има - къса ми се сърцето като виждам в какво състояние е - за него живота е свършил.........
Да напусна мъжа си - къде да ида, след като съм патка, която стига да обича се доверява, съобразява, преглъща и попива - нямам дом, няма къде другаде да ида, сега и на бате не мога да разчитам - сега той разчита на мен.
Отношенията ми с Дамян - с комшиите си сигурно сте по близки - подкрепа от него - никога за нищо. Нито за желанията ми, нито за ходенето м при децата, нито за вкъщи - за нищо. Почти няма случай да е почивка и да гледа детето - то винаги е със свекърва ми.........иначе - аз съм лоша майка, защото 1 месечно си позволявам, да ида при деца, които пък си нямат никаква........
Сега не знам на къде да хвана. Не знам кое по напред..................майка ми си е тук. Надявам се, поне факта че обожава брат ми да я накара поне на него да помогне.........защото аз нямам как и не мога да го приема, не ога да се примиря, просто ми дойде всичко в повече...........
А зад мен спи Виктор и трябва да съм силна, защото искам детето ми да е щастливо и да расте внормално семейство............ако в това се порваля - провалила съм се във всичко..........
Не знам защо седнах и написах всичко, истината е, че чувствам всяка от вас близка, и сега определно ще ми олекне, и ще ми стане по лесно. Винаги съм се борила - със всичко, но понякога живота просто прекалява......
Няма да се дам така лесно. Снощи разказах на бате какво е борба. Разказах му за децата в Трън, за Марина, За  Хели - за всичко.................исках да му покажа, че човек трябва да е силен и да вярва във себе си - така е наполовина спечелил битката със собственните си проблеми............
И това ще отмине - знам.........има къде къде по - страшни неща - винаги съм вярвала, че съм щастливка само заради едно - детето ми е живо и здраво и спинка зад мен - за мен по важно няма, но понякога и аз падам духом.
До сега не бях споделяла така открито и пред толкова хора....надявам се да не съм ви натежала, защото така поне малко ще ми олекне, точно в момента имам нужда да се стегна и да продължа...............пък и утре слунцето ще изгрее и ще се справим - нямаме друг избор.
Много ви балгодря пиленца че ми изчетохте ядовете и само ви моля - без съжаление - моето е нищо пред това, което се случва на всички, заради които сме заедно и се познаваме.
Целувам ви всички

Криси, стана ми много мъчно. Ако мога да ти помогна с нещо, каквото и да било - разчитай на мен, без каквито и да било съмнения и колебания!

Нее Весенце мила моя, не го написах за да ви моля за помощ, а защото ви чувствам близки и всяка една от вас е споделяла с мен, което в такива случаи много помага. Всичко ще си дойде на мястото, просто няма да стане от раз и ще е трудно, но аз не само го пиша, аз наистина вярвам, че щом всички са живи и здрави, другото става лека по лека

Криси, аз именно точно това имах предвид. В различните моменти човек има нужда от различни неща ... ако искаш ми звънни, ако искаш да се видим на кафе, ако искаш ми ела на гости за няколко дни...! Знам, че не търсиш помощ ... просто искам да знаеш, че съм съпричастна към случващото ти се и настоявам да ме сложиш в списъка си "Обади се на приятел"! 

  Обичам те, Криси и се възхищавам на мъдростта ти.

Криска, на човек му се случва това, с което МОЖЕ да се справи! Нито повече, нито по - малко...
Този уикенд гледах  "Преследване на щастието" и още ме държи. Решихме да се разтоварим и разпуснем предпостно. Какво ти разтоварване - ревах с глас в киното през цялото време. После минах през няколко фази - от това колко е разлигавена Мими и как трябва да стегна рязко положението; през спомените за всичко, което преживяхме с баща й, докато стигнем до тук и до нея...; до това, че само Бог знае кой и през какво трябва да мине, за да стане Човек и да изживее достойно живота си. И в този смисъл нищо не е случайно. Вероятно много от малките душички в домовете ще постигнат много повече от разглезената ми щерка и ще ценят много повече живота си и това, което имат... Както се казва - "Последните ще бъдат първи".
Явно рано или късно си получаваме уроците в този живот и на никого не му се разминава.
И след това започва хубавото... Така, че просто потърпи и почакай. 

Честно казано не знам какво да ти кажа.Зари го е написала толкова хубаво, че аз просто няма какво да добавя ...
Много пъти ти самата си ми вдъхвала кураж и за това сега ми се иска аз да ти вдъхна малко кураж.Да ти кажа ГОРЕ ГЛАВАТА.Ще видиш, че всичко ще се нареди Криска 
Можеш да добавиш и мен в оня списък "Помощ от приятел" - за каквото и да е, дори за да ми поревеш на рамото ....
Прегръщам те  силно