Здарвеите! Много се притеснявам от предстоящото ми раждане! Знам, че все още имам време, но так ме е обзел един старх, че мира не ми дава.И от секциото ме е старх, знам, че и то е гадно и , че и там си боли. Дали някоя от вас е имала подобни притеснения толкова от рано.Старшно ли е или не чак толкова?Ще ви бъда много благодарна да споделите опита си с мен.Наскоро приятелката ми роди секцио и казва,че е било ужасно, може би и за това така съм се наплашила?!?Иска ми се нормално, но не знам дали ще се справя, ох незнам даите съвет, че ще се пукна от мисли! Благодаря предварително!
- Публикувана: 17 фев. 2007, 16:42 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2007, 22:20 ч.
Страх от раждане - нормално ли е?
Наистина от раничко си се притеснила. Защо не насочиш мислите си в друга посока ? Аз например като ме попитат "не те ли е страх за раждането " отговарям че не го мисля ,а мисля за момента , в който ще гушна бебето . И наистина е така мисля ,че този момент ще е много по- емоционален за мен от колкото самото раждане ,но едва ли има и човек ,който да не се страхува изобщо , затова мисля само за срещата с бебочка! 
Ne e tolkova strashno, silnata bolka produljava ne poveche ot 10-15 min.
a predi tova bolkata ot kontrakciite e ponosima i s prekusvanija.
Vse edno da te e strah ot zubobol:)
Rajdaneto po-skoro e shtastlivo prejivjavane, kogato vidish i gushnesh bebeto vsichko otminalo ti se struva neznachitelno.Nai-vulnuvashtija i shtastliv moment!
A posle se vuzstanovjavash mnogo burzo- na 3 den iskash da si hodish veche i si suvsem zdrava.
a predi tova bolkata ot kontrakciite e ponosima i s prekusvanija.
Vse edno da te e strah ot zubobol:)
Rajdaneto po-skoro e shtastlivo prejivjavane, kogato vidish i gushnesh bebeto vsichko otminalo ti se struva neznachitelno.Nai-vulnuvashtija i shtastliv moment!
A posle se vuzstanovjavash mnogo burzo- na 3 den iskash da si hodish veche i si suvsem zdrava.
не се тревожи. това ще бъде най-хубавото ти изжиявване.
ще се справиш. не съм чула досега някоя да не се е справила и бебето да не е излязло.
а секциото хич не е толкова гадно. верно е, че боли малко после като шаваш. обаче не е нищо кой знае какво. и въпреки че и аз бях откачила от страх, всичко мина толкова бързо.
болката минава, а прекрасния бебок остава
пс - пазарувай за бебчо !
ще се справиш. не съм чула досега някоя да не се е справила и бебето да не е излязло.
а секциото хич не е толкова гадно. верно е, че боли малко после като шаваш. обаче не е нищо кой знае какво. и въпреки че и аз бях откачила от страх, всичко мина толкова бързо.
болката минава, а прекрасния бебок остава
пс - пазарувай за бебчо !
Мдаааа, кофти е да те е страх от такива работи. Аз поради тази ( е и не само) причина отлагах момента цели 8 години. Преди да забременея психически бях готова за това и смея да твърдя, че нито за миг не изпитах и капка страх или притеснение относно раждането. Може би защото си знаех че с епидуралката ще бъде песен и няма да се мъча. По стечение на обстоятелствата епидуралка не получих. Страх по време на раждането няма, тогава нямаш време да се страхуваш. Просто е много напрегнато, често и болезнено, но не и страшно (поне за мен). Всеки ще ти каже минава и се забравя, така е, но сама никога няма да го разбереш докато не опиташ. Та моят съвет е: След като си вече в толкова напреднала бременност и няма връщане назад 
, първо се успокой ( знам че е по-лесно да се каже от колкото направи) и започни да мислиш позитивно. Не си представяй раждането като нещо варварско, нека то бъде нещо положително. Обмисли варианта за епидуралка. Положителната нагласа на мен много ми помогна, липсата на страх също. Мога да кажа че имах сравнително лесно и бързо раждане. Положителната ми нагласа може да не е била единствената причина за това, но определено спомогна. Успех и леко раждане ти желая.
, първо се успокой ( знам че е по-лесно да се каже от колкото направи) и започни да мислиш позитивно. Не си представяй раждането като нещо варварско, нека то бъде нещо положително. Обмисли варианта за епидуралка. Положителната нагласа на мен много ми помогна, липсата на страх също. Мога да кажа че имах сравнително лесно и бързо раждане. Положителната ми нагласа може да не е била единствената причина за това, но определено спомогна. Успех и леко раждане ти желая.
И аз се страхувах преди раждането, но предимно в последните дни. Не е толкова страшно, колкото си го представяме. Една акушерка казваше - "Момичета, мислете си че отивате на среща". И наистина е така - по-добре вълнението да е силно, а не страхът. А болката се понася и забравя. Е, всеки има различен праг на болка, но въпреки това не е непоносима. Честно казано първите дни у дома са доста по-стресиращи, поне за мен беше така.
Ne e tolkova strashno, silnata bolka produljava ne poveche ot 10-15 min.
Това,което важи за повечето е нагласата!
Аз бях с много положителна нагласа за нормално раждане и го понесох съвсем нормално!Чак насутринта от лекарите разбрах,че е било тежко!Но хубавото е,че не го мислех за тежко,по време на процеса.Сигурно,тогава нямаше и да се справя.
Разбираш ли?
Просто мисли позитивно,така ще си осигуриш повече сила(физическа и духовна) за най-прекрасния момент.
Наистина от раничко си се притеснила. Защо не насочиш мислите си в друга посока ? Аз например като ме попитат "не те ли е страх за раждането " отговарям че не го мисля ,а мисля за момента , в който ще гушна бебето . И наистина е така мисля ,че този момент ще е много по- емоционален за мен от колкото самото раждане ,но едва ли има и човек ,който да не се страхува изобщо , затова мисля само за срещата с бебочка!
раждах секцио и по време на операцията само се усмихвах, като го коментираха докторите около мен им отговарях как няма да се усмихвам когато след малко ще се срещна с моето съкровище
И мен ме беше страх ,но няма връщане назад.
Аз точно това си повтарях.."все трябва да излезе, все трябва да излезе, айде поне да е по-бързо"
През живота си не бях влизала в болница и много се тресях като си помислех за секциото. Изчетох целия форум за всичко, което ме интересуваше и мненията на мамите доста ме поуспокоиха. Когато знаеш какво те очаква, някак си е по-лесно. Искам да ти кажа, че последния месец толкова ми тежеше, че с нетърпение чаках операцията! Уверявам те, че няма нищо страшно! Всичко трае около 45мин. и най-голямата болка е на 24 час, когато трябва да станеш от леглото. Това мине ли - минало е всичко. На петия ден ще подтичваш към детското и нищо няма да те боли.
Сигурно си чела достатъчно и знаеш, че да се настроиш положително преди самото раждане е много важно за това, как то ще протече. Няма нищо страшно, повярвай ми!!! Аз родих нормално без упойка, така исках. Някои мислят това за мазохизъм, разни хора-разни идеали. Просто минава толкова бързо всичко, целия процес на раждането при който нещата следват едно след друго и сравнено с мъките на бременността аз оценявам няколкото часа раждане като нищожни. Наистина има болка и тя е неповторима, но се търпи, това е!!!УСПЕХ!!! 
не се тревожи. това ще бъде най-хубавото ти изжиявване.
ще се справиш. не съм чула досега някоя да не се е справила и бебето да не е излязло.
а секциото хич не е толкова гадно. верно е, че боли малко после като шаваш. обаче не е нищо кой знае какво. и въпреки че и аз бях откачила от страх, всичко мина толкова бързо.
болката минава, а прекрасния бебок остава
пс - пазарувай за бебчо !
ще се справиш. не съм чула досега някоя да не се е справила и бебето да не е излязло.
а секциото хич не е толкова гадно. верно е, че боли малко после като шаваш. обаче не е нищо кой знае какво. и въпреки че и аз бях откачила от страх, всичко мина толкова бързо.
болката минава, а прекрасния бебок остава
пс - пазарувай за бебчо !
Нормално е!
И мен ме беше страх: нали сефте щях раждам, ама докато се страхувах родих по спешност със секцио.
Ето ти една тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253.0. След като я прочетох - вече не ме е страх от раждането!
И мен ме беше страх: нали сефте щях раждам, ама докато се страхувах родих по спешност със секцио.
Ето ти една тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253.0. След като я прочетох - вече не ме е страх от раждането!
Сигурно няма жена на която й предстои раждане да не се страхува, важното е да си с положителна нагласа, че всичко ще е ок, да слушаш какво ти казват акушерките и да изпълняваш / при нормално раждане/ .Болката я има, но като видиш бебчо - забравяш. Аз съвсем скоро родих и вече говоря за раждането като за едно голямо и щастливо събитие в моя живот.Стискам палци всичко да мине нормално при теб и не се шашкай, знаеш че назад няма, бебо трябва да излезе, а коя жена не си мечтае за момента в който ще си гушне съкровището ?
Успех и леко раждане ти желая.
Аз съвсем скоро родих и вече говоря за раждането като за едно голямо и щастливо събитие в моя живот.Стискам палци всичко да мине нормално при теб и не се шашкай, знаеш че назад няма, бебо трябва да излезе, а коя жена не си мечтае за момента в който ще си гушне съкровището ?Успех и леко раждане ти желая.
От раждане се страхувах като млада. Като забременях първия път радостта ми беше толкова голяма, че забравих за страха. Иначе през цялата бременност ме е било страх за бебето и докато раждах също предимно за него мислех. Така че ако има нещо по-важно от болката, върху което да се концентрираш ще ти помогне да преодолееш донякъде страхът от нея. Аз имам навик гадните неща да ги обръщам на базик - явно ми помага да ги преживея или просто не искам да си призная пред другите, че ме боли или ми е зле. И почвам да играя театър, да се базикам и да се хиля. Помага, покрай другите залъгвам и себе си донякъде. Така правех и като раждах, и при първия секс и при много други случаи.
Но на въпроса ти - да, нормално е разбира се. Като се има предвид, че родилната болка се приема за третата по сила след болката след ампутация и още една ама помня каква беше. А мъжете - всички ги е страх от раждане и са много доволни, че не им се налага да го правят. Всички признават, че ако бяха имали нещастието да се родят жени, никога не биха се подложили на такива мъки - по-добре без деца отколкото това.
Все пак е нормално такова щастливо събитие като раждането на дете да е съпроводено с нещо болезнено за да има равновесие. А като почне кърменето, безсънните нощи и изпитания на нервите ще осъзнаеш безспорния факт, че самото раждане е било песен в сравнение с това, което те чака. В крайна сметка колкото и тежко да беше първото ми раждане от него имам само прекрасни спомени
Но на въпроса ти - да, нормално е разбира се. Като се има предвид, че родилната болка се приема за третата по сила след болката след ампутация и още една ама помня каква беше. А мъжете - всички ги е страх от раждане и са много доволни, че не им се налага да го правят. Всички признават, че ако бяха имали нещастието да се родят жени, никога не биха се подложили на такива мъки - по-добре без деца отколкото това.
Все пак е нормално такова щастливо събитие като раждането на дете да е съпроводено с нещо болезнено за да има равновесие.
А като почне кърменето, безсънните нощи и изпитания на нервите ще осъзнаеш безспорния факт, че самото раждане е било песен в сравнение с това, което те чака. В крайна сметка колкото и тежко да беше първото ми раждане от него имам само прекрасни спомени
Нормално е да те е страх. Мен също ме обзамаха такива мисли докато бях бременна, но трябва да мислиш за предстоящата среща с бебето. И аз бях изплашена че не знаех за какво става въпрос, но като отидох в болницата, в един момент страхът ми изчезна и нямах търпение да гушна и видя какво съкровище се е криело в мен 9 месеца. То без болка не може, но не е толкова страшно. И аз бих те посъветвала да не слушаш хората, които ти казват колко е ужасно раждането. При всеки е различно, но е важно да мислиш позитивно.Успех и леко раждане!
мен не ме беше страх, а нямах търпение да видя бебенцето си. отидох да раждам с радост(никой освен мъжа ми не повярва че раждам, защото се хилех през цялото време) и в крайна сметка раждането ми беше по-скоро приятно изживяване,страшно и трудно е само ако ти си го представяш така и имаш тази нагласа, особено от толкова рано. насочи мислите си към факта, че няма нищо по-красиво от личицето на бебенцето ти когато се ражда(аз гледах към нея докато се измъкваше от мен - доста сърдита беше 
). настрой се за чудото което те очаква - твоето дете, раждането е само начина, по който осъществяваш това чудо .
). настрой се за чудото което те очаква - твоето дете, раждането е само начина, по който осъществяваш това чудо . 
Раждай си нормално и така по бързо че се въстановиш
Страхувах се от първия миг до последния на бременността си. Дори когато ми бяха най-силни контракциите и вече почти раждах, плачех от страх
Ами мога да ти кажа, че болката се забравя, минути след като родих дъщеря си, забравих всичко и бях готова да родя още едно.
Иначе паниката ми беше голямау, както пишеш, страх ме беше и от секцио и от нормално раждане, но всичко минава и се забравя.
Успешно и леко раждане ти желая.
Ами мога да ти кажа, че болката се забравя, минути след като родих дъщеря си, забравих всичко и бях готова да родя още едно.
Иначе паниката ми беше голямау, както пишеш, страх ме беше и от секцио и от нормално раждане, но всичко минава и се забравя.
Успешно и леко раждане ти желая.
На първото раждане отидох много спокойна.И мога да кажа,че мина много леко.Сега за второто малко ме е страх,но се надявам да го преодолея.
Честно казано повече се страхувам да отида на зъболекар.
Честно казано повече се страхувам да отида на зъболекар.
И аз така-след като родих ходих да ми правят пломба-побърках се(и доктора също ).Тогава ме попита -"много ми е чудно как си раждала?", а аз му викам"О,там е съвсем друго..." 
Съвсем нормално е да те е страх.Това си е чисто човешка реакция все пак.Аз също съм се страхувала,особено в началото...Накрая вече желанието и нетърпението да си видя детенцето надделяха над страха и си казах:каквото стане,важното е че ще имам бебе!Първият път, като ми изтекоха водите ,тръгнах с маршова стъпка към родилното....ама втория път такъв страх брах,че буквално се бях сковала от ужас и напрежение
Да си призная,изпитвах не толкова страх за мен,колкото големи притеснения за детенцето ми...Как ще понесе появата си на бял свят,всичко ли ще си има и все от сорта...
Болката е ясна,че без нея не може и другото ми шашкане беше от упойката.
Това бяха двата ми страха.
Смятам,че сама трябва да се успокоиш и да отидеш в родилното с усмивка,така ще спечелиш куп положителна енергия и ще спечелиш симпатията на персонала,което не е за пренебрегване
Дано всичко мине леко и да остане един прекрасен миг за теб - раждането на детето ти!
Болката е ясна,че без нея не може и другото ми шашкане беше от упойката.
Това бяха двата ми страха.
Смятам,че сама трябва да се успокоиш и да отидеш в родилното с усмивка,така ще спечелиш куп положителна енергия и ще спечелиш симпатията на персонала,което не е за пренебрегване
Дано всичко мине леко и да остане един прекрасен миг за теб - раждането на детето ти!
Изобщо не е рано, нито ненормално, че се страхуваш. Аз от мига, в който разбрах, че съм бременна, се панирах. Но от 4-я мес.,когато вече започна "да ми личи", а после и като го усетих да мърда, направо.........се разтопих Тогава изживях най-хубавите моменти от живота си. Родих с планирано секцио и всичко се разви повече от добре. Възстанових се изключително бързо, защото вярвах, че мога! Но най-хубаво, неописуемо и неповторимо е, когато го видиш за пръв път, дори не знаеш как трябва да го гушнеш, но просто можеш!
Успех!!!
Тогава изживях най-хубавите моменти от живота си. Родих с планирано секцио и всичко се разви повече от добре. Възстанових се изключително бързо, защото вярвах, че мога! Но най-хубаво, неописуемо и неповторимо е, когато го видиш за пръв път, дори не знаеш как трябва да го гушнеш, но просто можеш!Успех!!!
Мен пък не ме е страх 
Но има още предостатъчно време да ме хване шубето 
Според тази статия обаче:
http://www.bebe.bg/Rajdane/rajdaneto_e_opasno.htm
... колкото повече те е страх, толкова повече боли...
Много мами са споделяли във форума, че са родили без болка. По-добре си мисли и се убеждавай, че ще бъдеш от тях, а не че едва ли не те чака най-ужасното нещо... И наистина, прочети темата за смешното раждане, ще ти вдъхне много кураж!
Но има още предостатъчно време да ме хване шубето Според тази статия обаче:
http://www.bebe.bg/Rajdane/rajdaneto_e_opasno.htm
... колкото повече те е страх, толкова повече боли...
Много мами са споделяли във форума, че са родили без болка. По-добре си мисли и се убеждавай, че ще бъдеш от тях, а не че едва ли не те чака най-ужасното нещо... И наистина, прочети темата за смешното раждане, ще ти вдъхне много кураж!
От раждане се страхувах като млада. Като забременях първия път радостта ми беше толкова голяма, че забравих за страха. Иначе през цялата бременност ме е било страх за бебето и докато раждах също предимно за него мислех. Така че ако има нещо по-важно от болката, върху което да се концентрираш ще ти помогне да преодолееш донякъде страхът от нея. Аз имам навик гадните неща да ги обръщам на базик - явно ми помага да ги преживея или просто не искам да си призная пред другите, че ме боли или ми е зле. И почвам да играя театър, да се базикам и да се хиля. Помага, покрай другите залъгвам и себе си донякъде. Така правех и като раждах, и при първия секс и при много други случаи.
Но на въпроса ти - да, нормално е разбира се. Като се има предвид, че родилната болка се приема за третата по сила след болката след ампутация и още една ама помня каква беше. А мъжете - всички ги е страх от раждане и са много доволни, че не им се налага да го правят. Всички признават, че ако бяха имали нещастието да се родят жени, никога не биха се подложили на такива мъки - по-добре без деца отколкото това.
Все пак е нормално такова щастливо събитие като раждането на дете да е съпроводено с нещо болезнено за да има равновесие. А като почне кърменето, безсънните нощи и изпитания на нервите ще осъзнаеш безспорния факт, че самото раждане е било песен в сравнение с това, което те чака. В крайна сметка колкото и тежко да беше първото ми раждане от него имам само прекрасни спомени
Но на въпроса ти - да, нормално е разбира се. Като се има предвид, че родилната болка се приема за третата по сила след болката след ампутация и още една ама помня каква беше. А мъжете - всички ги е страх от раждане и са много доволни, че не им се налага да го правят. Всички признават, че ако бяха имали нещастието да се родят жени, никога не биха се подложили на такива мъки - по-добре без деца отколкото това.
Все пак е нормално такова щастливо събитие като раждането на дете да е съпроводено с нещо болезнено за да има равновесие.
А като почне кърменето, безсънните нощи и изпитания на нервите ще осъзнаеш безспорния факт, че самото раждане е било песен в сравнение с това, което те чака. В крайна сметка колкото и тежко да беше първото ми раждане от него имам само прекрасни спомени все едно аз съм го писала
Нормално е да те е страх от неизвестното, още повече че всички постоянно разправят колко боли. Важното е обаче да си изработиш положителна нагласа, защото паниката често прави раждането по-трудно. От друга страна много жени с позитивна нагласа споделят, че са имали прекрасно преживяване и болката съвсем не е била толкова силна, колкото са очаквали. Някои даже получават оргазъм по време на раждането.
Важното е да не забравяш, че това е нещо естествено и тялото и е създадено да го може по най-добрия начин. Всички хора по света в продължение на хилядолетия са се раждали по този начин и са се запазили само гените на тези, които го могат най-добре.
Единствето страхът може да ти попречи да изживееш появата на твоето дете като едно красиво събитие, така че направи всичко възможно да не му позволиш да те владее. А дотогава чети, информирай се и обръщай внимание на положителните разкази, защото и твоят ще бъде такъв!
Важното е да не забравяш, че това е нещо естествено и тялото и е създадено да го може по най-добрия начин. Всички хора по света в продължение на хилядолетия са се раждали по този начин и са се запазили само гените на тези, които го могат най-добре.
Единствето страхът може да ти попречи да изживееш появата на твоето дете като едно красиво събитие, така че направи всичко възможно да не му позволиш да те владее. А дотогава чети, информирай се и обръщай внимание на положителните разкази, защото и твоят ще бъде такъв!
Нормално е да те е страх от неизвестното, още повече че всички постоянно разправят колко боли. Важното е обаче да си изработиш положителна нагласа, защото паниката често прави раждането по-трудно. От друга страна много жени с позитивна нагласа споделят, че са имали прекрасно преживяване и болката съвсем не е била толкова силна, колкото са очаквали. Някои даже получават оргазъм по време на раждането.
Важното е да не забравяш, че това е нещо естествено и тялото и е създадено да го може по най-добрия начин. Всички хора по света в продължение на хилядолетия са се раждали по този начин и са се запазили само гените на тези, които го могат най-добре.
Единствето страхът може да ти попречи да изживееш появата на твоето дете като едно красиво събитие, така че направи всичко възможно да не му позволиш да те владее. А дотогава чети, информирай се и обръщай внимание на положителните разкази, защото и твоят ще бъде такъв!
Важното е да не забравяш, че това е нещо естествено и тялото и е създадено да го може по най-добрия начин. Всички хора по света в продължение на хилядолетия са се раждали по този начин и са се запазили само гените на тези, които го могат най-добре.
Единствето страхът може да ти попречи да изживееш появата на твоето дете като едно красиво събитие, така че направи всичко възможно да не му позволиш да те владее. А дотогава чети, информирай се и обръщай внимание на положителните разкази, защото и твоят ще бъде такъв!
Абсолютно съгласна. 
Болката при нормално раждане е същата, като при болезнена менструация, но много по- силна... болката е позната, не е стряскаща... просто трябва да се изтърпи......
За секциото- незнам, но си е операция .....
Гледай някое филмче за раждене у дома, за да се изплашиш хубаво и накрая да осъзнаеш, че ще трябва да се стегнеш и да преминеш през това .......
Представи си, че почти всяка жена го е изживяла
За секциото- незнам, но си е операция .....
Гледай някое филмче за раждене у дома, за да се изплашиш хубаво и накрая да осъзнаеш, че ще трябва да се стегнеш и да преминеш през това .......
Представи си, че почти всяка жена го е изживяла
Нормално е да те е страх от неизвестното, още повече че всички постоянно разправят колко боли. Важното е обаче да си изработиш положителна нагласа, защото паниката често прави раждането по-трудно. От друга страна много жени с позитивна нагласа споделят, че са имали прекрасно преживяване и болката съвсем не е била толкова силна, колкото са очаквали. Някои даже получават оргазъм по време на раждането.
Важното е да не забравяш, че това е нещо естествено и тялото и е създадено да го може по най-добрия начин. Всички хора по света в продължение на хилядолетия са се раждали по този начин и са се запазили само гените на тези, които го могат най-добре.
Единствено страхът може да ти попречи да изживееш появата на твоето дете като едно красиво събитие, така че направи всичко възможно да не му позволиш да те владее. А дотогава чети, информирай се и обръщай внимание на положителните разкази, защото и твоят ще бъде такъв!
Важното е да не забравяш, че това е нещо естествено и тялото и е създадено да го може по най-добрия начин. Всички хора по света в продължение на хилядолетия са се раждали по този начин и са се запазили само гените на тези, които го могат най-добре.
Единствено страхът може да ти попречи да изживееш появата на твоето дете като едно красиво събитие, така че направи всичко възможно да не му позволиш да те владее. А дотогава чети, информирай се и обръщай внимание на положителните разкази, защото и твоят ще бъде такъв!
Не слушай разкази за болки и т.н., при една жена секциото е ужасно, при други не чак толкова и не забравяй, че хората често правят от мухата слон. Не искам да кажа, че не боли, и при нормално раждане боли /раждах така/ и при секцио със сигурност боли. Но всичко се забравя! Не се притеснявай и се успокой, всичко ще е наред. Вярвай в това
Успех! 
Не е болка за умиране.Женският организъм е така устроен, че да може да понесе болката от раждането.Недей от страх да се подлагаш на секцио - възстановяването е по-трудно и ще те боли дни наред, докато при нормално раждане болката е за един ден и след две седмици ще забравиш какво е било.С риск много мамчета да скочат срещу мен, ще кажа, че секциото не е раждане, а е просто една операция на матката в по-голям мащаб.Така че, не се страхувай, всичко минава и заминава, раждай си нормално, а ако се наложи секцио, здраве да е, ще го преживееш.Важното е ти и бебето да сте добре.
Аз ще трябва да раждам със секцио, въпреки нагласите ми и желанието ми да родя нормално, имам глаукома и лекарите ги е страх за зрението ми, така че.... Ужасявам се от това, че ще ме режат, а може би и заради всичко, което съм изчела за секциото, обаче няма как, все ще трябва да го извадим човечко. Гледам като започне да ме обхваща страха и да си пренасочвам мислите в друга посока, така или иначе нищо не мога да променя и ще трябва да го преживеем с бебока, няма кой да ни я свърши тая работа за съжаление. Успокоявай се с това, че поне не си сама в страховете си
Нормално е да те е страх-и мен много ме беше страх.Но всъщност не е така страшно както си мислиш-а и после всичко се забравя-ако знаеш аз колко уплашена бях а сега все едно не помня нищо Опитай се да не мислиш за това-мисли си за после,за това как ще го гушкаш,за хубави работи.Аз така успявах да преудолея голям период от време и да не мисля за самото раждане
Опитай се да не мислиш за това-мисли си за после,за това как ще го гушкаш,за хубави работи.Аз така успявах да преудолея голям период от време и да не мисля за самото раждане 
но всичко се забравя и остават само хубавите неща 
Мен пък не ме беше страх от самото раждане, просто защото незнаех какво ме очаква, и смятах че всичко е пресилено като болки и т.н. и не вярвах особено много на разказите. Беше ме страх от самата бременост и всичко да мине добре, без усложнения, и такива работи, но от самото раждане - НЕ.
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................
И мен ме беше страх и то горе долу от периода , в който си ти! Гледах като ми дойде такава мисъл , да привлека вниманието си в друга насока. В момента , в който ми изтекоха водите и тръгнахме към родилното, нямаше и следа от страх! Успех и мисли позитивно и как ще преминеш през всичко в името на бебчето!
Няма по-красиво и невероятно изживяване от раждането, не трябва да се срахуваш от него, а да го очакваш с нетърпение. Аз лично имах доста трудно нормално раждане и еднинственото което ме крепеше беше мисълта за мъничкото същество, което скоро ще държа в обятията си. Болката, колкото и де е силна се изтърпява, но нищо не може да се сравни с първия миг на близост с новороденото ти дете.
Аз също бях много напрегната, когато ми предстоеше раждането, но скоро разбрах че има и жени, които са на другата крайност - една моя приятелка, която ще ражда всеки момент пък се страхува да не би да не усети болка и сутринта да се събуди с бебе в краката си - когато ми каза това на мен ми стана смешно, но като се замисля май е по-добре така - да си мислиш че изобщо няма да те боли, ако имаш такава нагласа е възможно да не усетиш почти никаква болка.
Аз също бях много напрегната, когато ми предстоеше раждането, но скоро разбрах че има и жени, които са на другата крайност - една моя приятелка, която ще ражда всеки момент пък се страхува да не би да не усети болка и сутринта да се събуди с бебе в краката си - когато ми каза това на мен ми стана смешно, но като се замисля май е по-добре така - да си мислиш че изобщо няма да те боли, ако имаш такава нагласа е възможно да не усетиш почти никаква болка.
аз се мъча да изтикам мисълта за раждането в момента, когато започнат болките. И предварително да се притеснявам, полза няма, само стресирам себе си и бебчо. Психически съ се подготвила,че мног още боли, пък каквото дойде!! Важно е бебчо да си е здрав и добре,аз ще се възстановя.
Мен пък не ме беше страх от самото раждане, просто защото незнаех какво ме очаква, и смятах че всичко е пресилено като болки и т.н. и не вярвах особено много на разказите. Беше ме страх от самата бременост и всичко да мине добре, без усложнения, и такива работи, но от самото раждане - НЕ.
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................
Преди първото ми раждане ме беше страх от неизвестността .От това което очаквах да ми се случи ...и това което приказваха от страни.
Страх не страх всичко минаааааааа..
Дойде време да раждам втори път и определено повечко ме беше страх да си кажа честно.
Не се притеснявай .Нормално е да те е страх.
Не слушай и не взимай всичко което чуеш за чиста паница.
Успех и всичко най-хубаво
Страх не страх всичко минаааааааа..
Дойде време да раждам втори път и определено повечко ме беше страх да си кажа честно.
Не се притеснявай .Нормално е да те е страх.
Не слушай и не взимай всичко което чуеш за чиста паница.
Успех и всичко най-хубаво
Мисля, че ако тръгнеш да раждаш със страх, ще боли повече, защото се стягаш. Е.. аз се разтреперих цялата като започнаха да ми текат водите, но докато стигнем в болницата се успокоих. Знаех че ще боли, но бях сигурна, че все пак няма да е болка за умиране. Освен това по време на контракциите знаеш че скоро ще премине болката и само о(поемаш дълбоко въздух, дошаш и стискаш докато отмине Повече ме боля при напъните, но всичко трая 15-20 мин. Ако ще си по-спокойна поискай епидурална упойка. мене ме беше страх повече от упойката, мислех, че няма да усещам напъните и може да навредя на бебо, затова раждах нормално без упойка и ИЗОБЩО НЕ Е СТРАШНО!
Повече ме боля при напъните, но всичко трая 15-20 мин. Ако ще си по-спокойна поискай епидурална упойка. мене ме беше страх повече от упойката, мислех, че няма да усещам напъните и може да навредя на бебо, затова раждах нормално без упойка и ИЗОБЩО НЕ Е СТРАШНО!
В началото на бременноста се страхувах. Колкото по наближаваше термина - толкова по-нетърпелива ставах - вече исках да раждам. Изпитвах някаква доза страх, но най- вече приемах посрещането на дъщеря ми като празник, които трябва да бъде изживян подобаващо. Последните дни, когато беба много ми тежеше-категоричен знак, че връщане назад няма, осъзнах че всички жени раждат и едва ли има нещо по- естествено от това. Пък дори и да боли, си казвах, колко може да ме боли най-много - един ден ли? Какво означава един ден пред един живот?!
Може и да е нормално, но не е полезно. Овладей страховете си, защото можеш да си създадеш проблеми. Вит този откъс от темата на Tandoori за нестандартните техники на обезболяване:
Цитат
Много акушерки описват матката на стресираната родилка като абсолютно бяла на цвят от липса на кръв. Аз самата бях свидетел на нервна криза на родилка точно в момента, когато трябваше да изгони бебето, не е приятна гледка. Тази жена беше толкова паникьосана ( раждахме при един и същи доктор и видях, че отношението беше абсолютно равностойно между двете ни), че вместо да се вслуша в думите на лекарите ( трябваше да влезе в родилна зала защото бебето излизаше) тя се тръшна на пода, започна да крещи, после тръгна да скача през прозореца и какви ли не ужасии. Лекарите не можеха да я успокоят повече от 15 минути, бебето беше започнало да се задушава, наложи се да я вържат и да извадят бебето с вакуум, защото тя просто не беше адекватна на нищо . Страшна картина е да видиш някой, който не се владее по този начин и застрашава както собствения си, така и живота на детето си. След като извадиха бебето – кризата и моментално мина и докато лежахме в родилна зала 2 часа имах време да поговоря с момичето и да разбера защо се държеше така по време на раждането. Оказа се, че момичето е било наплашено от разкази на “приятелки”, колко много боли при изгонването на бебето, как ще се разкъса цялата и какви ли не “хубави” неща. Момичето ми сподели, че откакто е забременяла е била обект на такива “приятелски” споделяния с повод и без повод от познати и не дотам близки жени. Стигнала е до положение, че не е можела да се отърси от мисълта за това колко тежко ще бъде нейното раждане , какви усложнения ще има и затова е изпаднала и в паника. Точно след половин час това момиче просто не беше същото- говореше спокойно, дори се усмихваше на закачките, които и казвах за нейното бебе ( голям сладур беше ) .
Положителното мислене не се възпитава от лекарите в момента на раждането. Това е “задачата” на майката по време на бременността, да подготви себе си и бебето за едно безболезнено и леко раждане.
Положителното мислене не се възпитава от лекарите в момента на раждането. Това е “задачата” на майката по време на бременността, да подготви себе си и бебето за едно безболезнено и леко раждане.
Мен пък никак не ме беше страх, не знам защо, даже като почнаха контракциите отидох с желание - най-после да родя!
Имах ужасно раждане и доста дълго...стигна се до секцио /т.е. изживях всичко, едва ли не две раждания/ и изобщо не е толкова страшно.
Честно казано предпочитам секцио пред контракции...
Ама сега - малкият ме прави толкова щастлива, толкова е мил, прекрасен, сладък, красив и невероятен, че бих изживяла всичко ако ще и 100 пъти...
Имах ужасно раждане и доста дълго...стигна се до секцио /т.е. изживях всичко, едва ли не две раждания/ и изобщо не е толкова страшно.
Честно казано предпочитам секцио пред контракции...
Ама сега - малкият ме прави толкова щастлива, толкова е мил, прекрасен, сладък, красив и невероятен, че бих изживяла всичко ако ще и 100 пъти...