Страх от раждане - нормално ли е?

  • 8 233
  • 62
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 390
Нормално е да те е страх-и мен много ме беше страх.Но всъщност не е така страшно както си мислиш-а и после всичко се забравя-ако знаеш аз колко уплашена бях а сега все  едно не помня нищо LaughingОпитай се да не мислиш за това-мисли си за после,за това как ще го гушкаш,за хубави работи.Аз така успявах да преудолея голям период от време и да не мисля за самото раждане Peace

# 46
  • Варна морето
  • Мнения: 103
Аз от страх се подложих на секцио по желание,но така съжалявам...Незнам...много болка изтърпях ooooh! Outta Joint Tired но всичко се забравя и остават само хубавите неща  bouquet давай смело няма страшно baby_neutral

# 47
  • Мнения: 669
Мен пък не ме беше страх от самото раждане, просто защото незнаех какво ме очаква, и смятах че всичко е пресилено като болки и т.н. и не вярвах особено много на разказите. Беше ме страх от самата бременост и всичко да мине добре, без усложнения, и такива работи, но от самото раждане - НЕ.
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................

# 48
  • Мнения: 429
Мене и сега ме е страх  Mr. Green Ама то е неизбежно - мисли си в името на какво го правиш и всичко ще придобие смисъл  Hug

# 49
  • Плевен
  • Мнения: 973
И мен ме беше страх и то горе долу от периода , в който си ти! Гледах като ми дойде такава мисъл , да привлека вниманието си в друга насока. В момента , в който ми изтекоха водите и тръгнахме към родилното, нямаше и следа от страх! Успех и мисли позитивно и как ще преминеш през всичко в името на бебчето!

# 50
  • София
  • Мнения: 6 011
Мисля,че всяка жена,която ще ражда за първи път се страхува от раждането-малко или много.Просто се страхуваме от неизвестността.Аз изпитвах направо панически ужас от раждането и то доста преди да забременея.

# 51
  • Мнения: 227
Няма жена която не я е страх от раждане,не го мисли и това е.На мен ми разказваха доста страшни истории,ама не е толкоз страшно. Peace

# 52
  • Варна
  • Мнения: 134
Няма по-красиво и невероятно изживяване от раждането, не трябва да се срахуваш от него, а да го очакваш с нетърпение. Аз лично имах доста трудно нормално раждане и еднинственото което ме крепеше беше мисълта за мъничкото същество, което скоро ще държа в обятията си. Болката, колкото и де е силна се изтърпява, но нищо не може да се сравни с първия миг на близост с новороденото ти дете.
Аз също бях много напрегната, когато ми предстоеше раждането, но скоро разбрах че има и жени, които са на другата крайност - една моя приятелка, която ще ражда всеки момент пък се страхува да не би да не усети болка и сутринта да се събуди с бебе в краката си - когато ми каза това на мен ми стана смешно, но като се замисля май е по-добре така - да си мислиш че изобщо няма да те боли, ако имаш такава нагласа е възможно да не усетиш почти никаква болка. smile3503

# 53
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 975
аз се мъча да изтикам мисълта за раждането в момента, когато започнат болките. И предварително да се притеснявам, полза няма, само стресирам себе си и бебчо. Психически съ се подготвила,че мног още боли, пък каквото дойде!! Важно е бебчо да си е здрав и добре,аз ще се възстановя.

# 54
  • вече в собствен дом
  • Мнения: 1 088
Мен пък не ме беше страх от самото раждане, просто защото незнаех какво ме очаква, и смятах че всичко е пресилено като болки и т.н. и не вярвах особено много на разказите. Беше ме страх от самата бременост и всичко да мине добре, без усложнения, и такива работи, но от самото раждане - НЕ.
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................
Да, и при мен  беше така. Peace

# 55
  • Мнения: 239
моя страх беше не от болката , а по скоро дали всичко ще приключи благополучно

# 56
  • Мнения: 6 461
Преди първото ми раждане ме беше страх от неизвестността .От това което очаквах да ми се случи ...и това което приказваха от страни.
Страх не страх всичко минаааааааа..
Дойде време да раждам втори път  и определено повечко  ме беше страх да си кажа честно.

Не се притеснявай .Нормално е да те е страх.
Не слушай и не взимай всичко което чуеш за чиста паница.
Успех и всичко най-хубаво Hug

# 57
  • Мнения: 1 264
Мисля, че ако тръгнеш да раждаш със страх, ще боли повече, защото се стягаш. Е.. аз се разтреперих цялата като започнаха да ми текат водите, но докато стигнем в болницата се успокоих. Знаех че ще боли, но бях сигурна, че все пак няма да е болка за умиране. Освен това по време на контракциите знаеш че скоро ще премине болката и само о(поемаш дълбоко въздух, дошаш и стискаш докато отмине  Grinning Повече ме боля при напъните, но всичко трая 15-20 мин. Ако ще си по-спокойна поискай епидурална упойка. мене ме беше страх повече от упойката, мислех, че няма да усещам напъните и може да навредя на бебо, затова раждах нормално без упойка и ИЗОБЩО НЕ Е СТРАШНО!

# 58
  • Мнения: 119
В началото на бременноста се страхувах. Колкото по наближаваше термина - толкова по-нетърпелива ставах - вече исках да раждам. Изпитвах някаква доза страх, но най- вече приемах посрещането на дъщеря ми като празник, които трябва да бъде изживян подобаващо. Последните дни, когато беба много ми тежеше-категоричен знак, че връщане назад няма, осъзнах че всички жени раждат и едва ли има нещо по- естествено от това. Пък дори и да боли, си казвах, колко може да ме боли най-много - един ден ли? Какво означава един ден пред един живот?!

# 59
  • София - Бургас
  • Мнения: 2 193
О да, нормално е...

Общи условия

Активация на акаунт