Иначе на Винету на третата част така плаках....... не оставих книгата до 3-4 през нощта, докато не я изчета. После ставах да си сменям пижамата, че беше мокра от сълзи.
А какво ще кажете за корсарските романи, а? Скоро се хванах, че съм забравила наименованията на платната на корабите........... ех, беше време, когато ге знаех всичките......
О, да, да, аз много я обичах историята за Саламури- той пасеше калинките, а имаше едно момиченце май, то пасеше нещо друго, и на мен ми беше една от първите дебели книжки, които прочетох:))).
И аз на Винету много плаках.
И много обичах корсарските книги и страдах дълго време, че нямах "Черния корсар".
И Карлсон естествено.
Катюша, и аз бях много впечатлена от Тимур и неговата команда. И строявах съученичките да носим торбите на бабите. Но върха на безумството ми беше веднъж като ги накарах да си ушием по една червена звезда на дрехите и застанахме да пазим един паметник в квартала Аз самата съм била паметник на безполезната мисъл
Имаше и една книжка, май румънска- приключенията на Пъкала и Тъндала. Нещо като нашия Хитър-Петър. Много я обичах.
И Румцайс, още се мотае полускъсана от препрочитане