Публикувана: 7 фев. 2005, 17:35 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2005, 19:42 ч.

луди ли сме че имаме деца

6 539
58
1

# 15 7 фев. 2005, 18:21 ч.

Мнения: 404

Цитат на: azaf

Амиии, луда съм - от щастие, че имам двете си прекрасни момиченца и от любов към тях.
Човек винаги може да си намери оправдание да няма деца, но това за мен е чиста проба егоизъм. Подобни хора приемат себе си за твърде значими, за да дадат чувствата си на друг, освен на собствената си персона; страхуват се от нощите, в които няма да спят, за да държат ръката на болното си слънчице; ценят повече своето спокойствие и не искат да прекарват вечери, когато порасналите им вече деца няма да са вкъщи и ще се питат къде са, добре ли са и т.н.
Колкото и да е трудно, това е най-прекрасното приключение на този свят.
Нека да съм луда. Това е моето призвание Wink

Абсолютно подкрепям това мнение.И Цвете не си мисли,че ние сме лудите.

# 16 7 фев. 2005, 18:21 ч.

София
Мнения: 771

Не знам дали е било майчино чувство, но още когато не бях обвързана и осигурена много исках да имам дете. Когато обаче открих човека, който исках да бъде баща на моето дете, то се появи като естествено продължение на нашата връзка. Изобщо не се смятам за луда, но не обвинявам и тези, които не се решават да имат деца.

# 17 7 фев. 2005, 18:45 ч.

Мнения: 1 753

Цитат на: Meli

Само една дискретна насока - може би част от хората, които нямат деца и се оправдават с работа, безпаричие, ангажименти и т.н. всъщност искат да имат деца, но не могат. А подобни оправдания им служат за параван, който ги предпазва от добронамереното ни общество.

Наистина има нещо такова. Имам приятелки, които много искат деца, но не могат да имат. Причината не е в никакъв случай егоизъм. Много от тях имат проблеми със забременяването, други имат финансови проблеми, трети нямат подходящ мъж до себе си, от който искат да имат дете. Много е трудно в днешно време да гледаш дете/деца и хората се страхуват. Аз напълно ги разбирам. Самата аз имах проблеми със забременяването. През времето докато сме правили опити за бебе винаги съм мислила как ще гледам бебето, дали ще съм достатъчно добра майка, дали ще можем да се справим с парите... Тези проблеми винаги стоят. И дори сега, когато бебето е вече реалност имам своите страхове. Наистина детето е най-смисленото и най-истинското нещо в живота на човек, но страхът винаги го има. Не че това е оправдание... Няма да станем по-млади или по-малко ангажирани, така че решението за дете изисква доста смелост.

# 18 7 фев. 2005, 18:45 ч.

Мнения: 1 680

Обичам дъщеричката си - тя прави живота ми цветен! Не мога дори да си представя какво бихме правили със съпруга ми по цяла вечер само двамата.
Намираме време за всичко и детето никога не ни е пречило, но се радвам че не избързахме и си поживяхме преди да се решим да имаме дете. Родих на 25 и се радвам, че не го направихме 5 години по-рано например.
Има нещо такова - изпуснеш ли "лудата" възраст на двадесетгодишншти почвам много да се замисляш и трудно се решаваш и за брак и за деца.

# 19 7 фев. 2005, 18:59 ч.

Sofia
Мнения: 694

Когато имат един ден и те деца ще си викат "Колко съм била луда, че толкова късно го имам. Можех много по-рано да съм толкова щастлива."

# 20 7 фев. 2005, 19:04 ч.

Мнения: 218

Шубето е голем страх.Така им казвам аз на тях.Защото им е по лесно да нямат ангажименти към едно безащитно същество на което трябва да посветят цялото си внимание и време.

# 21 7 фев. 2005, 19:07 ч.

Мнения: 7 837

Може да съм луда, но съм щастлива Grinning

И лудостта ми ще продължи, само да поотрасне мъничко Самуил Simple Smile

# 22 7 фев. 2005, 19:08 ч.

Мнения: 372

И аз съм двойно луда.Но ми се случи близък роднина с едно дете да се изцепи пред мен,че са луди дето имат две деца,а аз бях бременна с второто.

# 23 7 фев. 2005, 19:22 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: zwete

Какво мислите вие?

Мисля,че приятелите ти май още не са излезли от пубертета...ако са и те около 30-те....това говори много зле за тях.... Grinning

# 24 7 фев. 2005, 19:30 ч.

Мнения: 1 391

подкрепям те в лудостта ти! Ние сме от същите луди... също не сме цъфнали, нооо се надявам да цъфнем!
А живота ми стана близо 200% по-слънчев откак имам бебка!
Такова слънце не е за изпускане, ако ще и напук на всички смотани осигуровки и пари...
А пък не пречи човек да си работи и имайки деца... не виждам защо децата да пречат на човек да си живее нормално!
Аз вече си и работя и беба гледам и се оправяме... и сме щастливи.... далеч не сме богати... напротив даже - едва ги вързваме краищата, ама на кой му пука- нали сме щастливи!!! Grinning

http://bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=1407

# 25 7 фев. 2005, 19:36 ч.

Мнения: 1 391

ааа пък го има синдрома - на отписани...
поне при нас...
откакто сме родители... какво да ви кажа... "приятелите"ни направо не смеят ни да се обадят, нито да дойдат да ни видият... все едно сме друга категория хора... а ние сме абсолютно същите... млади, влюбени, щастливи, само че още по-богати с едно хубаво детенце, с което ни се купонясва! Та се чудим кога най-накрая ще ни се престрашат приятелите да ни виждат и ни се обаждат по-често...
То още като се оженихме почти ни отписаха, пък сега с детето съвсем....
Ей, все още сме хора бе! Grinning

# 26 7 фев. 2005, 19:45 ч.

Bristol
Мнения: 9 366

Ами като се замисля луди сме!!! Само правим живота си по - труден и объркан. #Silly

Да сме живи и здрави и дано имаме кураж за трето Stuck Out Tongue

# 27 7 фев. 2005, 20:01 ч.

Мнения: 955

Не смея да правя квалификации за другите на другия бряг. Самата аз до скоро бях там и правех кариера купувах си скъпи дрехи и обувки. Всяко нещо с времето си. След като се запознах с мъжа на живота си нещата започнаха да следват естествения си ход. Обичам мъжа ми и всичко, което ми е направил. bigdance2

Тази закачка накрая е точно в стил "трилър с продължение" smilie_colors

# 28 7 фев. 2005, 20:59 ч.

Мнения: 3 550

Всичко с времето си. Вие вече сте "узрели" за родители, може би приятелите ви ще "узреят" по-късно. Безпаричието притиска всички ни, но нещата все някак се подреждат. Успех и щастие!

# 29 7 фев. 2005, 21:17 ч.

Мнения: 1 077

Цитат

Само една дискретна насока - може би част от хората, които нямат деца и се оправдават с работа, безпаричие, ангажименти и т.н. всъщност искат да имат деца,

Доста вярно. И още нещо - не знам, хормон ли е, що е, но след като ние повлекохме крак не останаха почти самотни двойки от приятелите ни.

На който когато му дойде времето.

Колко пъти съм гледала с умиление приятели, които имат детенце...но просто не ни беше дошло времето.
И никой не ме мисли за луда. Blush

Препоръчани теми

Нужда от съвет

Как да приема тази фантазия?

Не знам как да продължа и какво е редно

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Причина:

Причина: