Разликата е видима!С големите като станаха един след друг се уплаших..но всичкият страх е бил напразно!Пораснаха заедно и бяха като близнаци!После дойде и по-голямата разлика-при мен разлики между деца да искаш!Бих казала,че всичко е много индивидуално за това,коя е най-подходящата разлика между децата !
- Публикувана: 19 фев. 2007, 22:23 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 02:42 ч.
Въпрос към майките с две деца и още един към тези с поотраснали такива
Мили мами,бихте ли ми казали според личния си опит,вярно ли е твърдението,че ако първото дете е по-ревливо и нервно,то второто със сигурност е доста по-кротко и спокойно (или съответно обратното)?
За моите мога да кажа, че първото е по-буйно. Александра е кльощава и може би за това е много енергична (нищо не й тежи), непокорна, темпераментна.
Малката, Рая не е толкова пъргава (тя е по-тежка, нищо че е по-малка). По-спокойно дете е и по-мога да се разбера с нея.
Едно към едно с моите,но заменям Александра със Симеон и Рая с Калоян.
С породени съм /разлика 1г. и 3м./. И двете къртеха денонощно, будеха се само за храна и пак заспиваха. Ревност имаше страшна - и от двамата. Сега са бесове безумни - карат се, бият се, но един без друг не могат /момиче 7г. и момче 6г./ На един акъл са и си пасват превъзходно - даже си приличат като близнаци /много ги бъркат, защото и синът ми е дългокос като каката/. Правило няма. Всяка разлика има и плюсове и минуси. Аз съм доволна, че ги отъркалях едно след друго, защото общо взето с "един масраф" мина всичко. Сега, когато поотраснаха, ако трябва пак да се връщам към памперси и биби - не, благодаря! И никой не ми е помагал в отглеждането освен мъжът ми! Децата са готино нещо, важното е да са здрави!
Мили мами,бихте ли ми казали според личния си опит,вярно ли е твърдението,че ако първото дете е по-ревливо и нервно,то второто със сигурност е доста по-кротко и спокойно (или съответно обратното)?
....
....
Аз имам две момичета- коренно различни една от друга
И- да, променят се с израстването
При мене и 2 те си бяха кротки бебета.Баткото сега е много палав.Бебка е все още кротушко
но се надявам че ще кротне и той.За твърдението че ако едното е ревливо другото ще е кротко или обратно ,не мога да кажа ,че е така защото моите не са били много ревливи само малко в периода на колики
но се надявам че ще кротне и той.За твърдението че ако едното е ревливо другото ще е кротко или обратно ,не мога да кажа ,че е така защото моите не са били много ревливи само малко в периода на колики
Не знам до колко е вярно това твърдение - просто децата са различни.
Щерката - не е била крайно ревливо бебе, но беше много капризна и често мрънкаща, ако не е нейната. Много подвижна, енергична, палава, тичаща и непослушна. Нямам спомен да съм я взела като бебе в мен и тя да седи спокойно. И до сега й казвам, че има трънче в дупето и затова не може да стои спокойно.
Малкият като се роди и зачакахме да почнат колики, чакахме, чакахме - няма. За пръв път сме го чули да реве с цяло гърло около 7-мия месец(когато тръгнаха зъбите). Много спокоен, добричък и усмихнат. Само спеше и ядеше. А мъжът ми се подиграваше с мен, че го слагам в шезлонга и той там си мъти по цял ден и ми се усмихва.
Приятели като ни идваха на гости и казваха, че ние все едно нямаме бебе.
И сега са така - тя енергична и буйна, той спокоен. Просто различни темпераменти.
Сетих се и друго - за ревливостта и връзката и с поредността на бебетата - винаги съм си мислела, че това идва и от факта, че с първо бебе човек не знае какво точно да направи, какво точно иска бебето, притеснява се и от най-малките неща, а с второто(и следващи) е в час, спокоен, знае какво прави и децата го усещат.
Щерката - не е била крайно ревливо бебе, но беше много капризна и често мрънкаща, ако не е нейната. Много подвижна, енергична, палава, тичаща и непослушна. Нямам спомен да съм я взела като бебе в мен и тя да седи спокойно. И до сега й казвам, че има трънче в дупето и затова не може да стои спокойно.
Малкият като се роди и зачакахме да почнат колики, чакахме, чакахме - няма. За пръв път сме го чули да реве с цяло гърло около 7-мия месец(когато тръгнаха зъбите). Много спокоен, добричък и усмихнат. Само спеше и ядеше. А мъжът ми се подиграваше с мен, че го слагам в шезлонга и той там си мъти по цял ден и ми се усмихва.
Приятели като ни идваха на гости и казваха, че ние все едно нямаме бебе.
И сега са така - тя енергична и буйна, той спокоен. Просто различни темпераменти.
Сетих се и друго - за ревливостта и връзката и с поредността на бебетата - винаги съм си мислела, че това идва и от факта, че с първо бебе човек не знае какво точно да направи, какво точно иска бебето, притеснява се и от най-малките неща, а с второто(и следващи) е в час, спокоен, знае какво прави и децата го усещат.
Синът ми е на 11г., а дъщеря ми на 5г. И двете ми бременности бяха сравнително проблемни и ги изкарах в голяма степен в лежане. По време на първата ми бременност бях спокойна и мирна, както никога в живота ми. По време на втората си скъсах както моите нерви, така и тези на околните. През всичките 9 месеца и пак както никога в живота ми. И двете ми деца бяха бебета мечта. Нямаха никакви колики, проспаха си младините, зъбите не усетих как и кога им избиха, хранеха се без проблеми и без нощни кърмения и хранения, и до ден днешен не са болнави. Синът ми до около 3,5-4г. възраст беше кротко агънце, но после побесня и пощуря до безобразие. За да опиша всичките му щуротии, инциденти и наистина опасни случаи ми трябва отделна тема. 
Мяткал се е във всякакви крайности в характера и поведението си. Сравнително се укроти по повечето параграфи едва от година-две може би. Дъщеря ми винаги е била кротка, разумна, праволинейна, постоянна, съвестна, тактична и упорита. Дай Боже да не се променя. И двамата обаче са еднакво самоуверени, общителни, чувствителни, открити. Еднакво добри и психически здрави са им душичките.Всичко е фантазия, няма никаква зависимост за нищо според мен.
Относно другия ти въпрос - Ще ми кажете ли,каква е разликата във възраста между децата ви и мислите ли,че е удачна?А каква е според вас оптималната разлика,за да се разбират добре,като поотраснат,а пък и да е по-лесно отглеждането им?
Няма общоприета разлика между възрастта на децата, която да е удачна по правило. Както и подходящ момент за второ дете, който да е общовалиден за всички. Въпрос на лично или семейно решение/случайност/, предпочитания, който е строго индивидуален и субективен. Имам приятелки, които родиха умишлено деца с 1-1,5г. разлика. Не мисля, че аз бих се справила пълноценно на тяхно място, въпреки споделения от тях опит, че породени деца се гледат по-лесно. При мен бесният първолашки период съвпадна с прохождането на дъщеря ми. Не ме питай какво ми е коствало това. Друга моя приятелка умишлено забременя, като целеше точно тази разлика и подобна ситуация - синът й през септември ще бъде в първи клас, а тя самата ще ражда през м.май.
Това, дали ще се разбират и обичат децата в семейството, независимо от разликата между тях, и дали са поотраснали или не изцяло зависи от поведението и отношението на родителите още от времето, през което се износва второто дете.Въпрос на лично мнение и личен опит, защото синът ми обичаше сестра си, още докато бях бременна с нея.
За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме
Мяткал се е във всякакви крайности в характера и поведението си. Сравнително се укроти по повечето параграфи едва от година-две може би. Дъщеря ми винаги е била кротка, разумна, праволинейна, постоянна, съвестна, тактична и упорита. Дай Боже да не се променя. И двамата обаче са еднакво самоуверени, общителни, чувствителни, открити. Еднакво добри и психически здрави са им душичките.Всичко е фантазия, няма никаква зависимост за нищо според мен.Относно другия ти въпрос - Ще ми кажете ли,каква е разликата във възраста между децата ви и мислите ли,че е удачна?А каква е според вас оптималната разлика,за да се разбират добре,като поотраснат,а пък и да е по-лесно отглеждането им?
Няма общоприета разлика между възрастта на децата, която да е удачна по правило. Както и подходящ момент за второ дете, който да е общовалиден за всички. Въпрос на лично или семейно решение/случайност/, предпочитания, който е строго индивидуален и субективен. Имам приятелки, които родиха умишлено деца с 1-1,5г. разлика. Не мисля, че аз бих се справила пълноценно на тяхно място, въпреки споделения от тях опит, че породени деца се гледат по-лесно. При мен бесният първолашки период съвпадна с прохождането на дъщеря ми. Не ме питай какво ми е коствало това. Друга моя приятелка умишлено забременя, като целеше точно тази разлика и подобна ситуация - синът й през септември ще бъде в първи клас, а тя самата ще ражда през м.май.
Това, дали ще се разбират и обичат децата в семейството, независимо от разликата между тях, и дали са поотраснали или не изцяло зависи от поведението и отношението на родителите още от времето, през което се износва второто дете.Въпрос на лично мнение и личен опит, защото синът ми обичаше сестра си, още докато бях бременна с нея.
За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме