Как биха постъпили вашите мъже в тази ситуация?

Нямаше да ме остави. Имаше подобен случай, когато аз бях болна, и ме попита дали да отиде. Неможех да дишам даже, но му казах "да", защото знам с какво нетърпение чакаше срещата. Е, той се обади и вместо в заведението, се видяха в едно кафе срещу блока ни, та да може до час да си е вкъщи.

Нямаше да отиде на това събиране ,още повече че детето не е добре!

(с уточнението, че още нямаме деца)

Предполагам, че би се притеснил и не би излязъл никъде. Ако е важна или рядка среща, бих предложила да се видят у дома, но за културно кратко време (и то в кухнята) - да няма пострадали от неочакваната ситуация.

Много точно казано!

Предполагам, че аз ще го накарам да отиде на срещата. (и ние още нямаме деца, но допускам, че ще стане горе-долу така). Ако трябва да се ходи до болница, ще му се обадя по тел. да си идва.

Моят мъж няма да отиде,просто съм сигурна!Иначе 

Не че нещо но кой е този доктор, който на база един припадък по време на температура ще сложи диагноза епилепсия? Адски ми е чудно не за друго, ами защото на база 4 припадъка, на мен НЕ ми сложиха диагноза епилепсия, нищо че се чудеха докторите - епилепсия ли е или не е, та накрая пак с епи започваше, но не бе епилепсия.
И пак раничко сте се оттървали, защото лечението на епилепсията обикновено е доживот, виж за другите епи-та минимума е 10 години.

Иначе по темата - моят мъж ще отиде, както и аз бих отишла - с телефона и наблизко. Никога не ме е притеснявала температурата, а ПРИЧИНАТА за тази температура.

Все пак ставаше дума за лека температура - не за 38-39 градуса и условието, че детето не се чувства зле (примерно, да повръща, да го боли нещо, да е сънливо и т.н.
Ами, когато децата имат температура (при условие, че има кой да ги гледа и не са сами) бихте ли отказали вайна бизнес-среща, щяхте ли да не отидете на работа или да отмените вайен ангажимент (сделка, договор или нещо друго)?
Питам информативно - любопитно ми е.
И пак казвам - треперя много на децата ми, но не правя трагедии от лека температура, течащ нос или нещо подобно - светът не свършва и не мога да боледувам заедно с децата си (за съжаление, защото с удоволствие бих лежала болна, вместо тях), все пак.
Някак не ми се иска да отглеждам хипохондрици - имам приятелки, които при най-лекото покашляне настояват докторите да изписват антибиотици на децата им...
Защо насила да си създаваме изкуствени трагедии и драми, като има достатъчно реални?!

Тsv e права:

Момичета (тези, които няма да пуснат мъжете си или ще им се сърдят много ако отидат) толкова ли сте безпомощни без мъжете си или го правите от нещо като егоизъм- Щом аз не мога да ида и той няма да ходи? (не питам с лоши чувства, просто любопитство ) Защото стана вече ясно, че в случая таткото е нямало с какво да допринесе за подобряване на състоянието на детето
Чудя се, защото ако примерно мъжът трябваше да ходи нощна смяна на работа, вероятно никоя от вас нямаше да го спре и да го кара да си взима болнични защото детето е с 38 градуса и мама сама няма да може да се оправи Защо за работа може, а за разпускане със стар приятел сте готови да си гърмите половинките ( с такива емотиконки) ?
Аз също бих отишла на такава уговорка, при положение, че детето е само с температура и няма други оплаквания. Имам достатъчно доверие на мъжа си, че ще ме информира своевременно ако нещата се влошат. Всъщност дъщеря ми онзи ден беше с температура и мен надвечер ме нямаше в къщи за час и половина, защото трябваше да се пазарува (все нещо трябва да се яде ) и не виждам разлика между това дали пазарувам, т.е. върша нещо важно за семейството или се срещам със стара приятелка от далечен град- все ме няма в къщи. Мъжът ми не ме гръмна обаче заради отсъствието ми

Щеше да отиде и щеше постоянно да звъни да пита как сме 


Е,ако аз съм болна не би отишъл.

Е, то остава аз да съм болна (т.е. да няма кой да гледа децата, защото тогава аз автоматично отпадам като "бавачка") и да отиде. То е същото като да ги остави сами.

Присъединявам се към питането на Биба, защото то е малко по-разширен вариант на зададения от мен въпрос (ама и на него никой не е отговорил ).

Не мисля, че трябва да му се сърдиш, а ти всъщност помоли ли го да остане?!

Ако децата са болни не би отишъл, защото се притеснява повече от мен, но дори и да иска аз не бих го спряла.
Все пак не съм му майка или пазач, за да му казвам къде да ходи или не. Зрял мъж е, щом е преценил, че трябва да отиде на срещата и аз ще се справя сама, значи е така, а аз ще се постарая да оправдая доверието му.
И още подкрепям мнението на Биба.
Аз не бих отишла май, ако не е изключително важно, а дори и да отида все ще ги мисля.

Ох, някой се е върнал към тази тема, която е почти от преди 1 месец, мина време от тогава.... Малката сладуранка се оправи, мъжът ми се прибра по някое време онази вечер  и така...
Някои може би са изчели само първият ми постинг, в който е само въпроса - като го чета сега и аз си казвам: Откъде-накъде ще се сърдиш на мъжа си, ами разбира се, че ще излезе? Но както писах по-нататък в темата не е въпроса в температурата на детето (пак тази температура  ), не е въпроса в моя егоизъм  и в това, че той излиза, а аз оставам вкъщи. Въпросът е, че е той излизайки същата вечер изобщо не попита каква е температурата на детето (е, нали все пак остава с майка си и тя ще се погрижи за всичко), а думите му към малката бяха: "Еех, сега няма да видиш чичо ти Еди кой си". А обяснението на това, че не е звъннал дори 1 път вечерта да пита как сме, а също и на другия ден, докато не се прибра от работа, беше: "Е нали температурата така или иначе ще спадне..." Ами сигурно....пък нали в крайна сметка и аз мога да му се обадя, щом като съм заинтересувана...
Може и много да се връзвам на такива работи според някои, ама ми се иска поне в малко по-голяма степен да споделя отговорността по дъщеря ни. Защото примерно като се прибере от работа (ако малката не си е легнала още) той се занимава 10-тина минути с нея и преобладаващо сяда на компа. Тя дори и да се сърди за нещо, да иска да си играе - аз съм насреща. Ако сме излезли някъде навън или сме на гости и тя започне да мрънка и да иска да ходи насам-натам, пак аз предимно ставам да ходя след нея, докато татко й си лафи с компанията (!! не ми тежи, ама нали в семейството има и татко).
Айде стига, че стана много дълго, пък и темата вече е стара .