Публикувана: 25 фев. 2007, 21:12 ч.
Последно мнение: 3 март 2007, 19:57 ч.

кое ви дава самочувствие?

3 221
74
1

# 30 26 фев. 2007, 10:11 ч.

Мнения: 5 877

Самочувствието ми идва от това, че съм човек, че и аз притежавам глас, ръце, очи, мисъл, че съм жива и това ме радва, че нищо не е непостижимо, ако подходиш към него искрено и всеотдайно. Всичко останало е само следствие, всекидневно чудо.
Извинявам се за приповдигнатия тон.

# 31 26 фев. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 4 068

Цитат на: Aнда в пн, 26 фев 2007, 10:11

Май няма какво повече да добавя. Анда е събрала най-важното в това писание.

# 32 26 фев. 2007, 11:00 ч.

Мнения: 817

И аз се присъединявам към това ,че самочуствието ,увереноста ит.н. се изграждат още от ранно детство.Лично аз съм благодарна на родителите ми ,че винаги са ме насърчавали и подкрепяли ,заставали са зад мен и са ми давали свобода да се уча от собствените си грешки Blush

Надявам се да имам силите и куража и аз да се отнасям така със собственитеси деца Laughing

По мое наблядение обаче върху хора демонстриращи самучувствие ,в много от случайте се касе за избиване на комплекси Thinking

Лично аз не мисля ,че едни човек може да каже за себе си ,че има самучувствие,според мен тази оценка трябва да се направи по-скоро от околните.Аз примерно може да съм много уверена в професията си и уменията си ,на нали точно аз си се знам най-добре и аз самата си знам тези неща които далеч не са идеални и въобще не се гордея и чувствам удоволетворение от това Tired

По -правилно според мен е да се говори за различун вид самучувствие ,самочувствие свързано с професият ,с образованието ,с възпитанието ,с семейството ,с външноста и т.н. ,просто не мисля ,че има напълно комплексно развити и усъваршенствани личности.

# 33 26 фев. 2007, 11:13 ч.

Мнения: 1 404

И аз съм на мнение,че най-важното е възпитанието,за съжаление от горчив личен опит.Най-голямото ми желание е да вдъхна самочуствие на дъщеря си доколкото поне зависи от мен.За "принцесата на тати' също съм съгласна.

# 34 26 фев. 2007, 11:24 ч.

Мнения: 503

Имам самочувствие, но не обичам да го демонстрирам. На времето доста поработих върху това да се чувствам добре в кожата си. Все пак съм от последните серии " Бай Тошов Възпитаник". Смятам, че най-важна за мен е хармонията в дома ми- обичаме се, децата са здрави. Това ми дава самочувствие. Другото са подробности.

# 35 26 фев. 2007, 11:29 ч.

Мнения: 2 309

Друго се чудя, ако възпитам дъщеря ми да има самочувствие / за съжаление не това е точната дума, но не намирам друга/ т.е. да е уверена в себе си, да следва целите си, да не се поддава на хорската простотия, да може да махне с ръка и да подмине хора, които я обиждат или дразнят, а не да страда от това ... означава ли това че ще мога да я предпазя от комплекси в бъдеще, или все ще се намери някой да й ги насади - учители, приятели, неосъществени любови и пр. Как да поставиш границата между положителната страна на самочувствието и това то да се изроди в простащина...сега си мисля, че за да бъде един човек уверен в себе си има поредица от фактори - характер на първо място /т.е. или носиш някаква гордост в себе си или не/, възпитание /поощряване, ласки, взаимност с детето/, пари / да не се чувства притеснено да поиска нещо / тъжно е, когато детето е наясно, че няма пари в семейството/ и накрая вече образование, приятели, кариера...не съм сигурна дали темата не стана много философска и тежка за понеделник сутрин Rolling Eyes

# 36 26 фев. 2007, 11:37 ч.

Мнения: 6 993

Цитат на: daizy в пн, 26 фев 2007, 11:29

все ще се намери някой да й ги насади - учители,

На мен лично ми ги насадиха в началното училище. Но предполагам, че има хора, които се поддават на подобни насаждания и такива, които не се. Аз ако бях споделила вкъщи какво се случва в училище, предполагам майка ми никога не би позволила да търпя това. Аз обаче стисках зъби и...това е резултатът - мисля се за грозна, неталантлива в нито една от двете области, в които ми внушават, че съм, мисля, че съм лоша и ...всякакви такива неща.Общо-взето всичко лошо,което може да му дойде на човек на акъла за себе си - мисля си го. Sad

И се дразня дори на хора, които се опитват да ме убедят,че не е вярно...

# 37 26 фев. 2007, 11:42 ч.

Цитат на: Nadejdica в пн, 26 фев 2007, 09:19

Нужно ми е да съм в мир със себе си, от там идва и толеранса ми към другите,много интимно е това чуство и не са достатъчни само положителни, външни фактори Crazy

Пак ще се повторя, че скромността е за тези, които нямат други качества Flutter

Не съм сигурна, че щях да го формулирам така добре... newsm78

# 38 26 фев. 2007, 11:45 ч.

Мнения: 967

Според мен самочувствието не е пряко свързано с личните качества. Със сигурност всеки от вас познава простаци без качества, но с високо самочувствие, както и много интелигентни, но затворени хора. За мен самочувствието е свързано с това как всеки от нас вижда себе си - дали се смята за умен, готин и красив или напротив - измъчват го комплекси. Установила съм също, че ако имаме високо мнение за себе си, без разбира се да парадираме прекалено, тогава и другите ни оценяват добре - никой не обича притеснителните хора без самочувствие, но специално жените, които смятат себе си за красиви и умни обикновено са харесвани и от околните. Не знам дали го обявних ясно, но според мен всичко започва с възпитанието от най-ранна детска възраст, а има и наслествн елемент. Мен от малка са ме възпитавали да се харесвам, да се смятам за красива, умна и можеща и впоследствие установявам, че без да съм Барби и Айнщайн получавам висока оценка от околните. Особено важно е позитивното отношение на човека и вярата в собствените възможности.

# 39 26 фев. 2007, 11:56 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: Nadejdica в пн, 26 фев 2007, 09:19

Пак ще се повторя, че скромността е за тези, които нямат други качества Flutter

Пропусна да допълниш, че скромен = на комплексар. Язвително (поради липса на подходящ емотикон).

Невъзможността, без значение причината, да свърша нещо ми срива самочувствието. Само това.

Казвате, че никой не обича хора без самочувствие. А кой обича такива със, но без покритие, питам аз?! И не са ли те преобладаващите в обществото ни? Не ми отговаряйте, аз знам отговорите, дано и вие ги знаете и осъзнавате.

# 40 26 фев. 2007, 12:00 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Всъщност парите често са извор на самочувствие ....ако имаш много пари можеш да направиш много неща и да отидеш където си поисташ ...... има ли богаташи с ниско самочувствие ?

....

# 41 26 фев. 2007, 12:00 ч.

Мнения: X

Когато видя възхищение в очите на хората около мен, независимо по какъв повод е, неможе да не ми се вдигне самочувствието. Или пък когато пряко ми правят комплименти. В такива моменти съм много щастлива, но като цяло нямам висока самочувствие и много хора ми казват че доста се подценявам.

# 42 26 фев. 2007, 12:03 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: strelche® в пн, 26 фев 2007, 11:56

А кой обича такива със, но без покритие, питам аз?! И не са ли те преобладаващите в обществото ни?

Не мисля... според мен все още преобладават смачканите (изключвам самочувствието "на маса и 3 ракии") Confused

# 43 26 фев. 2007, 12:27 ч.

Мнения: 293

Цитат на: daizy в пн, 26 фев 2007, 11:29

Друго се чудя, ако възпитам дъщеря ми да има самочувствие / за съжаление не това е точната дума ...
Как да поставиш границата между положителната страна на самочувствието и това то да се изроди в простащина...

О. Трудна работа, това възпитанието. И мен това ме тревожи.. нищо че вече избирам рода от форума за нероденото (т.е. - незаченатото) ми дете Grinning

В такива теми винаги се изкушавам да цитирам една мъдра съфорумка (скоро закупих авторските права Mr. Green

)

Цитат

Просто естествен за мен е човек, надмогнал манията си за величие и дребните битовизми. Такъв, който умее да се надсмива над себе си /това е много важно!/ и не се влудява от идеята, че има недостатъци. Който се конкурира само и единствено с личните си постижения, а не с целия свят. Емоционално интелигентен и принципно дружелюбен индивид.

Заменете 'естестен' - с уверен в себе си, и готова дефиницията Grinning

# 44 26 фев. 2007, 12:50 ч.

Мнения: 2 926

Аз честно казано не страдам от липса на самочувствие, разбира се не се самозабравям, но и не се свивам в черупката си.Майка ми винаги ме е възпитавала да имам самочувствие - да се гордея със семейството си, с положението си и с това как изглеждам и много пъти сме си говорили за това.Казвала ми е, че човек трябва да знае колко струва, да знае цената си и да не прави компромиси със себе си.Учила ме е самочувствието никога да не ми пречи да бъда преди всичко човек, но пък и ме е учила, че самочувствието е много важно за това как изглеждаш в очите на хората.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят хората?

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Как да намерим време за всичко?

Лотария "Зелена карта" 2025

Причина:

Причина: