Бременна съм, а искам да се разделя с мъжът ми

Ти пък за едно мляко и ще се разделяш с човека! Какво толкова е станало.

Душицо...какво да ти кажа...не знам до колко ситуацията е трагична, но уверявам те, че заради самото ти състояние сега си толкова чувствителна!!! Особено, ако с мъжа  ти сте по-млади и той самия още не е много наясно какво му предстои...това е един своеобразен вътрешен протест-като да си затвори очите и като ги отвори да сте си като преди а не да мисли какво ще е да си родител... някои мъже са си такива...аз до раждането се чудех дали да избягам при мама а и след като се роди бебката покраи бабите съвсем изтрещях, а и липсата на секс +сбърканите хормони...не заради едно кисело мляко ами заради самата му физиономия ми идваше да го напусна
 поговорете си и му признай, че на теб също ти е страшнна ситуацията, че си слаба и не знаеш, какво предстои...да знаеш, че не е лошо да влезеш в ролята на слабата сладка женица така дори ще го мотивираш да е два пъти по-мъж!!!
Успех и не се ядосваи а знай, че всичко е за добро, щом ви е отредено да си имате бебче!!!

 Не говори много добре за него...Аз лично не мога да те посъветвам с кой знае какво-наблюдавай го,поговори за това с него,той трябва да знае  как се чувстваш  и ако и тогава не прояви уважение-взимаи кардинални решения.
Белким се опомни.        

Е, това че не ти обръща достатъчно внимание, не е повод за раздяла. Те мъжете ...доста се шашкат, като разберат, че жената е бременна. И вместо да се вземат в ръце...точно обратното - глътват си езика
С нежност го научи за нуждите си! и затова как да ги задоволява..
И монита 911 е права, че сега си свръх сенситивна от бременността след девет месеца...минава

Ако такъв е бил и преди да забременееш, май няма голям шанс да се промени. Но заради себе си трябва да изчакаш да се роди малчо, за да знаеш, че си му дала шанс да бъде татко на детето ви. Стискай зъби, имай предвид и хормоните и не си късай нервите! После ще му мислиш!
Лека бременност и кураж! 

Естественно, че не е заради млякото  , авторката имаше в предвид, колко го е грижа мъжът и от какво има нужда бременната му жена.
 Гдно е и унизително такова отношение, но все пак не прибързвай, по-добре му кажи как се чувстваш 

...в прав текст и какво очакваш от него. Мъжете се спичат и ги налягат депресии и пр. точно толкова, колкото и жените през бременността.
Не прибързвай.

"Денят си личи от сутринта!"
Надали ще се промени към по-добро, както е тръгнало, така си и върви..И аз имах подобен проблем, също работих адски много до последния ден, но бъдещият татко не ми помагаше в домакинската работа. Като се роди детето - същата работа - нито прахосмукачка, нито чинии...
Да, ама аз така не искам да живея, не е справедливо, не съм слугиня или домашна помощничка, да ме извиняват този тип мъже с т.нар."мъжко" мислене!
Има жени, които са съгласни  сами да си гледат детето и сами да "въртят къщата", помисли дали си от тях и дали ще издържиш по този начин и тогава вземай решения

Миличка, моментът не е подходящ да взимаш кардинални решения, най-малкото защото си в дерикатно състояние, което те кара някои неща да ти се струват като края на света, а след време дори няма да си ги спомняш. Много е трудно да се прецени от няколко реда какъв тип е твоят съпруг, но за добро или лошо вие двамата чакате дете. Моят мъж много искаше бебе и когато му казах, че съм бременна реагира като абсолютно говедо, в смисъл, че гледаше точно толкова умно. Изобщо не се сещаше, че трябва да е по-внимателен към мен, да ме обгрижва и да мил и гальовен. Наблюденията ми и по мъжете на приятелките ми сочат, че голяма част от съпрузите се опитват да докажат пред света, че дори и да са женени и дори и да чакат дете, те са независими и свободни люде. Ноооо, повярвай ми, моят мъж определено разбра, че без мен не може изобщо и ден. И сега чисти, пере, простира, дундурка, приспива, къпе и още куп други неща. Мъжете за съжаление не чувствата нещата като нас и понякога е много трудно да им се обясни точно какво ни дразни в поведението им Но това не означава, че не ни обичат и че не държата на нас!
Дано успеете скоро да влезете в релси и да сте много щастливи.
Лека бременност и здраво бебче! 

Мисля, че състоянието е играта на хормоните ти те прави по- чувствителна за дребните неща. И аз щях да се развеждам по това време за едни желирани бонбонки. 
Стискай зъби- скоро ще ти премине 

Подозирам, че основния проблем не е в некупеното мляко и това, че не се сеща да ти звънне поне веднъж на ден по телефона... Май не казваш всичко!?...

Как така реши да се разделяш с него след като забременя?... Нормално е да се дразниш, хормоните ти бушуват. Ако ти звънеше да те пита как си сигурно щеше да се ядосваш, че се държи с теб като с болна. На бременна не може да се угоди (поне на повечето). Сигурно е забравил за млякото- не е нещо фатално.

А ти говори ли с него? Да, знам, че е банално, но наистина може да ти изясни доста неща - не само с думи, а и с поведение, и с мълчание... Кураж!

Всички знаем как се чувстваш,тези които сме раждали,защото сме минали по пътя ти.
От хормоните е!С първия си син не си спомням да съм изпадала в гадни състояния,защото беше дълго чакана и много желана бременност.Бях толкова щастлива,че нищо и никакви хормонални бури не можеха да ми повлияят.Но втория път....лелеее не се траех! Забременях си неочаквано и пак всички бяхме много щастливи.Но първите 3-4 месеца бях отвратителна и тормозих всички покрай мен .Ако сега издържиш ще видиш, че после ще вземе връх хормона на щастието.Ще се смееш много и ще си много мила.Ще видиш!Няма бременна жена ,която да не е минала през втория,хубавия етап-и при теб ще дойде.
А сега ,като ти е мъчно не го таи в себе си!Вдигни му един скандал,кажи му какво ти е на душата.Той сигурно също е в депресия и просто не се сеща,че те натъжава факта ,че не купил мляко.Не може така лесно да се развеждаш,ако е само заради това.
Айде успех и дано се разберете  Пък после живот и здраве,като се роди бебето и ги гледаш отстрани как с таткото си гукат в топлата ,ухаеща на бебешко стая ,и как носи и пренася води и памперси ,тогава ще бъдеш толкова щастлива че всичко ще забравиш!

Хормоните със сигурност сега малко са ти се объркали. Аз докато бях бременна не само исках да се разделя с него, а и да го убия. Той ми беше виновен за всичко. Гоних го няколко пъти от къщи. Добре, че беше търпелив. След време нещата ще се оправят.
Лека бременост и не се нервирай за глупости.

Според мен освен киселото мляко и това, че не ти звъни по телефона са причина за решението ти. Със сигурност са се случили много други неща, за да те е разочаровал толкова много, че да искаш раздяла. Но и моят съвет е да изчакаш да се роди бебчето и ако нещата не се променят и тръгнат даже на по-зле (не дай Боже), тогава помисли. Успех!

Според мен седни с него и му кажи всичко което чустваш и което искаш не познавам човека до теб но разговорите помагат много не избързвай с такива решения.Направи всичко по силите си за да не съжаляваш когато правиш такава важна крачка.Желаяти лека бременост и леко раждане.Успех.

Ако го напуснеш просто ей-така, без да сте си поговорили, ще е най-малкото нечестно от твоя страна - той може и да иска да бъде баща, но просто да е такъв тип - малко по-дървеничък. Не че той се държи както трябва с теб, но ти явно си по-чувствителна. Винаги съм смятала, че липсата на разговори в семейството води до големи драми. Ако си много изморена и в момента ти тежи да измиеш чиниите например, му кажи просто: Еди-кой си, кръстът ме боли ужасно, моля те измий вместо мен. Аз така правя, когато моят не се сети сам, тогава става и свършва, каквото съм го помолила. Ако след подобна молба вече той ти отговори "Не искам" или "Я си гледай работата", тогава вече ще имаш пълното право да се замислиш този човек дали заслужава да бъде твой съпруг и баща на детето...

Да ама изчакай не само да се роди, но и да се нормализират хормоните... Бебето ни беше на 1 месец, когато аз пак направих от мухата слон и му съобщих, че това е краят. Пък на- 6 год. по късно още съм с него.

Аз пък не мисля, че трябва да чакаш чак като дойде бебето - тогава да говорите. Няма и да ти е до разговори тогава. Седнете и говорете СЕГА!!
Иначе и аз мисля, че май има и нещо друго, което не казваш...

О, много сложни взаимоотношения....Трудно е да се дава съвет....Ти си знаеш най - добре, но както ти е писала Марианка, едва ли причината е едно кис. мляко, сигурна съм, че нещата са много по - задълбочени....Аз напринер това не мога да си го представя....Съпругът ми е ставал от леглото в 3,00ч., за ми купува...разни неща и то в период, когато не съм била бременна.Минал е през хиляди тестове още преди брака.И днес да го събудя, сигурна съм, ще се понамръщи, но ще отиде до магазина......

и аз имах подобни мераци... много бях изнервена и се чувствах ужасно целите 9 месеца. защо не изчакаш малко?

Не му поръчвай неща от магазина.Явно като искаш нещо от там не приема.Шега де.Поговорете си,мисля че ако само това е проблем,решен е вече.Момчето явно и то е развалнувано от новата ситуация.Има много по сериозни причини за раздяла,но не и тази.Желая жи успех.Развирайте се и се обичайте!

В момента реагираш много емоционално. Не вимай такива кардинални решения така набъро. Успокой се, поговорете и най-вече обясни му как се чувставаш и това, че малките жестова са важни за теб. Успех

присъединявам се към мненията, че хормоните са виновни. да не те плаша, ама след раждането още повече ще те дразни 
наистина един хубав разговор между вас ще ви подейства добре. все пак и за двама ви това е нещо ново и непознато, бременността имам предвид. понякога това плаши.
стискам ви палци 

Ето едни хормони, които са те луднали.
И аз бях така с разлика, че и съпругът ми работеше по цял ден, а когато исках нещо не ставаше.
Бях луднала
СЪВЕТИ:
Почини си!
Тези 14 часа не ми звучат добре, ще се отрази на бебето.
После като не спи и плаче не се чуди.
Поговори с него.
Разкажи му, че се нуждаеш от спокойствие и обич сега повече от всякога.
И накрая като адвокат: никой не се е развел за 1 бур. кисело мляко. Поръчай си на фирма за разнос ще ти излезе по евтино от развода
Дано не си загубила и чувството за хумор, че аз си го бях загубила при бременността.

 Tiamia, на колко години си ти и мъжът ти и женени ли сте? 

Една жена и на 20 години може да се чувства зряла, но някои мъже и до 30 години ги гони пубертета и не могат да се осъзнаят като отговорни хора - просто трябва търпение и да се изчака да пораснат.
 
Иначе моят съпруг е доста отговорен и грижовен, но също страда от тежка форма на разсеяност - по-скоро се изненадвам ако изпълни поръчките ми, отколкото ако каже че е забравил. Но се научих да не го приемам лично - просто той си е такъв ..... В семейния живот  идеални хора няма, все с нещо трябва да се направи компромис и това е от малките кусури (виж, с алкохолици, побойници и женкари компромиси не трябва да се правят).
Пък и за детето ти той ще е най-любимия баща, каквито и недостатъци да има.....

Е, как какво и е станало, бременна е!
И аз съм същата, направо понякога започвам да се смея като си го помисля
Искам моят да направи нещо за мен, но като го знам колко е мързелив и как ще трябва да го моля и че няма да се съгласи, хваща ме яд без изобщо да съм повдигнала въпроса пред него. И му се разсърдвам и няколко часа не му говоря, а той милият се чуди какво ми става. Но понеже ми е свикнал със странностите, гледа да не ме ядосва

Така че няма нищо странно, много яко я праскат хормоните дамата, жалко, че не си дава сметка за това и обвинява мъжа си.

Както са ти казали и другите- говори с него! Много мъже ввъобще не са наясно какво се случва с жените им по време на бременноста. Ако досега не си му споделяла как се чувстваш, не се учудвам, че не предприема нищо, за да те облекчи. Ако пък е такъв забраван, оставяй му бележки на хладилника напр. или по друг начин му напомняй какво си му поръчала.Помогни  му, да ти помогне

От една друга тема,която четох преди малко,си вадя заключението,че не е само за кис.мляко .Авторката пишеше,че мъжът и няма желание за sex,дори едвам го е накарала да и направи бебе....
Съжелявам мила,но според мен вашите взаимотношения не вървят въобще ...и смятам ,че крайният резултат наближава .Лошото е обаче ,че едно детенце няма да има баща ,и то благодарение на теб(така ми се струва,6тото как така насила ще караш мъжът ти да ти прави бебе ,ми то двете страни трябва да го искат ).
Sorry ако съм груба ,но края му се вижда...той въобще не те е..а за слива .Много ми е гадно,като чета такива постове...как някои жени сами си викат проблемите на главата .Просто не мислят

Всъщност, децата са 2, защото имат и 5-годишно момиченце.
Иначе, напълно съм съгласна, че връзката се е изчерпала.
Дано да греша.

Момичета, няма ли как да не използваме подобни изрази? Не искам да влизам в спорове с никого, но този форум си има някакъв кодекс и няма да е зле да го спазваме. Аз лично се отвращавам от подобни изрази, макар и "цензурирани" с многоточие. Съжалявам за офф-а, както и ако съм засегнала някого, но това е просто предложение от мен...

Аз не съм чела твои постове, но смятам че в голяма степен хормоните играят своята роля. Несъмнено обаче има и друг проблем.Не зная дали правилно съм разбала, че съпругът ти дори не работи?Не зная дали винаги е бил такъв или напоследък е станала промяната.Моят бивш например цял живот не е работил, лежеше по цял ден и гледаше тв, дивана направо го болеше от него.Вечер след работа пазарувах,защото той не е имал време, готвех, принасях му, отнасях му и т.н.Не можах да превъзпитам тези му навици, но проблема не беше само в това.Бях млада и определено съм бляла и се хвърлих в едната гола любов.Не му пукаше болна ли съм, с температура, ходех да взимам и водя аз децата пеша, защото той не можеше да наруши почивката си и да ме закара с кола /още нямах книжка/ и такива разни идилийки.Накая, след 15 години гонене на дивото поправих младежката си грешка.
Пиша това, за да прецениш как седят при теб нещата, ти най-добре знаеш кога е започнало това, дали от началото и човекът си е такъв или нещо го е провокиало.Ако си е типът "търтей" и експлоататор, незачитащ жената и достойнството и, няма да имате бъдеще.
Помисли, но може би по-добре ще е да изчакаш да се роди бебето.Поговори с него на тази тема, ако е вярно това, че никога не е искал дете и му е натрапена бременността ти, мисля тогава си изправена пред сериозен проблем.Съвета ми е да не действаш импулсивно и емоционално, а добре да премислиш, като поговориш със съпруга си обстойно по всички тези теми.Никога не е късно да му посочиш вратата, но нека е разумно, да не съжаляваш и плачеш по-късно.
Успех ти желая!Лека бременност и безболезнено раждане!Пази се    

...в прав текст и какво очакваш от него. Мъжете се спичат и ги налягат депресии и пр. точно толкова, колкото и жените през бременността.
Не прибързвай.
[/quote]
Ей  като си помисля, че две деца родих и отгледах и забравих да се депресирам направо ме хваща яд.Но като двоина бъдеща свекърва се питам като как така мимините  ми синчета ще ходят на работа ще издържат снахиците и след работа ще простират и чистят. А те миличките/ снахици/ как са правили цял ден.

Е, аз пък 2 деца родих и 6 месеца бях в такава депресия, че накрая праснах любимия по главата с дъската за хляб (много лековито ми подейства, въпреки че той е на светлинни години от описаните по-долу "мамини синчета").
Но аз пък, като бъдеща двойна тъща, се питам от какъв зор трябва щерките ми да ходят на работа (минимум 8 ч.), след работа на лекции (поредно, евентуално, висшУ), после да бързат да се приберат с големите кореми, че да изчистят, изперат, сготвят и изгладят, а накрая да чакат маминото синче, дето цял ден си е клатило ... да влезе, да си качи миризливите крачища на фотьойла, да пусне тв-то и да си чака салатката и ракийката?
  Тцъ. НЕма да стане.

Аз пиша така щото едно време/ големия ми е на 18 , малкия на 12/ нямаше депресия това беше дума от "глупавите" западни филми. Та и аз така с първото и все корема доучвах първото виШу, плюс работа в най-затънтения гарнизон / следвам милотУ/.  С второто пак така. Но вече си знам и се депресирам и виждам че мъжете обичат да съчувстват. Нищо не казвам само ме е яд , че съм пропуснала да се депресирам.
  Добре, че са ти малки щерчиците и вероятноста да ми станат снахи е минимална. Но съм сигурна , че съм добра дресировчица на мързеливи  девойки. Също както съм сигурна , че ако имах дъщери  щях да мисля като теб. Но мойте момчета ги уча, че мъжа е подарък за жената...така , че да се знае за в бъдеще

Какво сте се хванали всички за хормоните. Става въпрос за неговите, не стига че жена му 9 месеца трябва да търпи неудобство, а той ще забрави елементарни неща, вместо да я носи на ръце и да се грижи нищо да не и липсва. Щом сега се отнася така, представям се когато се роди бебето.
Миличка ти ако си силна поставяш ребром въпроса и си изясняваш нещата, ако от сега имаш съмнения.......то какво остава за след като родиш.

ДМариа, в такъв момент казвам "хвала" и "алилуя", че, докато порастнат моите щерки, твоите синове е много вероятно да са бракувани, че такива "подаръчета" ми трябват.
И дай Боже да имам някой ден син, за да е Мъж, а не подарък  .


Съжалявам за спама, но не се сдържам на такива реплики и дуплики. Повече няма да развалям темата. 

Не прибързвай,когато хормоните се успокоят няма да е така.Дано вси4ко да е наред при теб,няма да ти е лесно сама

Поддържам мнението на azaf, дори бях писала някъде по темата за мъжките майки /някои от тях/ кривото им схващане Щастлива съм, че дъщерите ми растат самостоятелни, със самочувствие и съвременни разбирания, надявам се да не позволят някое инфантилно мамино синче да ги има за обслужващ персонал.Убедена съм също, че биха сложили на мястото и всяка самозабравила се свекърва, която смята синът си за незаменим подарък за тях.Хе-хе, това искрено ме разсмя.Много ми е интересно какво ли ще пише  dmaria, когато безценният и подарък вземе някоя нахакана мадама, която му сложи една красива каишка на нежното вратле и една готварска престилка и го строи, барабар с мамчето му.Ще има да и тича зад полата и да върти парцалите, да пере наакани гащи, че и прашките на съпругата си.Е, тогава мама ще вие на лунна светлина и ще скубе коси, че не е дала на света един мъж.
Съжалявам за грубостта, но това е самата реалност, на такива мамини момченца обикновенно това им се случва, измряха вече баламите, които им слугуват, сляпо се подчиняват на мамините им безобразия и тайно леят сълзи по цели нощи.Свърши тая, новото поколение не разсъждава както нашето и не търпи гаври и компромиси със себе си.За радост на женските майки като мен. 

Изцяло подкрепям azaf.
Не смятам, че някой е длъжен на многострадалните майки-героини, когато ги прасне комплекса да се покажат колко са велики и като не се сещат за друг начин, започват да унижават останалите нормални майки без комплекс за героизъм.
dmaria, като си учила, работила и раждала деца, дадоха ли ти златен медал?
О, как можах да забравя. Той мъжът ти се е скапвал от работа по цял ден, а ти си работила, учила, раждала и домакинствала за удоволствие и за разведряване. Което си е на практика като да си клатиш краката по цял ден, както ще правят и снахите ти. Цитирам:

Евала, Карина, тъкмо се чудех как по-точно да изразя мнението си, за да не бъде цензурирано, ама ти си го казала просто перфектно. 
Една такава същата свекърва като dmaria  си имам, която сигурно проклина деня, в който синът й се е влюбил точно в мен. Подарък ли? Ето кой е виновен за самолюбието им!

Всички постове на dmaria са майтапчиски и "мезе", доколкото схващам значението на израза, който си използвала. Стига сте се заядждали с жената - вие се нервите, тя ви се киска отстрани.
По начало е супер тъпо да спорите, и то точно в тази тема, по-добре е дъщери ли да имаш или синове. Виждала съм кофти екземпляри и от едните, и от другите. По-добре вземете поразсъждавайте малко върху проблема на жената, защото тя наистина е объркана и се нуждае от съвет.
Миличка, какво стана, говорихте ли? Има ли някаква промяна в поведението на мъжа ти?

Е,когато някой направи такава изцепка като ДМАРИА,не може ние ,настъпаните момичешки майки да не се вдигнем с/у вековната простотия.Аз имам един единствен,най-ценен,най-скъп подарък-детето ми.НЕ ОБИЧАМ ДА МИ НАТРАПВАТ ПОДАРЪЦИ-МЕНТЕТА,затова свекитата като дмариа да си прибират ментетата и да бягат оттук!Ако искат и цял живот да си задържат под полата подаръчетата си!То май така ще направят голяма услуга на дъщерите ни,без да го съзнават и искат!

Аз пък съвсем по темата - искам да попитам Тиамиа дали мъжът й се е държал така и преди или това е отскоро.
Тиамиа, той работи ли? Помага ли за по-голямото дете? Или преди е бил грижовен, а сега се е "смахнал"?
Може да се е уплашил, че новото бебе ще промени нещо в създадените му вече навици, а може и наистина да не го иска и затова да прави напук (щом казваш, че си го накарала насила да ти го направи  ).
Ако си е бил такъв и преди, сигурно Мерипопинс е права и просто си "изтрезняла" и си видяла нещата в истинската има светлина. Може да си имаш вкъщи някое ненужно "подаръче-прахосъбирачка" и е време да го смениш с нов функционален уред  . Все пак, добре се справяш и без подкрепата му, но няма нищо по-ценно от здравето и здравите нерви.
Ако поведението му е такова отскоро, обаче, най-добре поговорете и разбери причината. Направете, ако е нужно, компромиси, давай му по-точни указания. Ти в прав текст ли му казваш: "Купи днес от магазина еди-какво-си." или само подхвърляш, че ти се е прищяло, чакайки той да се сети?
Може би се показваш прекалено силна и оправна, а в подобен момент той се нуждае да се почувства закрилник, но не му даваш възможност?
Кажи, наистина, какво стана след разговора, защото така само гадаем. 

  Това ми прозвуча ,едва ли не снахите ти да се чувстват благословени,че ще имат някой от синовете ти .Да бе да,ще те видим след време като се заженят ,днешните девоики не са вече послушните и кротки слугини .Освен ако си ги вземат от някое закътано балканско село ,ама пък селянките като се поуградчанят ,те пък кви стават мале,малээе.

И според мен са хормони, не прибързвай с генералните решения!
Спомням си как като бях бременна във втори-трети месец не бях на себе си, непрекъснато исках разни неща от мъжа ми, все бях недоволна от нещо. Веднъж му направих страхотен скандал, че не иска да отдием до Метро във Варна, а той имаше спешен проект за предаване. До тогава работеше вкъщи, ама после си нае офис на бърза ръка и буквално избяга... Аз разбира се бях още по-депресирана,че ме изоставя в такъв тежък за мен момент, но честно казано като се замисля, хич не бях лесна за понасяне. Като изключим тежкият последен месец от бременността, началото е най-неприятно, защото хормоните ти са каша, гади ти се, нищо не е както трябва да бъде, а отгоре на всичко, никой не се съобразява с теб, защото могат и да знаят, че си бременна, но като не ти личи визуално, не могат да го проумеят и да схванат,че се нуждаеш от по-специално отношение. След петия месец той стана значително по-мил и внимателен с мен, дори и към моите прищевки и капризи.
Освен това мъжете след раждането много, много се променят във всяко отношение. Никога не съм подозирала преди това, че мъжът ми ще е толкова добър, любвоебилен и загрижен баща. Той е доста студен, темерут по природа, дори леко себичен, но да видиш как сменя памперси, дондурка бебета и как му светват очите като заговори за тях или играе с тях... изобщо не можех да предположа  че ще се държи така и бях страшно приятно изненадана от неговата личност-баща. Аз и за това му народих три де

Супер си! И аз за толкова имам мерак, че и нашият тати от леко темерутест тип става супер-татко  Така че и аз съветвам мацката да поговори с татито и да не бърза да се изнася.

fapua,
стана ми страшно прятно от поста ти.Приеми искреното ми възхищение за това, че сте създали едно прекрасно,голямо семейство и хармонични отношения в него.Пожелавам ви да сте все така задружни, крепко здраве и много, много щастие, да сбъднете мечтите си и защо не да се сдобиете с още едно попълнение. 

Малко се разводни темата, но искам да се изкажа и аз. За мъжките майки става въпрос. Момичета, не се ли замисляте че и вие сте жени и едва ли би ви било рпиятно мъжете ви да са такива. Не сте ли чували поговорката "Не прави другиму това, което не искаш да направят на теб"? Нека се уважаваме и не превръщаме децата си в измет заради предразсъдъци и патриархални отживелици.

Съчуствам ти наистина  Ама  и се 4удя къде го намери такъв..."грижлив"??
По-рано не беше ли същия?....Ако не е бил,то какво го е накарало да се промени?? Все си задавам такива въпроси...... за да си изясня причината....

Бъди директна. Кажи, че имаш нужда от повече внимание и ти липсва. Обаждай му се ти. Успех!

Честит празник  на всички жени и момичета във форума! Желая много здраве, щастие и сбъднати мечти! Нека всеки ден бъде за вас 8-ми март, бъдете обичани и почитани от мъжете си непрестанно, все едно е вечен женски празник!

Kato te drazni i iska6 da go razkara6 za6to ne si se pazila i si bremenna sega ot nego? Ne se zajajdam, a pitam! No 6tom do tuk ste go dokarali, mu kaji vsi4ko, koeto te drazni v prav tekst. Kaji mu, 4e hormonite ti sa v pove4e i burzo se pali6. Kaji mu kakvo o4akva6 i iska6 da pravi. Ako ne iska da spazva pravilata, znae6 kakvo da pravi6.

Помисли си спокоино и без да се вращате кам стари и никому не нужни гафове си поговорете сериозно за бъдещето, кой какво о4аква от другият , какво мисли да донесе в семейството и какво зна4и семейното щастие за всеки по отделно, след това намерете най- уда4ният път към това щастие защото сега ве4е не става въпрос само за вашият живот ами и на едно малко създание което трябва да вие първа привилегия от тук на сетне.  Диалог, диалог диалог и не забравяи 4е вси4ко се гради на взаимен компромис. Успех и да ни държиш в те4ение 

  Абе мила, всички теми на първа страница са изровени от теб стари. Що за удоволствие да разсъждаваш на тема, за която и авторът е забравил?

аз реших пак да се боря като отговарям, пак и сам сама в къщи та се отпуших  и на цялата страница заотговарях реших 4е ще е весело да осъмнете в  свят от теми отговорени от Лил Виксен

хормоните са страшно нещо,но пък мъжът ти трябва да разбере,че ти имаш нужда от неговата подкрепа и съпричастност,така че просто седнете и си поговорете,дано да вдене и да промени отношението си.иначе не се ядосвай за такива неща мъжете са от Марс ,а ние от Венера ,с една дума нито ти ,нито той може да разбере другия напълно.Успех

като ти прочетох поста и се сетих за една кофти максима "майките са виновни за всичко"!
и ми стана интересно какъв точно "подарък" е мъжа за жената?

И аз се зачудих същото

от бременноста е ще ти мине 

 Но мойте момчета ги уча, че мъжа е подарък за жената...така , че да се знае за в бъдеще
[/quote]