Публикувана: 26 фев. 2007, 09:51 ч.
Последно мнение: 31 май 2007, 15:35 ч.

Бременна съм, а искам да се разделя с мъжът ми

6 713
65
1

Гост

# 15 26 фев. 2007, 15:08 ч.

Мнения: 1 058

Хормоните със сигурност сега малко са ти се объркали. Аз докато бях бременна не само исках да се разделя с него, а и да го убия. Той ми беше виновен за всичко. Гоних го няколко пъти от къщи. Добре, че беше търпелив. След време нещата ще се оправят.
Лека бременост и не се нервирай за глупости.

# 16 26 фев. 2007, 16:09 ч.

Мнения: 4 451

Според мен освен киселото мляко и това, че не ти звъни по телефона са причина за решението ти. Със сигурност са се случили много други неща, за да те е разочаровал толкова много, че да искаш раздяла. Но и моят съвет е да изчакаш да се роди бебчето и ако нещата не се променят и тръгнат даже на по-зле (не дай Боже), тогава помисли. Успех!

# 17 26 фев. 2007, 16:23 ч.

Мнения: 12

Според мен седни с него и му кажи всичко което чустваш и което искаш не познавам човека до теб но разговорите помагат много не избързвай с такива решения.Направи всичко по силите си за да не съжаляваш когато правиш такава важна крачка.Желаяти лека бременост и леко раждане.Успех. Grinning

# 18 26 фев. 2007, 16:26 ч.

Мнения: 4 520

Ако го напуснеш просто ей-така, без да сте си поговорили, ще е най-малкото нечестно от твоя страна - той може и да иска да бъде баща, но просто да е такъв тип - малко по-дървеничък. Не че той се държи както трябва с теб, но ти явно си по-чувствителна. Винаги съм смятала, че липсата на разговори в семейството води до големи драми. Ако си много изморена и в момента ти тежи да измиеш чиниите например, му кажи просто: Еди-кой си, кръстът ме боли ужасно, моля те измий вместо мен. Аз така правя, когато моят не се сети сам, тогава става и свършва, каквото съм го помолила. Ако след подобна молба вече той ти отговори "Не искам" или "Я си гледай работата", тогава вече ще имаш пълното право да се замислиш този човек дали заслужава да бъде твой съпруг и баща на детето...

# 19 26 фев. 2007, 16:27 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Да ама изчакай не само да се роди, но и да се нормализират хормоните... Бебето ни беше на 1 месец, когато аз пак направих от мухата слон и му съобщих, че това е краят. Пък на- 6 год. по късно още съм с него.

# 20 26 фев. 2007, 16:28 ч.

Мнения: 4 520

Цитат на: mari_anka в пн, 26 фев 2007, 16:09

Но и моят съвет е да изчакаш да се роди бебчето и ако нещата не се променят и тръгнат даже на по-зле (не дай Боже), тогава помисли. Успех!

Аз пък не мисля, че трябва да чакаш чак като дойде бебето - тогава да говорите. Няма и да ти е до разговори тогава. Седнете и говорете СЕГА!!
Иначе и аз мисля, че май има и нещо друго, което не казваш... Thinking

# 21 26 фев. 2007, 18:19 ч.

София - Бургас
Мнения: 2 193

О, много сложни взаимоотношения....Трудно е да се дава съвет....Ти си знаеш най - добре, но както ти е писала Марианка, едва ли причината е едно кис. мляко, сигурна съм, че нещата са много по - задълбочени....Аз напринер това не мога да си го представя....Съпругът ми е ставал от леглото в 3,00ч., за ми купува...разни неща и то в период, когато не съм била бременна.Минал е през хиляди тестове още преди брака.И днес да го събудя, сигурна съм, ще се понамръщи, но ще отиде до магазина......

# 22 26 фев. 2007, 18:35 ч.

при Arctic Monkeys
Мнения: 2 230

и аз имах подобни мераци... много бях изнервена и се чувствах ужасно целите 9 месеца. защо не изчакаш малко?

# 23 27 фев. 2007, 04:29 ч.

А авторката къде е? newsm78

# 24 27 фев. 2007, 10:06 ч.

БЛАГОДАРЯ на всички ви за съветите и утехата!! Определено в такива моменти най-добре е да се чуят повечко гледни точки.
А за хормоните съвсем вярно, и аз го забелязах. Чувствам се адски нестабилна емоционално и психически.
Ама на - снощи пак го помолих да ми вземе плодове. Прибирам се сутринта от работа - познай. Ми дявол да го вземе, разбирам разсеяност(той е много разсеян по принцип), ама това вече заприличва на незаинтересованост. Е как после да мисля с топлота за него!? Наистина довечера ще има разговор..
Много сте мили момичета!

# 25 27 фев. 2007, 10:15 ч.

Мнения: 2 259

Не му поръчвай неща от магазина.Явно като искаш нещо от там не приема.Шега де.Поговорете си,мисля че ако само това е проблем,решен е вече.Момчето явно и то е развалнувано от новата ситуация.Има много по сериозни причини за раздяла,но не и тази.Желая жи успех.Развирайте се и се обичайте!

# 26 27 фев. 2007, 10:32 ч.

Мнения: 4 621

В момента реагираш много емоционално. Не вимай такива кардинални решения така набъро. Успокой се, поговорете и най-вече обясни му как се чувставаш и това, че малките жестова са важни за теб. Успех Peace

# 27 27 фев. 2007, 10:50 ч.

Мнения: 1 288

присъединявам се към мненията, че хормоните са виновни. да не те плаша, ама след раждането още повече ще те дразни Twisted Evil

наистина един хубав разговор между вас ще ви подейства добре. все пак и за двама ви това е нещо ново и непознато, бременността имам предвид. понякога това плаши.
стискам ви палци Hug

# 28 27 фев. 2007, 11:57 ч.

Мнения: 2 655

Ето едни хормони, които са те луднали.
И аз бях така с разлика, че и съпругът ми работеше по цял ден, а когато исках нещо не ставаше.
Бях луднала ooooh!

СЪВЕТИ:

Почини си!
Тези 14 часа не ми звучат добре, ще се отрази на бебето.
После като не спи и плаче не се чуди.
Поговори с него.
Разкажи му, че се нуждаеш от спокойствие и обич сега повече от всякога.
И накрая като адвокат: никой не се е развел за 1 бур. кисело мляко. Поръчай си на фирма за разнос Rolling Eyes

ще ти излезе по евтино от развода Mr. Green

Дано не си загубила и чувството за хумор, че аз си го бях загубила при бременността.

# 29 27 фев. 2007, 14:13 ч.

Мнения: 784

Tiamia, на колко години си ти и мъжът ти и женени ли сте?

Една жена и на 20 години може да се чувства зряла, но някои мъже и до 30 години ги гони пубертета и не могат да се осъзнаят като отговорни хора - просто трябва търпение и да се изчака да пораснат.

Иначе моят съпруг е доста отговорен и грижовен, но също страда от тежка форма на разсеяност - по-скоро се изненадвам ако изпълни поръчките ми, отколкото ако каже че е забравил. Но се научих да не го приемам лично - просто той си е такъв ..... В семейния живот идеални хора няма, все с нещо трябва да се направи компромис и това е от малките кусури (виж, с алкохолици, побойници и женкари компромиси не трябва да се правят).
Пък и за детето ти той ще е най-любимия баща, каквито и недостатъци да има.....

Препоръчани теми

Д-р Петинка Цветкова, Варна

Отношенията с партньора по време на бременност

Раздяла по време на бременност

Бременна съм,а не го обичам

Причина:

Причина: