Мъжът ми е доста скептичен по този въпрос. За него това са годините на безгрижното детство, на лудите игри и забавления. Абсолютно категорично е против гледането на телевизия и филмчета, както и натрапването на знания. Ако детето прояви интерес (например синът ни ни пита постоянно да му казваме коя буква коя е) - тогава разбира се, но ако не му е приятно - той е против да му се натрапва. До някъде и аз съм съгласна с него, тъй като истина е, че има достатъчно време детето да бъде обучавано - минимум 12 години (за средно училище), а може 16, 18, че и повече.
От друга страна се питам дали това наистина е най-правилният подход, защото нищо човек не може да постигне без труд и постоянство, а тези качества се формират от ранна възраст. Освен това много от тези знания ще дадат на детето предимство в първите години на обучение???
Какво е вашето мнение?