ДОБРИЧ с ново "форумско" дете, чака Баба Марта мартеничките да донесе (22)

Честит рожденик на мама Блу! Да е жив, здрав и да ти помага!

Ние ходихме при педиатърката на малкия. няма да даваме АБ. В началото на февруари пихме последно Сумамед. Ще редуваме Нурофен и Калпол, Тантум верде за гърлото. В момента има вирус с разтройство, повръщане и висока температура. така че внимавайте, момичета. Минавал за 2-3 дни. Малкия имаше преди час 37.3 /друго нищо нму няма, освен леко зачервеното гърло. При това в петък ходихме на контролен преглед на УНГ и беше добре./, а сега спинка.
Игра си доста. Не е отпаднал и сънлив. Лошото е ,че и аз съм със същата температура /но без други симптоми/. Напоследък все заедно боледуваме, за съжаление.
Уж пием бронхо-ваксом и Есберитокс, пък ... Ако ходеше на ясла, кой знае какво щеше да е.

По повод на "котешкия вирус". Всеки ден гледаме "коте и дядо" /"Приключенията на котарака Финдъс"/ Купила съм 3 броя от в-к Новинар. ДВД-то,което Мартин скри,така и не се намери. Но докато пристигнат новите дискове всеки ден опяваше "котеее,дядоооо, ела, ела...".  между другото същото филмче в  интернет в store.bg струва 15 лв., а от вестника 2.50лв. то пък бива,бива, ама чак такава надценка.

Добър ден!

Днес много сте се развихрили! Ама и шамари се раздават виртуално, мама миа!

Поради големия зрителски интерес разказвам случката от Езерец, макар че сигурно няма да има нищо сензационно.

И така... Бяхме решили с мъжо да открием къде е прословутият див и красив плаж край Езерец и тръгнахме на пътешествие... /пригответе си пижамите, приказка за "лека нощ"/
Не щеш ли, обаче, се загубихме в полята и черните пътища, колата затъваше в лепкавата кал, не се виждаше жива душа да ни спаси или най-малкото да ни опъти, но ние бяхме готови живи или мъртви да се преборим със ситуацията... След 45-минутно лутане и почти изпразване на резервоара, успяхме да зърнем спасителното синьо на Черното море. Обезумели от щастие, скочихме от колата и се запътихме пеш през драките, в очакване да зърнем някой изпосталял вълк или най-малкото глиган, за да се качим на някое дърво и така да прекараме нощта... Глиган, обаче, не се появи.
Стигнагме до морето, но някой бе отрязал брега и пред нас зееше пропаст, на дъното на която се простигаше плажът. Разбрали, че няма как да слезем без фрактури до морето, ние решихме кротко да му се полюбуваме като пенсионери, излезли на пейката пред блока с плетка в ръка. Но вместо платка, извадихме фотоапарат да запечатаме този велик миг.
И изведнъж!.... Небето сякаш притъмня, морето изглеждаше още по-бурно и сиво... и се появи ТОЙ! Идваше сам по черния път, караше старо колело и носеше нещо - 2 чувала и една лопата. Приближаваше все повече и повече, а ние нищо неподозиращи снимахме и снимахме.... И миг преди... съвсем да ни доближи, ТОЙ спря. Хвърли колелото и изчезна в бездната! Онемяхме...
"Я, ама то имало път за плажа", казах аз и хукнах след изчезналия човек. Мъжът ми ме последва с неохота, а режисьорското му въображение преценяваше психологията на образа и се опитваше да предвиди ситуацията...
И неочаквано.... ДЕНИС СЕ СЪБУДИ И ПРЕКЪСНА ПРИКАЗКАТА! Чака ни следобедна закуска. Очаквайте продължение...

Колко много сте изписали! Аз нали обикновено само по малките часове влизам и съм пропуснала част от дискусията.
feel_u, страшен екшън: очакваме втора серия и тогава ще коментирам!
Мама Цоцоланка, mimi kr прави шегаджийски календар на дните от март, които сме си избрали, защото имало суеверие, че ако си избереш ден от месец март, какъвто се окаже този ден, такава ще ти е и цялата година. За това всеки си избра някакъв ден, а описанието към него е според това какво е най-запомнящото се от нас във форума. И един вид, понеже аз си избрах 12, а явно, това, че си нароихме една челяд за нула време е доста запомнящо се и за това.... но няма лошо. Знам, че и на mimi kr и се иска, и и пожелавам да се престраши. Откровенно казано, може би една малко по-голяма разлика нямаше да е зле ... Иначе, понеже при Накев се оказа, че третото дете се записвало безплатно (най-сетне някакъв бонус практичен от някъде), мъжът ми веднага попита: "Ами четвъртото, и то ли ще е безплатно?", ( нали авантата си е чиста печалба )  , ама ще си изкара той боя скоро... При нас е една лудница, особено сега като беше болна... не можех да смогна - ту едната, ту другата, често симултантно - рев за щяло и нещяло... мъжо се изнесе към офиса, майка се направи на обидена, всички се изнизаха, точно когато имам най-голяма нужда от тях. Мама Блу, как издържаш - казвай!
Теа, и аз съм на мнение, че трябва да звъниш на лекаря си по всяко време. Като се записвахме при Накев, той ни разказа скорошен случай, в който само навременната намеса на майката спасила детето от най-лошото: започнало с температура, а се офоримло за няколко часа като остър минингит. Да не дава Господ!, Болестта наистина е коварно нещо и за това трябва лекаря да бъде тормозен и да бъде на разположение непрекъснато! На мен също ми беше неудобно да звъня на моята докторка, което сега го намирам за голяма глупост от моя страна.
Сисолита, от Перитола и тя много се успива. В началото ме притесняваше доста и тръгнах да го спирам на своя глава, но после ми се скараха, че така никакъв ефект нямало да има и още го давам, чак до петък. Е, не мога да си кривя душата, че се наслаждавам на спокойствието докато спи.

За йогата - мисля, че още има в салона на Славейковото училище при един много добър преподавател.

хи-хи, действа ми като следобедно кафе за събуждане.
Мерси предварително  

mama_Blue, честит ти рожденник!!!

Всички да оздравяват по- бързо!!!

Моля да ме светнете: къде е това ВИП  бебе и какво има до него? Мерси !

Що така бе Миме ...най-важното е да е забавно във форума..по добре да има леки спорове и закачки отколкото да си говорим само за времето. Предполагам не само ти и аз се разпростираме и извън нашата тема да търсим полезности...тук сме си в по-тесен кръг и по- добре се опознаваме...ето това с програмата за месеца е много идейно..не че разбрах мойта роля за ъпгрейдите
Пък и гледам като пита някой нещо веднага друг му се отзовава с отговор и мнение..това е полезно...ето сега ще използвам да питам знае ли някой да се продава на старо количка за породени деца?
Благодаря за поздравите за рожденника ми

и при нас е веселба..като почна да кърмя бебето Радена увисва отгоре ми и ми тика книжки да четем...вечер доста често ту едната реве, ту другата..голямата разбира се от преструвни...днес я пратих при баба й за през деня и затова вися тука и се надпреварвам с вас по писане...Вчера останах сама с двете..татковците пият кафе в неделя , в случай че незнаете...храня Радена и с крак друсам количката да залъжа глада на малкото ...общо взето деня и нощта минават в обслужване на децата...моля се само да няма болести
feel_u , ти за режисьор ли учеше

Вип бебето е между пощата и универсалния а там имало някаква спортна зала за йога доколкото разбрах.Айде да се разберем и да си правим срещичките в залите така хем полезното с приятното.feel_u-изпитваш ни май колко ще издържим с това наше любопитство.Майтап детто е по важно от всичко друго!

Еййййй, супер!!!

feel_u,прзнавам те!

mama_Blue и на мен ми харесва да има спорове и закачки, но.....виж и feel_u какво пише:


Понякога някой така се разтоварват във форума, че натоварват другите. При това претендират за култура, възпитание и други такива...Ние другите не сме от сой. Не че ми пречи да съм ниско възпитана и некултурна, но ....що пък да ме шамаросват за това? Нали имаше в една серия на Улицата: "Тъпа съм бе! Тъпа!"
Не знам тези хора да ги съжалявам ли, да им се подигравам ли...
Айде спирам!
Направо бой си изпросих!

feel_u не се ли напапкахте вече?  ....зариби тук народа с твоите истории и ни заряза 

добре, че пекна слънчице ..иначе си рискувах коментари от сорта, че съм мрачна натура

feel_u  Много интригуващ разказ, наистина като приказка ! Очакваме с нетърпение втора част !

Айде да се разберем и да си правим срещичките в залите така хем полезното с приятното.

 Чудесна идея !!! 

Добър вечер на всички прелъстени и изоставени! Продължавам с "приказката", която си е самата истина, но хиперболизирана и драматизирана от мен - единия от "свидетелите"...

Я, да си я припомня... Ето и началото й:

И така... Бяхме решили с мъжо да открием къде е прословутият див и красив плаж край Езерец и тръгнахме на пътешествие... /пригответе си пижамите, приказка за "лека нощ"/
Не щеш ли, обаче, се загубихме в полята и черните пътища, колата затъваше в лепкавата кал, не се виждаше жива душа да ни спаси или най-малкото да ни опъти, но ние бяхме готови живи или мъртви да се преборим със ситуацията... След 45-минутно лутане и почти изпразване на резервоара, успяхме да зърнем спасителното синьо на Черното море. Обезумели от щастие, скочихме от колата и се запътихме пеш през драките, в очакване да зърнем някой изпосталял вълк или най-малкото глиган, за да се качим на някое дърво и така да прекараме нощта... Глиган, обаче, не се появи.
Стигнагме до морето, но някой бе отрязал брега и пред нас зееше пропаст, на дъното на която се простираше плажът. Разбрали, че няма как да слезем без фрактури до морето, ние решихме кротко да му се полюбуваме като пенсионери, излезли на пейката пред блока с плетка в ръка. Но вместо плетка, извадихме фотоапарат да запечатаме този велик миг.
И изведнъж!.... Небето сякаш притъмня, морето изглеждаше още по-бурно и сиво... и се появи ТОЙ! Идваше сам по черния път, караше старо колело и носеше нещо - 2 чувала и една лопата. Приближаваше все повече и повече, а ние нищо неподозиращи снимахме и снимахме.... И миг преди... съвсем да ни доближи, ТОЙ спря. Хвърли колелото и изчезна в бездната! Онемяхме...
"Я, ама то имало път за плажа", казах аз и хукнах след изчезналия човек. Мъжът ми ме последва с неохота, а режисьорското му въображение преценяваше психологията на образа и се опитваше да предвиди ситуацията...

Продължението:
Стигнах аз първа до мястото, където беше "потънал" непознатият, надвесих се и го видях - вършеше нещо трескаво - там долу, където убийте ме, ама нямаше да сляза без алпинистко оборудване. Не знам как се беше смъкнал до там, но в случая по-интересно ми беше да снимам неравния терен. Направих една снимка, нагласих се да правя втора, но в дисплея ми попадна лицето му - гледаше ме намръщен и не откъсваше очи от мен, беше спрял да копае... Веднага отместих апарата на страна, правейки се на приятно разсеяна любителка на природните образувания. Тогава видях, какво правеше - беше слязал по безумно стръмния терен и зариваше с пясък и глина торбите, които носеше... Мъжът ми ме извика. Тръгнахме към колата, обърнахме се и в същия миг човекът-коза изскочи от дъното и започна да ни гледа,  ускорихме крачка, преценявайки имаме ли крик в колата или не и дали е достатъчно тежък, за да се пребори с лопатата. Обърнах се пак - лудият го нямаше. Качихме се в колата и отново отпрашихме по черните пътища. Няма да казвам как завърши нашето приключение в полето, само загатвам, че е с хеппи енд

Ето и малко снимки:

Брегът


Непознатият


Пътят надолу

http://www.ndt1.com/index.php
Дано успеят!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ALEKSA !!!

Да си здрава, щастлива и много, много обичана!!! Весел празник!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА Aleksa!С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГО ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ И ВЪЛНУВАЩИ МИГОВЕ