Какво е да имаш домашен любимец? Моля обяснете...

Аргументи:
детето ще си има другарче и ще се научи на отговорност. Гарантирам, че и ти ще се привържеш към животинчето. 

Това позитив ли е?

Ъ?

Исках да кажа, че хич не ми се иска да се привързвам и после да рева поради  една "причина", която сама съм си докарала вкъщи.

Аз имам котка. Държа я от чиста проба егоизъм,  защото съм силно привързана към нея. Знам че я лишавам от това да си прави каквото поиска и да има поколения, да живее в естествената си среда, но колкото и да я обичам(сега някой ще каже, че това не е обич), не мога да я пусна на свобода. Тя ми е отдушник голям и страшно много ме успокоява само с присъствието си.

Помисли за вариант хамстер, морско свинче...нещо мъничко и нещъкащо из апартамента(освен ако не го изтървеш, разбира се ).
Имала съм голямо куче в двустаен апартамент. Не ти го препоръчвам. Още едно дете си е като грижа.

Зависи най-вече от твоята вътрешна нагласа. И децата ни често пъти ни карат да "ревем", но страха от тази евентуалност не ни е попречила при решението да станем родители.

по-ангажиращо е отколкото да отглеждаш дете.
какво правиш с домашните любимци, когато отиваш на почивка?

В какъв смисъл е по-ангажиращо?
Отивайки на почивка мога лесно да помоля съседите да хранят папагалите или костенурките ми.
Но бих се замислила да разчитам на тях за това в случай, че реша да ходя на почивка без деца

Хм... нож с две остриета... Особено привързаността. Аз имах две котки. Едната я погребах преди седмица... 10 години ми беше другарче..
Колкото до "естествената среда" - аргументите пак не са еднозначни, защото не е ясно на улицата колко дълго и как ще преживее животинчето...
Като изключим вечните косми по килима и белите, които малкото й мозъче измисля, присъствието на животинчето е успокояващо и приятно...
Иначе, евентуално детето би се нучило на отговорност и грижа... Да не говорим, че мойта дъщеря всеки път грейва като съзре котката

ако не обичаш животни, няма как да ти го обясня. аз лично животно повече не искам, поради причината, че нашето се разболя, претърпя 2 операции и най-накрая умря в ръцете ни. за 13 годишна котка става въпрос. просто беше жестоко изпитание, ревала съм цяла седмица за нея...
иначе, усещането да се привържеш към него и то към теб е страхотно...

гледала съм няколко кучета, риби, папагали и съм опитвала какви ли не варианти - от оставяне на ключ при съседите, през разпределяне на животинките из родата и ходене на море с куче. ами не е комфортно нито за животинките, нито за стопаните. много по-лесно ми е да натоваря децата в колата и да отпраша на път, отколкото в края на всяка седмица да мисля кой да нахрани и разходи кучето без да прехрани рибите. а и целта на домашния любимец не е да се забавлява самичък в апартамента, нали?

Никога не бях съжителствала с дом. любимец, до скоро, когато се заимахме със заек.
Ако ме попитат, дали бих си взела отново звер у нас - отговорът ми ще е  .

По-скоро съм против. Имали сме риби-дискуси. Миналата година взехме зайче-джудже, но като се роди бебето го дадохме на отглеждане в едни приятели. Не мога да понасям космалаците и бебето в едно

за първи път ме питат такова нещо, т.е. - по този начин.

Ами, да, грижа си е, и си е голяма болка, когато го загубиш..
Може би просто съм свикнала. С котка, конкретно. С куче, мисля, зорът е по-голям.

И тъй като загубихме нашата, след още няколко месеца мисля да потърся в bezdom (позволявам си да ти нахвърлям идейка )

Разбира се, че не е това целта.
Но децата също понякога ни изправят пред трудности, когато е невъзможно да ги вземем с нас - та дори и за едно кино. Особено , когато няма на кой да ги оставиш.
В крайна сметка мнението ми е, че човек взимайки си животинка трябва много много внимателно и отговорно да обмисли всички плюсове и минуси - факт е, че ги има и в двете посоки.
И решавайки да вземе животинче да е напълно наясно със себе си и с това, което се очаква от него.
Малко са по-тъжните гледки от тези на изоставени на улицата довчерашни любимци.
И егоизмът и досадата от грижите по прищявката, които се оказват в по-голяма доза от псевдолюбовта.

Изобщо не се измъчвай, че не я пускаш на свобода, домашните котки навън не оцеляват...дълго.

Kasidy, ако не обичаш животни по начало май няма начин да се спогодиш с някоя животинка...но зависи от животното. И аз съм против големите кучета, които се отглеждат по апартаменти - това наистина е ОГРОМНА отговорност и мноооооооого грижи. Но нещо от рода на рибки, хамстер, зайче, малко коте не е толкова ангажиращо. 

 Обичам ги, но не свиквам с мисълта, че може да ми се наложи да живея с животно. Била съм у приятелки, които имат котка. Съдират се да чистят и пак смърди У други, които имат куче, където и да седна после ми се валят косми по дрехите. А и не става въпрос да отбия номера с рибки или хамстер За куче направо иде реч

И аз съм на мнение, че мястото на животните е на двора или в естествената им среда. А и не си представям дете и куче или котка в една къща, прекалено съм педантична и гнуслива, за да го понеса. Само като си представя космите в ръчичките на бебка и ми става лошо.
Заради едно гадже гледах кокер вкъщи - много беше сладка, страхотна, но... никога повече няма да повторя грешката да гледам куче в апартамент. Ангажиментът е голям. В къщи имаше постоянно косми, навсякъде, заради което се налагаше през ден да се чисти подробно. Миризмата на животно, колкото и да чистиш, си остава. Когато се налага да отсъстваш от вкъщи пак проблем. Всекидневните разходки също искат време. Негативите са доста, не само за теб, а и за животинчето.
Моят съвет е, да си дадеш ясно сметка можеш ли да направиш компромис със себе си заради животното. Аз не можах. Въпреки, че много обичах кокерката, се радвам, че си намери по-добри стопани от мен.

От малка съм отраснала с животни около себе си и много ги обичам. Когато заживях сама известно време нямах никакви домашни любимци и не исках да си вземам поне в началото, защото знаех, че е отговорността е голяма. Е, един ден не се стърпях и си взех куче. В момента го обожавам и си го гледам като дете. Не смятам, че грижите или отговорността са по-големи отколкото при децата. Имам и къде да го оставя като отида на почивка, но аз ги премислих тези варианти още преди да го взема и сега нямам проблеми.
Касиди, ако искате куче йоркширските териери са много симпатични, малки са и не пускат косми. Но са и доста скъпи за жалост.

Това са онези плешивите с косми на брадата , нали? Ужас Извинявам се за нелепото описание на породата, но съм повече от боса в тази област. Всъщност тя си е набелязала конкретно куче...Дори не съм сигурна как се наричат, но са от онези супер миниатюрни болонки ( виждала съм по джобове хората да ги носят ).

Плешиви с косми на брадата Честно да ти кажа не знам какво имаш предвид. Ето това представляват:

Съвсем друго куче обяснявах
 Това е много сладко, но ми прилича на X 3 прахосмукачки на ден
Цялото е в коса

Имала съм котка по времето,когато още бях "мома англичанка" и искам да кажа,че не е лесно.Повече котка не искам да гледам.Наложи се да я изпратим в "командировка"с еднопосочен билет и раздялата беше тежка,почти като с гадже. То бяха сълзи,сополи..
Но от почти година имам сериозен проблем.Големият ми син мечтае за игуана.Истинска.В началото номерът минаваше с някакви гумени подобия на въпросната гад.Но вече не става.И с баща му обещахме да му купим.Но мисълта за съжителство с подобно влечуго ме кара да настръхвам.И като си помисля,че през май ще трябва да я купим...За това животно е повече от ясно,че няма да страдам,ако му се случи нещо.Ама знам ли?

Това от "Професия блондинка"?

А! На такова прилича...

И Парис Хилтън имаше такова май, ама са скъпи сигурно...

И ние се замисляме за зайче...защо Не ?

Отговорът на въпроса ти никак не е еднозначен.Цял живот съм имала куче в домът си.В момента имам два ротвайлера и едно котенце.Гледала съм какви ли не други животни, донесени от децата и оставени на моите грижи.
Костенурки-страшно мирише водата им от изпражненията. Трябва много често да сменяш водата, което не е лесно ако аквариума е голям и с богати украси и забавления за костенулките в него.
Хамстери или мишки-Бият се, кратък е живота им, което води до сълзи, разочарование и купуване на ново попълнение.Освен това имахме три бели мишлета, две от тях изядоха третото, направо му прегризаха гърлото.Няма да обяснявам как го преживяха децата.
Риби-не съм имала, но мисля че е доста трудоемко за почистване, поддържане на необходимата температура и т.н.
Папагали-също не съм скланяла, защото страшно много цапат.Храната, която поемат, лети из цялото помещение, в което стоят.Виждала съм го лично.Другото е, че са шумни.
Кучета-това са моите любими домашни животни, но си е невероятно голям ангажимент.Вече не издържам, страшно много ми тежи.Първо, че те си искат разходките, независимо дали е -20 градуса или страшен пек, независимо дали си болен или уморен.Трябва да ги разходиш, да ги нахраниш и измиеш след като са омазали ощоло паницата си.Определено цапат страшно много, веднъж космите им са навсякъде, особенно два пъти годишно, когато сменят козината-ад, пълен ад от косми, другото е че внасят мръсно с лапите, особено ако навън вали или е кално.Неописуема мръсотия, след разходка ги миеш, къпеш, миеш пода, но няма оправия.Страшен слугинаж.Куче трудно се гледа в апартамент.Може би някоя малка порода не е така кошмарно.
Котка-Това е първото коте, което гледам.Лятото го взех от улицата, защото умираше, беше адски малко, безпомощно и сърце не ми даде да го оставя.Мисля, че котето е най-удачният вариант за отгреждане при домашни условия.Че има косми-има, но не може да става и сравнение с тези на кучетата.Не цапа с кали прахоляк, хранят се чисто.Е, игриви са, спор няма, но точно това е милото, да гледаш как вилнее с любима играчка.Мисля, че ако му осигуриш играчки и занимания няма да съсипват мебелите ти, моето поне не създава проблеми с мебелите, има много и различни играчки, които му стигат.
Стигнах до убеждението, че котката е най-удачният вариант.Мисля, че след като един ден им дойде времето на любимите ми кученца да  изживеят дните си, да не гледам повече, ще гледам само коте.Обичам животните и мисля, че без никакво мило и гальовно животинче ще ми е пуст домът.
Междудругото голямата беше домъкнала преди години индийски пръчици-едни насекоми като клечка, тънки, сливат се с тъничко клонче, размножават се като луди.Живеят в аквариум и се хранят само с листа от китайски рози и липа.Трудно им се чисти, защото отвориш ли капака, хукват, ако ти се доберат до ръката се впиват в нея.......няма по-отвратни животинки от тях.Бяха се размножили, от дебели, грамадни до дребосъци, които са колкото косъм.Накрая ги изхвърлих с все аквариума.
Определено не съм привърженик на разни студенокръвни като змии и гущери, нито на паяци, затова ги прескачам.
Зайче -много трудно се гледат, боледуват прекалено, цапат    много, прегризват кабели и др.
Домашният любимец носи много радост и удовлетворение.Той е единственият, който те обича напълно безкористно, посреща те на вратата и ти се радва искрено /кучета, котки/.Проблема е, че наистина иска грижи и всеотдайност.Не е лесно, особенно вечер като си грохнал от умора, да хукнеш на студа да разхождаж .
Определено трябва да помислиш хубаво преди да вземеш решение и да кажеш да.Освен това трябва предварително да  организираш децата и съпругът ти с отглеждането на любимеца, а не да ти го тръснат за всички грижи, а за тях да остане забавлението и игрите с него.За съжаление от опит знам, че накрая неминуемо така става, но.........                                                                                                                                                             

Ако наистина търсиш съвет - ето го моят: В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! Обичам животни, не ме разбирайте криво, като видя някое бездомно котенце на улицата, направо лигите ми потичат, но с усилие на волята преодолявам неистовото си желание да го "осиновя". Домашният любимец е още едно дете за теб - не за друго, а защото човек наистина се привързва и изживява всички тревоги покрай него много болезнено. Животно е, но ще се усетиш как все едно от теб е излязло. Моят син също иска домашен любимец, макар и съвсем мъничък. Предложих му да си вземем кърлеж, а той изненадано се опули:? Защо!!!! Та той хапе!!!?" А аз му отговорих:"Именно затова, толкова ми е гнусен, че няма да страдам ако нещо му се случи!"

Нали това написах, не пускат косми. Никакви. И съответно не предизвикват алергии.

А другото куче мисля, че е Чихуахуа.

А, не такова без косми. Онова, което си е харесала си е пухкаво бяло, като бебе булонка, но породата му била такава,че си оставало джобен формат.

кажете нещо против зайчетата ..... освен, че прегризват кабели .....

...миришат ли ?

Дългокосместо чихуахуа?


Наистина за куче като болонка не мога да се сетя. А едно време енциклопедията за кучета ми беше любимо четиво.

Чувала съм от приятели, както и от собственици на зоо магазини, че чинчилата е чудесен домашен любимец.Пробвайте, виждала съм адски красиви чинчили в тозии род магазини.Не са скъпи, цената е от 150 до 180лв., зависи от окраската.Видях една  в зозото на площад Славейков в много мек, искрящ и топъл   сив цвят.Виждала съм и пясъчни, сладки са, макар да си е чист вид американски плъх.......                                                                                                                                                                                        

Йоан обожава чинчилите ...и ние видяхме, но не вярвам да живее добре у дома.... в зоопарка имат нещо като малки дупчици в скали ... изкуствени ...  явно по такива места живеят

Отскоро гледаме 2 броя. Не миришат. Живеят в клетка. единствения недостатък засега - много разхвърлят талаша. И наистина много ядат. Казват, че защото са малки, после нямало да е така.

Мен зайците ме плашат... с това хрупане, и те гледат изпод око, и само като хванат да те гонят бррр...

И аз мисля, че котката е най-добрият вариант или куче, което си живее само вкъщи. (ако има такова )

Има клетки, които са със стени...и така азйчетата не разхвърлят талаша. Моето е с такава клетка и не цапа изобщо 

Има мини-булонки, може да е такава.

За.
Добрите хора обичат животните. Те си взимат другарче, което става член от семейството. Това не е грижа, а приятелство, дружба, обич и привързаност. Тези неща не се измерват с аргументи. Или ги усещаш и обичаш животните, или не и никакви аргументи няма да променят мнението ти, убедена съм  
Така че не се поддавай на натиска и не си взимай. Животинчето иска любов, а не да е тежест!

Ау сега се сетих - не знам дали се счита за минус, но една приятелка без да иска беше изяла л***о от зайчето си.

И аз ЗА!
Много години се дърпах като теб, Касиди, но преди НГ узрях за идеята и си взехме морско свинче. Толкова са готини тези животинчета, че чак невероятни.
Чисти са, не миришат и не са скъпи за отглеждане.
Щерката и синчето я влачат, преследват, целуват, мачкат нон-стоп и мноооого я обичат. Изцяло тя си я сменя и се грижи за чистотата й. Аз само чат-пат и давам зелено.
Чудя се, защо по-рано не сме си взели живинка...  

Къпят ли се зайците ....или ненавиждат   

За,ние имаме коте и много,много си го обичаме.Дъщеря ни си го искаше и сега много е внимателна към него и по-отговорна .Когато си вземеш,домашен приятел го взимаш с всички минуси и плюсове и най-вече да го дариш с много любов! 

Противопоказно им е.Лижат се, но те сами имат грижата за това.

Пиши ми още нещо, че Гугъла нищо не изкарва ....от какво боледуват ?
Пренасят ли разни опасни за хората болести ?
какво ядат ?
нали трябва непрекъснато да гризат ...клонка ли им се слага ?
съвсем сериозно мисля тези дни да си вземем зайче .....
детето може ли да го " мачка " , не че ще му позволя да го мъчи, но... такива са ни гушките ....или и това е противопоказно  ?

Моето зайче е толкова дебело, че не може да се ближе сам  Къпала съм го два пъти, но се беше направил неузнаваем
Хапва суха храна, сенце, зеленина, обожава магданоз и копър, банан, бисквитки, хляб, обича и едни спеицални бонбонки за зайци, с вкус на кисело мляко  Не обича зеле и морков  Има ваксини за зайци, но не знам какви са...аз моя го гледам 6 години и (чук чук на дърво) никога не е боледувал. Много ми е кротичък и обича да го целуват и галят. Сикрет, аз забравям да му слагам клонка и той си гризе клетката (решетката отгоре), но като се сетя му слагам клонка. А за да не миришат, има стърготини с мирис на плодове.

Благодаря ...значи от зоомагазина във ветеринарния кабинет за ваксинация.... или ги продават ваксинирани 

Купихме си книжка.  100 стр. са посветени на зайчето. Изредени са доста болести, но не съм ги чела подробно.
В магазина има абсолютно всичко. Някакви дълги пръчки за гризане, нещо като сапунче, т.е. по-скоро като пемза - и него го гризат. Правят им се ваксинации. Казаха ни, че ще я направят в магазина - като станат на 1 мес.

Благодаря ви   

Дриска, където му падне, когато го пусна извън клетката.
Мирише вече, като беше мъничък не миришеше изобщо!
Купувам ароматизирани стърготини, сменям ги на 2 дни и въпреки това...
Скубе се ужасно, моят е некъв персийски тип.
Освен всичко, моето мило зайче и хапе, и дере. Много зъл. Не обича да му се радва никой, освен мен. Плаши със звук- нещо средно между съскане и квичене, ако се опита някой да го погали.
Иначе яде всичко - храна за зайци, сено, моркови, магданоз, царевични пръчки, пуканки, зърнената закуска на детето, мюсли, сухар, шоколад, сухи пасти.

Може би е късно, но се опитай да го дресираш да дриска на едно място.

Дивиана, може да е болно ... моят плъх така се държеше

Опитвам от първите дни, когато го взехме, не се поддава на дресировка.

Мисля, че не е.
Той е такъв от първия ден, в който го взехме.
Само дето не ни ръмжеше тогава.
Писала съм в Хоби за него.
Пък и на ветеринар 2 пъти съм го водила за ваксини.
Нямаше ли да каже, че е болен?
Каза ми само, че не е възможно да е толкова зъл, та то е зайче, все пак.
И така, докато зайчето така го захапа, че докторът примря...
Ще взема да го заведа отново на лекар.
Какво казваш му имаше на вашия плъх!?

ох...не ми се казва   ... имаше тумор .... ..дано вашето зайче е добре 

..казаха ни че при лабораторните плъхове се случвало често ....

Ъх.
Зъл и хаплив ми е, но го обичам. Не искам и да си помислям, че
може да е болен.
Последен въпрос, че съсипах темата на момичето, ама как се разбра
за този тумор? Ако искаш отговори ми на ЛС, че ме е срам от Касиди вече.

Извинявай, Касиди ....

.... Дивиана, незнам ... заведи го на друг лекар  ... някакви топчета по корема, гушката ....  някакви промени.... ...незнам .... знам само, че повечето, ако не всички животинки, са добрички ... да не е наплашен нещо ... удрян ... надявам се да е наред всичко .... май не трябваше да пиша това по- нагоре ... извинявай 

...всъщност незнам дали има смисъл от диагностика ...не се лекува, така че ... живейте спокойни .. някои неща не зависят от нас ...   

против отглеждането на домашен любимец, особено ако ще е затворен в клетка- все едно е в затвор
изобщо смятам, че мястото на животните не е в апартаментите на хората

Ще се съглася с Блонди.Ако животинчето ще ти бъде в тежест и още от сега мислиш за него като ангажимент,не го взимай .Аз цял живот съм израснала с животни,но на село.Майка ми беше против всякакви животинки,заради което често и се сърдехме.Веднага щом се отделихме от дома и аз и сестра ми си взехме котки.Никога не съм била по-щастлива от периода в който живях у дома с котка.Тя ме даряваше с безценни мигове ! Детето също,но то е друго,животинката е друго.
Още от сега знам че и дъщеря ми ще израсне с куче или котка.Аз самата нямам търпение да си вземем 
Ами това ми е отговора,ако не си убедена че го искаш и не ти идва "от вътре" не го прави.

За.Но е голяма отговорност.

Против. И това го казвам аз, дето 10-12 години съм гледала котки....4 котки сиамски и нито една жива. След третата седях до печката и ревях като дете и нареждах"Мило коте, студено ли ти е там, където те погребахме". Животните си искат своето....а котките като се разгонят, стават неудържими.....непрекъснато ги дебнех да не избягат и въпреки това се мушваха измежду краката ми и през 3-4 години точно по ей това време на годината погребвахме някоя котка.
Поради тази причина-не съм съгласна.
Другото се преживява...и се свиква с грижите.

Аз съм по темата. Имах подобен късмет с куче. Не се поддаваше на никакво обучение. Даже на у-ще го пратих. Ядеше всичко, което докопа, вкл. кожения диван. Само да си изпуснеш чехъла и веднага го е заръфал.
Направила съм вечеря на свещи с всичките му... и той се качил на масата и яде салата от ряпа и моркови.
И адски ревнив - само да се опита да ме прегърне някой, почваше да лае като бесен и да се нахвърля.

Така като ви чета, рибките май ме устройват идеално
Ако искам второ дете ще си родя. Дано не прозвучи грозно, но точно тази мисъл ми мина като изчетох за перипетиите с домашните любимци на някои от вас

Ами не знам, в момента котик ми се е свил на леглото и мърка сладко сладко, в такива моменти как да съжалиш, че имаш животинка.
А рибките миришат между другото, не ти трябват. А и се случва някое "нововъведение" да си хапне от останалите рибки, което е доста неприятно.

Рибките носят нещастие, съвсем сериозно 
Аз гледах рибки...постоянно някоя умираше  Когато не умираха, бяха болни...лекувах ги от какви ли не болести, накрая имаха въшки!!! И от въшки ги чистих (много са гнусни и е много трудно)  За разнообразие...водата постоянно ми ставаше зелена и аквариума приличаше на блато  А имах невинното желание да си направя красив аквариум...е, не стана...подарих го 

аз си бях завъдила бръмбар - плавач, който беше изял коремите на гупите  ....въобще, големи грижи са наистина ...... мислех си, че скоро няма да поискам домашен любимец и се бях настроила много против гледането на животни у дома, но цял живот вкъщи е имало животинка ... а и Йоан толкова иска, така се радва на кученцата, котетата и вечно виси по витрините на Зоомагазините, че .... и без това ги продават ...защо да не го гледаме ние, малкото зайче ... много ще го обичаме  ...така си мисля вече   

за да не зеленясва в аквариума се слага антибиотично хапче  ...горките рибки

И аз да кажа - против. Въпреки, че в нашето семейство /с родителите ми/, сме отгледали две котки и три кучета, риби, костенурки.
Майка ми и баща ми навремето се съобразиха с моето и на сестра ми желанието да си вземем котка/куче. В крайна сметка, ние - малките, в началото бяхме много щастливи от това, че си имаме животинка. Приемахме я като играчка. Но, както става обикновено, играчките омръзват. Майка ми беше тази, върху която падаше цялата тежест около гледането на животните. Така, че помисли и върху това - децата не могат да поемат отговорност по отглеждането. Днес казват - искам!, утре - не искам! Ако желанието не идва и от твоя страна, по-добре не взимай. Животинката трябва да бъде обичана, а не просто отглеждана.

Не гласувах, защото не съм и категорично против. Кучкарка съм, допреди няколко години имах немско овчарско куче, което си взех от едномесечно пале, но живеехме в къща с голям двор. По стечения на обстоятелствата сега не е с мен, а раздялата ни беше много тъжна. Има върху какво да се помисли, ако се чудиш дали да вземеш каквото и да е животно.

Обичам животните ама да не са ми в къщата. 
Нямам ни желание, ни нерви да вървя и чистя след животно, неzависимо какво е то / всяко си иска необходимите грижи... стига ми да вървя след мъжа си... 

Моите обещаваха и се кълняха, че ще го разхождат. Бързо им мина меракът.

Според мен, костенурките са най-безобидни. Въпреки че и с тях съм имала грижи.

Една форумка ми предложи този вариант. Костенурката може ли да се възприеме като домашен любимец?
 Иначе за кучето и разходките съм убедена, че им минава мерака бързо на децата и кусура ми е да разхождам куче сутрин и вечер
 

Тц, тц, тц....колко безлично 

Грехота беше да спомена името ти  с това на костенурката в едно изречение 

  Цун 

Ще се включа и аз.Единственото против е че и те пускат косми.Само ,че ако го пуснеш от клетката да се разхожда-тогава ще ти прави космопускане.Иначе не.
Имаме зайче на 3 години.Толкова умно животно,че няма да повярвате какви работи прави.Като куче е.Всичко разбира.Като му кажа ''ела тук'' -идва.''Не там''-престава.Има си закачки-трябва да застана права и с разделечени крака и той си обикаля покрай тях в кръг  и се провира,сменя посоката и ако не съм застанала добре ме бута да ме нагласи.С децата много играе.Прави каквото му кажат.Ближе ни по ръцете като куче.Не дава да крещя на децата-започва да ми се кара,като тропа застрашително със задни крака по клетката.Кабели не ми гризе,само цветята напада,но като му се скарам бяга като опърлен.Лятото като е на село си тича  цял ден на
двора.На пук на теорийте ,че умирали от прясна трева си пасе каквото и колкото си иска.
Харесал си е едни цветя в градината и понеже свекървата му се  кара той си го открадне и се скрива да си го изяде.Всички го обичат!Страшен сладур!Много ,много обичен!
Слагам му сено,а не талаш.Сменям го на 2 дни-ако закъснея мнооого мирише.Ама то не може без грижи.Ясно е ,че трябва да се прави нещо.Като ходим някъде го оставяме на приятели.Стои си в клетката и не го пускат.После като си го вземем и го пуснем така се радва,че скача по метър на високо и си хвърля дупето като агънце.
Задължително иска да го галим по веднъж на ден.Ако сме го пропуснали си отваря клетката и идва .Като го нагалим и се наиграе си ляга пред телевизора като тигър и си дреме.
Вярвате ли,а?Всички ,които си взеха зайци покрай нас реват от тях и ги разкарват.Не знам защо!Ние и лошо куче не сме имали и зайчето не ни е лошо!Сигурно защото казват,че любимеца е като стопаните,а ни сме пичове !
Така че зайчето е добър вариант,само трябва да му се сменя сеното и това е.До сега ми е боледувал един път като бебе и то от едни нитратни марули,дето и голям човек ще се тръшне.Ветиринарите го отписаха,децата реват ,той увисил ушите и само ме гледа в очите а аз се побърквам.От там като го грабна и при личния ни лекар.Хората чакат пред кабинета с деца,а аз съм си гушнала зайчето,колкото една ръкавичка.И го излекувахме с нашия доктор Ей го сега разбойника-жив и здрав!И колко хубави мигове ни е донесъл!
Ако децата искат -вземете им!Много ще се радват!

Да допълня,че ако се изсере някъде се събира лесно,защото са твърди и сухи черни пиперчета.Кофти е ако пикне на килима и е ял моркови-оранжево е.Но това рядко се случва.

Много образно описано

Против, по следните причини:
и аз, като всяко дете исках ужасно много домашен любимец, и чак когато бях на 15, нашите ни взеха куче. Оказа се, че съм алергична, развих астма. Нямало е как да знаем преди това, не сме имали друг домашен любимец. Разбира се, не позволих кучето да се изхвърли, защото много го обичам, и до днес живее у нашите, а докато бях бременна поради тази причина не ходехме на гости там, тъй като не можех да поемам медикаментите, на които карах преди това, ако съм в една стая/апартамент с кучето. Ако навремето не сме взели кучето, е имало вероятност тази моя алергия да не се прояви, нито пък да се стигне до астма, която и до днес си нося, независимо, че вкъщи нямам домашен любимец.
Сега вече живеем в къща и бихме могли да вземем дворно куче, но пак не ми се нрави идеята - да го гледам как мръзне през зимата, да се чудя кой да го гледа по време на почивките.... ангажимент си е.
Виж, костенурки, рибки - да.

Против съм, ако става въпрос за вътре. В апартамент съм гледала хамстери (мъжкият, обаче, полудя и разкъса женската) и рибки (години наред и бяха направо страхотни - ако се поддържа аквариума няма как да миришат). Гледала съм и котки - едната умря от старост, а другата се разболя и се наложи да я приспят - много ми беше мъчно и не искам повече да се привързвам така към животно, а и с котетата - колкото и да чистиш, все има косми, храна и разровена пръст от саксиите, а и от цветята често си хапват - не мога да си представя малко дете и коте как заедно похапват от една чиния...
Въпреки това, обожавам животните. На вилата имаме 2 кучета (бяха 3, но едното го подарихме, че беше мъничко и трябваха повече грижи) и няколко котки (изпуснах им вече бройката - зълва ми ги обгрижва) - всичките са в полудиво състояние - живеят на двора, имат си къщички, постелки, храним ги (като ни няма, оставяме храна на комшиите) и така могат спокойно да си играят и тичат на воля. Имаме и 4 ангорски зайчета-великани - много са сладки - огромни,  дебели, пухкави и само за гушкане, но си живеят в отделена пристройка и искат много грижи - чистене, хранене, лекарства, а и миришат, и се скубят.
Вкъщи в момента си гледаме една златна рибка Голди - страхотно забавление е за децата - радват й се, гледат я как се крие из водораслите, проверяват я дали е добре, следят дали водата й е за смяна, хранят я - наистина се учат на грижа и отговорност. И не е трудна за гледане - живее в 1 голям буркан, сменяме й водата на 2-3 дни, яде 1-2 пъти на ден и то малки количества (иначе, златните рибки растат много бързо и стават лениви), поддържаме температурата в стаята постоянна (така или иначе го правим) и веднъж на ден мъжът ми й пуска помпичката за кислород. Дори сме й направили цял кът на секцията и я използваме за "украса", а и не съм толкова привързана към нея. А и надали ще затрудня някого, ако отидем на почивка за 10-тина дни и му я оставя да я наглежда.
Всъщност, исках да гледам червенобуза костенурка - те са още по-лесни за гледане, но братовчед ми гледа и каза, че понякога бяга от аквариума и я търсят, а и постоянно си гледат в краката да не я настъпят (веднъж са стъпили върху нея и се наложило ветеринар да й лепи леко черупката - т.е. пак сериозен ангажимент да водиш животинката по доктори).

Аз съм твърдо "за"!Имах болонка , която почина на 16г.и 3м.-много тежко го преживях , а и всички у дома!Мислех ,че никога повече няма да си причиня такава болка и страдание!Но само четири месеца по-късно , се сдобих с бебе американски кокер.И нито за миг не съм съжалила за изборът си!Вярно е , че ангажиментите са повече , но съм установила , че покрай него всички сме много по-организирани и дисциплинирани.Е , чистя всеки ден , но аз го правех и без куче в къщи , така че , не ми тежи, за да не пуска косми го поддържам късо подстриган , а и така е по-лесно за измиване на лапичките след разходка.Сега пиша , а той ми спи върху пантофите и ми е пълна къщата , въпреки , че , в момента сме си само двамата!

Куче се гледа по-трудно в апартамент, особено ако е малък, а кучето голяма порода.
Всичко е въпрос на хигиена и създаване на навици у животното. Където го научиш - там ще си върши работата. Като поддържаш чисто, няма как да мирише или да има толкова косми. Вкъщи гледам котка, чистенето ми се изразява в тупане на булани 2 пъти седмично, понякога, когато падането на козината е сезонно, обирам с ръка по-видимите "окосмени" места. Има си драскало за ноктите. Пишка и ака в котешка тоалетна - и не мирише, да не говорим че има ароматизатори вече, на скромната цена от 3 лв.

Не разбирам хората, които не обичат животни или ги спира фактът, че биха съжителствали трудно с тях. Мен от кучета малко ме е страх и може би това би било причина за мен - но ако си го гледам от бебе, страхът ми няма да го има. Домашният любимец е и отговорност, но в сравнение с това, което ти дава - забравяш всички неща, които имаш като предразсъдъци в главата си

За
Имам куче, гледала съм какво ли не (заек, риби, папагали, морско свинче, котка, катерици - дори в комбинация). Смятам, че за детето специално е начин да се научи да носи отговорност още от малко. Когато животното се гледа правилно - ваксини, обезпаразитяване на 3-4 месеца, рязане на нокти, хигиена след разходка не е проблем.

Проблема с домашния любимец е по - скоро за нас родителите. Кучето си е отговорност винаги трябва да се съобразиш когато пътуваш, трябва си ежедневна грижа - разходка, хранене, миене. Не всеки е съгласен да носи допълнителен товар, а отглеждането на куче в никакъв случай не е лесна задача, а в комбина с детето си е направо.............

Имаме котка, сиамка.
Преди около десет години се чудех как мога да живея с животно в къщата...После видях котето...То ме избра - просто се залепи като апликация на обувките ми и аз го прибрах. Беше като куче - където и из квартала да се намира, чуе ли колата, още преди да съм отворила вратата беше при мен. Обичах го, глезех го и се грижех за него след боевете за доказване кой е по-мъж. Плаках, когато умря. Плака и дъщеря ми. И взехме ново коте.
Отговорност е. И любов, и утеха, и радост.
Идва с нас на море, защото децата не искат да я оставим на комшии. Но пък е атракцията на къмпинг Арапя 

Аз съм против. От егоизъм - нямам време да се грижа и за домашен любимец. А то си иска ежедневна грижа.
От каприз - гнус ме е от косми и ми се повдига от миризми. А всяко животинче мирише, вкл. прясно изкъпаното.
П.П. Въпреки всичко, имаме домашен любимец - една златна рибка, но мъжете се занимават с нея, къпят я, сменят й водата, търкат й петичките и я хранят.

Аз съм за и ще взема животинка, когато детето порасне още малко и престане да се страхува толкова. Обичам животните и никога не съм ги възприемала като тежест, тезо, с които съжителствах толкова години съм възприемала като членове на семейството и верни приятели.

Гледала съм кучета (двенки имах, починаха през 2004-та), морски свинчета - последното прасенце беше страшно умно, гальовно и добричко и за кратко - костенурка. Това последното не бих го гледала отново  .

По принцип съм "ЗА", но не за всякакъв вид животни.
Гледала съм котка 16 години. Истинско удоволствие беше за мен. В момента имаме морско свинче - също е голям кеф да го намачкаш и да видиш радостта му. Домашните любимци са като малки деца, които обаче за разлика от децата не те ядосват, а само ти се радват.
С куче не мога да се захвана, не защото не обичам, но не мога да си представя как денят ми ще бъде обвързан с разходките му. Тук вече ангажиментът е сериозен.
А аргументите против са ясни: по-голямо чистене, по-голямо пазаруване, повече притеснения (ако се разболее), главоблъсканица как да се гледа през почивката и т.н.
От гледна точка на децата, придобивката на домашен любимец според мен е "задължително зло". Въпросът е какъв да той, така че да не се наруши особено хармонията в дома.

За.
Още малко само и ще се обзаведа с рибки и котка. Рибките за украса. Котката - за кеф. Винаги сме имали котка в къщи - нещо като домашен дух.