Какво е да имаш домашен любимец? Моля обяснете...

Грехота беше да спомена името ти  с това на костенурката в едно изречение 

  Цун 

Ще се включа и аз.Единственото против е че и те пускат косми.Само ,че ако го пуснеш от клетката да се разхожда-тогава ще ти прави космопускане.Иначе не.
Имаме зайче на 3 години.Толкова умно животно,че няма да повярвате какви работи прави.Като куче е.Всичко разбира.Като му кажа ''ела тук'' -идва.''Не там''-престава.Има си закачки-трябва да застана права и с разделечени крака и той си обикаля покрай тях в кръг  и се провира,сменя посоката и ако не съм застанала добре ме бута да ме нагласи.С децата много играе.Прави каквото му кажат.Ближе ни по ръцете като куче.Не дава да крещя на децата-започва да ми се кара,като тропа застрашително със задни крака по клетката.Кабели не ми гризе,само цветята напада,но като му се скарам бяга като опърлен.Лятото като е на село си тича  цял ден на
двора.На пук на теорийте ,че умирали от прясна трева си пасе каквото и колкото си иска.
Харесал си е едни цветя в градината и понеже свекървата му се  кара той си го открадне и се скрива да си го изяде.Всички го обичат!Страшен сладур!Много ,много обичен!
Слагам му сено,а не талаш.Сменям го на 2 дни-ако закъснея мнооого мирише.Ама то не може без грижи.Ясно е ,че трябва да се прави нещо.Като ходим някъде го оставяме на приятели.Стои си в клетката и не го пускат.После като си го вземем и го пуснем така се радва,че скача по метър на високо и си хвърля дупето като агънце.
Задължително иска да го галим по веднъж на ден.Ако сме го пропуснали си отваря клетката и идва .Като го нагалим и се наиграе си ляга пред телевизора като тигър и си дреме.
Вярвате ли,а?Всички ,които си взеха зайци покрай нас реват от тях и ги разкарват.Не знам защо!Ние и лошо куче не сме имали и зайчето не ни е лошо!Сигурно защото казват,че любимеца е като стопаните,а ни сме пичове !
Така че зайчето е добър вариант,само трябва да му се сменя сеното и това е.До сега ми е боледувал един път като бебе и то от едни нитратни марули,дето и голям човек ще се тръшне.Ветиринарите го отписаха,децата реват ,той увисил ушите и само ме гледа в очите а аз се побърквам.От там като го грабна и при личния ни лекар.Хората чакат пред кабинета с деца,а аз съм си гушнала зайчето,колкото една ръкавичка.И го излекувахме с нашия доктор Ей го сега разбойника-жив и здрав!И колко хубави мигове ни е донесъл!
Ако децата искат -вземете им!Много ще се радват!

Да допълня,че ако се изсере някъде се събира лесно,защото са твърди и сухи черни пиперчета.Кофти е ако пикне на килима и е ял моркови-оранжево е.Но това рядко се случва.

Много образно описано

Против, по следните причини:
и аз, като всяко дете исках ужасно много домашен любимец, и чак когато бях на 15, нашите ни взеха куче. Оказа се, че съм алергична, развих астма. Нямало е как да знаем преди това, не сме имали друг домашен любимец. Разбира се, не позволих кучето да се изхвърли, защото много го обичам, и до днес живее у нашите, а докато бях бременна поради тази причина не ходехме на гости там, тъй като не можех да поемам медикаментите, на които карах преди това, ако съм в една стая/апартамент с кучето. Ако навремето не сме взели кучето, е имало вероятност тази моя алергия да не се прояви, нито пък да се стигне до астма, която и до днес си нося, независимо, че вкъщи нямам домашен любимец.
Сега вече живеем в къща и бихме могли да вземем дворно куче, но пак не ми се нрави идеята - да го гледам как мръзне през зимата, да се чудя кой да го гледа по време на почивките.... ангажимент си е.
Виж, костенурки, рибки - да.

Против съм, ако става въпрос за вътре. В апартамент съм гледала хамстери (мъжкият, обаче, полудя и разкъса женската) и рибки (години наред и бяха направо страхотни - ако се поддържа аквариума няма как да миришат). Гледала съм и котки - едната умря от старост, а другата се разболя и се наложи да я приспят - много ми беше мъчно и не искам повече да се привързвам така към животно, а и с котетата - колкото и да чистиш, все има косми, храна и разровена пръст от саксиите, а и от цветята често си хапват - не мога да си представя малко дете и коте как заедно похапват от една чиния...
Въпреки това, обожавам животните. На вилата имаме 2 кучета (бяха 3, но едното го подарихме, че беше мъничко и трябваха повече грижи) и няколко котки (изпуснах им вече бройката - зълва ми ги обгрижва) - всичките са в полудиво състояние - живеят на двора, имат си къщички, постелки, храним ги (като ни няма, оставяме храна на комшиите) и така могат спокойно да си играят и тичат на воля. Имаме и 4 ангорски зайчета-великани - много са сладки - огромни,  дебели, пухкави и само за гушкане, но си живеят в отделена пристройка и искат много грижи - чистене, хранене, лекарства, а и миришат, и се скубят.
Вкъщи в момента си гледаме една златна рибка Голди - страхотно забавление е за децата - радват й се, гледат я как се крие из водораслите, проверяват я дали е добре, следят дали водата й е за смяна, хранят я - наистина се учат на грижа и отговорност. И не е трудна за гледане - живее в 1 голям буркан, сменяме й водата на 2-3 дни, яде 1-2 пъти на ден и то малки количества (иначе, златните рибки растат много бързо и стават лениви), поддържаме температурата в стаята постоянна (така или иначе го правим) и веднъж на ден мъжът ми й пуска помпичката за кислород. Дори сме й направили цял кът на секцията и я използваме за "украса", а и не съм толкова привързана към нея. А и надали ще затрудня някого, ако отидем на почивка за 10-тина дни и му я оставя да я наглежда.
Всъщност, исках да гледам червенобуза костенурка - те са още по-лесни за гледане, но братовчед ми гледа и каза, че понякога бяга от аквариума и я търсят, а и постоянно си гледат в краката да не я настъпят (веднъж са стъпили върху нея и се наложило ветеринар да й лепи леко черупката - т.е. пак сериозен ангажимент да водиш животинката по доктори).

Аз съм твърдо "за"!Имах болонка , която почина на 16г.и 3м.-много тежко го преживях , а и всички у дома!Мислех ,че никога повече няма да си причиня такава болка и страдание!Но само четири месеца по-късно , се сдобих с бебе американски кокер.И нито за миг не съм съжалила за изборът си!Вярно е , че ангажиментите са повече , но съм установила , че покрай него всички сме много по-организирани и дисциплинирани.Е , чистя всеки ден , но аз го правех и без куче в къщи , така че , не ми тежи, за да не пуска косми го поддържам късо подстриган , а и така е по-лесно за измиване на лапичките след разходка.Сега пиша , а той ми спи върху пантофите и ми е пълна къщата , въпреки , че , в момента сме си само двамата!

Куче се гледа по-трудно в апартамент, особено ако е малък, а кучето голяма порода.
Всичко е въпрос на хигиена и създаване на навици у животното. Където го научиш - там ще си върши работата. Като поддържаш чисто, няма как да мирише или да има толкова косми. Вкъщи гледам котка, чистенето ми се изразява в тупане на булани 2 пъти седмично, понякога, когато падането на козината е сезонно, обирам с ръка по-видимите "окосмени" места. Има си драскало за ноктите. Пишка и ака в котешка тоалетна - и не мирише, да не говорим че има ароматизатори вече, на скромната цена от 3 лв.

Не разбирам хората, които не обичат животни или ги спира фактът, че биха съжителствали трудно с тях. Мен от кучета малко ме е страх и може би това би било причина за мен - но ако си го гледам от бебе, страхът ми няма да го има. Домашният любимец е и отговорност, но в сравнение с това, което ти дава - забравяш всички неща, които имаш като предразсъдъци в главата си

За
Имам куче, гледала съм какво ли не (заек, риби, папагали, морско свинче, котка, катерици - дори в комбинация). Смятам, че за детето специално е начин да се научи да носи отговорност още от малко. Когато животното се гледа правилно - ваксини, обезпаразитяване на 3-4 месеца, рязане на нокти, хигиена след разходка не е проблем.

Проблема с домашния любимец е по - скоро за нас родителите. Кучето си е отговорност винаги трябва да се съобразиш когато пътуваш, трябва си ежедневна грижа - разходка, хранене, миене. Не всеки е съгласен да носи допълнителен товар, а отглеждането на куче в никакъв случай не е лесна задача, а в комбина с детето си е направо.............

Имаме котка, сиамка.
Преди около десет години се чудех как мога да живея с животно в къщата...После видях котето...То ме избра - просто се залепи като апликация на обувките ми и аз го прибрах. Беше като куче - където и из квартала да се намира, чуе ли колата, още преди да съм отворила вратата беше при мен. Обичах го, глезех го и се грижех за него след боевете за доказване кой е по-мъж. Плаках, когато умря. Плака и дъщеря ми. И взехме ново коте.
Отговорност е. И любов, и утеха, и радост.
Идва с нас на море, защото децата не искат да я оставим на комшии. Но пък е атракцията на къмпинг Арапя 

Аз съм против. От егоизъм - нямам време да се грижа и за домашен любимец. А то си иска ежедневна грижа.
От каприз - гнус ме е от косми и ми се повдига от миризми. А всяко животинче мирише, вкл. прясно изкъпаното.
П.П. Въпреки всичко, имаме домашен любимец - една златна рибка, но мъжете се занимават с нея, къпят я, сменят й водата, търкат й петичките и я хранят.

Аз съм за и ще взема животинка, когато детето порасне още малко и престане да се страхува толкова. Обичам животните и никога не съм ги възприемала като тежест, тезо, с които съжителствах толкова години съм възприемала като членове на семейството и верни приятели.

Гледала съм кучета (двенки имах, починаха през 2004-та), морски свинчета - последното прасенце беше страшно умно, гальовно и добричко и за кратко - костенурка. Това последното не бих го гледала отново  .

По принцип съм "ЗА", но не за всякакъв вид животни.
Гледала съм котка 16 години. Истинско удоволствие беше за мен. В момента имаме морско свинче - също е голям кеф да го намачкаш и да видиш радостта му. Домашните любимци са като малки деца, които обаче за разлика от децата не те ядосват, а само ти се радват.
С куче не мога да се захвана, не защото не обичам, но не мога да си представя как денят ми ще бъде обвързан с разходките му. Тук вече ангажиментът е сериозен.
А аргументите против са ясни: по-голямо чистене, по-голямо пазаруване, повече притеснения (ако се разболее), главоблъсканица как да се гледа през почивката и т.н.
От гледна точка на децата, придобивката на домашен любимец според мен е "задължително зло". Въпросът е какъв да той, така че да не се наруши особено хармонията в дома.