Има ли бащи военни?

Аз напуснах системата (МВР, не МО) предиповече от две години - най-правилното нещо, което съм правила в живота си.
Сигурна заплата, но малка; растеш - докато ти позволят, а не доколкото можеш и си способен; и т.н.
Това не се оказа за мен!

Съпругът ми не е военен, но е полицай. Много ми е турдно да свикна с мисълта, че излиза на работа с пистолет. Минаха седем години, а още оръжието ме плаши.

Има, има бащи военни. Съпругът ми е кадрови войник. Според мен това е добър вариант за човек, чийто друг избор е да бъде някъде пазач или да работи друга недоходоносна работа. Заплатите са добри, имаш около 40 дни отпуск, някаква сигурност, например при теглене на кредит от банка, обикновено можеш да отидеш на сравнително достъпна като цена почивка на море - е, условията няма да се идеални...но като цяло той е доволен. Аз - също.

Отпускът е 30 работни дни + по 1 ден за всяка година стаж.

и условията и цените на почивките за военни са много добри...

Не съм съгласна.  И до офицерите не стигат. Взимат ги по-големите риби

За съжаление е така.За мен най-неприятното в работата на мъжа ми/офицер/,е нарупването на компенсации.В момента например има да ползва около 30 дни компенсации .

При Филип в момента няма натрупване на компенсации. Взимат си ги почти веднага. Всяко поделение е различно

Maлко офф (не, че някой ме пита) : Никога не съм харесвала военните и никога не съм имала гадже войник.

Би ли дала пример, защо не ги харесваш?

В крайна сметка това му е работата. Зависи как гледаш на нещата. Не мисля, че е чак толкова страшно.
А и този пистолет му е даден, не за да ходи по улиците и да гърми по хората. А и ако погледнеш нещата от друг ъгъл ще видиш, че определено е по-добре да излиза на работа с пистолет, отколкото без него.
Ако го помолиш да ти обясни устройството на оръжието и т.н. определено ще се чувстваш по-спокойна. Много хора се плашат от оръжието, защото не са запознати с него. Лично аз се чувствам добре и нямам никакъв проблем с това.

Военните не са задължени да ходят с пистолет на работа. За това съм спокойна. Оръжието им се дава там, носят го на дежурства и отново го оставят в поделението. Много повече се безпокоя когато ходят на стрелби. Тогава не се знае какво може да стане - може някой да се обърне срещу тях и да стреля, да не пусне граната и т.н. Но това е риск на професията.

И аз съм съпруга на военен вече 13 години.Съпругът ми е офицер и сега ни предстои пето преместване.Вече не виждам толкова плюсове в тая професия.ПР.реди се смяташе ,че работата на военните е сигурна,но сега няма такова нещо.Постоянно сме на тръни-ще ги местят ли или  не,ще има ли съкращение или не.Заплатата е добра,но ако и ти си на работа.Ако те местят от град на град-смятай,че си регистрирана за безработна.За отпуската-има я,но съпругът ми не си е ползвал отпуската си за две години.Все имат много работа и компенсациите от нарядите не им ги дават както се полага.За почивка от военните-може и да имате късмет,но ние още не сме го имали,нищо ,че вече е майор,но картите са само за големите началници-за другите,ако остане някоя и то или в края на септември или началото на юни.Така,че забрави за почивка във военно почивен дом!Съпругът ми работи в поделение ,от където набират войници и офицери за мисии.Ако е войник,по-лесно е да иде на мисия.Познавам войници,които ще ходят вече на пета мисия.Устроили са си живота във всяко едно отношение.На теб ще ти е трудно ако замине,но ще стискаш зъби шест месеца и това е!Така,че ако става кадрови войник,по-добре да е в такова поделение ,за да може да си уредите живота.Но това са поделения извън София-Карлово,Стара Загора,Казанлъшката бригада,която сега я местят в Плевен.Ако сте на квартира ви се полагат квартирни,но те са около една трета от наема,който ще плащате.Не зная ,но много зависи от човека и от настройката му.Помислете добре!Не е за всеки.Успех!