хубави текстове за 8 март

  • 11 165
  • 38
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 275
ами такава е темата да вземем да изровим кой каквото мило има за жената , майката , бабата
що да не се поздравим за 8 март?Само материалните ли подаръци да обсъждаме(не че е лошо де)
Ето аз пускам това , на което всеки път плача.

Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си, "Защо плачеш?"
" Защото съм жена?", отговорила му тя
"Не разбирам", казал той. неговата майка само го прегърнала и казала " И
никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, " Защо мама сякаш плаче без причина?"
"Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел   защо ,плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:"Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: " Когато създавах жената, тя трябваше да е
специална.Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия
свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й
вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти
идва от децата й.Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред,
когато другите се отказват , да се грижи за семейството си дори при болест и
изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност  да  обича децата си
въпреки каквото и да и въпреки всички обстоятелства, дори когато дете й я е      наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си,
но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него
непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това нейно уникално право,
за да го използва, когато има нужда.
" Виждаш ли, сине.", казал Господ, "красотата на жената не е в дрехите,
които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към
сърцето й - мястото, където любовта обитава."

Моля, изпратете това на 5 красиви жени, които днес познавате. Ако го
направите, нещо добро ще се случи. Ще подхраните самоуважението на друга
жена! Също може да изпратите това на мъже, които искате наистина да разберат
цената на жената и защо е толкова различна от останалите

# 1
  • Мнения: 1 564
 smile3501
Хареса ми.

# 2
  • Мнения: 275
и още едно за поклон пред всички баби отдали се на внуци и деца.

Скъпа моя бабо
мила и добричка
дай да ти погаля
бялата косичка

Че ме ти отгледа
 от мъничко бебе
искам да съм , бабо
винаги при тебе

Мама сутрин рано
 хуква като хала
Тате вечер късно
 сварва ме заспала

Ти си ми за майка
Ти си ми за татко
Дай да те прегърна
и целуна сладко

С тебе мила бабо
Сладък ми е хляба
Ти си на земята
най-добрата баба

Йосиф Петров

# 3


Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си,
но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него
непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това нейно уникално право,
за да го използва, когато има нужда.
" Виждаш ли, сине.", казал Господ, "красотата на жената не е в дрехите,
които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към
сърцето й - мястото, където любовта обитава."



Много е красиво. Благодаря, че го сподели  Hug

# 4
  • Мнения: 39
Браво,haley много ми хареса това за жената! Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 5
  • Майничка
  • Мнения: 12 586
и още едно за поклон пред всички баби отдали се на внуци и деца.

Скъпа моя бабо
мила и добричка
дай да ти погаля
бялата косичка


Супер! Довечера строявам щерката да го учи и другата седмица да го каже на бабите (само косичкате ще променим на "русата","рижата" и "късата", според индивидуалността на трите баби).
Haleybouquet 

# 6
  • София
  • Мнения: 551
Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце сиво,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата на плитка красива.
Кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи вредом за всички.
А кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш.
После ще литнеш и ти като птичка.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

# 7
  • София
  • Мнения: 551
Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото в тях денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!
(за съжаление незнам кой го е написал)

# 8
# 9
  • София
  • Мнения: 4 590
И на мен много ми хареса   bouquet

# 10
  • Мнения: 1 564
Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото в тях денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!
(за съжаление незнам кой го е написал)
Това ме разплака.

# 11
"И до днес ще бъде малко мамо, що и да ти подаря,
приеми за всичко само, моето БЛАГОДАРЯ!"

# 12
  • Мнения: 655
Хайде пак ме разревахте. Не мога да се понасям каква ревла съм. Sad Но иначе нещата са страхотни.

# 13
  • Мнения: 448
И мен ме разревахте CryСетих се за едно детенце, за което четох тук и ми стана мъчно, ама да не се отклонявам.

# 14
  • София
  • Мнения: 5 657
Какво са майките?
Деца на своите родители,
Родители на своите деца
И прародители на внуците.

Какво са майките?
Това са хората, които искат
Да вземат болките и мъките
На своите деца и внуци върху себе си.

Какво са майките?
Кълба от чувства и от нерви,
Готови всеки миг да минат бариерата,
За да спасят децата си и внуците.

А всичките звезди
Са майчини очи, преминали в отвъдното,
Които всяка нощ се взират за децата си
И бдят над цялата планета.

# 15
  • София
  • Мнения: 5 657
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми с: "Мамо,моля!"

# 16
  • Мнения: 6 167
naskoro изпратих картичка на майка си , на която пишеше нещо като :

Децата и майките остават заедно за кратко време, но в сърцата си завинаги.

# 17
  • Мнения: 208
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми с: "Мамо,моля!"

колко истинно! Кой е авторът? Много ме развълнува.

# 18
И мен ме разревахте CryСетих се за едно детенце, за което четох тук и ми стана мъчно, ама да не се отклонявам.
Малко ООФ-топик - за разведряване:
                                                     МОЛИТВА
                                                      Господи,
                         дай ми мъдрост,за да разбирам съпруга си,
                 дай ми любов,за да му прощавам,
              дай ми търпение ,за да се справям  настроенията му.

                     За сила не те моля, Господи,
                    че току-виж съм го пречукала, копелето.....

# 19
  • София
  • Мнения: 5 657
@rozov pinko: Нямам представа, но и аз ги чувствам така нещата. Имам син на 3,5 години и дъщеричка на 4 месеца, и все си мисля, че не му обръщам достатъчно внимание, макар всъщност като погледна реално, изобщо не е така...но все пак като се замисля колко бързо ще минат годините и ще стане по-висок от мен, с проблеми, които няма да иска да сподели...и ми се насълзяват очите. Confused

# 20
  • Мнения: 208
@rozov pinko: Нямам представа, но и аз ги чувствам така нещата. Имам син на 3,5 години и дъщеричка на 4 месеца, и все си мисля, че не му обръщам достатъчно внимание, макар всъщност като погледна реално, изобщо не е така...но все пак като се замисля колко бързо ще минат годините и ще стане по-висок от мен, с проблеми, които няма да иска да сподели...и ми се насълзяват очите. Confused
Така е, годините си вървят бързо, въпросът е да живеем в настоящето "ТУК и СЕГА".

# 21
  • София
  • Мнения: 551
Ще набера цветя за тебе, мамо,
които никога не вяхнат,
макар да казват, че такива няма -
звезди звездите са, а гаснат...

Ще набера букет от обич!

Че винаги да си до мене, мамо,
с венец от побелели мисли,
а друго даже и да няма
до мене да си просто искам!

Ще набера букет от вечност!

# 22
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
и още едно за поклон пред всички баби отдали се на внуци и деца.

Скъпа моя бабо.........


Това за бабите е толкова тъжно и за съжаление толкова вярно, особено за нашето поколение Sad.  Според мен е голяма глупост децата да прекарват повече време от детството си с баба си, отколкото с майка си и баща си. Смятам, че е хубаво, че сега сякаш все повече хора се осъзнават като родители и разбират колко е важно те да са около децата си, а бабите да са само помощен елемент. Иначе такива стихчета галят бабиното ухо, несъмнено. Една баба и два месеца да е гледала детето по някаква причина, после цял живот ще опява как тя го е отгледала ....

И за да не оспамвам съвсем темата, ето едно стихче за мама:
*******
"Косата на мама е светла и мека.
Ръката на мама е нежна и лека.
Тя много мила и много добра е
даже, когато не й се играе.

Но често до късно мама я няма -
тя работи в нейната служба голяма
и само от работа ми телефонира
но това не ми стига, то се разбира.

И истински хубаво е в нашата къща
само, когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порастна ще направя така ,
че тя да не работи през целия ден
или нека работи, но нещо при мен

Последна редакция: пт, 02 мар 2007, 02:42 от fapua

# 23
  • София
  • Мнения: 551
МАЙКА МИ

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
се твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
                 Иван Вазов

# 24
  • Мнения: 68
и мен ме разревахте момичета, благодария  всички  са много хубави

# 25
  • Мнения: 4 629
Имаше едно стихотворение но не помня цялото. Моля, ако някой го знае да го допише  Praynig

8ми март е ден на мама, но с какво да я даря?
Огърлица от шестици ще й дам на този ден...

Само това си спомням

# 26
# 27
  • Мнения: 130
Имаше едно стихотворение но не помня цялото. Моля, ако някой го знае да го допише  Praynig

8ми март е ден на мама, но с какво да я даря?
Огърлица от шестици ще й дам на този ден...

Само това си спомням

Синчето ще казва две стихчета от това стихотворение на празника в детската градина. И те са:

"Осми март е ден на мама,
но какво да й даря?
Та за грижата голяма
аз да й благодаря!?
От цветенца огърлица
ще й дам на този ден!
Нека всичките дечица
да направят като мен!"

А между другото, много ме развълнувахте и натъжихте с тези стихчета за вечно заетите мами... Ето сега пак съм на работа, но поне се стремя като сме заедно с малкия, да давам всичко от себе си.

Хубав празник е 8-ми март!

# 28
  • Мнения: 109
Ето за мъненките;
ТЪЙ МЕ УЧИ МАМА
Днес ме драсна котарака,
заболя ме и заплаках...
Мама с йод ме понамаза
и тогава тъй ми каза:
                                                                                                                                                                 "Чукнеш ли се - да се смееш,
заболи ли те -да пееш!
Винаги да си засмяна,
бодра, мамина отмяна!"
 prostor

# 29
  • Мнения: 12
Всичко това е много хубаво.Така се натъжих защото моята мама е няма.

# 30
  • София
  • Мнения: 276
МАМА

По книжки да чета обичам,
любими думички да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от мама.

Ако далеко тя замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея.

До мама ли съм, като птичка
гукам сладко - гургуличка.
А няма ли я - все надничам.
И щом я видя - тичам, тичам,
от всички - мама най-обичам!
                       Калина Малина

# 31
  • София
  • Мнения: 276
Весело зайче,котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка- на моето рамо.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сръпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
И самолета с какво ли се кара?
Ами отвътре земята каква е?
- Мама попитай и ще узнаеш.

Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
После - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна,ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
Друго не трябва-три думички само:
"Добре съм,мамо!"
 
 
 
Песен за майката
                изп. Маргарет Николова

Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за радост не, аз а раздяла.

Додето майката усети,
измъква и го от ръцете
на всички царства господар,
безмилостният цар буквар.

Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и много ясно- тя е МА-МА.

Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
измъкват и го от ръцете-
казарма, рабора, жени,
а пък жените са едни...

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира се го е създала,
за близост не , а за раздяла.

И вече не до рожба близка ,
да бъде мама, чедо иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.

Обратното желае само,
синът да не извина "мамо".
Да не извина "Мамо" , "Мамо",
синът в нещастие голямо!

А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда ,
сама към своята надежда.

Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затвря.
 
 
 

# 32
  • София
  • Мнения: 276
Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

# 33
  • Мнения: 207
Крайно време е слънцето да огрее нашия двор. Нека се възползваме от този месец наречен на жените, за да бъдем тридесет пъти номер едно в класацията пред мъжете. Преди футболните изяви на любимия тим, преди вестника, тестето карти или нещо друго независимо какво е то. Може да напомним, че е нужна нежната ръка на жените, тяхната доброта и красота.
И няма да е дискриминация. Да наистина е хубаво жените да се чувстват обградени с внимание, любов и приятни емоции през годината, не само за един ден или няколко часа в деня на жената Осми март.
Обичта не се измерва с кутиите бонбони или червените балони, или букет рози. Измерва се с внимание. Двупосочно. От Вас към него и от него към Вас. Сега. Не вчера или утре. Не след като свърши мачът или срещата с приятелки. Обичта не е еднодневка, не е една музикална картичка, не е стих, тя е постоянна болка, безкрайна мелодия, поема без начало и без край. Тя е състояние на духа, което не може да бъде измерено, покорено, описано. Въпреки многото опити да бъде вкарано в книга, филм или музикално произведение. Обичта е едно постоянно жадуване, ненаситна тишина, зов, страх, безнадежден случай. И да може като ни срещат и да казват “ Господи каква жена!” и да не обръщаме смутено глава. Ако тръгнем по която и да било българска улица и се взрем в лицето на днешната българка се виждат сенки под очите, немотивираното раздразнение, неудовлетвореността
от живота, натежалите крака вечер, нерядко занемареният външен вид. Дали ни липсва чувството за самосъхранение, себепознаването, философията на успеха, мъдростта на доброто и жизнерадостта.
И все пак честит празник на всички жени. Да сме живи, здрави, красиви, щастливи и обичани. Прекрасни са герберите и розите, които украсяват стаята. И отново да кажа, колко малко му трябва на човек...
Posted by Marianna7 at 3/08/2006 12:22:00 PM   
миличка Фов,ето какво изрових от един сайт ,то  за всички майки,
ние сме по- нежната и по- силна половинка на човечеството

# 34
  • Мнения: 207
Осми март

Дата: 08.03.2005 @ 07:24:58
Раздел: Поезия
(акростих)

Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония...

Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на Вселена.
Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната.
Ритмичност. Докосване на сетива. Със дъх творена.
Тя е живот в живота! ... Дар божи на Земята!

# 35
  • Мнения: 686
Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Много истинско.
Разплака ме. Tired

# 36
  • София
  • Мнения: 276
Ето едно, което сме рецитирали в детската градина и в началните класове:

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото  денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино, мило лице!

# 37
  • Мнения: 4 629

Синчето ще казва две стихчета от това стихотворение на празника в детската градина. И те са:

"Осми март е ден на мама,
но какво да й даря?
Та за грижата голяма
аз да й благодаря!?
От цветенца огърлица
ще й дам на този ден!
Нека всичките дечица
да направят като мен!"



 Благодаря ти   bouquet

# 38
  • София
  • Мнения: 276
Мила мамо... (изп. Росица Кирилова)

 Мила мамо,
как да намеря
дума най-добра за тебе?
От звездите ли аз да я взема
или е в сърцето?

Припев:
Ти свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
Разбирам аз, какво по-щастие голямо
да казвам с обич "мамо"/2/

Отпусни глава
на моето рамо,
тъй както правех аз, мамо.

Общи условия

Активация на акаунт