хубави текстове за 8 март

МАМА

По книжки да чета обичам,
любими думички да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от мама.

Ако далеко тя замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело, ни пея.
Все чакам писъмце от нея.

До мама ли съм, като птичка
гукам сладко - гургуличка.
А няма ли я - все надничам.
И щом я видя - тичам, тичам,
от всички - мама най-обичам!
                       Калина Малина

Весело зайче,котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка- на моето рамо.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сръпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
И самолета с какво ли се кара?
Ами отвътре земята каква е?
- Мама попитай и ще узнаеш.

Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
После - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна,ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
Друго не трябва-три думички само:
"Добре съм,мамо!"
 
 
 
Песен за майката
                изп. Маргарет Николова

Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за радост не, аз а раздяла.

Додето майката усети,
измъква и го от ръцете
на всички царства господар,
безмилостният цар буквар.

Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и много ясно- тя е МА-МА.

Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
измъкват и го от ръцете-
казарма, рабора, жени,
а пък жените са едни...

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира се го е създала,
за близост не , а за раздяла.

И вече не до рожба близка ,
да бъде мама, чедо иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.

Обратното желае само,
синът да не извина "мамо".
Да не извина "Мамо" , "Мамо",
синът в нещастие голямо!

А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда ,
сама към своята надежда.

Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затвря.
 
 
 

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Крайно време е слънцето да огрее нашия двор. Нека се възползваме от този месец наречен на жените, за да бъдем тридесет пъти номер едно в класацията пред мъжете. Преди футболните изяви на любимия тим, преди вестника, тестето карти или нещо друго независимо какво е то. Може да напомним, че е нужна нежната ръка на жените, тяхната доброта и красота.
И няма да е дискриминация. Да наистина е хубаво жените да се чувстват обградени с внимание, любов и приятни емоции през годината, не само за един ден или няколко часа в деня на жената Осми март.
Обичта не се измерва с кутиите бонбони или червените балони, или букет рози. Измерва се с внимание. Двупосочно. От Вас към него и от него към Вас. Сега. Не вчера или утре. Не след като свърши мачът или срещата с приятелки. Обичта не е еднодневка, не е една музикална картичка, не е стих, тя е постоянна болка, безкрайна мелодия, поема без начало и без край. Тя е състояние на духа, което не може да бъде измерено, покорено, описано. Въпреки многото опити да бъде вкарано в книга, филм или музикално произведение. Обичта е едно постоянно жадуване, ненаситна тишина, зов, страх, безнадежден случай. И да може като ни срещат и да казват “ Господи каква жена!” и да не обръщаме смутено глава. Ако тръгнем по която и да било българска улица и се взрем в лицето на днешната българка се виждат сенки под очите, немотивираното раздразнение, неудовлетвореността
от живота, натежалите крака вечер, нерядко занемареният външен вид. Дали ни липсва чувството за самосъхранение, себепознаването, философията на успеха, мъдростта на доброто и жизнерадостта.
И все пак честит празник на всички жени. Да сме живи, здрави, красиви, щастливи и обичани. Прекрасни са герберите и розите, които украсяват стаята. И отново да кажа, колко малко му трябва на човек...
Posted by Marianna7 at 3/08/2006 12:22:00 PM   
миличка Фов,ето какво изрових от един сайт ,то  за всички майки,
ние сме по- нежната и по- силна половинка на човечеството

Осми март

Дата: 08.03.2005 @ 07:24:58
Раздел: Поезия
(акростих)

Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония...

Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на Вселена.
Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната.
Ритмичност. Докосване на сетива. Със дъх творена.
Тя е живот в живота! ... Дар божи на Земята!

Много истинско.
Разплака ме.

Ето едно, което сме рецитирали в детската градина и в началните класове:

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото  денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино, мило лице!

 Благодаря ти   

Мила мамо... (изп. Росица Кирилова)

 Мила мамо,
как да намеря
дума най-добра за тебе?
От звездите ли аз да я взема
или е в сърцето?

Припев:
Ти свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
Разбирам аз, какво по-щастие голямо
да казвам с обич "мамо"/2/

Отпусни глава
на моето рамо,
тъй както правех аз, мамо.