- Публикувана: 10 фев. 2005, 02:32 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2005, 16:04 ч.
Каква е най подходящата разлика между възрастта на децата?
Гласувах за разлика 4-5 години. Това е идеалния вариант за мен. Такава е разликата на децата на сестра ми, затова и планувахме второто с такава разлика. Вярно е, че при по-малката разликата децата са си по-близки, но е много тежко на майката, особено ако няма кой да и помага, както е в моя случай. Ние изчакахме малко каката да се стабилизира здравословно с посещенията си на ДГ и да стане по-самостоятелна, че иначе лошо. Имам позната с три деца през две години. Когато ги гледа всичките вкъщи е лудница нон-стоп, тя не се спира нито за миг, всяко иска внимание и то на различно ниво, да не говоря ако мъжа и не й помагаше след работа сигурно ще ше да вдигне ръце! Тежко и е, макар да не си го признава. Освен това аз исках да поработя малко в промеждутъка между двете раждания и сега съм заредена и подготвена за предстоящата среща и гледане с бебо!
Смятам, че по-голяма разлика в годините е по-добре за родителите, а и за децата. Аз съм по-голяма от брат ми с 2г.и 3 мес. и не мога да ви опиша как го биех. 
Майка ме караше да играя с него, а аз хич и не исках и много ревнувах, защото всички гушкаха него. Спомням се, че веднъж попитах майка защо мен не ме носи на ръце, а само него. Тя ми каза, че аз вече съм голяма. Да, ама и аз исках. Е, като пораснахме големи (имам предвид около 17-18 г.) започнахме да се разбираме и сега сме много добри приятели.
Мъжа ми пък има сестра с 8 год по-малка от него и никога не са имали проблемите, които сме имали аз и брат ми като малки.
Майка ме караше да играя с него, а аз хич и не исках и много ревнувах, защото всички гушкаха него. Спомням се, че веднъж попитах майка защо мен не ме носи на ръце, а само него. Тя ми каза, че аз вече съм голяма. Да, ама и аз исках. Е, като пораснахме големи (имам предвид около 17-18 г.) започнахме да се разбираме и сега сме много добри приятели. Мъжа ми пък има сестра с 8 год по-малка от него и никога не са имали проблемите, които сме имали аз и брат ми като малки.
Гласувах за разлика 4-5г. 
Моите деца са с такава. 
Тая разлика на мен много ми допада!Смятам,че всяко дете има нужда от цяяялото внимание на родителите си,докато стигне определена възраст,в която само да се "пооткъсне" от тях/особено от мама/. 
А тази възраст по моите наблюдения поне е около 5 год възраст.Синът ми сега вече е почти самостоятелен,няма много крещяща нужда от мама и,общо взето си живее в неговия свят,без да иска и аз да съм там непрекъснато. 
Така че на мен не ми е трудно,ама хич!А относно близките интереси и общуването между децата-всичко е много относително.Имам познати с минимална разлика във възрастта ,които не се поглеждат и нямат никакви допирни точки.А имам и такива с голяма разлика-говорим за 11г - и въпреки това са страшно близки.
Това е от мен.
Моите деца са с такава. Тая разлика на мен много ми допада!Смятам,че всяко дете има нужда от цяяялото внимание на родителите си,докато стигне определена възраст,в която само да се "пооткъсне" от тях/особено от мама/. А тази възраст по моите наблюдения поне е около 5 год възраст.Синът ми сега вече е почти самостоятелен,няма много крещяща нужда от мама и,общо взето си живее в неговия свят,без да иска и аз да съм там непрекъснато. Така че на мен не ми е трудно,ама хич!А относно близките интереси и общуването между децата-всичко е много относително.Имам познати с минимална разлика във възрастта ,които не се поглеждат и нямат никакви допирни точки.А имам и такива с голяма разлика-говорим за 11г - и въпреки това са страшно близки.Това е от мен.
То си е божа работа, но все пак породени е най-добре и за децата и за майката. Вярно, голям зор е първите няколко години, но те минават бързо. След това една жена има самочувствие, че е изградила дом и семейство и е осигурила близост между децата си за цял живот. Освен общи проблеми, трепети и вълнения, породените деца често пъти имат и общи приятели, което съвсем не е без значение.
Мое мнение от личен опит.
Мое мнение от личен опит.
аз си мисля, че за децата ще е най-добре 2-3 години. Не мога да си позволя да чакам повече. От собствен опит мога да кажа, че разликата ми с брат ми е 10 години. Много му се радвах като малък, много го гледах, никога не съм ревнувала от него. И досега връзката ни е много силна, много се подкрепяме и се слушаме.
Цитат на: Шани
За децата е по-добре да са:
породени;
с разлика 2-3г.(така даже й гласувах).
За родителите(особенно за майката
) е по-добре да са с:
по-голяма от горепосочените разлики!
породени; с разлика 2-3г.(така даже й гласувах).За родителите(особенно за майката
) е по-добре да са с: по-голяма от горепосочените разлики!Дано да е така, предпочитам на бебешоците да им е добре, а на мен яка ми гърбина, както нямам кой да ми помага.