Когато подоздрението се е настанило в живота ни и ревността е част от ежедневието ни , какво да правим как да се справим за да запазим семеиствата си .
- Публикувана: 2 март 2007, 19:27 ч.
- Последно мнение: 13 март 2007, 17:49 ч.
Когато ревността съсипва живота ни
Никога не съм можела да разбера защо хората се ревнуват .... 
Когато няма доверие и разбирателство - пиши го бегАло тогава всичкото ....
Според мен, ревността си е диагноза
Съгласна! 
Когато няма доверие и разбирателство - пиши го бегАло тогава всичкото ....
Според мен, ревността си е диагноза Съгласна!
Според мен и мисля че не само според мен ревността е болестно състояние за което няма лек .Това са хора на които болното въображение ражда какви ли не неща с които тровят живота на половинките си.Да си потърпевш е страшно наказание.Съмнението във всичко и във всеки те съсипва бавно но сигурно. 
Ревността наистинта може да съсипе живота на човек. Лошото е, ако се е случило нещо, което я е отприщило. Тогава човешката фантазия няма край. На мен ми се е случвало, но не беше изневяра от страна на приятеля ми ... 
Докато не установих, че така всъщност съсипвам себе си. Истината е, че с едната ревност нищо не може да се оправи. С ревност и ограничения любимия/та не се задържа. Ако един човек не иска да е с теб и да го вържеш, пак нищо няма да стане. 
Дали сме си пълна свобода. Както, когато аз излизам на танци с приятелки, той не ми звъни, така и аз на него. Не го разпитвам къде и с кого е. Всеки има нужда от лично пространство, приятелите си и т.н. Ограниченията водят до лъжи, за да се угоди, а от това боли много.
Докато не установих, че така всъщност съсипвам себе си. Истината е, че с едната ревност нищо не може да се оправи. С ревност и ограничения любимия/та не се задържа. Ако един човек не иска да е с теб и да го вържеш, пак нищо няма да стане. Дали сме си пълна свобода. Както, когато аз излизам на танци с приятелки, той не ми звъни, така и аз на него. Не го разпитвам къде и с кого е. Всеки има нужда от лично пространство, приятелите си и т.н. Ограниченията водят до лъжи, за да се угоди, а от това боли много.
Първото нещо,което се сещам като чуя за ревност е,че самият човек няма доверие на себе си ,затова няма доверие и на другите.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
Когато подоздрението се е настанило в живота ни и ревността е част от ежедневието ни , какво да правим как да се справим за да запазим семеиствата си .
не ги запазваме.
просто защото не говорим вече за любов, а извратените отношения не могат да запазят едно семейство.
Не съм съгласна, че ревността е диагноза. Патологичната ежедневна ревност без поводи - да, но когато реално те заплашва проблем или скъсване с половинката заради друг човек, ревността си е нещо най-нормално. За себе си мога да кажа, че определно не съм от най-ревнивия тип и въпреки това навремето имах един ужасно ревнив период. Добре, че си го изживях по живо, по здраво и това е.
Виж, ежедневно ревнуване от кого ли не си е много страшно. На мен не ми се е случвало никога да попадам на подобен тип ревнив мъж, затова нямам опит как се действа в такава ситуация...
Виж, ежедневно ревнуване от кого ли не си е много страшно. На мен не ми се е случвало никога да попадам на подобен тип ревнив мъж, затова нямам опит как се действа в такава ситуация...
Според мен и мисля че не само според мен ревността е болестно състояние за което няма лек .Това са хора на които болното въображение ражда какви ли не неща с които тровят живота на половинките си.Да си потърпевш е страшно наказание.Съмнението във всичко и във всеки те съсипва бавно но сигурно.
Това е точно така
Ако е ревност породена от определена постъпка и те зачовърка съмнението мога да го приема,но да следиш всяка стъпка на партньора и да го дебнеш е наистина пато-
логично поведение.И все пак ревността е неизменна част от живота на влюбените!Не мога да си представя,че може да обичаш някой и да не ти пука,че ходи при някой друг!
логично поведение.И все пак ревността е неизменна част от живота на влюбените!Не мога да си представя,че може да обичаш някой и да не ти пука,че ходи при някой друг!
Когато подоздрението се е настанило в живота ни и ревността е част от ежедневието ни , какво да правим как да се справим за да запазим семеиствата си .
Безпочвената ревност е най-саморазрушителното чувство и огромен психичен товар за отсрещната страна. Ако не се овладее- наистина разрушава семейството.
Имах такъв период от живота си, направо е съсипващо.Бях почнала работа на ново място и без повод от моя страна, любимия започна да ми държи сметка за това, как се обличам, какво бельо нося, по колко минути си правя вечерния тоалет.Ако закъснея 10мин. започваше подробен отчет защо съм закъсняла.....Държа да отбележа, че никога не съм му давала повод за ревност.По принцип съм една такава стеснителна, трудно общувам с непознати.....и не миряса докато не излязох по майчинство, т.е не си останах в къщи.Такива хора подхранват собственото си его, карайки партньора им да се чувства смачкан.
Не съм експерт, но патология не е ли тогава, когато е пезпочвена?
иначе - няма безпочвена ревност - винаги си има причина
аз още не знам начин да я боря
търся и аз - даже мислех да пускам тема
първо - много е различно мнението кое е поносима ревност - има хора се бият от ревност... има др дето на криво да ги погледнеш и ще си идат
трябва да намериш вярното решение за теб и човека до теб
после - до колко е оправдана дадена ревност /прегрешения или подозрения, истина или мираж/
и още нещо - какво би направила/а ако разбереш че подозренията ти са верни - ако ще си останеш и простиш - що да се тровиш, обаче иначе... още не знам
Ревността според мен е ниска самооценка. Когато някой няма самочуствие, не се харесва, няма високо мнение за себе си, той започва да тормози партньора си с ревност. Това ако няма поводи. Ако има повод, ревността е лош съветник, ревнуващия показва колко много е емоционално зависим от половинката си. Така че, колкото и да е трудно човек трябва да стиска зъби и да не показва, в никакъв случай да не показва ревността си. Иначе партньора, който е ревнуван губи интерес към половинката, вижда му се смешно и жалко
Незнам дали бих могла да живея с човек който да ме ревнува от всичко движещо се наоколо...И колко дълго бих издържала?! Не много..... със сигурност ще се чувствам задушавана,и любовта ми към него колкото и голяма да е, ще угасне много скоро 
Дълбоката ревност за мен показател за ниско самочувствие и липса на доверие в партньора.Незнам какво друго да кажа...
Дълбоката ревност за мен показател за ниско самочувствие и липса на доверие в партньора.Незнам какво друго да кажа...
Ревността според мен е ниска самооценка. Когато някой няма самочуствие, не се харесва, няма високо мнение за себе си, той започва да тормози партньора си с ревност. Това ако няма поводи. Ако има повод, ревността е лош съветник, ревнуващия показва колко много е емоционално зависим от половинката си. Така че, колкото и да е трудно човек трябва да стиска зъби и да не показва, в никакъв случай да не показва ревността си. Иначе партньора, който е ревнуван губи интерес към половинката, вижда му се смешно и жалко
Ей това за мен е най-унищожителното чувство, което може да съществува. За мен ревността е един много дълбок капан, от който трудно се излиза.
Слава Богу, никога не съм изпитвала това чувство. Чуждо ми е просто. Или имаш доверие някому, или не- средно положение НЯМА.
Също така, много съм щастлива, че и не съм попадала на ревнивци, явно интуитивно ги усещам и бягам надалеч.
Иначе имам две познати, до болка ревниви. Еми смешни са и глупави. Според мен.
Също така, много съм щастлива, че и не съм попадала на ревнивци, явно интуитивно ги усещам и бягам надалеч.
Иначе имам две познати, до болка ревниви. Еми смешни са и глупави. Според мен.
А ми тя ревността е глупост няма начин да изглеждат умни .
"Човек е това което мисли"
"Човек е това което мисли"
доста тъпо казано - който го е казал
ревността е най-малкото глупост
много умни и интелигентни хора им се случва да ревнуват
ревността не е IQ тест или показател за умствен багаж
виж нейните прояви могат да покажат степента на съзряване на индивида
Ревността според мен е ниска самооценка. Когато някой няма самочуствие, не се харесва, няма високо мнение за себе си, той започва да тормози партньора си с ревност. Това ако няма поводи. Ако има повод, ревността е лош съветник, ревнуващия показва колко много е емоционално зависим от половинката си. Така че, колкото и да е трудно човек трябва да стиска зъби и да не показва, в никакъв случай да не показва ревността си. Иначе партньора, който е ревнуван губи интерес към половинката, вижда му се смешно и жалко
ревността е възможна проява на ниска самооценка, но не е задължително да е породена от този комплекс!
така, че такива изказвания ми се виждат малко в страни от темата
не говорим за комплексите на ревнуващия, нито за моралните достойнства на този породил ревност
говорим ако има ревност - какмво правим?
виж това със съвета да не се демонстрира крайна ревност - е много правилно, защото обикновено това показва крайна уязвимост и пълно безсилие на ревнуващия... коео се увенчава с пълна победа за ревнувания /колкото и да му "неприятно" това ревнуване/
Първото нещо,което се сещам като чуя за ревност е,че самият човек няма доверие на себе си ,затова няма доверие и на другите.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
липсата на ревност ще говори за крайно безразличие на вашия партньор към вас и живота ви
И кво стана- " щом не ревнува, значи не те обича", така ли?
Еми щом така смяташ- ОК. Аз лично не желая да срещам подобно "доказателство" за любовта му. Нито пък показвам любовта си ревнувайки.
Ревността за мен е още признак за липсата на самоуважение, обичай се ,за да те обичат и другите. А по повод на хората,които с неоснователната си ревност тормозят партньорите си,един мой приятел казваше,че такива хора направо реват за рога. 
Шегата настрана това може да се окаже наистина съсипващо!Много трудна ситуация,защото ревността или я няма или е силно изразена,средно положение няма 
Лично аз за себе си още не съм си отговорила на въпроса какво е ревността, още по- малко мога да отговоря на въпроса как да се справя с нея. Като се замисля и като чета, не само в тази тема, а по принцип какво изпитва човек, когато ревнува, май не ми се е случвало, поне не в смисъла, в който го употребяваме у нас. За английско говорящите е познато, може би, че думата "ревност" е по- широка по значение и специално аз в този й смисъл я разбирам по- добре. Но ревност между мен и съпруга ми за 10 години до сега не съм изпитвала. Не съм изпитвала такова чувство и преди. Казвам го с ръка на сърцето, съвсем искрено.
Склонна съм да смятам също, че става въпрос за диагноза, дали временна /в изострен вариант/, дали като хронично заболяване, все е нещо патологично. Вероятно тя е не причина, а последица от факта, че отношенията между двама души не вървят много много в правилната посока, по- скоро реакция на подсъсзанието, която идва да ни покаже, че нещо не е наред при нас.
Като чуя тази дума аз пък си представям двама изнервени от взаимното си присъствие хора, не знам защо, това ми изниква първо в съзнанието- една уморена жена и един отнесен мъж, представям си как тя вика и плаче, пък той седи и хич не я слуша..., зяпа си на някъде /не че само жените ревнуват/. Как двамата гледат в различни посоки... Не че това е точно ревността, просто наистина точно това си представям, когато чуя думата.
Склонна съм да смятам също, че става въпрос за диагноза, дали временна /в изострен вариант/, дали като хронично заболяване, все е нещо патологично. Вероятно тя е не причина, а последица от факта, че отношенията между двама души не вървят много много в правилната посока, по- скоро реакция на подсъсзанието, която идва да ни покаже, че нещо не е наред при нас.
Като чуя тази дума аз пък си представям двама изнервени от взаимното си присъствие хора, не знам защо, това ми изниква първо в съзнанието- една уморена жена и един отнесен мъж, представям си как тя вика и плаче, пък той седи и хич не я слуша..., зяпа си на някъде /не че само жените ревнуват/. Как двамата гледат в различни посоки... Не че това е точно ревността, просто наистина точно това си представям, когато чуя думата.
