magda не говоря конкретно за себе си но съм свидетел на разпадащо се семейство на мой близки "благодарение " на ревността.Затова реших да пиша да чуя различни мнения кой какво мисли а и дай боже и някои полезен съвет. 
- Публикувана: 2 март 2007, 19:27 ч.
- Последно мнение: 13 март 2007, 17:49 ч.
Когато ревността съсипва живота ни
Ревността според мен е ниска самооценка. Когато някой няма самочуствие, не се харесва, няма високо мнение за себе си, той започва да тормози партньора си с ревност. Това ако няма поводи. Ако има повод, ревността е лош съветник, ревнуващия показва колко много е емоционално зависим от половинката си. Така че, колкото и да е трудно човек трябва да стиска зъби и да не показва, в никакъв случай да не показва ревността си. Иначе партньора, който е ревнуван губи интерес към половинката, вижда му се смешно и жалко
Ей това за мен е най-унищожителното чувство, което може да съществува. За мен ревността е един много дълбок капан, от който трудно се излиза.
Слава Богу, никога не съм изпитвала това чувство. Чуждо ми е просто. Или имаш доверие някому, или не- средно положение НЯМА.
Също така, много съм щастлива, че и не съм попадала на ревнивци, явно интуитивно ги усещам и бягам надалеч.
Иначе имам две познати, до болка ревниви. Еми смешни са и глупави. Според мен.
Също така, много съм щастлива, че и не съм попадала на ревнивци, явно интуитивно ги усещам и бягам надалеч.
Иначе имам две познати, до болка ревниви. Еми смешни са и глупави. Според мен.
А ми тя ревността е глупост няма начин да изглеждат умни .
"Човек е това което мисли"
"Човек е това което мисли"
доста тъпо казано - който го е казал
ревността е най-малкото глупост
много умни и интелигентни хора им се случва да ревнуват
ревността не е IQ тест или показател за умствен багаж
виж нейните прояви могат да покажат степента на съзряване на индивида
Ревността според мен е ниска самооценка. Когато някой няма самочуствие, не се харесва, няма високо мнение за себе си, той започва да тормози партньора си с ревност. Това ако няма поводи. Ако има повод, ревността е лош съветник, ревнуващия показва колко много е емоционално зависим от половинката си. Така че, колкото и да е трудно човек трябва да стиска зъби и да не показва, в никакъв случай да не показва ревността си. Иначе партньора, който е ревнуван губи интерес към половинката, вижда му се смешно и жалко
ревността е възможна проява на ниска самооценка, но не е задължително да е породена от този комплекс!
така, че такива изказвания ми се виждат малко в страни от темата
не говорим за комплексите на ревнуващия, нито за моралните достойнства на този породил ревност
говорим ако има ревност - какмво правим?
виж това със съвета да не се демонстрира крайна ревност - е много правилно, защото обикновено това показва крайна уязвимост и пълно безсилие на ревнуващия... коео се увенчава с пълна победа за ревнувания /колкото и да му "неприятно" това ревнуване/
Първото нещо,което се сещам като чуя за ревност е,че самият човек няма доверие на себе си ,затова няма доверие и на другите.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
липсата на ревност ще говори за крайно безразличие на вашия партньор към вас и живота ви
И кво стана- " щом не ревнува, значи не те обича", така ли?
Еми щом така смяташ- ОК. Аз лично не желая да срещам подобно "доказателство" за любовта му. Нито пък показвам любовта си ревнувайки.
Ревността за мен е още признак за липсата на самоуважение, обичай се ,за да те обичат и другите. А по повод на хората,които с неоснователната си ревност тормозят партньорите си,един мой приятел казваше,че такива хора направо реват за рога. 
Шегата настрана това може да се окаже наистина съсипващо!Много трудна ситуация,защото ревността или я няма или е силно изразена,средно положение няма 
Лично аз за себе си още не съм си отговорила на въпроса какво е ревността, още по- малко мога да отговоря на въпроса как да се справя с нея. Като се замисля и като чета, не само в тази тема, а по принцип какво изпитва човек, когато ревнува, май не ми се е случвало, поне не в смисъла, в който го употребяваме у нас. За английско говорящите е познато, може би, че думата "ревност" е по- широка по значение и специално аз в този й смисъл я разбирам по- добре. Но ревност между мен и съпруга ми за 10 години до сега не съм изпитвала. Не съм изпитвала такова чувство и преди. Казвам го с ръка на сърцето, съвсем искрено.
Склонна съм да смятам също, че става въпрос за диагноза, дали временна /в изострен вариант/, дали като хронично заболяване, все е нещо патологично. Вероятно тя е не причина, а последица от факта, че отношенията между двама души не вървят много много в правилната посока, по- скоро реакция на подсъсзанието, която идва да ни покаже, че нещо не е наред при нас.
Като чуя тази дума аз пък си представям двама изнервени от взаимното си присъствие хора, не знам защо, това ми изниква първо в съзнанието- една уморена жена и един отнесен мъж, представям си как тя вика и плаче, пък той седи и хич не я слуша..., зяпа си на някъде /не че само жените ревнуват/. Как двамата гледат в различни посоки... Не че това е точно ревността, просто наистина точно това си представям, когато чуя думата.
Склонна съм да смятам също, че става въпрос за диагноза, дали временна /в изострен вариант/, дали като хронично заболяване, все е нещо патологично. Вероятно тя е не причина, а последица от факта, че отношенията между двама души не вървят много много в правилната посока, по- скоро реакция на подсъсзанието, която идва да ни покаже, че нещо не е наред при нас.
Като чуя тази дума аз пък си представям двама изнервени от взаимното си присъствие хора, не знам защо, това ми изниква първо в съзнанието- една уморена жена и един отнесен мъж, представям си как тя вика и плаче, пък той седи и хич не я слуша..., зяпа си на някъде /не че само жените ревнуват/. Как двамата гледат в различни посоки... Не че това е точно ревността, просто наистина точно това си представям, когато чуя думата.
