Децата на разведени родители

Ще отговоря за моето дете.
Откакто се развдохме с баща му се промени коренно.Стана едно подтиснато и без самочувствие дете.Той винаги е бил много чувствителен,но това го "събори".Много ме боли от този факт.А се вижда постоянно с баща си.Не е лишен от нищо(за финансовата страна става въпрос),дето има една дума.Много пъти сме имали спор с баща му по този въпрос.Много пъти баща му ме е обвинявал и продължава да ме обвинява,че заради моя акъл ,детето е на това дередже.Защото аз съм искала да се разведем и съответно детето страда от този факт.Много ми става болно от тези думи,защото е така до някъде.И в други теми съм го казвала,съжалявам,че изчаках толкова години,за да се разведа.Все си мисля,че ако беше по-малко детето ,нямаше да го приеме толкова болезнено.И че баща му ако се държеше с него гадно или ако не искаше да го вижда .Но баща му, много си го обича и постоянно гледа да има контакт с него(когато има възможност)Особено след развода още повече започна да го обгрижва.Той иска и да се съберем де(което мен ме потриса ),но не мога да си кривя душата,че не се интересува от детето.Когато му съобщих,че заминавам да живея на 700 км. с детето, от града в който бях,той се разплака и ме молеше много да не го правя.За първи път в живота си го виждах да плаче
Даже много пъти,когато синът ми ме обвини за раздялата с баща му,ми е идвало през акъла да се събрем,само и само той да е щастлив.

Та това ми е моята най-голяма болка!Споделих и ми олекна малко.
Надявам се да ми помогнете да намеря изход от тази ситуация.

В моята рода няма разведени. Е поне преди мен нямаше. Аз дадох светъл пример и, ако питаш майка ми, внесох позор в редиците. Разведох се с Оногова преди детето да стане човек и да го познава даже. Тоест напуснах бащата, когато Спас беше на 3 месеца. А за последно е виждал баща си на година. Нищо не помни. Никога не съм казвала лоша дума за Мухльто, поне не пред детето. Няма и да го направя. Имали сме периодични моменти на съжаление, че виждате ли, ние точно си нямаме татко, но обикновено са били доста битово обосновани - да го возел баща му до болницата, а не да сме ходели пеша. След изясняване на проблема, се оказваше, че те и другите бащи не го правят и забравяхме тези глупости. Не пита за баща си, а и не мисли за него често. Знам, защото е гламаво дете и споделя всичко с мен. Даже и неща, дето не искам да знам. Не мисля, че е по-различен от връстниците си, или поне не, защото е дете на разведени родители.

Колкото съмсъгласна с теб за едно, така мога да споря за друго 
Съгласна съм, че  е по добре да бъде отгледано от един родител, който да го обгражда с любов, внимание, нежност и т.н.
Не съм съгласна, че дете отгледано от едни родител има склонност да се разведе. Ами ако беше така - може би 90% от пишещите самотни майки тук нямаше да се самотни, а щяха да търпят БНД само и само да не са сами- защото те са отгледани от "нормални семейства". Мисля, че всичко е въпрос на характер и късмет, а не на това дали си имал един или двама родители 
А иначе, по темата - смятам, че тези дечица са точно такива каквито и децата с двама родители - сред тях и тъжни, и меланхолични деца, но има и буйни, и жизнерадостни, щури и непослушни, отговорни и безотговорни ..... така, че те са просто деца. И точно днес нека им пожелаем /и се постараим с все сили да им го осигурим/ по-слънчево и колкото се може по-дълго детство   

Dioni, аз също смятам така, явно не си прочела правилно, аз също смятам, че развода не зависи от това дали си дете на разведени или не.
     

Изобщо не зависи от това, дали родителите ти са били разведени или не!
Моите родители имат прекрасен 31 годишен брак.Спокойно мога да кажа,че все още се обичат много.
Само мисля(мое мнение ),че тези, които са били с разведени родители, по-лесно се решават на тази стъпка. Става дума за притеснението,как ще съобщиш на родителите си,че искаш да се разведеш.Защото,тези родители, съгласете се, по-лесно приемат този факт.

Ако отношенията са достигнали до фаза в която разводът е най-доброто решение, самите родители би трябвало да посъветват детето си да се разведе. Поне аз мисля така.

А ако не са в час за какво става въпрос?
Аз например, винаги съм спестявала на майка си,какви семейни проблеми имам!Чат-пат съм и намеквала по нещо,но никога цялата истина.Просто не съм била толкова близка с тях, а пък и знаех първоначалната им реакция:"Ти си го избра!Ние като ти говорехме едно време,ти не даваше дума да се каже за него."
Знам,че някой ще каже,ами прави са.Така е!Не отричам!Но страхът от тези думи, винаги  ме е спирал да им споделям.

И какво толкова страшно има? Още повече щом според теб знаеш в какво могат да те упрекнат?
Ако ти кажат - ние нали ти казахме - с нищо няма да те изненадат. Пък да кажеш - "Прави бяхте, аз сбърках" не е като да си направиш харакири. 
Така че или няма да те изненадат или ще те изненадат приятно.

Aбе баш кат' "харакири" си беше за мен!
Това  беше най-трудният разговор с родителите ми.Майка ми вдигна кръвно,та викахме бърза помощ,баща ми взе да вика,ама наистина да вика,колкото му глас държи,че щом не ме бие системно,няма нужда да се разделяме.Какво ще кажат хората,как ще е детето без баща.....Абе шок и ужас Но аз нали съм инат,викам си,дотук стигнах,няма връщане назад.Ако искате ме подкрепяйте,ако не, сама ще се справя.
Моите родители са много консервативни и строги Майка ми се сърди 10 дни,а баща ми цял месец Накрая кандисаха.

А моята рече, че съм го предизвиквала сигурно.
Ми сигурно.

Ами ако дотогава си им спестявала всичко а накрая си им го забила "право куме, та в очи" нищо чудно и те да са се ошашавили съвсем. Трябваше да ги обработиш предварително малко че имаш проблеми сериозни дъра бъра, че те тормози, а не изведнъж и с рогата напред.
Пък и 10 дена (дори и месец) за сърдене не са чак толкова много.

Лично аз смятам, че е по-добре да бъдеш отгледан от един родител, но да си заобиколен от любов и спокойствие, отколкото да си "дете от нормално семейство" и да си свидетел на неприязънта, омразата имежду родителите си,
Това е и моето мнение от личен опит!!!!  

 
Аз съм дете на разведени родители, но това не ми е попречило!
Имала съм нормално детство, баби, дядовци. И най-важното нещо- майка ми, която ми е осигурила нормален живот!
Баща ми е чужд човек!

Важното е децата ни да живеят и растат в среда,изпълнена с любов,та дори и само с един родител!