Първото правило е, че отивам до магазина, когато ми потрябва нещо конкретно. Отивам и купувам само него. То разбира се никога не е едно, но всичко, което купувам е такова, което ми е потрябвало и съм решила, че трябва да го купя. Много важно пояснение - преди да тръгна за магазина.
Не обикалям с количката гледайки по рафтовете и не си мисля "Това дали няма да ми потрябва за нещо? Я да си го взема".
Не купувам неща спонтанно. Или го правя много рядко. Например да мина покрай някой магазин, да си кажа "Я колко готина блуза" и да си я купя.
Като студентка карах с много (ама наистина много) малко пари и ми стигаха. Бях на следния принцип:
Написваш списък с нещата, които ще ти трябват, например през седмицата. Пореждаш ги по приоритет. Купуваш първите n-на брой от тях, за колкото стигнат парите, движейки се по приоритетната класация. Така знаеш, че при всички положения ще имаш за най-важното.
Ако за седмица ти е много, направи го за ден.
На човек парите много често биха могли да му стигнат, ако една голяма част от тях не изтичаше неусетно между пръстите и то за неща, които изобщо не си разбрал кога и защо си купил.
Понеже аз си правя една аналогия между способностите да си разпределяш времето и парите, не знам дали тсъветите ми ще са ти от полза.
Аз например адски много закъснявам и то винаги. И с много. Каквито и съвети да ми дават, аз нямам чувсто за време и просто не мога да се организирам, това ми е в природата и не мисля, че някога ще го преодолея.
Не знам при теб как е.
Пожелавам ти успех, дано да се получи.