Анкета: До кога ще работите/ работихте?

Спрях да работя в началото на седмия месец / по лекарско предписание / .

Извинявам се на всички бъдещи и сегашни майки, ако техния отговор го няма в анкетата!
Наистина се вълнувах твърде много от собствения си случай и сигурно съм пропуснала други възможности, но не ми идва наум какво.
Работата в къщи също е работа - пак си е отговорност и напрежение, така че за мен поне няма голяма разлика, но ако кажете мога да я включа като отделен отговор.
Ако трябва да включа и друг, моля да ми подскажете. Явно не съм успяла да обхвана всичко.
Аз поне се успокоих че не съм напълно луда - явно има и други, които се чувстват по-добре на работа : ))

3- та опция и двата пъти! Да не съм товарен кон, че да работя с търбуха....така де..

Болнични през цялата бременност, работата ми е натоварена и никой не би се съобразил с мен и моето състояние, за това след като в 8 г.с. получих кървене и полежах за задържане и 1 ден не съм стъпила на работа

Работих докато излязох по майчинство - 45 дни преди термина. В моя случай се оказа 35 дни преди раждането  
всички ми повтаряха да си взема болнични по-рано, защото работата ми е много напрегната, но аз от "лоялност към фирмата"   - като си помисля бих се напердашила сама, ама тога бях убедена че не върви да си зарежа работата по средата и с големия корем не слизах от колата, тичах, бах и материално и финансово отговорно лице и въобще - ТОВА Е ГОЛЯМА ГРЕШКА.
Откакто се е родил бебокът една нощ не съм спала като хората. За това мили бъдещи мами, ако искате да имате сили и здрави нерви да си гледате детенцето и да посрещате бъдещите незгоди по-леко починете си преди да родите. Всеки сам преценява как си почива най-пълноценно. Ако мислите че на работа ще си отпочинете най-добре то работете до последно, но лично много се съмнявам че този план е добър.

Аз също не обичам да имам много свободно време, защото го пилея безцелно, предпочитам да съм натоварена с повече задачи. По време на бременността си работех и учех докато личният ми лекар ме принуди да си стоя вкъщи заради грипа (тъкмо бях влязла в 6-тия м.), след това само учех и работех вкъщи, а сега само си гледам принцесата и работя вкъщи.
Леко бременеене!
Ако си останеш вкъщи ще видиш, колко е забавно да се разхождаш по бебешките магазини и да си избираш вещи за очакваното слънчице.

работих до последно- деня преди да родя пак бях на работа, макар че отдавна си имах болничен за 45 дни, които се полагат. най- забавно беше, че на сутринта, след като родих, шефът ми се обади с молба ако мога да се отбия в офиса- колежката, която ме замества, имала въпроси...на него бях пропуснала да пратя съобщение че съм родила

Излязох в болнични в началото на пети месец .

И аз така   Работих до 45-тия ден преди термина. И аз като Peti не исках да се лиша от разнообразието на работа...може би защото работим в един и същ отдел      
Тези 45 дни бяха ужасно дълги, но поне тогава правихме ремонт и си уплътнявах времето  

Моите проблеми започнаха още в 5 г.с. и май още доста време ще си остана вкъщи. Но като си помисля, че на работа се пуши, че цял ден съм права и не мога да седна, че е ужасно студено и се налага понякога да вдигам тежки неща... Говорих с шефката и тя смята, че не е добра идея да се връщам поне до края на зимата. За после ще видим.

Засега мисля да работя докато изляза в болнични 45 дни преди раждането (ако всичко е наред). За съжаление само аз съм на такава длъжност във фирмата и не мога да си позволя дори ден почивка   . Шефа обеща от другия месец да вземе втори човек. Поради тези причини, а и финансови, мисля да се върна на работа след изтичане на болничните. Вече се чувствам доста уморена, но като си помисля, че ще стоя в къщи сама по цял ден ....

Работих до края на четвъртия месец, всъщност работих през времето, когато ми беше най-тежко бременеето, защото непрекъснато повръщах, а работата ми точно тогава беше адски напрегната, работното време- удължено, на всичкото отгоре всеки ден пропътувах по 40-тина км в едната посока, за да стигна до службата си. И общо взето се прибирах полужива и имах сили единствено да лежа и да плача от умора
Мъжът ми ме караше да напусна, обаче аз реших че не съм чак такава лигла, та продължих още известно време.
Но когато един ден се разболях и казах на шефката, че не се чувствам добре,  а тя ми отвърна "пий уиски с лимон и ще ти мине"!   , разбрах, че ако аз не се погрижа за себе си и бебето, шефката няма и да си помисли за мен.
И тогава излязох в болнични, притеснявах се много от евентуално мощно разболяване, защото първият месец на бременността го изкарах с антибиотици и почти само на легло, та затова реших да не рискувам още веднъж.
Така че сега си седя вкъщи, но като изключим последната седмица, когато беше адски студ и се зазимих у дома, иначе не се оплаквам от скука.
Ходенето на работа освен психическото изтощение ми носеше и постоянни болки в гърба и невъзможност за никакво раздвижване. Сега се разхождам много и се чувствам къде къде по-добре. Но честно си признавам, че ако ходех на работа, времето щеше да минава къде-къде по-неусетно. Мисля си, че най-добрият вариант щеше да бъде ако имах възможността да работя по половин ден, но уви...

А пък всички, които работят до последно имат огромното ми възхищение!

С първото си дете излязох в болнични от самото начало на бременността, но защото имах проблеми.
С второто сега, слава богу, имах лека бременност и работих почти до отпуска ми по майчинство. Само че често оставах да работя в къщи, защото работата ми го позволяваше.

Ами втора опция...Е, малко по-дълго ходих на работа- една седмица повече... Мислех да изкарам до края, но не издържах да седя по 10 часа пред компа.... Като излязох  в отпуск по майчинство го ударих на разходки - по цял ден не се спирах. Но беше лято все пак

Може би няма да излезна и в майчинство даже. Работата ми е отговорна но работното време си го правя аз както и екипа . Ако положението живот и здраве го позволи евентуално ще натоваря с по голяма заплата и част от моите отговорности някой от персонала така че ще мога хем да съм при бебо хем да не напускам или да ми търсят заместник. Но пак казвам всичко зависи от здравето и лекотата на бременноста ако продължава като досега ще стане както съм го замислила ако не на първо място е бебо. Отговорих с първата възможност.