Родих синчето си преди 7 месеца.Бременността вървеше нормално,не съм имала усложнения...но раждането продължи 15часа и поради къса пъпна връв се наложи форцепс....сложиха ми пълна упойка ...и се събудих един час след раждането на сина ми....
Всичко беше нормално детето беше добре....но ми го дадоха чак след 24часа/такава била практиката/.Да поясня ,че ми го показаха за няколко секунди като се събудих,но още бях замаяна и почти нищо не видях
Дали това оказа влияние или просто защото не го усетих как излиза,не ми го дадоха веднага след като го родих,не го прегърнах....незнам...но така и не усетих онова чувство за което говорят всички-онази силна майчина привързаност към детето,онова топло чуство,онзи страх да не го загубя
...Не мисля че съм лоша майка,напротив всички ме смятат за всеотдайна ,грижовна и любяща...Рядко се разделям с него-понякога като излизаме с мъжа ми го оставям на майка...но винаги мисля-не дали той е добре ,а дали тя ще се справи,дали няма да се притесни....
Не съм го лишавала от нищо-нежност,ласки,...носехме го постоянно на ръще като беше по-малък,сега постоянно е с мен,уча го да стъпва....
Но не мога да кажа ,че изпитвам майчинско чуство-някак гледам на сина си като на задължение...
Тъжно ми е...не знам дали да се обвинявам или да се укоражавам....Постоянно се мъча да открия в себе си това което смятам че не притежавам и това много ми тежи...