Какви са отношенията ви със майката на вашият любим?

Не се харесваме,но от благоприличие се понасяме.Понякога я забелязвам как ме гледа и повярвайте не е никак приятно.Много ме дразни с това че се опитва да казва какво да правим в нашият апартамент,където тя няма никакъв принос и другото с което ме вбесява е че идва в къщи без да се обади,въпреки че винаги я моля да ми се обади предварително.Тя просто си прави проверка и това е.Само ми кажете как бихте реагирали ако свекърва ви ви отваря хладилника,всички шкафове в кухнята,ходи из стаите като инспектор,и всичко това когато вие храните бебето в спалнята.А когато се върна при нея в хола,ни лук яла,ни лук мирисала.Винаги ми сяда на мястото на масата и ме кара да се чувствам неудобно да и кажа че това е моето място.Така и не го запомни.
Тя ми купува подарък за 8-ми март.Аз на нея никога.Бях решила да и взема нещо,но много ме ядоса като нищо не подари на сина ми за именният ден,защото незнаела какво да купи.Само боклуци имало по магазините,пък и той всичко имал.Но  има нахалството да пита какви подаръци получил малкия.Повярвайте опитвам се но тя е доста труден човек.Много е лицемерна и много ме е срам, но и аз се преврьщам в такава,защото не мисля че е удачно да си развалим отношенията.

Засега доста добри, но не ми е свекърва и не се знае как ще се развият нещата, ако ми стане. 
Не я наричам "майко", но и не сме на такъв етап все още. Не знам дали някога бих й казвала така, не знам и дали тя самата би искала.
Доверие като цяло й имам, но все още не сме толкова близки с нея, че да се чувствам съвсем спокойна и отпусната в нейно присъствие. В интерес на истината жената се опитва да ме предразположи.
Факт е, че миналата година за Коледа получих подарък от нея (тази година не се видяхме по стечение на обстоятелствата). За 8-ми март не сме си подарявали нищо, живеем на 1700 км една от друга все пак, може би трябваше да й се обадя да й честитя обаче 
Абе готина е. Като цяло май аз се разбирам по-добре с нея, поне на първо четене, отколкото синът й. 

И да не пропусна, запомнила е кога ми е рожденият ден само от това, че й бях давала ЕГН-то си да проверят нещо за мен. Та засега има май само червени точки, черни не е заслужила. 

Много се имаме със свекърва ми. Не е идеална, ама аз да не би да съм?! Разбираме се, обичаме се, мога да разчитам на нея, казвам и мамо+ името й. Така съм свикнала, но и само мамо да й кажа - няма да ми е проблем. Много е готина, да ми е жива и здрава Аз съм малко крив човек, сама се понасям трудно, а тя за 12 години една дума на криво не ми е казала. Просто е много старателна в отношеният ни. Не мога да не й благодаря за което

НЕ я понасям

Как се справям ли,ами гледам,да съм,колкото се може по-далеч от нея и по-рядко да се виждаме,само така всичко е наред.
Не, не я наричам,имам си майка.
Не нямам и доверие,пък и тя досега не е била кой знае колко заинтересована от моите деца за да и ги оставя.Такъв е заплес,че докато обсъди клюките,децата ще са кой знае къде.
нищо не бях решила да и подарявам за осми март и нищо не и подарих.Даже не си направих труда да и се обадя за да и честитя.
Нищо,не ми подарява,а и аз не и искам подаръците.

Още не ми е станала свекърва.За сега се разбираме отлично,уважаваме се взаймно,но незнам как ще се развият нещата когато найстина ми стане свекърва

Свекърва ми е много добра и толерантна жена, но заради свекър ми и неговата майка- бабата на мъжа ми предпочитам по - малко да общувам с тях, защото са много досадни и ограничени. Скоро живот и здраве ще си имаме бебче и няма да имам нищо напротив свекърва ми да ми помага.

Аз се разбирам с моята свекърва, но се радвам, че живее в друг град, защото сигурно нямаше сега да пиша това.

Противна, досадна и дразнеща. Не й викам нищо, ако искам да й кажа нещо, отивам до нея и говоря без обръщение. Търпя я и съм толерантна към нея заради съпруга си, защото му е майка и го боли за нея, а мене ме боли за него.

Тя е 45 години по-стара от мен-съответно е обяснимо,че нямаме кой знае колко общи възгледи за живота.Общуваме прилично-официално-когато някой от семейството има Рожден ден или някакъв друг празник,или те идват на гости или ние ходим.Старая се престоя ни в техния дом да не е дълъг,защото ми е неудобно да и правя забележки, а има много неща, които трудно понасям-мазните манджи ( имам гастрит),силно пуснатия телевизор непрекъснато( свекър ми е с намален слух,но аз се чувствам така,все едно някой ми се кара,когато стане време да четата новините),у тях винаги е много горещо,защото парното е все включено ( свекито е зиморничава, а аз съм като в сауна там).Слава Богу,мъжа ми ме разбира и като му кажа,че искам да си ходим не прави фасони.
Свекърите ми много обичат бебето и обичат да го гледат,въпреки,че виждам,че на моменти им е трудно.Те са на 76 и 78 години, а бебето е 10 кила, не могат да го дундуркат дълго,а мен ме е страх да не го изтърват.
Не намирам за нужно да ставам приятелка с родителите на мъжа ми.Не е нещо, което би могло да стане от самосебе си, а аз не искам да се преструвам.За мен е достатъчно да спазваме приличие заради мъжа ми-все пак той е единствената причина да общувам с тях.
И понеже свеки много обича да чисти,докато мен ме няма, гледам да не се срещаме по-често от веднъж седмично за по 2 часа(когато мен ме няма, а те гледат бебето).
Не и викам никак-като искам да и кажа нещо отивам до нея.Тя обаче като се обади по телефона все казва-"здрасти,мама се обажда"

Хайде сега освиркайте ме - ние сме на "маме", на два етажа отстояние и се разбираме почти перфектно. Като ми накриви шапката с нещо аз си казвам /селд като преброя до 10/ и тя ако може не го повтаря. Като й накривя аз шапката с нещо тя ми казва и ако по мое виждане е права се съобразявам, ако не си го пускам покрай ушите.
Съобразява се с моите изисквания за възпитанието на малкия, какво да яде и какво не и с удоволствие му угажда в игрите.
На няколко пъти съм го писала из форумите - аз към гледала като съм се женила

не и казвам Майко,понеже си имам майка,но пак се разбираме много добре.Макар, че е доста по възрастна от мен досега не сме имали никакви големи препирни.Тя гледа малката от както стана на 3мес.Много добре се справя и дори понякога да не ми е приятно за нещо си замълчавам-тя все пак ми гледа детето.Благодарна съм и

ха ха аз явно не съм гледала  за разлика от повечето от вас аз искам свекърва ми да идва в къщи, дори и без обаждане. искам дъщеря ми да чувства че има баба която я обича. за съжаление свекърва ми предпочита другия си внук /на дъщеря й/ и с голямо неудоволствие идва в къщи, само ако мъжа ми изрично я помоли и то ако и двамата имаме работа и майка ми неможе да дойде. ами не го разбирам това аз, бяхме в прилични отношения, но след като родих /секцио/ и я помолих да си вземе отпуска за 5 дни да вдига бебето щото то тежко а мен ужасно ме болеше раната - ми тя отказа с думите че всеки си имал майка. оттогава за мен тя незначи нищо и заради мъжа ми се опитвам да се правя че нищо няма...най лошото е че и мъжа ми осеща отношението на родителите си към тези неща, не му харесват и се чувства доста гадно...за протокола като казахме на свекърва ми че ще се женим ме беше виждала един път преди това за 5 мин  още неможе да го преживее как така някоя е излъгала сина и да се ожени на 25 години 

Разбираме се. Още от първия ден, когато се запознахме ме прие много радушно, като снаха и много се радваше, че и големият й син вече ще е семеен. Е, беше предупредена, че разговори за женитби, деца и т.н. са забранени в началото. Дето се вика, да не ме почва от вратата.  Мисля, че разковничето при нас е, че живеем на 200км. и се виждаме 4-5 пъти в годината. Другото важно нещо е, че живеят с другата снаха и отдавна е научена как да балансира, че да има добри взаимоотношения. Сега, откато съм бременна, се радва и грижи за мен, колкото и майка ми. Обажда се, интересува се, идва да помага, когато трябва. И отсега се извинява, че не се сдържа да дава съвети и тя да си го каже, пък аз да си решавам. Там ще има търкания, живи и здрави да се роди детето, но пък то и с моята майка ще минем през това, така че не се настройвам предварително. Винаги и двете държим на добрите отношения и затова се съобразяваме една с друга. Обичам да й правя подаръци, както и тя на мен. Както се разбирам с майка ми, така и със свекървата. Майко не й казвам, тъй като нямаме брак, а и това винаги ми е било много странно. А и ние с любимия сме си обещали да се щадим от роднините и родителите, той да се оправя с неговите, аз с моите.  Засега работи, да видим нататък. 

Не се харесваме взаймно и избягваме срещите