Пубертетски подробности

Но не сте пътували София - Бургас в тоалетната на влак, нали 

Самия пубертет - тихо и кротко. Момчетата в нашия клас не ми харесваха (и сега като се сетя, не бяха и за харесване). Тия, дето си ги харесах в подготвителен клас (приятели на братовчед ми), на другата година бяха вече студенти и се връщаха само за ваканциите. Поради тези обстоятелства пубертетът ми започна истински, когато аз самата станах студентка (и най-сетне реших, че не съм толкоз дебела, че да ходя с палатки). Тогава нашите малко се стреснаха, защото преходът от кротко четящо си на балкона "Раждането на трагедията" дете до шматка, която ходи по купони, автостоп и т.н. беше доста рязък. Ми кво сега. Не съжалявам ни за едното, ни за другото.

Кротко и послушно хайванче бях ... без пъпки. Опитвах се да конкурирам градската библиотека по книжен фонд (както се оказа и мъжът ми се опитвал да прави същото по онова време, но успяхме чак като се събрахме ). От купони (тогава казвахме "хава") и любов не се интересувах, нямах екзистенциални терзания, не водех дневник, пишех иронични стихове, акумулирах вицове на килограм, тренирах "мъжки" спорт, не делях приятелите си на момчета и момичета, ходех си примерно на всички бригади - пубер за пример .. (Дано ми се върне същото с щерката!)
Като представителна извадка за това съвършенство да спомена, че в 9-ти клас, когато излезе една безумна заповед на министър Фол, от цялата гимназия учителите направиха проверка за спазване на вечерен час в 21ч. на един-единствен ученик - моя милост - и аз си бях в къщи! Сестра ми (с 5 години по-малка) се прибра половин час по-късно .

Бях много кльощава, с дълга до кръста тъмна коса, обличах се винаги в черно или в бяло (и сега съм така, но в по-лек стадий) Бях на двете крайности - или страхотно весела, или тъжна и озлобена към света. Обожавах да пея, имах група и бягай от училище,за да ходя в импровизираната репетиционна и да репетираме. Имах страшно много приятели, забърках се с няколко неподходящи мъже, включително един шизофреник...    С нашите бях сравнително мила, може би защото сме много близки. Бях постоянно влюбена, пишех много, в един шкаф вкъщи е пълно с тетрадки, изписани от корица до корица с дневници, стихове, разкази или просто излияния.
Мечтаех си за татуировка, но си направих чак като станах на 20
Дружах предимно с момчета..  обикаляхме града с приятелите по малките часове и се лигавехме.
Никога не съм се напивала обаче, но на 18 години пропуших...
Имало е и изцепки.. проблеми в училище, понеже в един момент много бягах и бях пред изключване. Майка ми пак се справи адски дипломатично. Защити ме със зъби и нокти пред колегите си (тя също е учителка), а после ми определи среща 'на неутрална територия', в една пицария, за да поговорим. Винаги оправяше нещата и до ден днешен съм й адски благодарна за това. Измъквала ме е неведнъж.
И настоящето ми гадже също ме измъкна от голямото пропадане в края на пубертета между 17 и 18 години, когато почина един от най-добрите ми приятели и аз намразих всичко и всички и започнах да се самоунищожавам. Той ме хвана за ръка и ме убеди, че животът е хубав и щастие има... 

Леле JJ, как я издържахте тая миризмица толкоз часове?!?
И защо в  WC-то? Спестихте билет или що?

Чакай сега, имаше предварителен подбор на точната тоалетна Пътувахме петък през нощтта, събота на плаж и диско, след диското със сутрешния влак на обратно. Криехме се от контролата и излизахме на разходки в коридора. Емоции, какво да ти кажа 

Евала! Само така с контрольорите
За протокола да отбележа, че си купувам редовно билет, но то е от възрастта
И колко човека бяхте на борда?

Бях добро дете, което слуша мама и татко, но не говори изобщо с тях. От вратата- директно в стаята и не излизах докато не станеше време отново за училище. Отличничка, което ми позволяваше да не се занимават с мен много-много.
Нямах пъпки, леко пълна, с три-четири ризи една върху друга, рошава коса, дънки, маратонки,
пишех много, и аз като Дона бях класическа драма куин и умирах да развивам в дневниците си теории за света, за смисъла, за несподелената любов и т.н.
Изключително интровертно същество бях и всъщност пубертета само аз си го усетих, околните не.

На първото ти изречение сме пълна противоположност. Бях луда/не че сега не съм де/, бягах от училище, една седмица ходех, една не....пушех, пиех....тия три работи .Баща ми, ми беше казал, че докато съм ученичка нямам право да излизам вечер Хванах си един батко за гадже, който беше на нашите на едни приятели син.С него ме пускаха да излизам.След месец сексене се разделихме, но той беше добър батко и идваше да ме взима от нас...после всеки си хващаше пътя....и наще си мислеха, че съм с него / мамо, тате, ако го четете това, да знаете, че вие сте виновни за тия ми постъпки /

абе кво да обяснявам, мен още не ме е пуснал пубертета

Ами,общо взето добре изглеждаща без пъпки/за сметка на това сега ми излизат/,лидер в класа и пълен непукис.Бях добре сложена,после отслабнах и станах слаба като пръчка.Гаджетата много ме харесваха и общо взето се занимавах с свясни момчета,които само ги разигравах и ги правех на глупаци/тогава толкова ми е бил ума/.Общо взето имам само хубави спомени от този период,но за сметка на това след пубертета пък ми беше много трудно и имах един ужасен период,но това е друга тема  на разговор!

Не можете да си представите как се размечтах! Имах ужасно бесен, безотговорен и безметежен пубертет! Няма нещо (без наркотици  ), което да не съм опитвала...
Станах на 20 и нещо ми се случи! цялата ми бясност, дивост и склонност към простотии се изпари, за да стана скучна кариеристка! Е до към 25 си останах разтура, както казваха бабите за момичета, които имат повече от 1 гадже..., но само това!
След 25 и тежка моногамия ме налегна... мъка!

....стана интереснооо

Интересувахаме само книжки и въздишах по някви младежи с по 2-3 год по-големи, които изобщо и хабер си нямаха...
Приличах на четник в сурата, щото имах хормонални проблеми. Че и дебела бях( Към 16-17 почнах да човечея визуално. И се бухнах в живота със всичките му последици....

в училище много ме биеха. това продължи някъде до трети клас когато срещнах местната версия на Иван Абаджиев. Той ми даде анаболи и ме записа на борбичка. Станах едър, но за сметка на това агресивен. Твърде често си припомнях как ме биеха по-рано и нямаше начин да не губя разум тук-таме. говорим за изключване от 7 училища за 3 години. после се закотвих в едно, в което срещнах жена си. ето и първия ни разговор:

жоро01: кво се смееш, ма?
жена ми: много си интересен
жоро01: и с кво толко съм ти интересен, а?
жена ми: много ми харесват ланците ти
жоро01: аре ела след даскало в нас, а?
жена ми: аре

В нас бяха родителите ми. Спряхме да си говорим някъде към 6ти клас когато майка ми ме хвана да мастурбирам върху филма Седморката на Блейк. Влезна точно когато даваха батко Блейк и тя остана с грешно впечатление. Баща ми разбра и ми каза, че съм 'долен космически педерас'.
В крайна сметка намерихме общ език когато започнах да се правя на самоубиец. По този начин направих първите си големи пари - изнудвах отделно и майка си и баща си, че те са виновни и че като сложа край на живота си ще съм вече изпратил писмо до МВР с обвинения в педофилия към собствените си родители. Направих доста валута и по този начин братчед ми виде, че съм дупе и ме вкара в голямата софийска игра. Останалото мисля, че знаете.

Много работи бях в пубертета. И пъпки се намираха, и отличничка бях, и в хора съм пяла, и очила нося, и се напивах с квото намеря, и компанията беше неприемлива.
Почти през цялото време бях наказана, като мине наказанието, драсвам веднага и, ново наказание. 
По отношение на пиянството и затварянето на заведения не съм се променила и досега.
Единствената разлика оттогава е, че пъпките се опитват да станат на бръчки и вече не обвинявам родителите си за всичко, ех, и стипендия няма 

Аз бях най- ужасния пубертет- хеви-металист  
Имах безрой мазни тлъсти пъпки по челото, които умело прикривах с разрошен с крем за бръснене бретон. Късо подстригана над ушите, силно замазвах и разрошвах прическата си назад, а отзад- кичара.  
Ходех с чанта-"противогаз" на училище , която бях изрисувала с надписи на Айрън Мейдън, Аксепт, Ай си/Ди си, Туистър систър, Джудас прийст и още Н-броя сътави на мойто време. Всеки ден старателно повтарях надписите с тъмно- син химикал, щото избледняваха  
Имах дънково яке с гръб на КИСС , а отпред- безброй значки и вериги от копче до копче. Имах и ластични дънки- от КОРЕКОМ, а брат ми ми беше издействал от приятел и кубинки- от казарма. Ходех често на БИТАКА, за да си купувам снимки на метал- състави от 30 стотинки  
Мама ме беше записала на частни уроци по рисуване- намираха се зад МАГУРА, и всеки път като ходех, минавах важно през КОСМОС със лепнат на ушите уокмен с огромни дунапренови слушалки   По- често не работеше, че все не ми оставаха пари за батерии  
  А, забравих гвоздея на визията ми- синьото червило  

Бях трън в очите на директорката в основното ми училище, (а после и на тази в техникума), чудеше се как да намери повод да ми намали поведението, но факт беше, че бях отличничка