Възмутена съм,от методите на преподаване и възпитание в детската ни градина.

Искам да споделя с вас какво ми се случи вчера ,когато прибирах сина си от детска градина,и да попитам какво е вашето мнение относно случилото се.Особенно много бих се радвала на мнението на педагози.
Та значи отивам да прибирам дребчо  във време в което е пълно с родители, които вземат децата си.Поглеждам за моето дете и виждам ,че седи прав с особенно виновено изражение а госпожата,с гръб към мен ,му говори нещо.Децата започват да викат на Иван, че го вземам и госпжата идва заедно с него към мен и аз естествено решила ,че е направил беля питам какво е станало.Детето доста смутено казва, че се е напикал(на 7 години е почти) ,а госпожата почва бързо да ми обяснява с усмивка ,че имали занятие и той се напикал и дори не е казал ами и след занятието е седял поне 15 минути докато тя  го видяла,точно малко преди да отида и аз.
Решавам да не питам повече ,защото е пълно с родители и деца и ми е ясно,че ако разговора се задълбочи само бих изложила малкия допълнително.Той се облича и си тръгваме.По пътя към нас го питам защо не е попитал може ли да ползва тоалетна ,ами се е случило такова нещо.Това което обясни детето направо ме изуми.
Той каза,че след репетиция за празника на мама ,госпожата им казала да ползват тоалетна и да пият вода но тогава на него не му се е ходело.Започват занятие и след малко на него ми се препиква ,пита госпожата но тя му заявява че сега са в занятие и не може.След него пита и друго дете, на което казва същото.Той се стискал стискал докато ги пуснат в почивка, но не успял и се е напикал.Питам защо не попита пак ,но той каза ,че питал веднъж и му е казано че не  може,затова  трябвало да стиска.Най-лошото е че за детето то самото си е виновно и не може да разбере ,че това е нормален физиологичен процес.Чувстава се засрамен и вевроятно унизен защото вече е достатъчно голям.Естествено му обяснявахме у дома, че всеки на неговото место би направил същото но все пак детето си е дете.
Но историята не свършва до тук.Решавам днес сутринта да говоря с госпожата.Отивам и я моля да излезнем в коридора, за да не ни чува детето.Казвам,че Иван е споделил, че е попитал дали може да ползва тоалетна , но му е било отказано.Отговора и беше, че са имали занятие и не можело да излизат,защото ако всеки излизал щели да и се провалят часовете.Била ги пуснала в почивката  той не отишъл тогава, следователно ДЛЪЖЕН БИЛ ДА СТИСКА 30 МИНУТИ Догодина като тръгнел на училище кой щял да го пуска когато иска той.(опитах се да се сетя по мое време как беше ,ама все пак не се сещам да не са ме пускали когато и да попитам)
Обясних и че това не е концлагер а детска градина и не е хич редно да им се забраняват такива неща ,обаче госпожата ми направи огромен скандал, вече пред детето ,защото междувременно беше влезнала при него за да го пита ,защо не е казал втори път ,че много му се чурка.И така крещеики ми че и омръзнало от претенции и ,че вече ще го остави да прави каквото си иска и няма да се занимава с него, замина нанякъде Само да уточня че за 4 години само два пъти сме имали някакви забележки които не бяха кой знае колко сериозни.В никакъв случай не съм превърженичка на вечното натякване и мрънкане .Иван гледаже толкова тъжно и виновно, че направо ми идеше да се разплача.Казах му да не се притеснява от нищо и да си влезне в занималнята,бяхме и първи.
Естествено аз в момента съм ужасно афектирана ,за което моля да ме извините.Но се чудя дали има и 1% съмнение,че не съм прав за това, че е редно да се пускат децата да ползват тоалетна ,независимо от това по кое време им се ходи.