Възмутена съм,от методите на преподаване и възпитание в детската ни градина.

Направо не разбирам какви са тия хора, дето няма да пуснат едно дете до тоалетната! Извинявайте, но направо граничи със садизъм.
Моят син е на същата възраст като въпросното дете, само че ходи на училище - втори клас по английската система. Пускат ги до тоалетна когато искат. Учителката (която е малко прекалено строга и според мен прекалява) им дава по една минута - измерена с един малък пясъчен часовник. Тичат, и бързат да се върнат преди да е изтекъл пясъка. Ако се случи да се забавят, естествено никой не ги наказва. Моят син обаче си беше решил, че не може да ходи по голяма нужда в училище, защото няма време - така ми каза. Аз му обясних, че това е физиологична нужда, че е вредно да се стиска ако му се ходи, и най-важното, НИКОЙ няма право да му нарежда по колко време да седи в тоалетната - това при положение, че не се мотае, а седи там по предназначение. Няколко дни след това говорих с учителката, тя каза, че няма проблем да ходят по голяма нужда децата - моят ходил, и после обявил пред всички защо се е забавил . Почувствал се длъжен да обясни човека...

Прочетох само първата и последната страница и се надявам, че няма да се повторя с някого, но според мен най-важното в тази ситуация е не учителката да бъде наказана и разнищена, а детето да бъде предпазено от травмиране.
Защото представете си подобна ситуация, в която на него пак му се припишква на средата на занятие, пита дали може да излезе и всички започват да се смеят. Дори и да не стане така, то би се притеснило, че може да стане и едва ли би повдигнало въпроса отново.
Така че най-важното е на детето всячески да му се обясни, че не само това, което се е случило е нормално (да се изпусне, не да не го пуснат да излезе), но и да не усеща, че родителите му отдават прекалено голямо значение на случката. Ако вижда, че те продължават да говоря за това, да са раздразнени, че продължават да влизат в конфликт с учителката заради това, много ще му е трудно да почувства, че "няма нищо". По-скоро ще си помисли, че крият от него колко голям проблем е създало.

Аз не мога да разбера, няма ли някаква лелка , която да стои отстрани и да наблюдава децата и когато стане нещо такова да изведе тихо детето, без да се налага прекъсване на учебния процес или занятие

Има, но не прави това. Когато преди 2 години записвах голямата си дъщеря в градината, няколко пъти дебело ни подчертаха, че децата трябва да са научени самостоятелно да ползват тоалета. В градината никой не е длъжен да ги придружава там.

Вече няколко дни я гледам тази тема и все не ми остава време да пиша. Но тъй-като все още е на първа страница ще си кажа мнението, въпреки, че е в разрез с повечето от вашите  .

Чудя се защо възприемате подсещането от страна на учителката като опит едва ли не да се налага и да определя кой кога да ходи до тоалетна  . Аз го възприемам като услуга, която в първи клас никой няма да прави на децата. Така и бих го обяснила на детето си. В крайна сметка все някакъв ред трябва да има и както ние подсещаме/настояваме децата да се изходят преди път, преди театър или кино, преди сън и т.н. така и тя ги подсеща да го правят преди занятие.
Все пак в случая става въпрос за дете в предучилищна възраст, не за 3 годишно с току що махнат памперс. Майките на по-малки деца може и да не вярват, но обикновено дете на 6, 7 години прекрасно се контролира и е време да поеме изцяло грижата за нуждите си, като това включва само да предвиди, че в следващите 30 мин или час просто няма да е подходящо да ходи до тоалетната за това е хубаво дори да не му се пишка много да го направи сега. Това и бих обяснила да синовете си, ако се окажат в подобна ситуация. Ще се опитам да немаря някава полза от случката, вместо да обвинявам госпожата особено в тяхно присъствие. Защото не виждам изобщо какво има да се говори с учителката и още по-малко с директорката  . Ясно е, че жената не е разбрала, че ситуацията е толкова крайна и ще се стигне до изпускане, за това и е говорила с детето, излишно е да се драматизира толкова.
В първи клас ще се очаква от тях сами да се сетят да отидат в тоалетната в междучасието, а не да прекъсват учебния процес. В крайна сметка порастването е това, сам да носиш отговорност за тялото си. И това е според мен е подходящия момент да се проведе разговор на тази тема.

Сигурна ли си? Защото тук вече няколко човека казаха, че и като студенти са излизали... или е следвало и тях да ги оставят да се напишкат, защото на 20 години човек следва да може да се контролира и да издържи 2 часа без да посети тоалетна. Аз не помня някога да си ми отказвали да изляза - от 1-ви клас, та чак докато приключих и с Университета.

До колкото става ясно от темата, детето чудесно се контролира, не се напишква всеки път, когато започнат часа. Просто точно този ден и час е ТРЯБВАЛО да излезе и учителката не го е пуснала.

Явно учителката не е разбрала, че ситуацията е драматична... Но точно това е нейната работа - не да 'преподава', а да се грижи за децата, да отговаря на техните нужди и проблеми... Явно обаче тя не го осъзнава това, иначе би се извинила на родителя, нещо повече - би се извинила и на детето веднага след случката, вместо да крещи.

Да  си кажа личните спомени и впечатления още от детската градина - малко са ми спомените от там, но са свързани именно с ходенето до тоалетна. И досега като си помисля за детска градина един от най-отчетливите ми спомени е тълпата деца в тоалетната. Естествено по-нахаканите си свършваха работата, а аз като по-притеснителна стисках., дори за малка нужда, всъщност винаги явно съм била проблемна с ходенето по голяма, седях като дете по доста време там и съответно никога не съм ходила в градината да облекча именно тази нужда.

А дотолкова станах специалист по стискане, че ми стана нещо като рефлекс, най-голямото ми постижение, което и досега помня е цял ден да не отида до тоалетна. Естествено бях възнагредана с първия си цистит. Толкова болеше като пишках, че това още повече ме караше да стискам, а ме караха да ходя за да събера за изледване, а аз пишках и плачех.
След това сама научих, че колкото по-малко вода пиеш, толкова по-малко ти се ходи по нужда, само дето с детския си акъл не предвидих, че може да се припада от обезводняване и никак не е приятно да ти наливат системи в болницата.
За продължението на бъбречните проблеми с годините няма да ви разправям, но на най-върлия си враг не пожелавам да преживее дори една бъбречна криза.


Съответно и в училище се притеснявах да попитам дали мога да отида посред час, а не знам дали знаеш от опит, но поне аз знам - когато ти се доходи, особено по голяма нужда и не отидеш веднага, а стискаш /седенето седнал доста помага за стискането/ след първите 15 минути, в които цялото ти същество се занимава това усилие и съответно никакво внимание в час желанието ти преминава и може в следващите 2 часа изобщо да няма друг повик. Естествено моя с времето се удължаваше - до другия ден чак.

Е в резултат към днешно време когато примерно си сменя работното място или отида някъде на почивка ми трябват 2 седмици за да свикна да ползвам другата тоалетна, не тази в дома си. Печелиш подут корем, който след третия ден започва да боли. Това за пръв път го разбрах в гимназията - много ме болеше корема и отидох при докторката. След прегледа и като разбра че нито ще ми идва, нито съм в менструация ме попита кога за последен път съм ходила по голяма - е беше ми доста трудно да отговоря, но накрая пресметнах, че е било преди 8 дни. Та тогава разбрах, че това е вредно за организма, но вече повече от 10 години се боря с този проблем.

Така че това, че след часа не са изтичали до тоалетната изобщо не може да бъде критерий дали наистина им се е ходело по нужда.

Виктор е на 5 и половина, пие по около литър течности на ден и спокойно издържа и по 3 часа без да пишка. С други думи не е нужно да се чака да стане едно дете на 20 години за да започне да се усеща кога е подходящо да ходи и да се замисля за това.
Аз също съм излизала до тоалетна и в училище, но това не значи, че това е практика или учителите с радост са ме пускали. И преди и сега (предполагам) учителите обръщат внимание в първите часове на първолачетата, че се ходи до тоалетна в междучасието.
Според мен детето изобщо не е обърнало внимание на поканата на учителката да посети тоалетната, прекарало си я покрай ушите. Имало е нещо по-интересно за правене и е казало, че не му се ходи, госпожата не е обърнала внимание на това, защото в 3 и 4 група обикновено сами си ходят, без да се обаждат и не ги следят колко често го правят. Тя му се е доверила, приела е, че той сам може да се грижи за себе си и след като и казва, че не му се ходи това значи точно това, а не не "не ми се ходи толкова, че да се изпусна или да се налага да се прекъсна точно сега интересното занимание!" и го е оставила на мира. Но след 10 мин. вече положението е нетърпимо, детето иска разрешение, госпожата отново доверявайки се на преценката му от преди 10 мин. когато е заявило, че не му се ходи и знаейки, че това дете издържа поне по час (все пак той не е в групата и от 1 месец) му казва да изчака да приключат. Детето напълно наясно с това, че е сгрешило като е прекарало покрай ушите си поканата отправена преди малко, решава да стиска и не успява. Чия е грешката ?!? Ами според мен до голяма степен на детето.
Както писах и по-горе, аз не бих драматизирала, но бих дала ясно да се разбере, че голяма вина за случилото се има и моя син (ако това се случи с него). Бих използвала случая и да му обеся, че щом нещата стигнат чак до там да не може да се издържи по-добре е да си получи напълно заслуженото порицание от страна на госпожата, но да настои за посещението на двете нули.

Ето с това съм абсолютно съгласна! Децата трябва да се научат да носят отговорност за себе си - никой на този свят не е способен да се грижи за техните нужди и щения по-добре от тях самите. Каквато ще да е учителката... тя не може да мисли на кой му е студено, кой е гладен и на кой му се пикае - тя е там, за да преподава. Защото в другия случай, ако се занимава с гореизброеното, все ще се намери някой родител, дето да каже "Тая каква учителка е, за какво получава заплата, вече трети ден стои на един и същи урок!"...

Ellypr, няма да споря по темата, но прекалено много предположения правиш за това какво си е помислило детето, пък кое защо било направило и прочие... Ами ако някое твое предположение не е вярно?

Ако един 20 годишен човек може да бъде извинен, за да използва тоалетна, не мислиш ли че дваж по-важно и приложимо е това за един 6 годишен? Още повече в светлината на това, че 20 годишния е до толкова в състояние да съхрани достойнстеото си и да се грижи за себе си, че ако не може наистина повече - Просто излиза. Това 6-годишно обаче явно до толкова уважава въпросната учителка, че вместо да прояви неуважение към нея, пренебрегвайки правилата й, предпочита да се изложи напишкввайки се...

crazy chick, това не е ли детска градина? Как така не е нейна работа? Явно напротив - тя го взема много присърце това с пишкането, щом ТЯ решава кой кога ще пишка... Ако смяташе, че не е нейна работа - децата щяха да пишкат, когато имат нужда, а не по команда.

Ellypr,бих говорила със сина ми ако не бе попитал дали може да излезе.Но при положение,че го е направил не виждам какво има да му се карам.Така само бих подсилила чувството му на вина което очевадно изпитваше.А именно защото госпожата го познава не от 1 ден или една година,а от цели четири за мен е недопустимо да не познава децата в групата ,за който се грижи,учи и възпитава.Синът ни е научен да пита по веднъж и ако му се даде категоричен отказ да не настоява.Имено за това се чувства гадно,и твърди че сам си е виновен ,че не е можал да стиска.А аз не съм имала никаво намерение да правя скандал или да говоря с директорката.Намерението ми бе за тактичен и възпитан разговор в който да обясня на госпожата ,че според мен не е редно да не пуска децата.Дори и да не е съгласна с мен ,въпреки че това е практика само при нея а другата учителка ги пуска,можеше да ми изложи спокойно доводите си и да се опита да ме увери, че е права.Проблема е в това ,че тя ми се разкрещя и заформи ужасен скандал.А моята цел бе не да намесвам детето и дори то изобщо да не разбере ,че сме говорили.Опитът ми обаче беше абсолютно неуспешен ,тъй като госпожата нахлу при него като хала,крещейки  и размахвайки му пръст.В ще ме извиниш,ама след подобно поведения много се съмнявам да седнеш да се извиняваш колко си сгрешила ,че изобщо си повдигнала въпроса или да оставиш да ти крещят на воля на теб и още по лошо на детето ти.Смея да твърдя, че се държах повече от добре недопускайки да захвана да викам  като нея.След като тя си позволи това ,не виждам защо аз пък да не си позволя да говоря с директорката да си озъпти подчинените.Никога не съм имала претенции никакви,дори когато се бе случило в рамиките на две седмици да ни счупят 3 чифта очила.Смятам че аз съм била винаги достатъчно търпелива,и по никакъв начин не заслужавам подобно отношение.
Сега вече ме е яд на мен ,че не се съгласих мъжа ми да отиде да говори за случилото се ,защото в градината всички имат страхотен респект към него(вероятно заради униформата) и съм чувала не веднъж ,че се коментира ,че изглеждал ужасно строг.

Това са задължения на детегледачка, а не на учител. Предучилищната е преход от ДГ към училището.

Сега разбрах къде е грешката. Децата са подведени и раздвоени от двете учителки - едната пуска, другата не. Явно трябва да си съгласуват двете методите или децата да са наясно какво може при едната и какво при другата.
Хм, много е неприятно да работиш с деца, на които им позволяват неща извън приетия ред(това по принцип го казвам).

Не съм съгласна и с crazy chick.Никой не иска учителите да мислят вместо децата ни.Ама имено, за това няма нужда да им се казва кога да пият вода и кога да пикат.Едва ли някой от вас чака,шефа ви да дойде и да ви напомни ,че сега имате почивка и е време да пиете вода и да пикате.Всеки сам предценя това.И ако 7 годишните са достатъчно големи според вас сами да носят отговорности чудесно.Тогава пък трябва да е ясно на учителите ,че щом се пита дали може да се излезне явно положението е нетърпимо.И пак казвам никой никога не ми е отказвал да изляза,нито в училище нито в университета.Явно съм вдъхвала доверие ,знам ли, ама никой не ми е отказал.Е аз пък не си спомням да съм злоупотребявала така че явно преподавателите са успявали да ме предценят.Ей тва е основното в работата им.

В крайна сметка да обясня по на кратко,че основната причина да реагирам остро е поведението на госпожата.Ако беше подходила човешки бих се опитала да и обясня защо според мен не е права,пък тя ако може да ме убеди в обратното.