Бебето не само много желано, но и повод да се измъкнеш от работа

Много важно! Аз пък познавам жени нарочно забременяли за да си запазят работното място! Жени, които не са искали много-много друго дете, но пред мисълта,че може да бъдат уволнени - са предпочитали спокойствието на майчинството...

Смело напред, глези се, взимай болнични, и да не ти пука за работата......В края на краищата Бебо е по-важно от която и да било работа!

Аз се чувствах по абсолютно същият начин като теб. Толкова исках да се махна от там, но сърце не ми даваше заради доброто заплащане. Почнахме да правим бебе и аз само си представях как вече съм бременна и си взимам болничен, за да се отърва от напрежението. Започнах да се чувствам гузна заради мислите, както в твоя случай.
Два месеца не стана бебчето и аз не издържах, казах, че напускам, а то точно тогава съм била вече бременна. Но не съжалявам за нищо, защото бременността ми дотук е спокойна и прекрасна, а ако бях там

Вики и аз като теб искам бебе -желая го от цялото си сърце,но също желая да се измъкна от смотаната си работа
С милото мислехме да почнем бебеправенето на лято но с тая работа просто не ми издържат нервите .Вече почнахме опити за бебче и се моля да стане още този месец ,иначе ще превъртя и ще се махна от работа .Не съм напуснала само заради осигуровките (и евентуалното майчинство )Работата всъщност не е толкова ужасна но колегите са отвратителни .Отрових се с тяхната злоба и омраза .6 човека сме но петте са някакви клюкари злобари ,хора недоволни от живота и целия свят им е крив .
Всеки ден когато отивам на работа отивам със свито сърце ,очаквам само караници нерви и наистина не издържам повече ..........
Е поне ми олекна че има къде да го споделя 

Ха аз пък се притеснявах, че ако забременея ще отсъствам от работа. Слава Богу за сега още съм добре и си работя.
По важна си ти, и твоето семейство. Работа е имало и след теб ще има. Няма за какво да изпитваш угризения!

Има и един друг момент 
Психологическият стрес пречи на забременяването. Казвам ви го т опит.
Аз преди да забременея напуснах работа и започнах на ново място, където се чувствах чудесно / освен, че вземах почти двойно /, успокоих се - хоп - бременна 
Работих си с най-голям кеф до последния момент и се чувствах идеално
Постъпете, така както е най-добре за самите вас 

На мен също ми беше писнало да ходя на работа и нямах търпение да ме зарадват двете чертички, въпреки, че колежката ми също щеше да излиза скоро в майчнство и съответно това щеше да стане проблем за работодателя. Но както някой по нагоре каза никой няма да ти каже браво за това че ти работиш съвестно и се съобразяваш. Та когато разбрах, че съм бременна бях изключително щастлива и не ми пукаше за шефа какво ще направи. Знаех че няма да се зарадва на новината, но се налагаше заради осигуровките да го сюрпризирам малко по рано. Бях така да се каже разочарована от него , тъй като от една страна ми беше обещал повишение на заплатата (да поясня, че работих на друго място и това беше причината да се прехвърля там), което до ден днешен си го чакам и най вероятно няма да дочакам, и от друга страна реакцията му когато разбра че съм бременна беше меко казано неадекватна: "Ама ти нали нямаше такова намерение" и "Ъ, сега ми отваряш работа да търся нов човек"  А не мисля че съм заслужила такова отношение при положение че от две години работя за него и жена му.
Така че не мисля че трябва да се съобразяваш и да се чувстваш гузна, затова че ти ще ти имаш дете и се грижиш за него. От друга страна си мисля че ако ти чувстваш добре и ннямаш проблемна бременност, което ти го пожелавам, по добре е да си вземеш  в началото болнични и когато ти писва, но не мисля че да се затворите в къщи и да се изолирате още от началото на бременността при положение че всичко е нормално е най доброто. Аз бях станала една топка от нерви. Бях готова от най малкото и да се разплача и дори съм го правела когато изляза от стаята. Всички и всичко ме дразнеше. Усещах че имам нужда от почивка и си взех отпуската. Ако не беше ми разписал молбата щях болнични да си взема. И за 20 дни се почувствах като нов човек. Но последните дни едвам издържах в къщи самичка по цял ден. и след като се върнах събрала сили бях преценила че няма да се оставя на никой, няма да си премълчавам за нищо, което се трупа на мен и само ще гледам аз и бебо да сме добре.
Май се поунесох, но някак си почувствах че съм била в това положение и исках да споделя моята гледна точка. И все пак всичко заависи от бременността, а за шефовете въобще не ги мислете. Гледайте вие да сте си добре. Ако се налага пусни си болнични през цялата бременност.
Пожелавам ти възможно най скоро да се похвалиш с двете чертички и да се радваш искрено на една лека и спокойна бременност.   

супер си! вече не изпитвам угризения, че няма да работя 9 месеца   

В момента, в който разбрах, че съм бременна си пуснах платената отпуска, а като дойде 9-та г.с. излязох в болнични и през цялата бременност не съм помирисвала работа. Верно, че при мен имаше доста проблеми, лежане за задържане, болки, контракции, но мисля, че въпреки това откъсването от работа ми се отрази прекрасно. Мисля, че всяка жена има нужда да остане насаме с нероденото си дете, да се порадва на момента, да има време да мисли за него и т.н., а не да се занимава с шефове, неприятни колеги, натоварена работа, която и без това никога не свършва, а благодаря никога не можеш да дочакаш. Въобще недей да имаш угризения и прочее, бременността е едно прекрасно време за жената и не се отказвай от него за нищо на света.