Най-красивите гледки - покорявате ли върхове, обичате ли планината!

Вчера купих страхотни обувки на детето, показвам- http://images26.snimka.bg/006195714.jpg, http://images26.snimka.bg/006195717.jpg. Струват само 66лв, което си е направо евтино  сравнение с други подобни. Много съм доволна.

Страхотни са 
От къде ги взима за тия парички? А дали има и по големи номера за моя син?

Съветвам те да му вземеш и от бисквитките(солени или сладки),солети и такива подобни,а относно пликовете продават в домашни потреби,а да и да не забравиш да сложиш някоя друга ябълка,и да пие видя,на тия  екскурзионни най-големият проблем е ,че децата рядко се сещат за плодове и да пият вода и се обезводняват

Сещам се за едни термо чанти, големи са колкото чантичка за тоалетни принадлежности, закопчават се с цип.
Аз имам от Ларедут, но съм виждала и на Ейвън, а би трябвало да има и други марки.
Мисля, че нещо такова би ти свършило чудесна работа, но в момента не се сещам къде по магазините може да има такова нещо.

Много благодаря за съветите   

bifana, тези детски обувки от кой номер започват?

Здравейте, искам и аз да се запиша в темата. Много обичам планините и с мъжа ми много обикаляхме преди да забременея.

Искам да ви питам от коя марка самар сте доволни, този които видях на Чико е ужасно обемен и неудобен

Нашият е Deuter Kid Komfort II. Много е удобен и комфортен както за детето, така и за носещия го.
Ето как изглежда в употреба
http://linofrina.multiply.com/photos/album/10#3
http://linofrina.multiply.com/photos/album/13#1

От 24.

Нашият е на Salewa :



Много сме доволни от него. Удобен е за носене. 

Ние имаме един мъничък на чико без екстри, удобен е.

Здравейте, момичета!
Ние оживяхме... 
Не отидохме до Рай, защото не успяхме да си направим резервация на време и сменихме маршрута, качихме се  до х. "Васил Левски". Осъзнахме със съпруга ми, че мноооого сме си надценили възможностите и децата ни, макар, че синът ми търчеше отред пред групата, но малката .... Тя държеше да запознае всички с гласовите си способности. Не вземах самар, пригодих едно кенгуру (не го правете!). Един от проблемите беше, че тръгнахме чак в 12 часа нагоре и на най-стръмния участък яко печеше. Първия един километър изобщо не вярвах, че ще мога да кача и крачка повече. Раницата ми не беше тежка, колкото може да не е тежка раница с багаж за четири човека...  Мениджъра на съпруга ми ни беше водач и бях удивена, че все още се срещат хора, които да носят планинарски морал и да се грижат за всички участници в групата. Преди когато съм ходила с колегите от университета, можех да разчитам само, че няма да ме оставят да умра някъде по чукарите Дъщеря ми и се приспа, започна як рев... Не искаше да стои в кенгуру... Започнахме да я носим на конче... Когато стигнехме равния участък я пуснах да ходи сама и така до първата хижа, където ни заваля дъжда и го изчакаме да спре. Но нашата кокона се разсъни и се разигра. Препоръчвам ви това място, жената готви невероятно!!!На връщане хапнахме по супичка и мекици...нямам думи!!
Та дъжда като спря тръгнахме на горе. Е изостанахме от основната група и пристигнахме в хижата може би около час и половина сред тях. Водача ни многократно ни изчакваше, и на баира преди хижата дойде да ни помогне с раницата... Никога до сега не съм се чувствала така, сякаш правя последната си крачка и нямам сили за следващата...
На децата много им хареса!
На слизане дъщеря ми вървя доста повече, но точно преди голямото слизане заспа, кенгуруто беше останало в раницата на едно от момчетата които бяха далеч напред. Спряхме на една чешма с пейки и маси, разпънах шалтето на едната и сложихме малката да спи...Решихме, че няма начин да слезем със спящо дете на раменете и по този ужасен наклон... Но водача на групата се върна с кенгуруто и остана с нас, взема раницата, а аз носих малката на гръб. Няма да казвам, тя колко рева, че не са я оставили да си доспи и чак на средата на слизането, реши, че е по-важно да се заяжда с брат си и утихна... Това момче е невероятно!! Сигурно щяхме са се справим, но неговата подкрепа и грижа ни даваха сили.
Прибирането до София ми се стори трудничко, защото бяхме много уморени и трябваше да шофирам, успях да изнервя доста от участниците в движението с бавното си каране, но важното, че се прибрахме живи и здрави. Това беше едно невероятно преживяване и хубава обица на ухото. Вече не сме на 20 и нещата не стават както преди...

Недей така. Просто ви липсва тренировката. Ако всяка седмица правите леки преходи, ще видиш, че годините нямат значение. Това го казвам наистина от опит  . Иначе браво, че сте си изкарали добре. В планината винаги е супер, а и хората там са повече човеци.
Аз, преди малко пратих детето на планинарско училище. Надявам се да се забавлява, а и да научи нещо ново.

Чудесна тема !
Хижа "Рай" и на мен ми е залегнала в плановете, но явно ще се иде без малката.
Препоръчвам "Горска пътека на приказките", Крушунските водопади, Овчаренски водопад, въжената градина до "Съева дупка" като варианти за по-кратка разходка.
В началото на юни влизахме в Деветашката пещера. Много съм впечатлена. Е, там може и на токчета да влезеш. Много е красиво.
Но с малката на гръб на връщане ми се взе акъла.

Ей това съм обещала на сина ми, че ще го направим някой ден, само да порасне още малко. Ще държим връзка с теб!