МЕСОТО
...
Привържениците на безмесната вегетарианска диета, която те препоръчват като по-подходяща за човека, се позовават на структурата на зъбите и храносмилателната система, пригодени за растителна храна, и то главно плодове. Вторият довод в полза на вегетарианците е, че при направените изследвания на дълголетниците (столетниците в добро здраве) се оказва, че повечето от тях ползват безмесна храна. Дори народи, които допускат ползването на месо, като хунзийци и кавказци, го правят много рядко и обикновено е свързано с определени празници, като в ежедневието си разчитат на растителната храна. Третият довод, признат от медицината, е, че при тежки заболявания дори само чрез замяна на месоядната диета с безмесна човек бързо подобрява състоянието си, като често постига пълно оздравяване без помощта на лекарства. Изводът от казаното е ясен - щом болният се подобрява и оздравява, то за здравите би било още по-добре, за да предпазят здравето си.
По повод изказванията за незаменимите аминокиселини, съдържащи се в месото, от изследванията, направени през последните години, се установи, че всички те се набавят чрез зеленчуците, в които се съдържат.
На нашата планета съществуват много групи от общества и народи, които по религиозни и най-различни други съображения не ползват месото, без да са в по-лоша здравословна форма, което говори, че пътищата за набавяне на тези аминокиселини не са само чрез месото. Вече се изясни, че при употребата на растително-млечна храна на човешкия организъм може да бъде осигурено всичко за нормалното му съществуване: соли, витамини, ензими, микроелементи, въглехидрати, мазнини, както и висококачествени белтъчини.
Категорично доказателство, че безмесната диета е не само безвредна за човека, а напълно здравословна, са децата на вегетарианците: те не само не отстъпват по нищо на отгледаните от месоядците, а дори са по-устойчиви на заболявания, по-здрави и добре развиващи се.
Много^от авторите, които изключват месото от диетата си, се позовават на неговата токсичност. Ето и едно изказване на руската лекарка д-р Галина Шата-лова: „Отделно искам да кажа за рибата и месото. Те се усвояват от организма само 50-52%, а останалото става на шлака, която наслоявайки се, предизвиква различни заболявания..." А отговорът й на въпроса дали самата тя яде месо е категоричен: „Аз не искам да си докарам склероза!"
Дори авторите, допускащи консумирането на месо, все повече започват да го ограничават в, своите диети, допускайки го 1-2 пъти седмично. Тенденцията през последните години, поради увеличаването на болести-те, е към още по-голямо ограничаване.
Много често децата се отказват от месото, чийто вкус им е неприятен и ги отвращава, като предпочитат плодовете и зеленчуците. Ясно е, че чрез детето говори предпазващият го инстинкт, заложен му от природата, който възрастните обикновено изгубват. И ако ние не се ръководим от предразсъдъците си, а се научим да се
замисляме и вземаме поука от детските желания и прояви, то децата действително би трябвало да бъдат наши учители в храненето, а и в още много други отношения, особено с тяхната висока етичност и доброта.
В момента в страните на цивилизования свят броят на хората, поели пътя на вегетарианския режим, се увеличава. Поема се не само като по-здрав начин на хранене, а и по чисто етични съображения. Знае се, че за да сложиш мръвката на масата, трябва да забиеш ножа и да убиеш невинното животно, живеещо край човека с пълно доверие.
...
За съжаление въпреки лошите уроци на миналото, въпреки вече доказаната висока стойност на суровата растителна храна, от небрежност, нехайство или просто от невежество плодовете и зеленчуците не са заели все още полагащото им се място.
Не може да се мисли за поддържане на добро и стабилно здраве, ако те не заемат най-малко половината или 2/3 от дневния рацион на човека. Не бива да се дава преднина на месото и яйцата, рибата и млякото, а на салатите, на зеленото листо, на плодовете и всички дарове на земята във вида, в който ни ги сервира природата.
....
С преминаването към вегетариански или суровояден режим на хранене се налага да бъде изяснен един въпрос, който поради наслоените предразсъдъци, отживелици и погрешни концепции е довел много хора до объркване и фанатизъм и не може да бъде отминат. Това е въпросът за
БЕЛТЪЧНИЯ МИНИМУМ,
т. е. какво количество белтъчини, необходими за запазване на здравето на човека, трябва да бъде включено в дневния му рацион.
Знае се, че белтъчините са главният строителен материал на тялото, поради което те винаги трябва да бъдат набавяни своевременно. Но както във всичко и тук съществува определеният оптимум, с който организмът може да се справи, тъй като при повишаването му следват сериозни разстройства на здравето.
Вторият въпрос, който възниква около белтъчния
минимум, е кои белтъчини са за предпочитане - растителните или тези от животински произход, както и дали да бъдат в сурово състояние, или в топлинно обработено състояние.
По отношение на необходимото дневно количество различните учени сочат и различни цифри, които варират от 20-25-30 до 80-120-140 грама на ден. Обаче с най-новите изследвания тенденцията е към тяхното намаляване.
Следвайки новите тенденции, като се вземат предвид общото състояние на организма и физическото му натоварване, се фиксира дневно количество от 20 до 50 грама. Японският изследовател д-р Курацуне е категоричен, че 25-30 грама белтъчини дневно са достатъчни, за да се поддържа добро здраве. Ако се наругай тази реално оптимална нужда на организма, в него се наслояват ненужни отпадъчни продукти, които съдействат за развиване на токсичност и болестни състояния.
Но ето какво могат да причинят излишните белтъчини, приети с храната според д-р Пааво Айрола:
• Токсични остатъци в тъканите;
• Нарушаване на биохимичното равновесие и като резултат - свръхкиселинност;
• Натрупване на пикочна киселина, урея и токсични пурини в тъканите;
• Намаляване на силата и устойчивостта. Докторите Читънден и Фишер стигат до извода, че пикочната киселина, уреята и пурините от месото отравят й смущават функцията на мускулите и нервите;
• Гниене в червата и в резултат на това запек и автотоксемия (самоотравяне);
• Недостиг на витамин В6
• Атеросклероза, сърдечни болести и бъбречна недостатъчност;
• Артрит.
По отношение на белтъчините „трябва да се следи за приетото количество - то да бъде достатъчно, но не и превишено..."