Има ли смисъл от 8ми март?

Смисълът е бил в отстояване на правата на жените - равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
За намейка какво се е случило на тази дата

има смисъл, как да няма ...
Кога друг път ще си пийнем през седмицата , а не през уикенда....
Пък и получих вече 4 карамфила и една роза .

Забравих да спомена и че си ще си тръгна от работа на обед ....

мдам. и аз така.. пфу!
Иначе,  трябва да си призная, че ако не друго - е повод за повечко внимание от мъжката страна на човечеството ... и повод за повече положителни емоции и усмихнати лица...

И с огромни букви да го напишете никой няма да погледне. Това, че някога, някакви жени са извоювали права и равноправие...
ССФ ще реагира така 

През 1910 г. с решение на Социалистическия Интернационал (в Копенхаген) 8 март е обявен за Международен Ден на социалистическат Жена. За непросветените социализъм е синоним на комунизъм. 8 март се празнува само в България, Куба, Русия Румъния и някои други бивши социалистиески страни. Когато говорим за равенство между половете този празник изглежда някак не на мястото си. Още повече обявен от отречена от световната общественост идеология. Изкуствен "празник" с изкуствена суета - 8-ми март. Който празнува - честито!

От всичките ти тъпотии само с това съм съгласна.
На мъжа ми съм казала, че не искам цветя или подарък... Откъснати цветя не харесвам, за живи неам време и нерви да се грижа. Подарък по задължение не ща.
Но на поздравите се радвам

Демек щом Америка и развитите държави отричат празника и идеологията ние сме длъжни да ги слушаме. Това е адски тъпо. Цял живот все като овцете ли ще я караме? Преди СССР ни наложи този празник, свикнахме с него и започнахме да си го празнуваме с кеф и сега щом обаче новите ни хоризонти да ги наречем го отричат, то ние веднага го забравяме и готово.

Празник не се изпуска, защото е повод за хубави емоции
Но 8 март е малко изкуствен - феминизма, не е нещо което уважавам особено, защото се изопачава.
Празнувам ден на майката - като дъщеря и майка.
Ето и историята /на английски, но за това пък с датите в различните страни/:

http://en.wikipedia.org/wiki/Mother's_Day

Няма как да не ви направи впечатлени, че "гнусния" капитализъм се е погрижил Деня на майката да е неделя и то пролетна и красива - през май - за да могат децата и майките им да празнуват заедно  и на открито.
Както и че в Русия е през Ноември , ако разбира се не са се объркали авторите.

И аз харесвам празника. Цялата тази суета по улиците, толкова много усмихнати лица и толкова мнго цветя в ръцете на не една жена? Кога друг път сте виждали такава гледка. Красиво е някак... Аз вече получих своя подарък, поздравления много и се чувствам щастлива. Скоро в едно списание прочетох нещо, което много ме трогна. Копирам го тук със съкращение, разбира се. Мен ме разчувства...
"Бях малка, но достатъчно голяма, за да си спомням. Имахме рецитал в училище по повод Денят на жената. И бяхме научили, без особено да разбираме текста, 2-3 стихчета и още толкова на брой песнички. Денят дойде и ние, горди от предстоящата изява, отидохме рано на репетиция. Майките ни също дойдоха (гледахме ги зад едно перде, което служеше за завеса) и насядаха по чиновете ни в очакване. Излиза първата от нас и започва да рецитира нещо за мама с неувереното си детско гласче. И... Защо правят това? Майката на първия чин вади скришом от джоба си кърпичка и едва доловимо забърсва стеклата се сълза... Не само тя! Всички майки плачат!
Порастнах и може би заради това си спомням още по-ясно - забързани момчета, стиснали в ръце зюмбюл или лале, невиждащи никого и нищо, тръгнали да поднесат пролетта и душата си на нея - жената. В този ден на целофани, костюми и токчета, смях и преструвки, аз също получавах своите цветя, втурвах се към пролетта си и често се губех, но...забравях за мама. Голяма бях за стихчета, малка бях за разсъждения и мама не получаваше своето пролетно признание. Тя имаше много работа -переше, готвеше, чистеше, а аз имах друга програма - планирах с кого и къде ще празнувам вечерта...
Сигурна съм, че на 8-ми март винаги има жени, забравени от децата и мъжете си. И те пак крадешком поглеждат към зюмбюлите, лалетата и целофана и тъжно се усмихват на самотата си - тя също е компания, при това най-вярната. Нито една жена не заслужава да остане без цвете през март..."

Жоре, ако ти действително подаряваше цветя на жена си без повод, ей така да я изненадаш и да засвидетелстваш любовта си, не мисля, че тя би се сърдила, че точно не е получила нищо. А колко ли пиченца ще получат днес цветя от теб?

Не знам това невежество ли е, или умиШлена лъжа, но мисля 4е достатъ4на информация има навсякъде, за да бъде опровергано мнението ти.
Равенството, естествено, изобЩо не е достигнато и няма и да бъде, докато ние жените продължаваме сами да се подценяваме и да не се интересуваме от при4ините, заради които този ден има някакво зна4ение. И не говоря, за 4еститки, цветя, подаръ4ета и купон, които, ли4но според мен, само принизяват деня до поредния комерсиален празник.

Марианка, благодаря ти за прекрасния цитат!  Разчувствах се. Опитвам се никога да не забравям мама на този празник и мисля, че не съм я забравяла досега. Дано не съм, защото сигурно е тежко.

И аз не ща подаръци и цветя. Сакън! Предпочитам 364 дена да съм ухажвана, обичана, ласкана, пожелавана, глезена, дарявана с цветя и подаръци, вместо да отбия номера на 8 март. Днешният празник е поредната порция комерс. Няма значение от коя страна на бариерата си- важното е да се харчат кинти. А като видя жена да подарява на жена зУмбУлчета и направо И понеже е много често срещан този синдром, та питам ако днес е денят на жената, на коя точно  жена?
Виж, ако беше "Денят на мама" с две ръци съм ЗА!, но тогава трябва  и ден на таткото да има, за да е справедливо.

Има, има и ден на бащата! Третата седмица на Юни!

http://www.az-deteto.com/index.php?id=597

ето и повечко с датите по света, пак на английски:

http://en.wikipedia.org/wiki/Father's_Day