Позволявате ли непознати да правят

При ситуации като описаната - да, позволявам забележки, дори аз ги правя понякога, но... без дърпане на дрехи, крещене и други подобни изцепки. Все пак децата трябва да се научат да играят заедно без да се нараняват. Не одобрявам поведението на другата майка - първо не е улучила виновника за опасната ситуация и второ, не е трябвало да крещи и да блъска дъщеря ти. Иначе аз се дразня, когато аз съм разрешила нещо на детето си, а случайни минувачи забраняват или правят забележки или пък почват да ме учат как да го завивам, кога да го извеждам и така нататък, и така нататък...

Да направи забележка на моето дете-да,ако е виновно!Аз също правя забележки на др.деца/по-големи/,ако с действията си застрашават моето.
  Веднъж ми събориха детето от високо стъпало на пързалката.Бяха 5-6 год.момиченца.Развиках се,не се сдържах,но нито съм дърпала,нито съм посягала на някого!!!Тогава моето дете още нямаше 2 години,а КАКИТЕ се гонеха  по стълбите и по самите коридори на пързалката-не бяха се качили да се пързалят,а да се гонят.С крак в лицето едната кака удари детето ми и то политна назад.Майката на каката се развика също-срещу мен!!!Била съм викала като ненормална и да съм млъкнела!
  Коментари няма да правя.Вие си ги направете.

Ето в това е твоята грешка. Научи я да се оправя сама, даже и с големите. Просто да им казва, че не би трябвало да й правят забележка на нея, а да си "крепят" по-малкото дете и да внимават родителите му за него, а не Цвети, която е на 6г.

Иначе и аз чат-пат съм предупреждавала някое дете да внимава повечко и да бъде по-кротичко 

Нали това е смисълът от нашето присъствие там, на детските площадки - всяка майка да отговаря за своето дете, да го утешава или да му направи забележка, ако не е право. Не понасям чужди хора да съдят детето ми - винаги съм нащрек какво прави и се намесвам, ако видя, че върши нещо нередно. Аз съм тази, която трябва да се скара, ако детето ми нарани друго дете или се държи неприлично и аз съм тази, която трябва да го накаже /ако трябва/. Но наистина има майки, които придружават децата в градинките, не за да ги наблюдават, а да си дърдорят с други родители. Имаме такъв фрапантен случай в нашата градинка и се наложи да направим забележка на МАЙКАТА.

Да бе, да. Сега пък в другата крайност. Дайте да научим децата си, че са безотговорни за околните. Аз категорично се разграничавам. Отговорна е за по-малкото дете, както ще е отговорна и за братчето/сестричето си. Случил се е инцидент, може да изтърпи една забележка. Дърпане и крещене не се включват в това понятие. Всеки, който прекрачи бонтона спрямо дъщеря ми, се сблъсква с луда крава.

Да позволявам да й правят забележки непознати, защото тови й прави много по-дълбоко впечатление, от колкото да й направя аз.

С риск да те ядосам , ще кажа, че не си съвсем права. Реагирала си спонтанно като майка, но детето трябва да се научи да се ориентира във всякакви ситуации и да си носи последствията (още повече, че то е по-голямото). Тук не става въпрос за вина, а за предпазливост и за способност да се защити, когато НЕ е виновно.
Друг е въпросът, че без да давам обяснения на детето (т.е. без да разчита на моята потенциална защита) при подобен случай бих разговаряла с отсрещната майка.

Шани, както винаги си права Не би трябвало да допуска да се държат така към нея /да я дърпат и да й крещят/, но трябва да я науча да се справя в такива ситуации сама, а не да идва при мен.
solaris и ти си права. Аз съм типичната "майка орлица", но "пиленцето" ми май вече е доста големичко

Всъщност май въпросът опира до това не толкова дали другите имат право да правят забележка на децата ни, а как го правят. Не бих имала нищо против културно направена забележка и съм сигурна, че тя би имала същия, ако и не по-добър ефект, от грубо и невъзпитано направената такава.

Имам приятелка, която не правеше забележки на детето си на площадката с мотива, че то много по-добре ще научи какви са последствията от "лошото" му поведение, ако чужд човек му се скара. Аз съм по-скоро на другата крайност - предпочитам аз да правя забележките или поне да "контролирам" начина по който другите ги правят. Но си признавам, че ми се е случвало да се карам на чужди деца.... Двоен стандарт

Абсолютно вярно. Другите нямат право да нарушават добрия тон. Когато това се случи е нормално да реагираме остро.
Аз съм също от категорията "майка орлица" и затова казах, че бих защитила дъщеря ми (и съм го правила), но без тя да разчита безпрекословно на моята подкрепа. Просто зависи от случката, от действащите лица и поведението им.

Напълно подкрепям тази позиция. Ако смяташ, че детето ти е малко, пазиш си го да него "помелят" големите. Ако пък е от по-големите, гледаш то да не нарани някой. Всеки родител носи отговорност за собственото си дете. Еднакво ме дразнят такива, дето си обръщат гърба и си оставят децата на самотек и такива, дето вземат възпитанието на чуждите в свои ръце. Мога и пример да дам: майката Х оставя детето си наволя да дразни другите и не казва нищо. В следващия момент моето отива да играе в не много чистия пясъчник ,и тя му казва:"Излизай от там, знаеш ли колко е мръсно!". А аз съм си поела отговорността за изцапаните дрехи. ...Да не говорим за физическа разправа...Скачам на бой

това важи с пълна сила при мен
правя забележки на чуждите деца, когато смятам за редно, особено пък ако тормозят моето!
имах случай на хлапе, което се изплю на главата на сина ми, защото се забави в спускането по пързалката  хванах го за ръката и се развиках на кого е детето, после обясних на блеещата му майка какви ги върши нейния... обърса му 2 шамара и го прати да си играе... аз реших, че направих голяма тъпотия като изобщо я обезпокоих и го дръпнах настрана, докато бърша главата на моето дете, се заех да възпитавам чуждото...
ако майката е МАЙКА, ще вземе отношение, независимо кой е виновен, така смятам аз

 Да, понякога позволявам на непознати да правят забележка, защото се впечатлява. Пример: повтарям милион пъти, че първо хората излизат от метрото и тогава се качват другите, но не слуша и все се бута-голям мерак да седне. Един път една баба се обърна й каза, че е много невъзпитано така да прави. Ами...повече не се е бутала.
Неприятно ми стана - някой друг да прави забележка и да обяснява на моето дете кое е невъзпитано, но пък жената беше права.

 Разбира се, не за всичко позволявам - зависи от ситуацията.
 Щерката беше 3-год. и си играят пак на проклетите катерушки(много ги мразя), без да иска при катеренето настъпва ръчичката на друго дете. Леле като викна оная ми ти майка, че го била направила нарочно, че е лоша и невъзпитана. Е, как да позволя като видях, че щерката просто не видя другото дете.
  Сложно е - понякога изглежда, че прилагаме двойният аршин, колкото и да се стремим да не го правим. Не си спомням да съм се карала и правила забележка на чуждо дете. Поне не във вариантите, които съм виждала.

 Аз самата си позволявам да правя забележки на деца, когато ситуацията е опасна, а родителите даже не поглеждат децата си.

Ами честно да си кажа,ако някой така постъпи с моето дете или ще замълча,или ще се разкрещя и аз,просто,ако престъпят прага ми на чувствителност може и аз да съм груба.

Бъркаш много и издълбоко. Тук говорим за 2 деца. Едното с малко повечко опитност, но все пак дете. Едва ли Цвети, макар да е на 6г. може да прецени, какво ще се случи, ако 1-вото и т.н. дете падне, подхлъзне се или се отпусне... Тя даже не си представя, че това може да се случи (просто в миг на улисаност в играта, не помислят в/у това), камо ли да предотврати нейното и чак тогава чуждото травмиране...а, дали стопли?
И понеже и аз съм майка на дете, което не умее да се блъска, да се пази, да си защитава позицийте, съм била винаги на 1 ръка разстояние от нея по детските площадки. Тичам, бързам, хващам я, подпирам я, ако е бутне някое дете и така. Най-много да помоля другото дете да внимава повечко, както и по-горе го споменах. Това е. Нищо сложно и драматично.

А, че забележка от устата на друг човек е с повечко тежест в очите на детето - спор няма. Но не винаги и не за всичко позволявам (си) да става така.

Точно така. Ако родителката проявява някаква загриженост за случващото се, просто я моля да обърне внимание на отрочето си и да му направи нужната забележка.
Ако обаче някой си позволи да дърпа дъщеря ми и да й крещи... ставаме на кълбо веднага  Всичко може да става в границите на добрия тон, включително( и най- вече) към децата ни 

ами ако несъм наблизо го възприемам - ако не съм видяла нещо и направила глупост мисля че трябва да се обърнат към мен защото всеки сам си избира начина на възпитание на детето и най малкото трябва да съм имформирана за всички отрицателни прояви на отрочето  , много мразя когато баба и примерно си мисли че е единствената която възпитава правилно и никой друг не прави нищо както трябва за да стане човек от това дете 

Подкрепям напълно. За съжаление много пъти ми се е налагало покрай моето да пазя чужди непознати деца на такива отблеяни майки, които даже се е случвало и да седят с гръб към местоположението на децата им.

Върхът беше когато едно детенце под 2 годинки щеше да падне от една пързалка и аз го хванах в последния възможен момент и докато го питах дали се е уплашило и нещо там му обяснявах да внимава, майката дойде и почне да ми вика да съм и била оставила детето на мира  Добре, че имаше и други свидетели на ситуацията, че я насметохме.

Аз си позволявам да правя забележка на непознати деца само ако по някакъв начин се опитват да тормозят моето дете. Но без да използвам нерви, защото те май не се впечатлявам много от това. По принцип не обичам конфликтите, но и не изпускам дъщеря си от очи и ако видя, че някое детенце е по-палаво просто я премествам да си играе на друго място. Може би при мен е по-лесно защото е на 1.6г. още.
Но трябва да си призная ще ми се случи веднъж да си изпусна нервите. В пицария Верди в Пловдив има детски център на долния етаж. Ходим  там често с приятелски семейства с малки деца, защото е спокойно и удобно за нас. Една вечер обаче имаше едно по-голямо момченце (около 8-9г.), която явно скучаеше вътре, защото всички други деца бяха под 3 години. И въпреки че вътре е беопасно за малката, аз седя плътно до нея, да не би да навреди на някое друго мъниче докато му се радва.
Момченцето подритваше едни големи топки, на които по-големите деца подскачат. Първия път удари лошо едно детенце. Не му казах нищо, защото мислех че момичето което отговаря за залата ще му направи забележка или майката на детето, което удари, или пък собствените му родители. Втория път обаче беше моето дете. Случва ми се за първи път и трябва да с и призная че страшно много се ядосах.
Скарах му се, не съм го докосвала. Но чашата преля след като баща му ми каза, че не трябва да хабя толкова нерви и какво търся на това място с толкова малко дете. Извикахме управителя....... Развалих си цялата вечер.

   Никой няма право да дърпа или бута или...моето дете!Независимо каква е ситуацията!Щом има проблем,ще ме намерят и ще се оправят с мен!Още повече,че първо майката е оставила въпросното мъниче,само при големите,значи тя си носи последствията...Те все пак са си деца,не може човек да разчита на точна преценка!Аз бих и оскубала косата!

Сигурно зависи много от ситуацията, но като цяло мисля, че трябва да се обръщат към мен. Само аз мога да правя забележка на детето си. А за бутане и дърпане, дума не може да става. Само аз мога да правя това, поне докато не навърши пълнолетие. Естествено, въздържам се да правя забележка на другите деца, но понякога ми е много трудно.

Ей, много скубане, много кълбета...
По темата - да, толерирам (не позволявам, защото едва ли някой ще ме пита преди да прави забележка) непознати да правят забележка на дъщеря ми. Най-възпитани са били децата тогава, когато всички възрастни в племето са имали грижата да ги коригират. Друг е въпросът, че за да се наложи една норма, трябва да има единна такава, а тя нещо взе да липсва в последните години.
Както и аз бих се чувствала задължена да направя забележка на дете, което с действиято си създава опасност за себе си или за другите на площадката, руши нещо, което е за общо ползване или създава дискомфорт  у мнозинството от околните, така бих очаквала и другите възрастни или по-големи деца да реагират спрямо действията на дъщеря ми. Е, бих предпочела това да става главно словесно и, по възможност, без истерии, но то е въпрос на ситуация, пък и на възпитание. Ако не е виновна, да се защити (ако съм убедена в думите й ще я подкрепя).

Ще ви дам два примера: Преди няколко години сме седнали с приятелка на кафе, преминало в бира и мезе през зимата, в късен следобед, в една малка пицария. Децата - с нас, защото срещата беше импровизирана. Ние не сме се виждали от 2 години и езиците ни сърбят, ама дребните какво им дреме... съклетясаха се, разтичаха се, развикаха се. По едно време от една компания им направиха забележка и приятелката ми като тегли едни зъби на жената, която се обади... срам ме хвана. Вярно, малки деца са, ама това за мен не е извинение да се държат като изтървани (извън детската площадка). То ние  бяхме за бой, но човещинка... Но реакцията й ме смая. Аргументите й: "На моето дете само аз мога да правя забележка, никой не може да ми казва как да го възпитавам!"

Втори случай: До нас има(ше) хубава детска площадка, сложена от частна фирма. След втора смяна учениците от съседното училище си правят лаф в градинката, на люлките. Една вечер се прибирам и гледам редовна групичка момчета (6-7 клас, но с тази акселерация...), повечето от махалата, стъпили по люлките, подскачат по тях, тръскат се. Помолих ги да внимават, защото люлките не са за един ден, а малките деца в махалата са много. Не съм крякала, опитах се да го избия на шега, но ако бяха малко по-големи (а аз - малко по-хилава ), сигурно щях да си изям боя!
На другия ден седалката на едната люлка вече беше счупена. Поправиха я, след 2-3 дни  - същата компания, същата ситуация. Майката на едното дете (уж тартора на тайфичката) ми е съученичка, като я видях й разказах случката и помолих да направи забележка на сина си и приятелите му, но никаква реакция - деца били, играели си. След 2-3 дни едната люлка вече я нямаше.
И за капак, същата жена ходи с втория си син (на 2 години) на същата площадка и коментира как държавата! не се грижи за детските площадки. Еми, честно, замечтах си за онези бабички ОФ-активистки, дето пишеха жалби до участъковия милиционер! Ама тези, дето не измряха, вече не смеят да излизат вечер пред блока заради същата тази младеж.
Така че, като в оня виц "на влаковете трябва да им вземаш страха докато са малки!"  


Малко OFF - пиша и гледам през прозореца как две свраки си правят гнездо (т.е., потягат едно миналогодишно). Пролетта дойде, момичета!

Нито позволявам на детето ми да правят забележки, нито аз правя на чужди деца. А дърпане на дрехите и крещене и през ума не ми е минавало  Ако има нещо се обръщам към родителите на детето, но те почти винаги се намесват преди това  Така очаквам и другите хора да постъпват.

В твоята ситуация бих отишла при въпросната майка и настоявала да се извини на детето ми 

До ден днешен, съм на площадката заедно със детето си. Никаква възможност няма , някой да го дърпа или да му крещи. Там съм именно за да не допускам подобни инциденти и да внимавам за да не се нарани или да нарани друго дете. Както вече се каза - деца са малки и не могат да преценят опасността. Точно затова съм там да я преценявам аз! Не седя по пейките, не ходя за сладолед или каквото и да било друго, без детето. Не че не са се сбутвали, но злополуки не се е стигало.

Отнасям се към Самуил като към голям човек. Той много рядко е попадал в ситуации, в които трябва да му се прави забележка. Даже не мога да се сетя за такива в момента, а той играе всеки ден с много  деца.
Ако е направил нещо, сам си носи последствията. Аз стоя настрани, слушам и наблюдавам. Ако някой си позволи грубо и с неуважение да говори на детето, ще се намеся. Ако му казва: "Не е хубаво така да се прави, защото..." - няма да се намеся.
Самата аз рядко си позволявам да правя забележки на децата. Все пак, предпочитам да поговоря с детето, а не да тичам да се оплаквам на родителите.
Децата са по-разбрани, родителите често ги избива на истерия (и "Добър ден" да им кажеш  ).
П.П. Оценявам, че на детските площадки, на които често ходим някак все случваме на нормални хора.
Веднъж в "Борово" три четиригодишни дечица подгониха дребния с камъни, защото... не го познавали.  Да се махал, това си била тяхната площадка, техните люлки. Бяха като зверчета.

Аз ли наложих този груб тон? Ако е така, извинете.

Може и да бъркам, но чак пък из дълбоко......

Дори и възрастните не могат да преценят всичко. Аз онзи ден също блъснах човек и се извиних. Защото някога като малка, някой сигурно ми е направил забележки и съм стоплила, че това е моя грешка. Няма да споря с теб. Само ще те помоля да допускаш и различни от твоето мнения в темата.

Да, бих позволила друг човек да направи забележка на детето ми, ако аз не съм наблизо и то прави нещо, което причинява някуму някаква вреда.
И не намирам споровете за детско възпитание с невъзпитани майки за полезни.
един пример- с мъжа ми пътуваме в автобус.Срещу мъжа ми сяда дете на около 7-8 години и още със сядането си започва да рита мъжа ми по крака.Майката не реагира,за нея това си е само едно дете.Но мъжа ми се ядоса и му направи забележка-каза му:не ме ритай, не ми е приятно!И майката на детето веднага се разкрещя- кой сте вие, та да правите забележка на моето дете.....ами като тя не реагира, при условие,че това става под носа и.. реакцията на мъжа ми си е абсолютно нормална- става дума за неговия крак, неговия панталон.Ако детето риташе майка си и тя не реагира си е неин проблем, но децата трябва да знаят,че околните не са длъжни да  търпят такова поведение.

Според мен в повечето случаи в спорове от типа- кой си ти да ми казваш как да си възпитавам детето?-проблема е майката, която изобщо не си възпитава детето, но не иска да признае този факт пред самата себе си.А доста често самата майка е невъзпитана жена и реагира агресивно,за да се защити себе си, не толкова детето.

Зависи от ситуацията:

1. В магазин сме и Дариа пипа нещо си. Аз й казвам да не го прави, тя продължава и един мъж й направи забележка. Тя нали е 'принцеса' много се сконфузи. Казах й, че ще й правят забележки като се държи така. Т.е. защитих възрастния.

2. Детските площадки обаче са 'некЪв ужас, некЪв ад". За мен децата следва да се оставят да си играят и възрастните да се намесват само в краен случай, а не да ходят подире им и да крещят напътствия и забрани... Дари не е агресивна /или поне не беше/ и обикновено нея я бутат или изблъскват по площадките. Намирам го за нормално и не бих се скарала на някое дете, че бутнало моето. Обикновенно даже успокоявам някоя майка, че няма проблем и че са деца....

В ситуация като на Лекси определено ще се вбеся. Дали ще направя нещо - не знам. Скандали нямам навика да вдигам, но ще покажа по някакъв начин на въпросната госпожа, че поведението й е забелязано. 

Ами не, не позволявам. Синът ми е доста бесен и аз му правя доволно много забележки. Мога до приема някаква забележка с благ тон, когато е например в магазин и пипа нещо, което не трябва (въпреки, че и това ме дразни, защото аз съм до него и могат на мен да ми кажат), но в никакъв случай подвикване, крещене, камо ли дърпане.
Съгласна съм със Шани, моето дете, доскоро не можеше да се катери по катерушки, парзалки и прочие умело и винаги съм била до него именно да го предпазя от евентуално бутане.
kartinka, във вашия случай бих направила забележка на майката, не на детето.

   Аз пък не само, че позволявам, а и се надявам да се направи забележка на детето ми, когато то застрашава собствената си или дчужда сигурност.
   Какво ще стане когато вашето дете порастне и не ви държи постоянно за ръката? Когато започне да излиза само. Мислите ли, чето ще се държи изцяло по правилата, които сте възпитали у него. Ако не допускате, че детето ви никога няма да извърши глупост, да, ок, на вашето дете не е необходимо да се прави забележка. Но аз допускам, че моето ще греши, ще върши необмислени неща, ще застрашава. Точно защото е дете. И може би защото не съм съвършенна майка. Тогава се моля наоколо да има достатъчно съвестен човек, който да му направи забележка. Да му се скара, когато виси на клон, който всеки момент може да се счупи и да го нарани. Да го изгони, макар и грубо от детско съоръжение, което не е достатъчно добре укрепено и също може да застраши животът му. Да го нахока, ако пресече на червено. Да му се скара, ако го чуе да псува по улиците. Защото това всичко ще правят нашите деца. Те ще растат ще стават все по самостоятелни и улицата ще ги учи на неща, които ние и не предполагаме, че могат да научат. Е, вашите може би няма да ги правят тези неща. Но аз вече свалих розовите очила.

  Ако темата е била само за конкретните две деца и конкретната случка на конкретната детска площадка, моля да ме извините, че ви се набърках.

Съгласна съм, когато забележката е на място, но без грубости. Имах подобен случай и детето ми бе бутнато много грубо. В случая мисля,че бе виновно моето дете - тогава на 2г. и половина и незнам дали може да се говори за вина и осъзнаване въобще, но да приемем,че е постъпило лошо - но пък майката дето е над 35г. - т.е. голяма и зряла жена да постъпи грубо с детето ми.... - не. Можеше да му каже на моето дете - Така не се прави! и да приключи със ситуацията, но не и да го бута грубо....

Правила съм забележки на деца - да, но само това - забележка. А ако мога - говоря директно с майката. Та това ми е и идеята - ако можеш разбери се с родителите,а не си го изкарвай на децата.

    Когато някой прави забележка,обикновенно изхожда от собственната истина...Точно за това смятам че въпросната майка основно е виновна за инцидента,защото въобще е позволила на мъничето да играе между по големите деца,какво е правела тя през това време?!Децата са си деца,те се увличат в игрите,и не винаги могат да реагират адекватно на ситуацията,още повече че до колкото разбирам сблъсъкът е биел неволен...Точно за това майката няма никакво право да прави подобни забележки,камо ли да ругае,и дърпа...
   Ние големите не възприемаме света на децата,така и те не винаги успяват да вникнат в нашия,и в правилата ни...
   На нас например ни се е случвало,старец да гони да бие децата,защото били търкаляли гуми по улицата,това естгественно не е редно,но тези гуми бяха на улицата когтато децата се заиграха с тях...Кой въобще ги е оставил там?!Няма ли си боклук за тази цел?!пък децата им намерили приложение,и за това са виновни?!Е естественно след мойта намеса,едва ли някотга този човек ще сеэ занимава отново с деца... Кой е прав според вас?!Е и децата никога повече няма да търкалят геуми,пак заради моята намеса...Но ще се чувстват освен отговорни,и защитени...Мисля че не трябва да оставяме,всеки да напада нашите мъничета,защото той си е решил че е прав...Родителите са тези които ги възпитават,и сигурноста им еэ част от това възпитание...

Децата не винаги са с майките си наоколо.И когато са над 5 годишни за мен е нормално да им се правят забележки и от възрастни, които не са им родители.
Нямам предвид бутане и крещене.Децата нямат достатъчно информация кое точно може да е опасно или кое не е приемливо за околните,затова може да им се обясни.

Между другото, следващия понеделник свършвам един много интересен курс по детска психология и  възпитание.Понеже е на холандски мисля след като приключи да го преведа.Ако някой иска след това мога да го изпратя по мейл,да ми пише на лични.

   На нас например ни се е случвало,старец да гони да бие децата,защото били търкаляли гуми по улицата,това естгественно не е редно..Мисля че не трябва да оставяме,всеки да напада нашите мъничета,защото той си е решил че е прав...Родителите са тези които ги възпитават,и сигурноста им еэ част от това възпитание...
[/quote]


ttotov,

Току-що проетох поста ти.Съгласна съм.Споменавайки,че съм за намесата на възрастен,имам предвид такъв, който няма психични проблеми или е зле с нервите.Естествено,че ако някой агресивен тип реши да ми набие детето,защото цопа в локвите без да има опасност да изцапа някого наоколо, ще се намеся веднага.Е,тук ако някой удари дете на публично място, дари това да е родител на детето,ще бъде арестуван и най-малкото подложен на наблюдение дали детето не е тормозено системно вкъщи.Но физическите наказания не вършат работа и последиците от тях са по-скоро отрицателни.Ако аз искам да направя забележка да друго дете, то това никога не би било да го дърпам и бия,а да му обясня,че това, което прави не е хубаво.

Аз не позволявам, но и до сега не съм изпадала в подобна ситуация, защото когато играе го наблюдавам внимателно и ако тръгне да прави някоя щуротия аз си му правя забележка. Но съм молила учтиво по-големи деца на пързалката да не го блъскат и да внимават (особено на Слона, че там ако се обърне или падне по стъпалата бая може да се нарани), защото е малък. И винаги подхождам спокойно към децата, не мога да си позволя да крещя и дърпам някое, независимо какво е направило.

Лекси, грешката в случката ви е на въпросната майка...