Съгласна съм, когато забележката е на място, но без грубости. Имах подобен случай и детето ми бе бутнато много грубо. В случая мисля,че бе виновно моето дете - тогава на 2г. и половина и незнам дали може да се говори за вина и осъзнаване въобще, но да приемем,че е постъпило лошо - но пък майката дето е над 35г. - т.е. голяма и зряла жена да постъпи грубо с детето ми.... - не. Можеше да му каже на моето дете - Така не се прави! и да приключи със ситуацията, но не и да го бута грубо....
Правила съм забележки на деца - да, но само това - забележка. А ако мога - говоря директно с майката. Та това ми е и идеята - ако можеш разбери се с родителите,а не си го изкарвай на децата.
Правила съм забележки на деца - да, но само това - забележка. А ако мога - говоря директно с майката. Та това ми е и идеята - ако можеш разбери се с родителите,а не си го изкарвай на децата.
Кой е прав според вас?!Е и децата никога повече няма да търкалят геуми,пак заради моята намеса...Но ще се чувстват освен отговорни,и защитени...Мисля че не трябва да оставяме,всеки да напада нашите мъничета,защото той си е решил че е прав...Родителите са тези които ги възпитават,и сигурноста им еэ част от това възпитание...