Публикувана: 8 март 2007, 15:18 ч.
Последно мнение: 10 май 2007, 03:32 ч.

От какво се стахуват осиновените деца

6 380
88
1

1
2
3
4
...
6
Всички

8 март 2007, 15:18 ч.

Мнения: 583

Не знам дали някой някъде е писал или размишлявал за страховете на осиновените деца нека да споделим какво знаем или сме чели или преживяли да обменим мисли и опит за да сме полезни и на нас си и на децата си newsm78

ще съм ви благодарна ако вземете отношение по въпроса ми при нас страховете са да не бъде изоставен да не би приятелите му да спрат да го търсят и ще остане сам изпитва ужас от думата не те искам независимо кой му я казва от думата махай се особено в училище тъй като е много буен но от смърт не го е страх когато разбере че някой е починал го приема много спокойно и сигурно ще има още какво да разкриваме в душата му

# 1 27 март 2007, 14:21 ч.

Мнения: 2 722

Защо тази темичка и изпаднала така и къде ли съм чела, та не съм я видяла.
Моля ви, пораснали осиновени деча, споделете страховете си.
Моля мамите на вече попораснали дечица и те да се разпишат.
Аз още гадая. Обаче със сигурност съм отгатнала че го е страх от удари по лицето - забележете, не на друго място, а по лицето. Какво ли става в малката му душичка Thinking

# 2 28 март 2007, 12:47 ч.

Като пораснало осиновено дете ще споделя първото което ми идва на ум,от което винаги съм се страхувала.Страх ме е да не разочаровам родителите си,а и всички останали хора в живота ми.Като,че ли цял живот се стремя да се доказвам т.е да доказвам пред пред себе си,а и пред другите,че не съм от "проблемните" осиновени деца. Страх ме е от какъвто и да е било провал-в работата,в личния ми живот,в отношенията.

# 3 30 март 2007, 09:11 ч.

Пазарджик
Мнения: 712

И аз като mac съм вече доста пораснало осиновено дете. Когато разбрах, че съм осиновена /вече бях голяма/, ме беше много страх родителите ми да не си помислят, че ги обичам по-малко. За това започнах да им го показвам и казвам по-често.

Цитат на: mac в ср, 28 мар 2007, 12:47

Страх ме е да не разочаровам родителите си

Също и това. Много ме е страх. И най-ми тежи, че още не съм ги дарила с внуче. Ама много ми тежи... Cry

Защото те ужасно много го заслужават ...

# 4 30 март 2007, 10:01 ч.

Мнения: 1 843

А мен, най-много ме е страх от нещата, които са споделили момичетата...

Когато Ирина ме пита: "Мамо, добричка ли съм?" или "Послушна ли съм?"...сякаш непрекъснато търси сигурност в моето одобрение.

Преди време прочетох в един чуждоезичен форум на осиновители, историята на едно пораснало дете.
Жената разказваше как виждала в майка си ангел.
Един ден, обаче, такова доверие й имало, че се осмелило да попита нещо за биологичната си майка и да й каже, че й мъчно...Осиновителната майка реагирала добре, обещала й да я потърсят някой ден, а после влязла в къщата. Позабавила се и момичето решило да я потърси. Тихо се приближило до спалнята и там видяла майка си на колене пред леглото да плаче...Детето се ужасило! Думите й в форума бяха следните:
- Отвратих се от себе си! Да причиня това на моят ангел! Реших, че никога повече няма да я нараня така. Затова заключих в себе си всичките ми въпроси и желания. Изтрих от паметта си присъствието на друга жена завинаги. Моят ангел не заслужава да й причинявам болка.

...не знам, сигурно не съм предала историята така емоционално, както тя я беше разказала. Но аз не искам да причиня това на детето си. Майка й, сигурно така и не е разбрала за тази случка. А детето, днес голяма жена, може би дори и без да знае се е отрекла от половината от същността си.

# 5 30 март 2007, 10:31 ч.

Пазарджик
Мнения: 712

DarZaMen , никога не съм искала да търся жената, която ме е родила, но сега като прочетох твоя пост си помислих дали и аз подсъзнателно не съм "заключила" това мое желание.

Малко отклонение : Иринка е просто прекрасна ! bouquet

# 6 30 март 2007, 11:43 ч.

Мнения: 583

Онзи ден ми беше зададен отново въпроса, ако бм го потърси ние ще му разрешим ли да се срещне с нея, при което отговора ми беше, че ДА както винаги съм отговаряла. И на мен ми е тежко, но с времето започнах да свиквам с този факт, който е истина. И аз съм си поплаквала, но тайно от него, но съм се подготвяла за това от деня в който го взехме, за деня, в който може би няма да е далеч, да видя детето си при срещата с бм. Чувствата и мислите са много противоречиви, но това ще стане и аз съм подготвена за този ден. Но въпреки всичко вътре в мен болката вие и ме е страх че мога да го загубя завинаги. smile3518

# 7 30 март 2007, 12:26 ч.

Мнения: 1 843

Ей. Това няма как да се случи. Разбери го.
Самите ние във възрастта на пубертета сме ги говорили едни, да ни е срам да си спомняме...а после?
Как мислиш, че ще забрави жената дето е била с него денонощно? Това не е толкова просто.
Сигурно си на предела на търпението вече, но просто си внуши спокойствие. Период е и ще отмине, както при всички нас, осиновени или не.

Просто той е намерил един повод в повече да се репчи на мама.
Човешкото сърце не е толкоз малко, че там да има място само за един човек.

# 8 30 март 2007, 12:46 ч.

Мнения: 583

Права си, но колкото и да съм силна в мен има и доза страх за дните, които са пред нас, и душата ми се свива от мъка, че бъдещето не е светло и розово.

# 9 30 март 2007, 15:54 ч.

korni6onko, повярвай не е съвсем така. Не знам всичко в подробности, не вра и кипя във вашите трудни сега дни, но отстрани погледнато ми се иска да ти кажа, че сте изминали дълъг път с момчето, сега за него е труден период на осъзнаване, на всякакви промени. Да, жив е, буен е, страда, задава си най-трудните въпроси... Но виж, той вече има и своите първи победи - къде беше писала за спортните му успехи? Ще се пребори момчето, трябва и ти да вярваш в това, и в него. И някак... да се опиташ хем да си редом, хем малко да отстъпиш встрани, не като осиновителка, а както на всяка майка й се налага... Той има право на просторанство за търсене и експерименти за своя път. Мисля, че това ще ви сближи - при нас с племеницата в тази възраст беше така...

# 10 30 март 2007, 16:19 ч.

Мнения: 583

# 11 31 март 2007, 00:26 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: korni6onko в пт, 30 мар 2007, 11:43

Няма вариант да го загубиш завинаги.

Той тайничко може да се надява да не го пуснеш на "тази среща".

БМ-те идват да си вземат децата само в страховете на родителите - осиновители.

На практика това не става.

БМ-те знаят, че имат огромна вина. Легендите за това какво ги е накарало да го направят, вървят пред всички, но не и пред собствените им души.

До сега не съм видяла бм, която да не лъже все едно утре е края на света, а и те тайничко са се успокоили и се надяват статуквото да се запази.

Децата за тях не са хора, те са позабравена и дълбоконатъпкана емоция - тайна, срам, ужас. БМ-те са оставили бебе и всяко същество, различно от бебе, малко ги разочарова.

Аз съм била на такива срещи и те нямат нищо общо с филмовите представи, а рядко са и среща в общоприетото разбиране.

Безпокои ме това, че той открито те наранява, с това, което казва, а следва да разбира, че го прави. Той не иска да т нарани за нищо на света, но понеже няма високо мнение за себе си все едно себе си унижава по този начин. Не знам дали ясно го обяснявам, поне така го чувствам.

Целувки и споко

# 12 31 март 2007, 11:00 ч.

Мнения: 1 652

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 00:26

БМ-те знаят, че имат огромна вина. Легендите за това какво ги е накарало да го направят, вървят пред всички, но не и пред собствените им души.

Мираета, тази тема е мното обсъжана тук и спорна. БМ са различни жени, с различни мотиви. Те не са последните грешници, но не са и светици. Както и ние - вашите майки. И срещу нас и срещу тях се е хвърляло и ще се хвърлят много камъни. Въпросът е кой ще ги посрещне по-достойно.

Истината е, че както казва една моя близка - Бонита- всеки трябва да носи отговорност за постъпките си и да е готов да приеме последствията от тях.

По темата за сраховете на децата- моят син се страхуваше преди много от тъмното, сега по-малко. Страхува се и от смъртта. Но от това се страхуват и децата на моя приятелка, които не са осиновени.

Може би осиновените най-добре ще ни кажат- от какво се страхуват най-много. Аз си мисля- от изоставянето .

Мираета, явно е че животът ти не е бил лек. Съжалявам да разбера за това, което си преживяла.

Корнишонко, и мен ме е страх - моят син е малък. Само съм чувала, че и не осиновени деца, реагират по много подобен начин. Нашите деца изкарват осиновяването , като оръжие срещу нас може би. Каква ирония на съдбата. Друго не мога да ти кажа освен - кураж- всичко ще отмине. Няма да го загубиш. За такъв случай не съм чувала.

# 13 31 март 2007, 12:01 ч.

Страхове произтичащи от това, че съм осивена не съм имала. Имам най-прекрасните родители на света. Дарили са ме с много любов и всеотдайност. Майка ми плаче всеки път, когато плача и аз, плаче от радост всеки път когато аз се радвам. Родителите ми дори и не предполагат, че аз знам, че съм осиновена. Имам 2 дъщери и всеки път повтарям на майка ми, че искам да съм майка като нея. Всеки път когато недоволствам от дечицата си, си повтарям, че не трябва да е така, че трбва да вземем пример от майка си. С думи едва ли мога да опиша това което е тя, тя наистина е моят ангел. Искам да съм като нея, дано успея, дано и моите деца някой ден ме обичат по същият начин Praynig

Толкова много я обичам...

# 14 31 март 2007, 12:40 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: darena в сб, 31 мар 2007, 11:00

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 00:26

Дарена,

това, че темата е обсъждана не в пречка да се споделят мисли по нея, явно затворените глави по евро-присъединяването ти влиаят..., но и те подлежат на отваряне отново..

Много ме боли, че така елементарно се приема (слава Богу, не от всички) написаното от мен , но след като съм приела да се открия и да заема доста непопулярна позиция, то следва и да съм готова да посрещна и това.

Ти лично с колко бм си говорила ?

Колко си наблюдавала лично как постъпват?

Това, че те са различни като съдби и личности, е безспорно, но ефектът им върху децата за жалост е доста ....

Е това е непочтено да се прави - тия страхове ги имат всички деца, какво сте ревнали вие да се оплаквате, забравете, че сте изоставени... !!?

Страховете ги имат всички деца, но тук осакатяването е първично, то идва преди да си се осъзнал, преди да си станал нещо отделно от мама и от света и страховет се пречупват през малко по-други по цвят призми.

Дори ви се възхищавам на вас - някои мами, на устойчивостта, с която не искате да прогледнете - може би затова имате сили да предприемете тази крачка и да подадете ръка на нов човек.

Уморих се да чувам, че след като на мен не ми е провървяло с осиновители - нямам право да говоря.

Ако ще описвам живота си с 3 изречения и аз бих казала, че съм им много благодарна и съм щастлива, но е факт, че съм отговорна и пиша повче от три изречения.

# 15 31 март 2007, 14:35 ч.

Мнения: 441

Miraetta, не мисля, че написаното от който и да е в този форум е елементарно и съвсем (признавам си ) първосигнално реагирам.

използваш силни думи и приемаш всяко написано мнение прекалено лично, което води до излишно по моему напрежение

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 12:40

Уморих се да чувам, че след като на мен не ми е провървяло с осиновители - нямам право да говоря.

изумяваш ме, къде го прочете това?

това е форум, кой изобщо ти забранява да изказваш мнение?

щом сме тук и си споделяме, значи имаме нужда да се четем...

не мисля, че е нужно да драматизираме излишно съдбата на осиновените деца по принцип, ей така, защото са осиновени

а иначе в частност, съжалявам и аз за тежката ти съдба, моите уважения

# 16 31 март 2007, 15:06 ч.

Мнения: 583

Със сигурност знам, че моят син се страхува от изоставянето, отхвърлянето, и което ми прави впечатление от смъртта няма страх. Страх го е ако някой не одобри нещо в него, чувството че трябва да бъде перфектен направо е болезнено, но перфектен в отношенията си с приятелите и във външен вид, а не в учението или в отношението си с нас. Страх го е да бъде сам в къщи, винаги трябва да има човек с него.

# 17 31 март 2007, 15:54 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Април в сб, 31 мар 2007, 14:35

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 12:40

Уморих се да чувам, че след като на мен не ми е провървяло с осиновители - нямам право да говоря.

Mila Април,

не е драмата, че сме осиновени,

драмата е че са/ сме изоставени.

Не знам как да съм по-ясна, ако ми подскажете къде съм неточна в изразите си, според вас, ще много по-полезно за всички.

Мили осиновители,

драмата е започнала много преди вас, вие в болшинството си сте прекрасни хора,

но е имало катастрофа преди да дойдете и не може времето да се върне назад.

За мен беше утеха да осъзная кое ме е наранило, а не да се чудя какво не ми наред в психиката.

Безкрайно почитам и се грижа за родителите си и възпитавам децата в същото,

по 5 пъти на ден обяснявам на майка ми , че всичко дължа на тях и са прекрасни,

но тоя ресурс трябва да го взимам отнякъде, за да издържа докато са живи и за паметта им селд това и тук си позволих да си поплча.

Май не е следвало.

# 18 31 март 2007, 16:09 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Мама на 2 принцеси в сб, 31 мар 2007, 12:01

Толкова много я обичам...

Не зная дали си отделна личност или желателен събирателен образ на някоя мама тук, но и в двата случая ти отговарям:

и аз съм много мила с майка си и по няколко пъти на ден казвам,ч есъм безкрайно признателна и съм това,к кеот съм само защото тя е била и т.н.

Децата и мъжът ми постоянно им засвидтелствуват признание и пр.

Няколко години милох да ми дадат от едно вмирисано мазе портретите на баба ипрабаби и пр за да ги рамкирам и закача, не ми се гласуваше и такова доверие, по-добр а гният там...,
но успях да ги взма, обработих с препарати против мухъла и сега съм подредила у дома галерия с портретите им.

Исках и аз да имма нещо, с което да се почуствам продължение, но като толкова години не ми ги даваха - сред отходните води беше по-достойно да са тия портрети, отколкото в моя хол.

Миналата година като изписвах болн от болницата и тичах с разни пакети да ухажвам сестрите и докторите и уреждах линейка за прекарване на лежащоболен и и през ум не ми идваше да мисла за осиновявания и пр, толкова други грижи си имах на главата,

та баш тогава в коридора като благодарях на една леля, че ми помогна (по два часа на ден ме заместваше там за да си ида у дома да видя какво става) и по единия тел говорех с доктора, махах с една ръка на шофора, а с другата давах бомбони на сстрата и тая леля ми се навря на 10 см от лицето и започна да вика и жестикулира как ме били отгледали от "мръвка месо".

Сега ако се беше случило щах да и кажа направо - знам, че не е така и съм и връщана от дома и обратно, но съм човек и ако се наложи ощр пет пъти ще гои гледам и обгрижвам по време на операции и т.н и ако на нея сина и не и отваря вратат с месеци - съжалявам и съм готова да помагам, но тук не е нито времето, нито мястото да ми говори така.

След като изписахи уредих всичко у дома и отидох да работя по нощите в офиса, там се наревах като идиот, а колежаката ми направо каза, защо не съм я мтанала въпросната леля от балкона на болницата, нали е Пирогов, щели са да я оправят...

Ние не си мислим нон стоп, че см осиновени, това не ни е проблема.

Проблмът ни е, че сме наранени от изоставянето и това бележи всичките ни връзки и отношения, вярата ни в себе си и качаството ни на родители и партнори.

# 19 31 март 2007, 17:21 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 15:54

не е драмата, че сме осиновени,

драмата е че са/ сме изоставени.

Не знам как да съм по-ясна, ако ми подскажете къде съм неточна в изразите си, според вас, ще много по-полезно за всички.

Мили осиновители,

драмата е започнала много преди вас, вие в болшинството си сте прекрасни хора,

но е имало катастрофа преди да дойдете и не може времето да се върне назад.[/b]

Мисля, че това е достатъчно. Каквото и да се изпише след това, не би могло да отговори по-точно на зададената тема.

[/size]

# 20 31 март 2007, 19:03 ч.

Мнения: 1 652

Мираета, начинът по който отговоряш на постинга ми е пример за това как думите на един човек могат да се възприемат наопаки, наобратно и накриво.

Изсипала си доста обиди върху мен. Въпреки това аз няма да те нападам.Този начин на общуване във форума не ми допада. Аз съм по-голяма/на години/ , а по-големите отстъпват.

Бог да е с теб! Praynig

# 21 31 март 2007, 23:02 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: DarZaMen в сб, 31 мар 2007, 17:21

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 15:54

Мисля, че това е достатъчно. Каквото и да се изпише след това, не би могло да отговори по-точно на зададената тема.

[/size]
[/quote

Милостив е Господ, че има и хора, които разбират, иначе нямаме шанс да ни приемат никъде и никога.

# 22 31 март 2007, 23:19 ч.

Мнения: 2 722

Не искам моя син след години /когато си извоюва място пред компютъра, естествено/ да пише тук гневен, неразбран, за това нека не се нападаме, а просто да се изслушваме /прочитаме/.
Всеки носи своите си болежки и не му е приятно да му сипват сол в раната, но повярвайте ми - не всеки със солница в ръка се цели точно към вас.

# 23 1 апр. 2007, 12:16 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 23:02

Цитат на: DarZaMen в сб, 31 мар 2007, 17:21

Цитат на: Miraetta в сб, 31 мар 2007, 15:54

Не съм вмъканала постинга на мястото му като нов, но идеята е пределно ясна -

Милостив е Господ, че има и хора, които разбират, иначе нямаме шанс

да ни приемат никъде и никога.

# 24 1 апр. 2007, 12:25 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Mama_ Galia_66 в сб, 31 мар 2007, 23:19

Май наистина е безнадеждно да се пише където и да е .

Въпросният гост с ник Павел ме беше подкрепил, вярно - по свой начин, но беше подкрепа, а не укор, но това остана неразбрано напълно тук.

Май мъжете в моето положение са загубили всякаква надежда и няма да направят и половин крачка да се мъчат да обясняват, защото са убедени, че е "кауза пердута".

Галка, това не е за теб постинг, закачих го тук по повод писането и четенето от децата.

Днес е хубав празник - поздрави и най-добри пожелания.

Аз не мога да се отпусна никога и да ми е напълно весело, но заради децата и голямото домочадие стягам празника. bouquet

Последна редакция: нд, 01 апр 2007, 12:36 от Miraetta

# 25 1 апр. 2007, 12:45 ч.

Мнения: 1 249

Незавидно е положението на жени, някога оставили децата си, а после осиновили други.

Само разсъждавам, не визирам теб в никакъв случай.

Сега отговарям на теб:

За да угодя на хора като теб платих с 40 год. от живота си.

И сега те приемам, каквато си, но не приемам да те считам за достойна да ме нараняваш.

Зле приктитата ти заканитеклност разко контрастира с претенциите ти за богоугодност.

Реално ми казаваш, че видимо съм под нивото ти, но твовята хуманност ми позволява да продължа ....

# 26 1 апр. 2007, 16:13 ч.

Мнения: 367

Понякога страшно се обърквам в постингите . Кой кого напада и защо, изобщо не мога да разбера. По отношение на страховете на тези деца в книгата на Верие има достатъчно. Обаче , аз като малка, че и сега имам същите страхове, без да съм осиновена - страх ме е да не изгубя близките си /А кой не го е страх?/, страх ме е от тъмното - смел е този , който няма въображение, а аз имам в излишък; както вече писах и досега не мога да стоя сама и вечер цялата къща свети, а аз все си мисля че някой ходи в другата стая; страхувам се от неодобрението на околните. Може да казвам понякога, че мнението на хората не ме интересува, но не винаги е така, защото все пак живеем между хората. И т.н... . Когато майка ми ми се е карала все си мислех, че съм осиновена и тя не ме обича, а баба ми все ми казваше, че това са глупости, защото лично тя е била при моето раждане. /там е работила/. Както и да е . Мисля си обаче , че разликата в тези страхове е , че при тези деца те са на подсъзнателно ниво.

Но ви моля не се нападайте. Пишете си мнението, пък който иска да се съгласява, който не иска - не иска.

# 27 1 апр. 2007, 23:03 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: orange72 в нд, 01 апр 2007, 16:13

Само започвам, че нямам време за пълен отговор - чакат ме маси за разтребване...

Мила Ориндж,

Много съм ти признателна, че поне за миг повдигаш завесата за разликите.

Малко хора го правят, по-лесно е да се казва, че те не съществуват.

На много дълбоко ниво е при тези деца и то на онова ниво, което ти e най-базисно и е гарнирано със:

съзнанието за собствена вина у тези деца

за съпричиняване на бедите и загубите от тях лично

за невъзвратима загуба

и за неотиваща си, постоянно дебнеща заплаха.

Може да звуча невероятно, но моля, помислете, ако ги нямаше тези гарнитури какво щях да търся аз тука, да се правя на интересна с мъката и хаоса...

За мен бе голяма утеха да осъзная нещата, поне до това ниво, до което съм в момeнта, но ми отне дълъг период - 6-7 години на размисъл, четене и пр.

Преди (до преди да навърша 36 год.) и аз като латерна рецитирах, че няма никаквоо значение кой е родил детето, че нe ме интересува нищо и т.н.

За жалост - сега не мога да рецитирам така убедено... Hug

Последна редакция: пн, 02 апр 2007, 08:16 от Miraetta

# 28 2 апр. 2007, 00:37 ч.

Пак започна спора между осиновени и осиновители, затова искам да ви препиша нещо (понеже нямам апаратура за сканиране) от Дейл Карнеги.

Слушай,синко:казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце.Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях весника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина.Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех , сине.Бях лош към теб. Скарах ти се , когато се обличаше за училище, защото само си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се ,че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти скарам. Разливаше ту това , ту онова , ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше си лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш а аз да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и извика: Довиждане татко !. А аз се намръщих и отвърнах: Какво си се прегърбил!.
Следобед всичко започна от начало. Още като идвах по пътя, те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти , че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си по късно , докато четях в библиотеката, ти влезе плахо, с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над весника, надоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. Какво искаш? кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запазил в сърцето ти и която дори пренебрежението не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това весникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен , сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци , да упреквам това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се втурна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друго загуби значение за мен тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа , когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея , когато се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал:Той е само дете едно малко дете!.
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко сгушил се в креватчето, виждам,че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

# 29 2 апр. 2007, 12:10 ч.

Мнения: 380

Благодаря ти много Незивестна!!!

Много ме развълнува. Май всеки може да се познае малко или много в написаното...

Къда ли да го сложа за да го чета по - често?

# 30 2 апр. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 2 722

Мисля че поста на неизвестна може спокойно да бъде поставен и в темата "чужда мъдрост"

# 31 2 апр. 2007, 12:26 ч.

Цитат на: Mama_ Galia_66 в вт, 27 мар 2007, 14:21

Мисля,че Мама Галя беше много конкретна с въпроса,който зададе към порасналите осиновени деца и хубаво би било да си помагаме и да обсъждаме проблеми,вместо да превръщаме дискусиите в бойно поле "осиновени" срещу "осиновители".Мен лично нещо от което ме е страх,е например евентуална среща с БМ.По много причини.Не знам как ще реагирам.Бих била любопитна дали и други осиновени носят в себе си този "страх"

# 32 2 апр. 2007, 12:46 ч.

Мнения: 2 722

mac , моля те сподели, от какво при тази среща те е страх /май най-правилната формулировка е от какво при тази среща те е страх повече/ - от приемането или от отхвърлянето, от доброто или лошото посрещане от нейното или от твоето поведение.
Знам че до пълнолетието на Милен има още доста време, но ако имам идея за този страх още от сега аз мога поне да се опитам да му помогна да го намали newsm78

# 33 2 апр. 2007, 12:56 ч.

Мнения: 583

Най- много ме страх как тя ще приеме детето ми, как той ще се чувства, и дали тя ще поиска той да остане с нея. Но най- много ме е страх от разочарованието, което може моят син да изживее от срещата си с бм. Tired

# 34 2 апр. 2007, 13:23 ч.

Мама Галя,
ще се опитам да ти отговоря,по конкретно."Страх'' ме е от моята реакция,а не как тя ще ме "посрещне".Вътре в себе си все още изпитвам противоречиви чувства към тази жена и все още,като,че ли негативните чувства преобладават.Иронията с която ще я погледна трудно може да се скрие.Страх ме е най вече,че дълбоко скритите чувства на болка могат да ме накарат да искам да я унизя и с две думи есинственното,което си представям е,че първия ми поглед очи в очи с нея ще е много жесток

# 35 2 апр. 2007, 13:38 ч.

Не ме е страх изобщо от това дали ще ме отхвърли отново.За мен няма "повторно" отхвърляне.Един единствен път те е изоставила и си е сложила подписа,че е за винагиНито ме е страх да не ме разочарова произхода ми(в нейно лице).Аз принадлежа на семейството което с толкова любов,мъки и грижи ме е отгледало.Не мисля,че някое осиновено дете може да създаде връзка с БМ.,каквато се създава с родителите

# 36 2 апр. 2007, 14:33 ч.

Искам да задам един въпрос на осиновените деца . Замисляли ли сте се някога какъв би бил живота ви ако не бяха ви осиновили? Какво преживяват децата в домовете премествайки ги през няколко години от дом в дом. Каква сигурност дава на детето си дори и най лошият осиновител.Какво става с тези деца когато завършат средно образование, къде отиват и как се справят с живота сами . Представяте ли си , завършвайки училище напускат домовете без да имат средства без работа без нищо. Този проблем не се дискутира никъде в медии или между хората.

# 37 3 апр. 2007, 17:21 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: неизвесна в пн, 02 апр 2007, 14:33

Налаг се да ставам и затова ще ти отговоря директно:

Тези със сигурен произход и мами от видимо прилична среда се "взимат" още при гениколога, установил бременността, за жалост, те не стигат до домовете.

Останалите биват осиновявани по общоизвестния ред.

Една част завинаги остава без родители.

Директният отговор към който ни насочвате е - пропадат. Истината е,ч е ползвате неверна основа за сравнение, но ми се налага сега да спра.

После ще продължа.

# 38 3 апр. 2007, 19:04 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: неизвесна в пн, 02 апр 2007, 14:33

Tози проблем не се дискутира никъде в медии или между хората.

За първото си права. Дискутира се прекалено малко и рядко. За второто...не знам за всички хора, но у нас се дискутира често и честно казано, след като се опитаха всячески да ме отчаят относно намерението ми да осиновя дете, накрая това беше едно от решаващите неща, които ме закрепиха. Ако не мога да заместя майката - така течаха мислите ми - ако не мога да му дам друго, поне да дам един що-годе по-приличен старт на едно и, дай Боже след време, на повече деца. Не мога да им гарантирам лукс и разкош, а просто един нормален живот изпълнен с борба, но сякаш е по-добре от безпътицата, на която са осъдени повечето деца, стигнали пълнолетие в институции.

Всъщност, в деня, когато подадохме молбата за осиновяване на Ирина, социалните във Враца бяха много доволни, защото намерили родители за две "трудни" деца. Едното беше моето дете с "неподходящ" произход и три отказа, а другото - 16 годишна девойка!!! Не видях тези хора, но наистина се впечатлих от решението им. Вярвам от сърце, че това момиче най-сетне е намерило дом и усещане за сигурност, и най-сетне един по-добър шанс.

# 39 3 апр. 2007, 21:33 ч.

Социалните във Враца са много свесни. Нашата дъщеря също е осиновена от там. DarZaMen моята дъщеря е живяла до 3,5 год. в дома във Враца и след това е преместена в едно село от където я взехме. Мисля, че двете се познават от Враца . При едно разглеждане на снимките на дъщеря ти направи страшна физиономия на уплаха и страх, така обикновенно реагира когато нещо и напомни за този дом. Тя е доста непокорна и там е била доста тормозена .При нея със заплашвания не е минавало и е била затваряна на тъмно сама с още едно момченце за което ни молеше и него да вземем за да не го затварят сам. Хубавото, е че една година по късно за първи път днес се смя докато гледа децко.

# 40 3 апр. 2007, 22:25 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 529

Здравейте!Аз,доста отдавна не съм писала тук,защото нещо много ми се виждат усложнени отношенията и все ми се струва,че се търси под вола теле.Прощавайте ме,но това мисля аз.Аз,вече девет години знам,че съм осиновена и ако,искайте ми вярвайте се сещам за този факт само,ако чуя нещо по телевизията или прочета.От нищо конкретно не се страхувам.Страхувам се от неща от, които се страхуват всички хора.Дарена е права Боян се страхува от тъмното,но от това се страхуват много деца,че и възрастни.
Аз,си живея живота опитвам се това да става спокойно и хич не се и замислям за това какъв или къде ще ми е бил протекъл живота,ако не ме бяха осиновили най-прекрасните хора.Бог да я прости майка ми.И да ви кажа,че не мога да говоря като осиновена,защото просто не се чувствам така.Друго нямам какво да напиша!Вярно,не съм го писала със сложни термини и не съм размишлявала как да звуча по авторитетно,написах го както го чувствам!

# 41 3 апр. 2007, 23:09 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: siska79 в вт, 03 апр 2007, 22:25

И аз не се сещам и не си го мился специално, но след години осмисляне на проблемите си в отношенията си и поведението си осъзнах кое е първопричината.

Мисля,че съм осиновена само, когато специално се коментита, иначе - не го мисля.

Имам много душевни болки, които ме измъчват -

Embarassed

безумен и патологичен страх да не разочаровам родителите си и всички останали,

Embarassed

свръх любезна и усмихната съм като че ли за да скрия болката и празнотата си и да не натоварвам с тях хората,

Embarassed

много съм услужлива и съм готова във всичко и на всеки да помогна ,

все едно държа плакат :"Само кажете какво искате и веднага ще го направя за да ви докажа, че не заемам напразно чуждо място на земята".

Embarassed

не ме напуска ужасът, че не съм била адекватна в предоставените ми мигове да реагирам и затова нещо се е случило (от най-важното до най-маловажното)

Embarassed

свръхотговорност и вина

Embarassed

ненапускащата ме сянка на постоянно дебнеща глуха заплаха

Поради тези ми "спътници" съм най-предната и добра дъщеря и може би най-лошата майка и съпруга.

Проблемът не е, че сме осиновени.

Тази формулировка е повече за хората, които са осиновили - това е техният начин да станат родители и понеже те формулирет нещата повече, и понеже осиновяването като епизод е след изоставянето, то децата масово се наричат осиновени, а не изоставени.

Ужасът, страхът и пр. понякога са скрити и на повърхността на айсберга излизат язви, неврози, автоимунни заболявания и пр.

Преди 16 год. и само с едно дете можех да се подпиша под постинга ти, сега - не мога.

Ако ти си добре - прекрасно, дай Боже повече хора като теб.

Радвам се за теб лично.

Преди 16 год. и с едно дете и аз бих се подписала под постинга ти. Вече не мога.

А да си мислиш, че аз се насилвам да звуча авторитетно и това ми е единствено, и затова жадувано, поле за изява - в грешка си.
Предполагам си много млада и ти предстои сериозна професионална подготовка и не различаваш стиловете.

Ако ти си добре - прекрасно, дай Боже повече хора като теб.

Това, обаче, не е основание да се откажа от нито една дума, която съм написала.

Последна редакция: вт, 03 апр 2007, 23:43 от Miraetta

# 42 3 апр. 2007, 23:48 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 529

След 16 години и още едно дете се надявам да мога да напиша същото!

# 43 3 апр. 2007, 23:51 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: siska79 в вт, 03 апр 2007, 23:48

След 16 години и още едно дете се надявам да мога да напиша същото!

И аз ти го пожелавам,

само децата са повече от две, което също ти пожелавам bouquet

# 44 4 апр. 2007, 00:14 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 529

На мен две ми стигат!Благодаря за пожеланието!

# 45 4 апр. 2007, 00:22 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: siska79 в ср, 04 апр 2007, 00:14

На мен две ми стигат!Благодаря за пожеланието!

Ау, е аз се предавам след тази категоричност и за това....

# 46 4 апр. 2007, 01:26 ч.

София
Мнения: 1 324

Не знам от какво се страхуват осиновените деца, но знам, че всички деца попиват страховете и неврозите на родителите си /наричайте ги, както искате - осиновители, попечители, опекуни, роднини. Аз имам в предвид, тези, с които си лягат вечер и тези, с които стават сутрин/. Затова дайте да го караме малко по-ведро, да си изживяваме радостите с отворени сърца сега, а не да седим втрещени и оцъклени в очакване на Гудо.

# 47 4 апр. 2007, 09:27 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: кльомба в ср, 04 апр 2007, 01:26

Как ме овесели от сутринта, кльомбе! Предполагам, че няма да го приемеш зле, щото ми се струва, че имаш добро чувство за хумор и си над тия неща, но като се замисля, май си права - някои чакат Годо, а други като нас - Гудо...ехеххе!

сиска79, радвам се за теб. Това значи, че твоите родители са си "свършили работата". А, дано и нашите деца, след 16 години да пишат подобни на твоите постове!

# 48 4 апр. 2007, 13:54 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 529

DarZaMen,от цялото си сърце ви пожелавам и вашите деца така да се чувстват като мен !А,това,че не пиша,не значи,че не чета и като гледам каква любов какво чудо струи от по-вечето потребителки тук съм почти сигурна,че ще се справите както са се справили моите родители.
А,пък аз,хич не съм млада другия месец правя 28 години

Кльомба,написала си го просто перфектно

А,пък с какъв кеф ви гледам снимките и пускам по някоя сълза,ама то най-красивите деца имате

# 49 4 апр. 2007, 14:24 ч.

Мнения: 441

siska79 , толкова съжалявам, че не успя да дойдеш на срещата в Арбанаси

много се зарадвах, като прочетох твоя пост

и аз тайничко си пожелавам, Нико да расте така позитивен и психически стабилен и уверен като теб

знам, че ще успеем - носим цялата любов на света...

пиши по-често Heart Eyes

# 50 6 апр. 2007, 22:15 ч.

Мнения: 2 084

Хей хора плашите ме! Аз не се чувствам осиновителка, а майка и не искам децата ми да се чувастват осиновени и изоставени. Аз съм май встрани от темата, обаче май имам повече страхове от децата си - моята майка не ми разрешава да им се карам, защото то нашето било по-различно, когато се наказваме ми прави скандали, защото... Аз май се обърквам от тези форуми. А толкова много искам да съм добра майка и децата ни да се чувстват просто щастливи и обичани. Калина, 42 години, майка на близнаци на 3 години

# 51 6 апр. 2007, 23:24 ч.

Мнения: 441

Калина,
както вече ти писа ivka - ние всички тук сме майки

с какво те уплашихме, мила?

просто ти се радваме Grinning

жива и здрава бъди - аз също исках да осиновя близнаци и ти завиждам благородно

добре дошла и от мен

# 52 7 апр. 2007, 12:05 ч.

Мнения: 583

Много прясна майка си, и още не си изпитала страховете на децата си и твоите. Има време. Никой не те плаши, ние пишеме нещата от живота такива каквито са. Пишем и споделяме, това което сме преживяли и преживяваме. Няма нищо измислено и преувеличено.

# 53 7 апр. 2007, 22:04 ч.

Мнения: 2 084

Еее мен от пубертета не ме е страх. Аз тогава ще съм насред критическата и съм планирала да снимаме нови филм за сем. Адамс.
А ние сме заедно много отдавна - живота за нас започна преди 2 години и половина. Не помня, сякаш, какво ми е давало смисъл на живота преди децата.
Днес единия докато играехме ми каза "остави ме". Отговорих му "как така ще те оставя, аз съм ти майка" и се сетих за форума. Може би в игрите, които играя заедно с тях могат да се маркират началните страхове. Честно е да си призная, че имам квалификация детски учител и съм и психолог. Винаги съм работила само с деца, а от седем години работя с "трудни деца", преживели много болка и страдание. Техните страхове са истински, а нито едно от тях не е осиновено. Аз вярвам в любовта, и затова мисля, че ако децата ни живеят с чувството, че са обичани и най-тежкия пубертет се преживява.
А ние всъщност не знаехме, че ще бъдат близнаци. Просто за тях се обадиха, че ни чакат и отидохме да си ги приберем.
Истинският ми страх е да не се случи нещо с децата. Два месеца след голямата процедура оперираха единия. Слънчицето ми толкова много страда, аз се чувствах толкова безпомощна. То не беше страх, а истински ужас.
Поздрави на всички!

# 54 9 апр. 2007, 13:56 ч.

Мнения: 1 249

[/quote]

Цитат на: k.dimitrova в сб, 07 апр 2007, 22:04

Истинският ми страх е да не се случи нещо с децата. Два месеца след голямата процедура оперираха единия. Слънчицето ми толкова много страда, аз се чувствах толкова безпомощна. То не беше страх, а истински ужас.

От момента, в който си станала майка, и до края на жвота ти няма да те остави тоя страх да не се случи нещо лошо с децата ти. майката все най-лошото си мисли.

затова и има една приказка : " Все да ти се случва това, което си мисли жена ти, и никога това, което си мисли майка ти.."

За неразбралите пояснявам: при закъснение и пр. майката все се тревожи да не е станало нещо с колата, авария, злополука на пътя и пр. и сърцето и е свито докато не си види момчето на прага живо и здраво,

а жената все подозира романтични срещи с мацки, хапване, пийване с приятели , приятни разговори като причина за закъснението...

та затова се е породила и горецитираната мисъл.

А за операцията на единия искрено ти съчувствам - аз бях в болница с бебе на 20 дни и ужасът беше голям - то нищо не може да каже, причините са неясни и да не се случва на никого.

Това са си нормалните страхове.

# 55 20 апр. 2007, 10:28 ч.

Не съм питала дъщеря ми от какво се страхува,а и тя в тази възраст12-13г. не гори от желание за споделяне на такива неща,но едно знам от доста четени материали и от опит:
Изоставените деца дори и още от раждането си имат душевен дефицит-дух на отхвърляне,с който се борят без да го осъзнават и понякога отхвърлят осиновителите си без да го осъзнават само заради това отхвърляне,което са преживели и това е отпечатък в душата им дори още от корема на бм. те са усетили отхвърлянето.

# 56 20 апр. 2007, 11:07 ч.

аз съм естер дъщерята на бистра мичева. аз съм осиновеното дете и съм черничка
според мен аз най много се страхувам да не ми се подиграват че съм осиновена. и отделно за цвета на кожатами.

# 57 20 апр. 2007, 11:33 ч.

Мнения: 1 652

Естер, здравей!Благодаря ти , че ни пишеш. Hug

Много майки тук ще ти благодарят.Много неща искам да те попитам, но не смея да не те нараня с въпросите си.
Може би ще стане ясно понататък дали може да те питаме.
Много ме развълнува. Такъв случай не сме имали досега - детенце, наше дете да ни пише.
Добре дошла , миличка! bouquet

# 58 20 апр. 2007, 13:06 ч.

естер е мерси не се претеснявайте може да ме питате коквото искате.

# 59 20 апр. 2007, 14:00 ч.

Мнения: 1 843

Мила, Естер, ако знаеше колко съм мечтала да съм мургава с тъмни коси и колко други като мен мечтаят за същото, нямаше да се срамуваш, ами фукаш! Grinning

Аз пък толкова се радвам на щерка ми, че е по-смугла и е такава екзотична красавица. Няма да се срамуваш! Всички хора са различно хубави и цвета на кожата не е определящ!
Ти само да пораснеш, мама едвам ще те опазва от ухажори, спокойно!

А, и факта, че си осиновена...щом обичаш майка си, тази дето те е отгледала и се чувстваш добре, няма от какво да изпитваш срам. Срам може би трябва да изпитват тези, които са те оставили така...но това е друга тема...

Добре дошли и на двете ви!

# 60 20 апр. 2007, 18:00 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Бистра Мичева в пт, 20 апр 2007, 11:07

Здравей,

и аз съм осиновено дете, но съм доста по-голяма.

При нас нещата са нестандартни: аз съм много бяла и светла, с пухкави устни, а майка ми (само осиновителката си наричам майка, за мен друга не може така да се нарече) е испански тип красавица - чернокоса, с матова кожа и тънки устни.

От моите деца едното невероятно прилича на майка ми (носи и името и ), а останалите - на мен.

За подигравките:
в прилична среда не ми е ясно кой може да ти се подиграва, а в останалата среда - навсякъде и всичко може да се случи, но от теб зависи ти доколко ще позволиш да те наранят.

Hug

# 61 20 апр. 2007, 21:43 ч.

благодаря ти. за също се радвам че съм черна и много хора ме уважават. най много ми се подиграват циганите за цвета на кожа та ми въпреки че те самите на са по бели от мен.

# 62 20 апр. 2007, 22:48 ч.

Мнения: 2 084

Добре дошли на всички. Аз съм новак, но вече започвам да се чувствам стара тук.
Аз не вярвам в изоставянето, в чувството на изоставяне. Толкова копнеех за дете. С цялото си същество се опитвах да стигна до душата му, която витае във Вечността и молех Бог да ни срещне. Ние не сме ходили по лекари - бяхме на по 36 когато се оженихме. Отидохме веднъж и се оказа, че първо трябва да се изследва съпруга. Онова с чашката ми се стори гадно и си тръгнахме. Аз не приемам инвитрото, намирам го за неестетвено.
Не може деца, които са толкова чакани и изстрадани да носят печата на изоставянето. Всяка една от нас е излъчвала енергията на своя майчински инстинкт и е привлякла точно своето дете.
Аз наистина вярвам в това. Няма случайни неща в живота.

# 63 21 апр. 2007, 13:22 ч.

София
Мнения: 1 444

Здравей мила Естер,
аз също като теб съм осиновена, макар и доста по-отдавна. Тъй като съм поживяла повечко и съответно изпитала на гърба си и негативите от това и злобата и завистта човешка, ще те посъветвам да не ти пука от нищо и никой, защото най-важното в живота е да имаш до себе си близки, които те обичат искрено и с цялото си сърце.Ти имаш това богатство и то трябва да те прави щастлива и сигурна, щом си обичана няма от какво да се страхуваш.Колкото до цвета на кожата, тя не прави човека, напротив.Има и нещо друго, ние българите сме тъмни балкански субекти и в голяма степен расисти по рождение, но погледни модните подиуми по света, погледни голямото кино, какви невероятни тъмнокожи красавици има, на които белите им конкурентки не могат на малкият пръст да стъпят.Пример Наоми Кембъл, която е на моите години, та и отгоре, но как изглежда? Дали може да се мери с нея вече повяхналата Клаудия Шифър и др., които стартираха по едно и също време?Другото, което съм научила през житейският си път е, че човек сам определя себе си, мястото си в обществото и в очите на хората, тъй като ако ти самата имаш самочувствие, обичаш се, чувстваш се добре в кожата си, това извира от цялото ти същество и се вижда, не само се вижда, но се налага и приема като отношение и от околните.Извода е, че трябва да се харесаш първо ти, да вдигнеш високо брадичка и носле и ще бъдеш харесвана от всички.Уважаваш ли себе си, обичаш ли себе си, то и хората ще те уважават, почитат, ще се страхуват дори от личността ти и ще намериш навсякъде място.А когато те сполетят проблеми или просто лоши дни, каквито всеки има и е неминуемо, то тогава утехата е любящото семейство, което имаш и което е истинското богатство.
Желая ти успехи във всяко едно начинание и много щастливи мигове!!!

# 64 21 апр. 2007, 19:09 ч.

Мнения: 883

Цитат на: Бистра Мичева в пт, 20 апр 2007, 11:07

Здравей, Естер! И всички останали newsm44

Аз съм Борко, синът на Дефи. Аз съм на 10 години и също съм осиновен.
Естер, не е важно какъв е човек отвънка, а отвътре.Аз не се страхувам от нищо, защото имам всичко, за което може да мечтае едно дете. Понякога само ме е страх да не загубя още някой от семейството

# 65 21 апр. 2007, 19:22 ч.

Мнения: 883

Цитат на: Бистра Мичева в пт, 20 апр 2007, 11:07

Здравеи, Естер 261uu

Аз съм Надя, сестрата на Борко. И аз съм осиновена и също като теб съм на 12.
Аз се боя да не ми се подиграват в училище, да не загубя някой близък човек, защото тати и баба много ми липсват.
Искам да имам много приятели. Мечтая си да ме приемат в хореографската паралелка на Училището по изкуствата... и за още много неща.
От мама разбрах, че баба ти живее близо до Русе. Ако й идваш на гости непременно се обади - можем да се видим bouquet

# 66 22 апр. 2007, 09:00 ч.

Мнения: 1 652

Надя, Борко, здравейте! Hug

И ние сме от вашият край, макар, че моето момченце е само на 4 г. Дано успеем да дойдем на срещата- ще ми е приятно да се запознаем. friendship

# 67 22 апр. 2007, 16:28 ч.

Мнения: 583

Здравей, мила Естер, не цвета на кожата е определящ, а сърцето и душата на един човек. Бъди щастлива с твоето семейство, и се гордей с мургавината си, това е екзотично и красиво! smile3525

# 68 22 апр. 2007, 21:43 ч.

Мнения: 2 084

Здравейте Бистра!
По повод отхвърлянето аз имам различно мнение. Смятам, че нашият копнеж да бъдем родители е бил толкова силен, децата ни са усещали точно него, а не отхвърлянето. Мисля, че жените, които са родили нашите деца просто са имали тази мисия да заченат, износят и родят нашите деца, но не и да им бъдат майки.
Поздрави на всички деца във форума и добре дошли на всички!

# 69 22 апр. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 2 722

Ще науча децата си /ей как звучи/ да са като Естер, Борко и Надя! Завиждам на майките ви че имат деца като вас.
Ще бъда до тях когато се страхуват и ще им помагам.
Плаши ме неизвестността, но с помощта на вече порастналите осиновени деца, които споделят с нас страхът ми е по-малък.

# 70 22 апр. 2007, 22:13 ч.

Мнения: 2 084

Може ли да попитам Естер, Борко и Надя как им се отразяват познанствата с други осиновени деца. Аз си мисля, че е добре, но не зная децата какво мислят. Днес разказвах на децата за нещо като са били бебета и Вики ме попита "ние в коя къща бяхме". Между другото използвам "у дома" почти наравно с "в къщи". Мисля си че така няма да "бележа" думата "дом" със знак минус.

# 71 23 апр. 2007, 00:59 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Mama_Galia_66 в нд, 22 апр 2007, 22:00

Ще науча децата си /ей как звучи/ да са като Естер, Борко и Надя! Завиждам на майките ви че имат деца като вас.

Това ми прозвуча като :"... и никога като Мерипопинс, а не дай-Боже като Мираетта..." Hug

Последна редакция: пн, 23 апр 2007, 01:12 от Miraetta

# 72 23 апр. 2007, 07:23 ч.

Мнения: 883

Мираетта,
прегръдките са специално за теб Hug

Знаеш ли, аз пък бих се радвала ако Надя и Борко приличат малко и на теб, и на мерипопинз. Те растат в различна среда, срещат различно отношение, имат свободата да изказват мнението си и да задават въпросите си открито - у нас няма теми - табу. Но бих искала да израснат силни и зрели като вас. Да се научат от опита и мъдростта ви, да осъзнават колко ценен е всеки човек и трудностите, през които са преминали, преминават и които неминуемо ще срещнат и по-нататък по пътя си да ги направят по-добри, а не озлобени, агресивни или наранени индивиди, разпръскващи наоколо отрицателна енергия.
Да, ти си преживяла неща, които са оставили дълбока следа у тебе, но не са те прекършили, а са те направили по-силна.
За съжаление, не можем да защитим децата си от всичко. Можем само да се опитаме да ги научим КАК да се справят с това, което се изправя на пътя им.

Мираетта, никой не може да промени миналото си. Но можеш да САМА да избираш мечтите си и да ги следваш. Защото, както някой по-умен от мен беше казал - "Не осъществената мечта ни прави щастливи, а осъзнаването, че сме извървели дългия път до нея"

БЪДИ ШАСТЛИВА!!! Hug

# 73 24 апр. 2007, 00:41 ч.

Мнения: 677

Мами това е страхотно,че вече пишат и осиновените деца.
Защото милслите на детето знаещо истината на 10,12 година са много различни от нас порасналите осиновени деца.
Благодаря ви момичета и момчета и знайте,че имате нашата подкрепа винаги.
Всички сме направени еднакво на този свят и цвета на кожата е само физическа даденост.Душата ни твори,а не телата ни.
Бъдете здрави и все така разбиращи и обичани деца.
Hug

# 74 25 апр. 2007, 18:29 ч.

Мнения: 2 677

Здравейте, приятели!
Наминавам от време на време в този форум, но рядко пиша. Тази тема обаче ме заинтригува.
Пиша от позицията си на осиновено дете.
Какви са страховете ми? Ами, имам точно два такива.
Първият е, разибра се, да не разочаровам с нещо семейството си. Макар че вече съм пораснала, омъжена, родила едно прекрасно дете, което всеки ден изпълва очите на майка ми с любов, винаги има място за съмнение, и винаги се страхувам от това да не постъпя по някакъв начин, с който да рухне цялото това доверие и любов, което цари между нас.
Малко да се отклоня от темата. Аз никога не съм се възприемала като осиновено дете. Изобщо никога не съм възприемала осиновяването като нещо различно от естествения начин да създадеш семейство. Така че разглеждам страховете си от гледна точка не на осиновено дете, а от позицията на дете, обичащо безкрайно и обичано безкрайно от родителите си.
Другият ми страх е по-основателен. Наскоро баща ми почина и аз не успях да му кажа какво значи за мен, какво ми е дал, какво съм научила от него... Известна утеха има във факта, че без никакво преувеличение мога да кажа, че съм израснала в едно наистина прекрасно семейство, където всеки знае с каква безгранична обич е дарен от другия, но не е същото. Да кажеш две топли думи, да кажеш едно благодаря на човека, който е бил несломима опора за теб в продължение на 22 години.... Мъчно ми е, че пропуснах шанса си. Сега се страхувам да не пропусна и последния си шанс... Забързани напред-назад, колкото и буквално да звучи, кой намира време за задушевни приказки в днешно време... А и от друга страна, като се замисля, каквото и да кажа на мама, то не би било достатъчно да изразя истински чувствата си....
Ох, оплетох се май в разсъжденията си. Simple Smile

Поздравявам всички ви - осиновени и осиновители, които пишат в този форум!
Откривайте любовта между себе си всеки ден!

# 75 25 апр. 2007, 18:56 ч.

Мнения: 2 722

Пуполино красиви думи си написала - стана ми мило на сърцето.
Би ли споделила от кога знаеш че си осиновена.
Ще бъда благодарна /а предполагам и другите мами във форума/ ако се позадържаш при нас bouquet

# 76 25 апр. 2007, 19:41 ч.

Мнения: 1 843

Пуполино...разказваш нещо, което ми е познато до болка. Не съм осиновена, но загубих баща си, когато бях на 19 и въпреки или именно, защото не бяхме в най-прелестните отношения по онова време, аз страдах безкрайно дълго. Прекалено дълго. Тази болка, че не можах да му кажа, че го обичам въпреки всичко, ме е изяждала с години. Плакала съм, викала съм го, искала съм да ме вземе при него, обвинявала съм го, яд ме е било на него...накрая рабрах, че докато не си простя, няма да намеря мир със себе си и с него.
Аз съм убедена, че живота не свършва със физическата смърт, каквото и да значи това. Затова и вярвам, че те знаят, какво изпитваме.

Поуката, която си взех от тази моя загуба, беше да не отлагам никога да бъда мила, внимателна с близки и любими хора, да не забравям да им казвам колко ги обичам и ценя. Времето тече по-бързо от водопад, проблемите никога няма да свършат, нека помним, че една усмивка и добра дума не костват кой знае колко.

А баща ти знае. И сигурно винаги го знаел.
Аз направих така. Започнах да му го казвам сега. Признавам, че е лудо, но аз често си му говоря. И вярвам, че отнякъде вижда и пази и внучката си.

# 77 26 апр. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 2 677

Mama_Galia_66, наистина трябва да се задържам повече в този форум и ще го правя с удоволствие!

На въпроса ти откога знам, че съм осиновена - от 8 годишна. Но тъй като историята ми не е необикновена, а просто дълга, няма да се впускам в подробности, за да не разводнявам темата.

DarZaMen, макар че не съм търсила това, от постинга ти получиш голяма доза успокоение. Благодаря за това, което си споделила и милите ти думи!

# 78 7 май 2007, 22:55 ч.

Мнения: 2 722

Мили мами, чудя се дали си създавам притеснения сама или наистина има нещо обезпокоително в това което ще ви напиша - дано Теа се появи и даде мнението си също.
От няколко дни Милен започна да употребява думите "страх" и "страх ме е мамо" newsm78

Като го попитам от какво го е страх отговаря различно
- от Баба Меца /обяснявам че баба меца е любимата баба на неговото малко любимо мече и е толкова добричка колкото голямата ни плюшена мечка/
-от тъмното /отново обяснявам че тъмното е много хубаво, защото се виждат звездичките и луната/
- от тука /е, в тоя случай изпадам в затруднение, завъртам нещата така че да минем на по-весела тема/
- и други всевъзможни неща от които го е страх в момента, но е правил преди минути и ще направи след 5 минути отново.
Всичко това е съпроводено с внезапно залепяне за полата ми - не се отделя от мен и иска да ме води за ръка.
Ревност, страх от бебето или....? newsm78

Само да добавя че това са резки смени на настроението /зодия близнаци Laughing

/ които траят не повече от 2-3 минути и са последвани от нормалното му ведро слънчево настроение.

# 79 7 май 2007, 23:16 ч.

Мнения: 2 084

Има книги за детските страхове. Изчела съм няколко. Страхът е нормална реакция. Много от детските страхове си приличат. Те и моите се страхуват от тъмното, но преди два дни бяха се напъхали в гардероба и не знам как го бяха затворили отвътре. Не вярвам да им е било светло, но на мен ми се изкараха ангелите докато ги открия.

# 80 8 май 2007, 09:04 ч.

Мнения: 583

Онзи ден, ни в клин ни в ръкав, изтърси, че го било страх да не умрем и той да не остане сам, и само след минути беше на друго мнение, че иска да живее без нас, за да не му правим забележки и да не го спираме да излиза навън.

# 81 9 май 2007, 09:09 ч.

Мнения: 367

Вече два- три пъти разбирам, че Ники използва думата "страх" не в буквалния смисъл. например, в неделя, като бяхме на село и 1swing

той се люлееше на люлката /дървена/ каза, че ще слиза, защото го е страх. Всички бяхме като гръмнати, защото той много обича да се люля, а и винаги всички сме около него на двора. Докато го свалях, обаче, видях, че си търка крачето. Оказа се , че го боли , а не, че го е страх . Беше му се протъркало крачето и после като сложихме възглавничка продължи да се люля. Когато го попитах защо казва, че го е страх, а не че го боли, той отвърна: " Ох, май се обърках! Не ми е страх, а ме боли крачето." А онзи ден в градината е имало палячо за рожденния ден на едно от децата и той плакал, а после на всеки срещнат разправяше какво казал и какво правил палячото.

# 82 9 май 2007, 15:29 ч.

Мнения: 932

Нищо че нито съм осиновена,нито имам осиновено дете...много ми е интересна темата.
Простете,че се връщам назад...но искам само да кажа нещо на Мираета:
миличка,със сигурност животът ти е бил много по-труден от моя и със сигурност имаш много рани заради това.Но абсолютно всичко,което описваш като чувства и начин на поведение,отговаря за мен/да не разочаровам някого,недоверието в себе си,страховете/.А имам прекрасни родители.Мисля,че това по-скоро е печат на много чувствителните хора.Които,да,стават по-силни от проблемите,но и много по-слаби.Просто преживявам всичко,искам да помогна на света и често се чувствам неадекватна-обвинявам се защо съм постъпила така или съм казала онова и дали не изглеждам смешна,или глупава,или наивна,или неравна някакси.Нищо в детсвото ми не е оставило лоши спомени или следи.Нямам трагедии в живота/освен смъртта на много обичани баба и дядо,но само преди година,а аз съм на 27/.Приела съм,че съм такава.И може би е добре това,защото ако не друго,поне имаш желание на помогнеш на някого...и понякога успяваш

# 83 9 май 2007, 15:32 ч.

Мнения: 932

Пак се отклонявам Embarassed

Дарзамен,дъщеря ти е направо страхотна!Такова хубаво дете,пу-пу-да ти е жива и здрава!/и сега да не си помислите,че заради името Grinning

# 84 9 май 2007, 16:11 ч.

Мнения: 1 008

[. А онзи ден в градината е имало палячо за рожденния ден на едно от децата и той плакал, а после на всеки срещнат разправяше какво казал и какво правил палячото.
[/quote]

Децата не обичат хора с маски-поне някои от тях.Причината е,че се учат да облщуват наблюдавайки мимики и жестове и изпитват страх от маскираното лице,което е неразгадаемо и страшно поради тази причина.

# 85 9 май 2007, 16:27 ч.

Мнения: 1 843

Ooo, ira_d, мерси и от двете ни. Ирина наистина е прекрасна! Ама и името си го бива...'мир'!

Наистина маските плашат доста на един първи етап. Аз да си кажа честно и до днес не харесвам клоуни. Особено след една книга на Ствън Кинг, има нещо зловещо в тая вечна, нарисувана усмивка...нали знаете, напоследък се среща по западен образец един тип, който "играе" бяла, мраморна статуя. Среща се покрай НДК и парковете в събота и неделя. Е Ирина как го пищя като го видя, особено след като се наведе да я докосне с цвете...плю го и искаше да го набие даже, едвам го спасих... Laughing

# 86 9 май 2007, 22:57 ч.

Мнения: 2 722

Не е много по темата, но държа да отбележа че всички страхове и притеснения, които са се натрупали като вид комплекси при нашата дружка Мираета не и пречат да е един прекрасен раздаващ се човек готов да помогне всекиму. Малко от нас могат да се похвалят с такива качества. А остротата в следствие на преживени душевни травми /грубо звучи но се опитвам с тази дума да обобщя наранявания, перипетии и трудност/ е нещо напълно разбираемо от моя страна. Който не го е преживял не може да съди и да дава вярна преценка /нека ме линчуват психолозите/

# 87 9 май 2007, 23:02 ч.

Мнения: 2 084

За сватята лоша дума да не прочитам, че ще дойда на гости с братчета близначета и ще ви продъним ушите!!! Това си е открита заплаха. Ние вече сме минали годежа, остава снахата да си избере момъка.

# 88 10 май 2007, 03:32 ч.

Мнения: 932

Това исках да кажа-аз за първи път чета нейни постове и с такова впечатление останах-за човек,който се раздава безрезервно и може би понякога страда от това...исках просто да я успокоя,че може и да не е следствие от живота й,че просто някои хора са устроени така.

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 035
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: