На мен две ми стигат!Благодаря за пожеланието!
Ау, е аз се предавам след тази категоричност и за това....
- Публикувана: 8 март 2007, 15:18 ч.
- Последно мнение: 10 май 2007, 03:32 ч.
От какво се стахуват осиновените деца
Ау, е аз се предавам след тази категоричност и за това....
Не знам от какво се страхуват осиновените деца, но знам, че всички деца попиват страховете и неврозите на родителите си /наричайте ги, както искате - осиновители, попечители, опекуни, роднини. Аз имам в предвид, тези, с които си лягат вечер и тези, с които стават сутрин/. Затова дайте да го караме малко по-ведро, да си изживяваме радостите с отворени сърца сега, а не да седим втрещени и оцъклени в очакване на Гудо.
Не знам от какво се страхуват осиновените деца, но знам, че всички деца попиват страховете и неврозите на родителите си /наричайте ги, както искате - осиновители, попечители, опекуни, роднини. Аз имам в предвид, тези, с които си лягат вечер и тези, с които стават сутрин/. Затова дайте да го караме малко по-ведро, да си изживяваме радостите с отворени сърца сега, а не да седим втрещени и оцъклени в очакване на Гудо.
Как ме овесели от сутринта, кльомбе! Предполагам, че няма да го приемеш зле, щото ми се струва, че имаш добро чувство за хумор и си над тия неща, но като се замисля, май си права - някои чакат Годо, а други като нас - Гудо...ехеххе!
сиска79, радвам се за теб. Това значи, че твоите родители са си "свършили работата". А, дано и нашите деца, след 16 години да пишат подобни на твоите постове!
DarZaMen,от цялото си сърце ви пожелавам и вашите деца така да се чувстват като мен 
!А,това,че не пиша,не значи,че не чета и като гледам каква любов какво чудо струи от по-вечето потребителки тук съм почти сигурна,че ще се справите както са се справили моите родители. 
А,пък аз,хич не съм млада другия месец правя 28 години
Кльомба,написала си го просто перфектно
А,пък с какъв кеф ви гледам снимките и пускам по някоя сълза,ама то най-красивите деца имате
!А,това,че не пиша,не значи,че не чета и като гледам каква любов какво чудо струи от по-вечето потребителки тук съм почти сигурна,че ще се справите както са се справили моите родители. А,пък аз,хич не съм млада другия месец правя 28 години
Кльомба,написала си го просто перфектно
А,пък с какъв кеф ви гледам снимките и пускам по някоя сълза,ама то най-красивите деца имате
Хей хора плашите ме! Аз не се чувствам осиновителка, а майка и не искам децата ми да се чувастват осиновени и изоставени. Аз съм май встрани от темата, обаче май имам повече страхове от децата си - моята майка не ми разрешава да им се карам, защото то нашето било по-различно, когато се наказваме ми прави скандали, защото... Аз май се обърквам от тези форуми. А толкова много искам да съм добра майка и децата ни да се чувстват просто щастливи и обичани. Калина, 42 години, майка на близнаци на 3 години
Еее мен от пубертета не ме е страх. Аз тогава ще съм насред критическата и съм планирала да снимаме нови филм за сем. Адамс.
А ние сме заедно много отдавна - живота за нас започна преди 2 години и половина. Не помня, сякаш, какво ми е давало смисъл на живота преди децата.
Днес единия докато играехме ми каза "остави ме". Отговорих му "как така ще те оставя, аз съм ти майка" и се сетих за форума. Може би в игрите, които играя заедно с тях могат да се маркират началните страхове. Честно е да си призная, че имам квалификация детски учител и съм и психолог. Винаги съм работила само с деца, а от седем години работя с "трудни деца", преживели много болка и страдание. Техните страхове са истински, а нито едно от тях не е осиновено. Аз вярвам в любовта, и затова мисля, че ако децата ни живеят с чувството, че са обичани и най-тежкия пубертет се преживява.
А ние всъщност не знаехме, че ще бъдат близнаци. Просто за тях се обадиха, че ни чакат и отидохме да си ги приберем.
Истинският ми страх е да не се случи нещо с децата. Два месеца след голямата процедура оперираха единия. Слънчицето ми толкова много страда, аз се чувствах толкова безпомощна. То не беше страх, а истински ужас.
Поздрави на всички!
А ние сме заедно много отдавна - живота за нас започна преди 2 години и половина. Не помня, сякаш, какво ми е давало смисъл на живота преди децата.
Днес единия докато играехме ми каза "остави ме". Отговорих му "как така ще те оставя, аз съм ти майка" и се сетих за форума. Може би в игрите, които играя заедно с тях могат да се маркират началните страхове. Честно е да си призная, че имам квалификация детски учител и съм и психолог. Винаги съм работила само с деца, а от седем години работя с "трудни деца", преживели много болка и страдание. Техните страхове са истински, а нито едно от тях не е осиновено. Аз вярвам в любовта, и затова мисля, че ако децата ни живеят с чувството, че са обичани и най-тежкия пубертет се преживява.
А ние всъщност не знаехме, че ще бъдат близнаци. Просто за тях се обадиха, че ни чакат и отидохме да си ги приберем.
Истинският ми страх е да не се случи нещо с децата. Два месеца след голямата процедура оперираха единия. Слънчицето ми толкова много страда, аз се чувствах толкова безпомощна. То не беше страх, а истински ужас.
Поздрави на всички!
[/quote]
Истинският ми страх е да не се случи нещо с децата. Два месеца след голямата процедура оперираха единия. Слънчицето ми толкова много страда, аз се чувствах толкова безпомощна. То не беше страх, а истински ужас.
От момента, в който си станала майка, и до края на жвота ти няма да те остави тоя страх да не се случи нещо лошо с децата ти. майката все най-лошото си мисли.
затова и има една приказка : " Все да ти се случва това, което си мисли жена ти, и никога това, което си мисли майка ти.."
За неразбралите пояснявам: при закъснение и пр. майката все се тревожи да не е станало нещо с колата, авария, злополука на пътя и пр. и сърцето и е свито докато не си види момчето на прага живо и здраво,
а жената все подозира романтични срещи с мацки, хапване, пийване с приятели , приятни разговори като причина за закъснението...
та затова се е породила и горецитираната мисъл.
А за операцията на единия искрено ти съчувствам - аз бях в болница с бебе на 20 дни и ужасът беше голям - то нищо не може да каже, причините са неясни и да не се случва на никого.
Това са си нормалните страхове.
Не съм питала дъщеря ми от какво се страхува,а и тя в тази възраст12-13г. не гори от желание за споделяне на такива неща,но едно знам от доста четени материали и от опит:
Изоставените деца дори и още от раждането си имат душевен дефицит-дух на отхвърляне,с който се борят без да го осъзнават и понякога отхвърлят осиновителите си без да го осъзнават само заради това отхвърляне,което са преживели и това е отпечатък в душата им дори още от корема на бм. те са усетили отхвърлянето.
Изоставените деца дори и още от раждането си имат душевен дефицит-дух на отхвърляне,с който се борят без да го осъзнават и понякога отхвърлят осиновителите си без да го осъзнават само заради това отхвърляне,което са преживели и това е отпечатък в душата им дори още от корема на бм. те са усетили отхвърлянето.
Естер, здравей!Благодаря ти , че ни пишеш. Много майки тук ще ти благодарят.Много неща искам да те попитам, но не смея да не те нараня с въпросите си.
Може би ще стане ясно понататък дали може да те питаме.
Много ме развълнува. Такъв случай не сме имали досега - детенце, наше дете да ни пише.
Добре дошла , миличка!
Много майки тук ще ти благодарят.Много неща искам да те попитам, но не смея да не те нараня с въпросите си.Може би ще стане ясно понататък дали може да те питаме.
Много ме развълнува. Такъв случай не сме имали досега - детенце, наше дете да ни пише.
Добре дошла , миличка!
Мила, Естер, ако знаеше колко съм мечтала да съм мургава с тъмни коси и колко други като мен мечтаят за същото, нямаше да се срамуваш, ами фукаш!
Аз пък толкова се радвам на щерка ми, че е по-смугла и е такава екзотична красавица. Няма да се срамуваш! Всички хора са различно хубави и цвета на кожата не е определящ!
Ти само да пораснеш, мама едвам ще те опазва от ухажори, спокойно!
А, и факта, че си осиновена...щом обичаш майка си, тази дето те е отгледала и се чувстваш добре, няма от какво да изпитваш срам. Срам може би трябва да изпитват тези, които са те оставили така...но това е друга тема...
Добре дошли и на двете ви!
Аз пък толкова се радвам на щерка ми, че е по-смугла и е такава екзотична красавица. Няма да се срамуваш! Всички хора са различно хубави и цвета на кожата не е определящ!
Ти само да пораснеш, мама едвам ще те опазва от ухажори, спокойно!
А, и факта, че си осиновена...щом обичаш майка си, тази дето те е отгледала и се чувстваш добре, няма от какво да изпитваш срам. Срам може би трябва да изпитват тези, които са те оставили така...но това е друга тема...
Добре дошли и на двете ви!
Препоръчани теми