По-различно "добре дошла"

Зависи кой как преживява разделите. Аз винаги съм циврила. Дори когато аз съм ги инициирала. Честно да ти кажа това чия е вината, хич не би ме успокоило 
Е какво, когато бащата на дъщеря ми се изправи и каза, че той е виновен за всичко, че е боклук и ни е съсипал живота, да не би да ми стана по-леко...
Пожелавам ти да бъдеш много силна психически! Аз не успях.
Имах много проблемна бременност и преждевременно раждане. От тормоз.

Иса, много бих искала да знам формулата на "културно" преживяване на раздялата 
Аз не я намерих.

А на пенелопа и е два пъти по-трудно. Защото има голямо детенце, на което трябва да обяснява. Трябва да е силна. А като плаче - това не става.
Баси, мразя такива ситуации 

мои приятели стигнаха до доста неприятна ситуация точно защото мъжа допритесе със същото поведение - точно в този бранш е, добър програмист е - не е върха на сладоледа, но докарва доблри пари за българските стандарти
жената дълго гледа децата - две породени през 2г...е тя наистина дори и в моите очи се заседя, къде да ги гледа къде да учи, къде знам ли и аз защо.... някак си караше по нанадолнището
но проблема беше в това вечно сравнение с колежки - едните не бяха даже омъжени, а другите отдавна имаха големи деца - не е като с породени и вечно заета в къщи със злободневните проблеми...

за мен твоя мъж може да се осъзнае само ЕВЕНТУАЛНО ако остане сам
да поживее сам
да види какво аджеба в действителност е искал подсъзнателно
освен това за мен има най-малкото увличане по друга жена... дори може и връзка да има
за това - раздяла
развод - не бих бързала
знам колко ти е трудно - и аз бях бременна когато видях, прочетох и открих някои нелицеприятни факти около мъжа ми
но имай търпение - още повече - дай му да види детето като се роди
дай му шанс - детето не оправя.... но пък знае ли човек - то няма да ви реши проблемите но може да ви даде някакъв шанс още малко - особено на него - шнас да обърне в него бащиното чувство нещата
не е много вероятано защото една майка на малко бебе и още едно породено дете е ... хм далече от колежка дето кръсти краката нон спот на компа....
но въпреки това - ако все пак намериш сили - не се разделяй поне до раждането или дори да се разделите - остави му вратата отворена
но ако и после не се оправи - за мен единствен шанс е ВРЕМЕННА раздяла
ЗАЩО временна - защото един развод винаги води до конфликти
а за мен той просто го друса ранна дименция, която ще отшуми... друг е въпроса дали ти ще го искаш още - но пък казваш че го обичаш
затова - отпрати го да си изживее лудостта сам и ако се промени - ти прецени дали ТОГАВА все още ще го искаш

уф късмет ти желая защото го обичаш - ще ти е нужен - когато имаме още чувства е най-трудно май
иначе - ако си в софия кажи дали можем с нещо да помогнем - явно май нямаш особена подкрепа от роднини, та - пиши ако имаш нужда от нещо

Иса, скъпа, наистина си чела между редовете
Пенелопа страда, звучи посред мен спокойно, щото идва един момент, в който си като изтръпнал крак от нерви и ревове. Току що каза, че плаче доста пред детето, което за мен значи се опитва да преживее раздялата.
Ти даваш хубави акъли, моля т прочти я пак, аз се надявах и ти да се включиш.... аз ето в този случай направо не знаех какво да кажа, толкова нелогично звучи всичко.

Пенелопа, на детето добре си казала, щом се обичат с бащата, най-важното е да й обясниш, че не е нужно да избира между вас, това с кого ще  живее не е и не те съветвам да бъде предмет на обсъждане- малката е с теб- точка, не й  давай изобщо да мисли в тази посока, може да вижда баща си винаги, когато иска, когато той иска също.
Въвличай я много да ти помага за бебето, да се чувства важна. Не казваш на колко е годинки?  Според мен мисли за нея сега, тя ти е по-важна. Ще има ревност от бебето, при някой сблъск сега, а и по нататък ще те манипулира,че иска да е  при баща си- не й се давай, дете  е няма начин да не опита

Джали, Иса е права относно едно - спокойно и много разсъдително звучи Пенелопа
за мен това сочи едно - тя е мислила и подсъзцнателон над нещата... и въпреки планираното дете - ту някъде в съзнанието си е има предупредителна лампичка, която е светила...
тя сди дава анализ на ситуацията доста добре според мен...
Пенелопа, Иса е права за вината - твоя мъж е слаб психически и затова ти прехвърля топката
вина ... ми ако ще я търсим авантуално ще я намерим... но това дали ще реши проблема?
в случая и да дириш вина... няма да ти помогне - ттъй като за мен всичко е естествен процес - ти си на 301 но мъжа ти на колко е.... ако  епо-възрастен - нормално, ако не е - значи просто се е увлякъл
Иса обаче е права за още нещо - не можеш да му се докажеш, по много причини - най-малкото защото той вече окончателно те е отписал за момнта и дори салто-мортале да направиш ще каже, че кво от туй
мисля си, че частично безразличие и лишаване от товеот вечно присъствие и всички облекчения които му носиш като домашна прислужница, както и оставяне да изживее тая "романтика" /дето се пука бързо само от допира на мръсното пране и чини и злободневните грижи/ може да му подейства изтрезняващо

Да, абсолютно съм съгласна с всички ви до някъде.Че съм се стегнала мъничко-така е заради детето също.На 4 годинки е сега.Очаквала е бебето с нетърпение през цялото време, целува ми корема, иска да помага-смятам да я ангажирам, знам си урока, повярвайте.
Кетнадийн-за временната раздяла казах-няма как да стане-и той няма къде да отиде така или иначе, аз не го притискам, просто ми е трудно вечер, ако вземе, че се прибере, аз отивам в другата стая и така, вегетираме, не комуникираме, това натоварва.За това поисках да се изнесе.Разбира се, че детето не само ще му покажа, ами и всичко!Та нали на него голямата трябва да оставя, когато за болницата тръгна-най-малкото, та нали трябва да дойде да ни прибере, или с такси ще ме остави, сам сама.Не вярвам, той самият твърди, че ще обича децата по равно-пак казвам-планирани са, не са ни грешка и винаги съм се "гордяла" с това.Не са и породени, че да съм се завряла у дома.Дадох голямата рано на ясла, тръгнах на работа, на английски, после-около една година не съм кой знае какво по-различно павила-работя си, гледам си къща дете, какво повече бе?Второто стана по-бавно, даже се бяхме притеснили малко, мерех температури, правех тестове за овулация....Всичко вървеше нормално, някъде до към 5-6 месец може би.Тогава пак се започна-че нищо не правя и т.н. да не потретвам.Е, как да стане с корем.Отделно-тичала съм си по детето-уреждам градини, молби-всичко аз си движех-и това не съм направила като хората, той имал едикакви си връзки.Аз самата съм от типа родители, които се интересуват от живота на децата си, участвах в живота на градината, исках детето ми там да е добре и да го обичат, а не да извивам ръце, както той действа в подобни ситуации.Много съм додолна, тя сега И това преживява-че не ходи на градина-аз не мога вече да я водя, току виж водите ми изтекли, а сме на другият край на града, пътуваме по час, час и половина в посока.
Иса, по повод-не се променяй, ти си такава-като кажа това-аз съм такава и съм била винаги такава, защо СЕГА?Луда ме прави-каква такава съм била, не трябвало така , едикак си-то не може и да се пресъздаде, аз съжалявам, че не мога да го запиша да го пусна-да чуете точно какво казва.Мислел логично.Той не иска да го издържам, а да съм равностойна.
Колкото до доказването-нямам сили повече.Не искам да се доказвам.Да, имах си едно на ум, но не съм очаквала, с второто дете-той даде сигнал, че всичко е наред, или греша?
А че няма сладък развод-много ясно-че аз ще се срина сигурно и на делото ще ревна, защото аз самата раздяла не искам.
Помощ-нямам ни подкрепа-майка, сестра-имам, но не се виждаме и чуваме,Имам приятели, не ме оставят.Нямам как сега да излизам, вечер особено, а с децата-ще ми трябва гледачка за да го правя.На този етап това не ми е нужно-аз искам да съм сама вечер, да поплача, да изхвърля напрежението-в кафенето не мога да  плача.На вън не мога да плача.Имам всичко за децата, нямам нужда и от финансова инжекция, имам някакви заделени пари даже, с които мога удар да посрещна.Мога да заора финансово, ако той не си поеме частта, а той ще я поеме, има мозък останал, вярвам, ако не стане така-вече ще го оплюя.Т.е.-ние искаме цивилизован развод...уж....А че няма да е розов-много ясно.
Оххх, дали има жена-незнам и няма как да знам, освен ако не изкочи нещо случайно пред мен.И пак-какво мога да направя-скандали-не.За годините-аз съм на 30, той е на 31

ами добре де разделете се без развод
какъв е проблема да не се почва тежката и неприятна процедура - поне не веднага, а след 3 месеца напр???
нека се изнесе, но не почвайте дела, адвокати /не че ти пречи да се посъветваш/....

не виждам дори да се промениш това да ви помогне
явно има проблем но той е в неговото игрище
не вярвам да можеш дори и да разбереш да разрешиш проблема
остава да чакаш да видиш

с нищо др не мога да ти помогна - освен пак със скромния съвет да не прибързвате за развода ОФИЦИАЛНО - иначе се разделете - защото ти май ще се опбъркаш ако останете заедно
пэък ... каквото сабя покаже

а и мисла, че ако той продължава така... трябва да си луда за да продължиш още дълго да държиш на него и да го обичаш
никой не може да понася вечното набиване на канчето пък било то и с повод - още по-малко за такива нелепи глупости каквито той изтъква

само ми е странно как изведнъж той така се променя....или ти си свикнала на частичен тгормоз?
неу може мил, добър и любвеобилен кротък човечец изведнъж да издивее така, че чак физиономията му да се променя докато говорис теб - още повече че както описваш - поводи не си давала /напр скандали, изневери и тем подобни от твоя страна/
странно ми е - някак невъзможно ми се вижда даже
или не си виждала преди или просто и аз не знам...

Съжалявам за неприятната ситуация, точно в този деликатен за теб период
Мъжът ти не е прав, вече много хора са ти го казали. От това, което си написала, не пролича ти самата да имаш вина /чак основание за развод/, а аргументите за "вината ти", които изтъква мъжа ти, са меко казано смехотворни. Мисля, че когато двама души са заедно, то е за да си бъдат опора, да споделят, да си дават съвети, да бъдат приятели, всеки да дава от себе си според възможностите... с две думи не мисля, че кариерата на другия трябва да е основния критерий за поддържане на връзката. Може би като сте се женили е трябвало първо да провери каква диплома имаш и какви переспективи за развитие в бъдеще време...
Реално погледнато ти нямаш кариера, но пък вероятно имаш куп други позитиви, умна жена си и то си личи от постингите. Вземи една жена с успешна кариера, ами тя пък ще си има други недостатъци, перфектни хора просто не съществуват.
Какво значи да сте равностойни? В такъв случай, за да стигнеш нивото му, ти трябва да работиш наравно с него, същевременно трябва да си оправила двете деца, а като се прибере да си изчистила, сготвила и сервирала на покривка. Как ще стане?
Според мен той просто си търси повод да те отблъсне и отврати и сама да избягаш от него. Някои мъже нямат смелост да поискат раздяла и постъпват точно по този начин. Като оправдават гузната си съвест, изкарвайки теб виновна.
Мисля, че дори и да се скъсаш да се доказваш, да си перфектна, той пак ще намери за какво да недоволства.
Интересно, винаги ли е държал толкова на кариерата ти или е така от скоро? Питам, защото ако е от скоро е твърде вероятно, покрай издигането в професията, да се е променил, да е забравил откъде е тръгнал, да е започнал да те сравнява с колежки, с жени и приятелки на негови колеги и т.н. Не е изключено да има и страничен фактор- жена, по която е хлътнал и с която те сравнява, възможно е и тя да му "помага", като го настройва срещу теб. Или пък злонамерен приятел. Смущаващ е факта, че той е пожелал детето, но не е изключено след това нещо да се е случило и да е прещракал
Явно наистина имаш чувства, щом въпреки всичко, което ти е казал и което е много обидно, си склонна да му простиш.
Наистина най- добрият вариант е да се разделите временно, с развода може би не трябва да бързате. Но мисля, че не ти, а той трябва да се промени в случая. Не си втълпявай, че вината е само в теб. Останах с чувството, че той до такава степен ти е въздействал, че ти самата се чудиш, дали наистина не си виновна и подсъзнателно търсиш подкрепа.
Може би той усеща, че си емоционално привързана към него и това те прави слаба в очите му. Не му позволявай да те смачка психически.
А в крайна сметка насила хубост не става, като не може- не може, животът продължава, има къде по- лоши неща, които се случват, от един развод.
Надявам се все пак нещата да се развият добре за теб

Не, не, не - бяс ме хваща просто като чета . Няма нужда да го записваш, мога да си представя какви ги дрънка, чувала съм едни такива по друг повод и в друга ситуация. Щура се наляво надясно твоят мъж, точно като балон с изпуснат въздух, оправдания си търси. Чудя се как да формулирам нещата така, че да ти дам някакъв разумен, ако не съвет, то поне по-ясен поглед върху ситуацията и да не проектирам в тях и собствените си преживявания и страхове, които са от друг характер, но в крайна сметка близки. Дано успея - ако забивам в друга посока - другите, които се включват в темата да ме плеснат през ръцете, моля .

На основния въпрос - защо точно сега, крайно неуместно време наистина - ами колкото и да ми се иска да видя 'стряскане' от конкретната ситуация как ще се справяте двамата, след тези абсурди, които цитираш, не мога да не си помисля и аз за страничен фактор. Има го, това не са просто страхове и безпочвени обвинения. Т.е. страхове са, негови - от това как ще се справяш и с двете деца, ако останеш сама . Колебанията и отказите за временна раздяла идват веднъж от това, че няма къде да отиде (разбирай - страничният фактор няма да си развали спокойствието веднага и с отворени обятия да го приеме), отделно от другия момент, че и той самият сигурно не е наясно със себе си и със ситуацията. Може 'другата страна' изобщо да няма никакви други намерения освен малко забавление след някой напрегнат ден. В подобен сектор съм, като изключвам някои патологични случаи, съм наясно съм с мотивите и на мъжете, и на жените там за малките 'бягства' от действителността след няколко чашки на служебно събиране и т.н. Това всъщност го има навсякъде, не е дерт само на IT-то, професията няма значение. Въпросът е кой, как и доколко успява да се опази и съхрани в такива ситуации. С 2 думи - забежка и залитане, това виждам на пръв поглед. Няма такъв случай само и единствено работата да е виновна, винаги има и нещо друго. Възрастта - пак не е определяща, даже сте престъпно млади, не мога да го отнеса и към т.нар. 'криза на средната възраст' при мъжете, въпреки че откривам някои неща просто типични.

От всички глупости, които изписах по-горе, като следствие най-гадното е това, че той се опитва да мачка твоето самочувствие - напълно неоснователно! - какво значи точно 'кариера', за бога! - такава имат и хора с 8-ми клас образование! - няма значение дали работиш в малка фирма или голям концерн, въпросът е да си тежиш на мястото, да се справяш, хората да те ценят -  това е впечатлението, което си оставила лично у мен. Могла си да предприемеш стъпки някакви за нова работа и по-добро заплащане - не си ги направила; това не е повод за обвинения, били сте 2-ма, имали сте приоритети, общи планове, един екип  - той е този, който се опитва да се самоизключи от него и, дяволите да го вземат - се опитва да прехвърли вината за собственото си объркване и несправяне със ситуацията върху теб . Развод? - да, ако ти го искаш - колко удобно . Адвокати, документи... и то едва ли не часове, преди да се роди второто му, планирано и искано дете . Значи, като писах вчера, че някой му слага думи в устата - или 'девойката' или к'вато е там е някоя изключително напориста (но защо тогава пък да няма къде да отиде ), или него изведнъж нещо го е ударило по главата и отговорностите са му дошли в повече (от друга страна пък смятате сметки и за в бъдеще държи да си ги поема), или... и аз не знам вече какво.

Какъв съвет да ти дам? Просто не знам . Единственият, който ми хрумва - Catnadeen ме е изпреварила - няма ли начин да не бързате толкова с развода? Всичко ще ти стане ясно, нещата в подобна ситуация не остават дълго скрити-покрити, трябва просто време, за да ги разбереш - което обаче той не ти дава (или май умишлено се опитва). Така или иначе, доколкото разбирам, си го разтоварила от всякакви домашни задължения и си се нагърбила с всичко, за него животът няма да се промени. Това, което не трябва да допуснеш е 'набиването на канчета' и мачкането да продължава. Той мълчи и не иска да говори - чудесно, нека си мълчи. Отклонявай всякакви опити за разговор на тема 'как мислиш да я караш, като си никой' (боже мили!!! ), че е късно и не знам си какво. Ако много 'настоява' дори можеш да кажеш, че си го измислила и точка. Въпросът е в крайна сметка какво искаш ти, за да се почувстваш добре . При положение, че още имаш чувства, едва ли когато си тръгне ще ти стане по-леко, особено ако все още стои въпросът 'защо'. Дай си времето, което ти е необходимо, като се опиташ този път да се съобразяваш единствено със себе си и с това, което ще е добре за децата. А за тях определено няма да е добре, ако си непрекъснато ревяща, със смачкано самочувствие и психясала, дори да имаш цялата кариера и всички пари на света.

Дано да съм успяла поне малко да ти помогна с тоя ферман, дето го изписах.
Една силна прегръдка и пожелание за много сила имаш от мен .

П.П. За раждането всичко ли ти е уредено, ако не е - свиркай да помагаме, доколкото ни е във възможностите .

Пенелопка, много ми е мъчно и теб да видя тук
Съжалявам искрено за това, което ти се случва.
За да не се повтарям с останалите момичета, ще кажа, че заставам напълно зад думите на Катнадийн.
И да ти кажа нещо, което някой беше написал: излишно е да се опитваш да се издигаш в нечии очи - самият факт, че някой изисква от теб да се променя, за да си му на нивото, показва, че не те уважава нито като човек, нито като спътник в живота. Не ми го побира акъла как мъжът ти може да изрече подобни думи - и затова си мисля, че си тръси оправдание и представя нещата по този начин (тук пак повтарям вече казани неща).
Бебо скоро ще се роди, нека мине този момент...после ще помислите. Сега не е моментът да се разделяте, защото ще имаш нужда от помощ - от чисто "техническа" гледна точка имам предвид. След това ще му мислите. Не му се оставяй да те манупулира психически - знаеш ли, мъжете хал хабер си нямат какво значи майчинство. Да гледаш деца е трудно, отговорно и много по-достойно за гордост от която и да е работа. Имай самочувствие точно поради тази причина. Работила си, гледала си дете - това е чудесно и всяка жена би се гордяла с това. Обидно е мъжът ти да казва, че не си му на нивото. С това мисля, че се приключат нещата. За мен той е смешник

Мила, напълно те разбирам - изключително гадна и лепкава ситуация. Да ти кажа, че мога да те разбера да някъде от личен опит. Моя тиквеник имаше доста дълъг период, в който се правеше на адски печен брокер, ама пари не идеха в къщи. В същото време, аз бачках на държавна работа, която не е кой знае колко платена, но майка ми живееше в чужбина и помагаше финансово...и на двама ни! И тоя тиквеник започна да разправя наляво и надясно как имал една "позната" дет нямала 30, ама изкарвала ноооогу кинти като счетоводителка..и вечно ме гледаше под око - абе ти до кога ще седиш на държавна работа за никакви пари? Та въпросната "позната" след няколко месеца се оказа, че е гадже на тиквата проста...а аз в къщи с 3-месечнао бебе....Беше ужасен период! Но нещата се завъртат както се казва...Съвсем случайно от началото на тази година си намерих хубава работа, ценят ме, интересно ми е, шефа ми е много толерантен по отношение на ангажиментите ми с детето - ако трябва не ходя на работа и си я върша в къщи и така....А бащата на дребната взе да ме гледа с ееей такива очи като разбра, че съм си сменила работата! (майтапа е че сега моята заплата е по-голяма от неговата и на мен ми е много смешно)
Разказвам ти всичко това, за да видиш, че живота е непредвидим - днес мъжа ти може да плещи глупости на кило и да се фука каква голяма работа е, а утре - ти да си тази, която се чувства добре било защото си намерила добра реализация като работа, било защото имаш прекрасни деца и живота с тях е страшно веселие, а защо не и двете + ново семейство! А и да ти кажа намирането на хубава работа не е задължително само за "да види тоя тутманик", а по-скоро ти да си помогнеш финансово и да се чувстваш ок.
Сега най-напред трябва да се справиш с морето от емоции, което никак не е лесно (ако ще те успокои аз толкова съм ревала, че язовир Искър можеше да бъде напълнен за 10 години!), но преминава! Акъл не искам да давам, щото не мога много. Просто исках да ти кажа, че се случват и такива кретени за бащи на децата ни...но ние ще продължим напред!

Така-първо да ви кажа, че е имало периоди, когато аз съм теглела и съм била отгоре.Говорили сме за това, да, затова сме били тандем-един поема, когато другият се спъне.Когато си стъпихме на краката се появиха децата, логично продължение и някак  на мен ми беше нужно време и за тях-именно защото сме престъпно млади и го имам този шанс!Успели сме в кратки срокове да изградим нещо сам сами от нулата, мога да поема децата, след което-да продължа.Така го виждах.Едното дете го направих самостоятелно, дай Боже и другото да успея-пак в ранни срокове.Не тежи, не е лигаво, посреща то само трудностите добре, ходи на градина, адаптивно е!Така ще е и с второто-аз го знам просто!
Отделно-никога не съм била със смачкано самочувствие, освен в един може би, след първото раждане, но го определям и по други причини.
Не саме се избирали навремето по професии.Имаше и такава тема даже май в Клюто.А уж сме се подкрепяли такива, каквито сме, за да стигнем и без дипломи като начало до някъде.Той самият се "изучи" без диплома.Не е точно дипломата като фактор, а самото развитие на моята кариера-т.е.-10 години в малка фирма.Може и да съм без диплома, но трябва да съм му равна, това е.За да мога да поемам децата и сама ако се наложи.Както се налага.Това е-простичко.Мислех, че до някъде съм успяла, но и не съм мислела, че толкова скоро след децата пък ще се разделяме.Да, заедно сме 12 години вече, но деца веднага не сме правили, не сме хуквали да се женим и т.н.Брак имаме преди първото дете-само подпис със свидетели и сватба не сме правили даже.
Другият фактор-ми може и да го има-пак казвам, не съм следила, има винаги свободата, но ако Е така-мислех го за по-умен-т.е.-това да не му влияе.Забежки-забежки-защо прехвърля всичко тук така?Ако нещо се е случило след забременяването ми...незнам, нищо незнам.Той по това време смени работата-може-нова някоя колежка, аз вече не му знам ни колеги, ни нищо, че да подозирам нещо, а е с такава длъжност, че вечери и питиета са задължителни, знам.....червена лампичка ми светва по някога, но не съм имала и сцени на ревност даже, колкото и да ми е трудно отвътре.
Не, не съм свикнала.....промени се, но кога-изпускам момента точно.Имала съм перидои, в които самото домакинстване ми беше песен, защото го правех за Нас, никога това не ми е тежало.Сега го правя за себе си-аз не обичам да живея в кочина, а и две момичета ще гледам-няма как да го допусна така или иначе.
Временна раздяла-пак казвам-няма как да стане.Той иска да се разведем и тогава да си тръгне, а аз незнам колко още ще държа фронта с подобно присъстрвие.Ужасно трудно е да обичаш някой, той да е в къщата, да мирише навсякъде на него, да го виждаш и да не можеш да го докоснеш и самият той да те мрази някак...а ти...да обичаш.Трудно е-аз емоционално съм длъжна да се съхраня.
Абсолютно всичко съм си уредила по раждането, чакам си принцеската.Имам всичко, приготвила съм си багаж, финансово като начален удар-имам, дори и сега да си тръгне.Имам покрив-жилището е на мои роднини, макар в много обтегнати отношения-там съм, това не е проблем сега.Никой не чака за това жилище-то иначе ще стои празно ей така.Проблем е аз дали бих могла дълго да остана-тук има толкова неща, градени заедно с Него.Но-това сега не е на дневен ред.Мога да се върна на работа когато поискам, не съм напуснала, обучих си заместничка, работа има, ще наема жена за бебето няколко месеца ако се наложи, ще тръгва на ясла/ аз не съм с и и помисляла 3 години да стоя у дома/Говорила съм с приятели-имам и друга работа като вариант, ако реша да не се връщам на старата.Няма да увисна, ще се справя, на помощи няма да бъда.Паралелно-голямата се връща на градина така или иначе-ако се върна бързо на работа-на старата-ако успея да я внедря-в квартала-подала съм молби, пуснала съм връзки-където и да е-все някъде ще е.
Т.е.-да направим малко изводи-той  няма възгледи за бъдеще с мен.Твърди, че съм такава и такава-да не описвам на ново.Твърди, че ще си поемел децата.Казва, че иска да се разведем преди да излезне от тук, паралелно с това-след като се роди детето, а на мен ми е трудно с него по този начин тук.На практика самата думичка "развод" излезна от моята уста-да-по принуда, да, знам, че го направи нарочно-някак все едно нямаше сам смелост или не знаеше какво иска, наистина.И понеже не съм търпяла/ е, търпяла съм някои неща, които наричам нужните компромиси по трънливият семеен път за благото на Всички ни/ сега ми е трудно.Миналияъ път, в миналата криза, нещата според нем бяха малко по-различни и тогава всъщност изтърпях доста, но пак казвам-той даде знак, или аз така го изтълкувах, че всичко вече е наред.
Та-вече и аз самата нищо незнам.Аз иначе за себе си помислих-няма да се давам, всеняколко дена преболедувах, ще имам ощше тежки дни разбира се, но някак-аз знам, че не съм Никой, имам самочувствие.Имам и приятели.Приятели за опора, не за връзки, каквито са май неговите, незнам вече.
За мен визията е такава-раждам, до тогава-някак стискам зъби.Че всичко ми е отровено вече-много ясно-със или без него тук.Тогава-пак ще попитам дали движи нещата по изнасяне, да не сме в една къща, че не се търпим просто/по-точно той не ме търпи, аз си го търпях такъв , какъвто е със странностите в характера му/За развод-каквото си движи.Това е.Аз самата не бързам с развода, и с две деца-по дела-няма как-така или иначе ще се проточи малко във времето.
От чисто техническа гледна точно по помощ за детето-надявам се да не се налага и понеже той искаше да си взема 10 дена отпуска покрай раждането-ако видя, че както с първото се справям бързо-не го искам да ми се мота в краката.Да идва вечер-да види децата, да ги гушка, да си поеме родителстването-и да си ходи.Да мога ако искам да порева, да погледам Тв, да початя, да се лакирам-каквото искам да направя.Това очаквам да се случи като начало......

Мисля, че много добре си го намислила като план
Успех!

Честно казано ти завиждам за смелостта и трезвото мислене.
Браво!
Или пък всичко още ти е като на сън и не го осъзнаваш...

Мъчно и е, че трябва точно сега да изживяваш такива неприятности.
Никоя жена не го заслужава!

Пенелопа, добре ми звучиш и нещата, горе долу не изглеждат супер зле за теб лично и децата, от това което си написала
Пиши, расъждавай си тука, ако и ние родим някой полезна мисъл ще  е чудесно.
Безнадежно ли са скапани отношенията с майка и сестра???

Безнадеждно, още в миналото.Но аз  наистина от помощ покрай децата/ т.е. детето до момента/ не съм имала нужда.Това не ме плаши, както повечето, аз не си задавам въпросите-как ще се справя, защото знам,,че ще се.Точка.Това не подлежи въобще нито на обсъждане, нито на съмнения.Едиствено, финансово ако заора, той е казал, че децата гладни няма да остави.Ще видим.Разбира се, че нещата не изглеждат зле за мен, аз затова сама съм се борила/ е, нали уж с него/ именно за да стигна до етап-да не съм зле.Просто-аз бях семейство с този човек, градила съм от нулата с него.Не съм капризна, не съм харчила парите му, каквото голямо е купувано е било за Нас-дом, къща, семейство, защото не сме имали нищо, започнахме навремето с две вилици и спяхме на земята в първата ни квартира.Сега-всичко, което имаме и като покъщнина е ново, хубаво и остава за мен.Купувано е И с мои пари, той от около 2 години е с  доходи над моите така или иначе, последната година не сме спестили, защото си отпуснахме душата и си купувахме скъпи вещи-пак за семейството де, не глезотии разни.Но имаме и спестени пари, които сега ще разделим-събирали сме ги Заедно.И от моята заплата.Както казах-работа имам, не увисвам така, не съм на улицата.Какво друго? Той, ако и когато се изнесе-има си имот, да си го продава сега иска, да си вземел тук/ защото имотът е в друг град/, ще има и за апартамент и за обзавеждане ново, а и доходите му позволяват и без това да си вземе нови уреди, белким се научи и пералнята да си пуска и ютията как се използва, щото не съм го била и гладела-долна лъжа!
Това е, яд ме е че всичко така си отива, мъчно ми е за децата, мъчно ми е за мене си, няма начин, но се ядосах много вече, освен всичко.Аз сама няма да съм, та аз имам ухажори и сега дори-с корема, майка му стара!Да си ходи при кариеристката и да не го видя повече ми се иска, ако е така, но заради децата ще се виждам,е и това ще ми тежи, ще си поплаквам сигурно тук понякога.И през годините, що подаръци съм отказала-злато, часовници, какво ли не, един искаше кола да ми купи.....принципна....винаги....За чий-за тоя дето клати гората, за да ме изклати сега веднъж за винаги.Аз като родя и се поосвестя, пак ще съм в такава позиция и този път май няма да съм принципна,щото ще съм и сама така или иначе
А вие-пишете, давайте акъл, щот е изветрял  моят.....Незнам дали мисля трезво, смело или както и да е, или незнам къде, в кой филм се намирам...Никакво ми е в момента едно такова.