За бабите и хората

Голямата ми дъщеря е алергична от бебе към ягоди,малини и подобни, също от големи количества шоколад, сметана и т.н. и това се знае от цялата рода.Скоро имаше рожден ден и тъй като баба ми е в Гърция изпраща колет пълен с шоколади, една огромна кутия с ягоди че в България още няма да си хапне детето  , а детето от декември месец е с постоянни обриви и вече се чудим с какви лекарства да е лекуваме.
Та този проблем с бабите мисля че трудно може да се изкорени, ами добре че децата са ни разумни  , а бабите да са живи и здрави и да даряват децата ни с обич, пък другото мисля само се нарежда. 

Съгласна съм с как Сийка, аз съм получила много любов от баба си и дядо си, сигурно и някои вредни навици, но честно казано помня само любовта. Да са ми живи и здрави!

А по темата, Бу, мисля, че ти правят напук. Бабите и дядовците се вдетиняват малко с внучетата. Може би си оставила у тях впечатлението за много стиктна майка и видиш ли горкото дете една вафла не може да си хапне!   И те се явяват нещо като спасителите или добрите феи, които спасяват детето от вманячената му майка дето не му дава нищо вкусно за ядене, а само здравословна храна (това последното звучи задължително блудкаво и гадно ). Само така мога да си обясня големия пакет вафли, иначе ми изглежда малко прекалено. Аз на твое място бих отговорила също с провокация. Бих дала на детето в тяхно присъствие вафла, шоколад или там каквото и да било от "забранения плод" (които аз самата съм купила предварително), за да им покажа ясно, че не го лишавам от тези неща. Ако оставяш детето при тях, носи от време на време нещо подобно и им кажи да й дадат, но например не повече от 1 вафла на ден и т.н. Така може би ще отрежеш ентусиазма им да те дразнят, защото ще покажеш, че всъщност не се дразниш толкова много.

Аз лично оставям на майка ми да преценява как да гледа дъщеря ми и не забранявам даването на такива неща. Някои ги скривам, други ги давам като ги разпределям във времето и така. Но нашите баби и дядовци не прекаляват. Просто от време на време обичат да поглезят внучето си и на мен сърце не ми дава да ги отрежа. Но като оставям дъщеря ми при майка ми за 1-2 дена, тя никога не я тъпчи с боклуци и забелязвам даже че купува разни неща, които са й любими, но все полезни неща, като например риба, ябълки, ягоди, прави й домашно кисело мляко и т.н. Така че точно този проблем не ми е много познат, но съм имала други подобни и забелязвам, че колкото повече се пеня, толкова повече предизвиквам обратната реакция. Затова обикновено гледам да се правя, че не се задълбочавам чак толкова и интересът преминава. Малко като с децата.  

Някой беше казал, че ако на детето му се дават по много такива лакомства, то ще загуби интерес към тях. От опит мога да кажа, че това не е никак толкова просто. Дъщеря ми я изтървахме по едно време и елате да видите не иска ли! Трябваше ми месец, за да я оттуча от вредните навици с много еквилибристики. Така че трябва да се внимава. Със сигурност проблемите свързани с детското затлъстяване не се срещат при деца лишавани от лакомства и нахвърлили се един ден върху тях като невидели в момент на разсеяност от страна на родителите. Това са проблеми трупали се постепенно в продължение на години вредни навици, тъпчене със закуски, вафлички, зрънчо, бонбонки и т.н. Абсолютно съм сигурна, че ако давам всеки ден на дъщеря ми шоколад, всеки ден ще го яде. Всъщност това го установих по Коледа като тръгнаха разните му торбички с лакомства и тогава видях какво става и колко лесно може да се мине границата.

lala, може и да си права, знам ли... в присъствието на свеки всички изядохме по една вафла и после отнесохме кутията - не съм чак толкова ъм, раздразнена, в крайна сметка. Дразня се по принцип. И не знам какво й стана на тази жена... преди време имахме подобни епизоди, но като показах (доколкото ми е присъщо на натурата - деликатно), че предпочитам по-различна храна, започна да носи плодове, кисело мляко, солети - все неща, които детето яде с охота.
А за баща ми има и друго - открива тепърва радостите от дядинството, тъй да се каже С мен и сестра ми като малки не се е занимавал особено (както повечето мъже по онова време - чакаш 18 години и получаваш готов продукт), но сега с детето е друго. Скоро му я поверихме да я гледа цял ден сам (чудо на чудесата) и се справи много добре. Но той пък защо ми прави напук не знам. Да му се не знае, какво може да има полезно в един чипс че с такъв ентусиазъм да се набутва периодично - това се разиграва от няколко седмици вече с нарастваща градация в предупрежденията ми - досега мирни и кротки. Хвани и обели една ябълка по-добре...
А и да го спасяват... не знам как звуча във форума но не съм от вманиачените. Да, предпочитам детето да закуси овесена каша, но ако нямам време/желание, не правя драма от това, че ще яде корнфлейкс с прясно мляко или нещо такова. Дори някой път сама (Боже, упази!  ) купувам фафли и прочее чудеса... но по някой път, а не като ежедневна задължителна част от менюто.

Моята я тъпчат постоянно с нещо  Живеем с моите баба и дядо и представете си какво се случва, когато оставя детето да го гледат. Най- често това се случва сутрин и съответно от закуската до обяда тя не спира да мели нещо- сладко, тестено, солено...
Всеки божи ден опявам едно и също, но керванът си върви 
Свекито пък смята, че детето е държано гладно  Вижда я веднъж на двете седмици и за два часа се опитва да вкара в устата й всичко, което види  "Яж, бабо, яж, че след малко си тръгваш"  Чудничко.
Майка ми я гледа от време на време през уикендите. Позволява й да изяде повече от 150 г маслини за ден  После 5 дни детето ака маслини  Но като цяло прегрешенията са й това ( на майка ми  ).

Или "Баба трябва да те вземе да те погледа, че да те похрани малко" 

То да кажеш, че ми е слаботелесно детето... Едни бузки е направила, едни бутчета  Ма друго си е баба да си я нахрани, "здравословно" и количествено доволно 

Бу, при нас е абсолютно същата работа.... вече стана нормално всеки ден да хапва шоколад ... аз казвам не, но бабата го взима да го погледа и се оказва, че бил ял вафла "няма да плаче детето сега "  отказах се да се боря ... защото излизам като пълен идиот ... Йоан ме гледа и реве ...като кажа не , те свиват рамене и казват "майка ти не дава "   ...вместо  "не може, защото не е полезно"  или " я виж морковче " .... и сега примиренчески си казвам, че ако си е изял плодовете , може да хапва шоколад ...   

Това с "майка ти не дава" и мен много ме е дразнело.

Дааа , аз също си имам баща подобен на твоя Бу  Стигнахме дотам , че мъжът ми говори с него и му каза , че Мартин се изприщва от шоколад и резултата беше , че още след два дни се появи в къщи и тържествено връчи на малкият гигантско шоколадово яйце , колкото щраусово 
Освен това се сърди , като му говоря и ме репликира " какво ще му стане ", " ти колко шоколад си изяла като малка ... " и т.н. това последното е особена повод за гордост при него и майка ми 
Не знам ...явно се опитва да ми покаже ,че ще стане на неговата , но не е познал ... В последно време обаче го отклонявам , като казвам , че малкият тъкмо ще се храни и ще му го дам после ... прибирам го в хладилника и така - лъжем се и двамата . Няма да ти казвам колко шоколадови яйца съм изяла 

С другите роднини нямам проблеми ... за сега .

Не знам и аз... И аз бая шоколади съм опукала покрай детето ама много не ме е срам от последното.
Но ето - свекърва ми, която при това е медицинска детска сестра, работи в педиатричен кабинет - не е човек, който да не знае... Въпросните вафли ги даде не повече от половин час преди вечеря - която готвеше тя самата (друга приказка е, как вечеряхме в шест и половина следобяд, само и само да вечеряме у тях, ама това е бял кахър). Естествено, детето после почти не наблиза кИфтетата и картофите... След вафла-две и аз не бих.
Още - понеже повечето тук ме знаете какво правя в 'извънкласната' си дейност  - свеки е един от първите хора, на които дадох разпечатани преводни статии за кърменето, говорих й и изобщо... (нали имат бебета в кабинета). Наскоро я поканих на семинар за педиатри за изключително кърмене и късно захранване. Беше много доволна. Обяви, че още от другия ден обръща нова страница и почва по новому. "Тези неща ми бяха много интересни" каза тя "за първи път ги чувам!"
Аз, другарки, бях ей тъй  защото това значи, че три години съм си проветрявала устата нахалос, дорде лекар не й е казал точ в точ същото... за да му повярва.
Та явно има и голям шанс каквото и да й казвам за храненето на детето, да влиза от едното и да излиза от другото ухо... освен да си намеря лекар, който да потвърди думите ми пак ли... 

Ъхм. При мен повече влизат в теоретически спор, след като веднъж се сърдих яко на майка ми (даде на незахраненото ми с глутен и краве мляко дете попара въпреки изричната ми забрана - "ма знаеш ли как сладко си хапна").
След като ме чуха да описвам случая пред трети лица обачееее... сега общо взето се съобразяват. Знаят, че няма смисъл да се купува голям шоколад, щото ще отчупим на детето парченце и другото ще го изядем. И че вафлите ще мухлясат.
А най-добре ги действа детето - след като обясни на баба си, че няма да яде от малките банички, защото са с маргарин... и защо му е купила бонбони с боя...   Много е станала "здравословна" по отношение на яденето, особено откакто й разкрих тънката връзка между храненето и красотата.

Това не пречи баща ми гласно  (другите може би негласно) да оплакват горкото ми онеправдано откъм пържени закуски дете (веднъж месечно й се събира, ама все не те като са тук). Абе в началото тормозех всички да й носят само плодове, банани, ако не измислят друго. Сега минавам направо за либерал - и Corny позволявам, и малко шоколадче, и бонбони "Пепеляшка"...  Ама тя си има вече някаква мярка и иска само по едно, цял шоколад примерно не изяжда.

Лелеее болната ми тема
Само това ме спасява, че сме далеч и срещите са за по няколко часа и веднъж на 2-3 месеца със свеки-фемили. През последните месеци най-демонстративно давам на Мартин разни плодове, с надеждата свеки да се усети. На другите и внучета също нося "витаминки" вместо "благинки"
Моите родители така или иначе са виждали Мартин 2 пъти за по седмица, та не са имали много възможности за своеволия.

С майка ми различията за храненето са по-малко, тъй като и тя смята за излишно тъпкането на детето с разни-безобразни. За възпитанието - методът на майка ми на разсейване и убеждаване с малко залъгване е успешен, но моя синковец все остава с впечатлението, че каквото той иска това става. Това мен не ме устройва особено. За облеклото - майка ми гледа да се подсигури "да има", за което й врънкам.

За свекървата - за даването на безполезни, по-скоро вредни храни не можем да се разберем. Обяснявала съм, че Мони не налита на сладко (изключая шоколад), че по-добре плодове, че много сол и боклуци има в разните бисквитки, гризинки и т.н. Резултатът - всяка седмица ми праща по свекъра сладкиши, зрънчовци, бисквитки, бонбони по няколко вида, шоколад, близалки и плодове, щото съм казала, че по-добре. Имаме с нея твърде различни възгледи за хубава храна.
За обличането - и тя като майка ми.
За възпитанието - пак като майка ми плюс непрестанното заливане с подаръци, купуването на каквото шевчето каже, а то обича да командва и без туй.

Горе-долу при нас нещата стоят така,както ги описват майките преди мен.Репликите,контра изказванията на моите препоръки--всичко е налице!Но аз много се репча и не мирясвам,докато не се съобразят с казаното от мен.
  Имам чувството,че бабите и дядовците на нащите деца просто се вдетиняват и упорстват като малки  деца да стане на тяхното."Едно си баба знае,едно си баба бае". :xarms:100 пъти съм разяснявала,уж вдяват нещо,пък после пак старата песен запяват и многократно я повтарят!Та съм се чудела дали и аз ще стана някой ден такава назадничева,консервативна и досадно поучаваща  баба.Дали ще съм толкова инертна и невъзприемчива за новото?!
   Ама защо не искат да приемат новостите в медицината,дет.психология и т.н.Нали навремето те са ни гледали изцяло следвайки препоръките на тогавашните лекари и сестри.Контролът,посещенията у дома от участъковата сестра  и т.н.Тогава са били в крак с времето,а сега-не искат!

Мис Бу, дядото и бабата са за това да дават нещата, които майката и бащата не дават. Точно за това колкото повече ти им казваш, че не даваш - толкова повече те в желанието си да направят 'малък празник' на детето ще дават.

По заформилия се спор - всичко давам аз. До навършването на 1 година и половина Дариа не беше вкусвала сол и захар, какво остава за шоколад или вафла... Постепенно всичко й въведох, но тя не беше голям фен на сладкото. Хапне малко и другото - аз. Нея я развали детската градина, където им дават бонбони като награда. Така от нещо обикновено и без значение /каквото се стремях да го правя аз отгледаното с вето в/у шоколада дете/ сладките неща станаха нещо много велико. Давам и без ограничение /поне не видимо от нея такова/ и сега и се надявам да го мине този период. Ходим ли в магазина - има право на 1 нещо, което си избере. Обикновено е бонбони и също така обикновено ги вади и ги нарежда в/у масата, за да ги яде. А се е обърнала и те чезнат...  Така хем тя е доволна, че не я ограничавам, хем аз я ограничавам.

Думи като 'полезно', 'вредно' и прочие отсъстват от речника ми, те имат и 0 мотивираща сила за децата. Просто у дома боклучава храна не се купува.

Майка ми и баща ми ме гледаха с жестоки ограничения в/у школад, сладко, сол... Изобщо не предлагат такива неща на детето ми. Баща ми се изцъкля като му кажа, че сладкото е ползено за мозъка. 
Нямам проблем с начина, по който я гледа майка ми откъм храна. Не я тъпче, не я храни с боклуци...