Нямам кой знае какъв опит, но затова пък си имам нещо друго, а именно - съвест. Не е лошо, да ви кажа.
Нарочно не казвам морал. Моралът е нещо твърде отвлечено и безжизнено, на моменти. Колкото и да е вярно, че това, което съм, е изградено и повлияно от фактори като ценностната система на обществото, семейството и обкръжението ми, моралът не е нещо, което ще ме разколебае в такива случаи.
Става дума най-вече за преценка на момента и вътрешно усещане. Е, за женени мъже с деца не знам, въпреки че общувам с няколко такива на приятелски начала (въпреки крехката ми възраст )...
Моето мнение е, че всеки решава за себе си. Лиска много точно го е казала.
За мен винаги ще я има тази преграда, въпреки че съм на 18 и се очаква да съм фриволна, безгрижна, с маргаритки в косите и т.н.
Може би губя от това, не знам. Но аз съм си аз. Не смятам, че е нужно да правя някакви машинации, сложни маневри или най-прозаични подливания на вода и метафорични скубания на косите на "законната съперница". Ако въпросният човек реши, че аз съм правилният избор - добре. Някои типично женски номерца ме отвращават - и го казвам в един главно женски форум.