Какво да й отговоря?

аз лично бих препоръчала на дъщеря си да не се сприятелява с такава девойка. ако темите за сериалите и модите са единствените, които тя може да разговаря, дори да реши, че дъщеря ми и е на нивото и реши да общува с нея, за какво ще си приказват???

Не отговарям на този въпрос, психологията го е направила - митомания.

Мда, ние не бяхме такива деца. Ние се интересувахме само от пионерско-комсомолските дела, участвахме в Тимуровска команда, събирахме старо желязо и беряхме билки като луди. А бяхме пълни отличници. 
И въобще, ама въобще не обръщахме внимание дали дънките ни са Ливайс или Панака. Хайде стига, спомнете си какво е да си на 13... 
Буболина, надявам се децата ми да са като твоята щерка (имах удоволствието да я видя). Имай й повече доверие. Сигурна съм, че сама ще направи най-добрия избор, най-добрия извод в ситуацията.
А на това момиченце стискам палци. Струва ми се, че не е лошо дете, нито сноб, това е дете на една определена среда.

Напълно подкрепям .А може и да живее в този ИЗМИСЛЕН СВЯТ.Може би просто мечтите и са в повече.Е аз нося само маркови бижута карам мерцедес и.............................От къде ще знаете дали е истина или не.Жалко за момичето но специално аз мисля че го е писала от  липса на вн  имание към нея

Ах, Василисо, бръкна ми в незарастващата рана, причинена от дънки Панака в ранния пубертет
Буболина, виждам, че че всъщност другото момиче е доста по-малко от дъщеря ти. 4 години са огромна разлика през пубертета. На 17 дъщеря ти е вече млада жена, докато другото момиче още не е излязло от възрастта на куклите (просто е сменило вида на играчките). Това - като се абстрахирам от думите "Прада" и "култ" - ме кара да си представя момиченце, което се кипри с токчетата и гердана на мама, както всички ние сме го правили като малки. Погледнете го от смешната му страна - представете си я как обува обувките на майка си и се фръцка пред огледалото, а те й хлопат, защото е още малка  

Мила Буболина,
Вярвай ми, въобще нямате повод да се депресирате - нито ти, нито детенцето ти. Вярно е, че децата на тази възраст много се впечатляват от такива неща, но... каквото и да направим, винаги ще има някой, който има повече от нас. За мен обаче това нищо не значи, защото никой не е абониран доживот за материалното си положение. Представи си ги тези комплексари ако утре обеднеят?! Никой не е застрахован от финансов крах, лично познавам такива случаи. Какво ще им остане? Зад тази лъскава фасада няма нищо. Това девойче и майка му се интересуват само от дрехи !!! Леле, каква духовна нищета!!! Мога само да ги съжалявам.
Лично аз не се интересувам от това кой какво има, не съдя за хората по дрехите, които носят, по джиесемите или по колите, които карат. За мен е важно да имат в душата си зрънце доброта. Ето тогава те са от мойта класа. Така възпитавам и децата си.
Не бива дъщеря ти да съжалява, че не може да дружи с това момиче - за какво ще си говорят - само за дрехи и обувки ли? Темата ще се изчерпа след 2-3 разговора, защото съм сигурна, че дъщеря ти има далеч по-задълбочени интереси и търсения.

Някак си това момиче не ми звучи убедително. Не знам защо, но докато чета имам чувството, че си фантазира, че не е сноб, а точно обратното, момиче, което винаги си е мечтало за маркови дрехи, но е бедно и не може да с ги позволи и поне в нета се опитва да се представя за такава, каквато си мечтае да бъде. Без да съм врачка така го чувствам, може и да греша.
Аз ако изпадна в такава ситуация бих обяснила на детето си, че 1) жалко че въпросното момиче разсъждава по този начин, но това не е по нейна вина, а просто е възпитана погрешно от майка си. Бих говорила с детето си относно истинските и фалшивите ценности. Бих предложила ако детето ми има желание все пак да пише на въпросното момиченце, защото вътре в душата си онова дете може и да не е толкова сбъркано, колкото изглежда от цитираното писание и все пак да се сприятелят двете (аз съм си непоправим оптимист относно хората, не ми обръщайте внимание).
Ще се опитам да обясня на детето си, че трябва да даваме шанс на всеки, дори и на различните от нас, така че ако иска нека пише на момичето, пък да видим онази дали има капчица човещина в душата си или е толкова куха, колкото изглежда.
Ще обърна внимание на детето си, че момичето може и хич да не е богато, а само да се преструва в нета, защото избива комплекси. Ще се опитам да внуша на детето си, че не бива да съжалява какъвто и да еизходът от общуването с това момиче, все пак светът е голям, хората са различни и не може всички да ни пасват и да ни харесват. Успех 

Как така дъщеря ти да е под нивото на някакво момиче  ..... аз лично не виждам причина да не си пишат или да не се мотаят заедно по Моловете .... ако иска нека да и напише, че не се облича марково, защото няма възможност за това .... единствения съвет, който можеш да и дадеш е да бъде искрена и естествена, така приятелите, които ще си намери няма да се интересуват от дрехите , които носи ........

Интересно защо всички се нахвърлихте върху марковите дрехи, а никой не отбеляза, че детето учи англ. и испански, ще започва и немски. Ходи на балет и на плуване.
Осъзнава, че майка му е сноб. В което не съм сигурна - за мен сноб е този, който мизерства, за да си купи маркова дрешка. А който има достатъчно пари - защо не.
И съм напълно съгласна с майката за общуването на едно ниво. Стига с тия соцлозунги, че всички  сме равни. Ако моята приятелка вечеря всеки ден в луксозен ресторант, а аз мога да си позволя само китайския на ъгъла, трудно ще ни е приятелството.

Може би , реакцията ти трябва да е в съвсем друга посока.Аз като прочетох постинга , първата ми мисъл беше - горкото дете(другото, не твоето).Бих наблегнала на това че , майка му , за да му купи блузка с незнам какъв си етикет , го е записала на всевъзможни курсове , защото няма никакво време за него.Горкото момиче , сигурно е ужасно самотно.Колко жалко-да израстнеш без майка си и без приятели. Така първо ще отклониш темата от "класата" на момичето и второ ще й покажеш , че любовта между вас и времето през което сте били заедно е по-ценна и от най-скъпата вещ.
Успех!

Ох, много мъчно ми стана.....И да ви кажа честно, не знам за кого повече - за това дете, живеещо в лукс, или за малката "Буболинка". Според мен, не може да има приятелство в такива случаи - колкото и да си над тези неща, просто е неизбежно да не попадаш в какви ли не ситуации, свързани с материалното! Защо това детенце не пише какви са му интересите, атолкова подробно описва облекла, марки, салони за красота.... Не знам, не ми звучи много истинско....

Помня, помня аз какво е да си на 13... И тогава беше пълно с такива "снобчета" - думата ми се струва смешна, когато се употребява за дете.
Помня много добре - в началото на учебната година класната ни изправяше един по един и ни питаше къде работят родителите ни - за да запише в дневника на кого да се обаждат при нужда. И ставам аз - ами... тати работи в Кореком (за по-младите майчета, които не помнят чудния свят на Кореком да поясня - това бяха единствените магазини, в които се продаваха вносни неща - дрехи, електроуреди, парфюми, бижута и т.н. и там се плащаше с долари). И когато казах къде работи баща ми, другарчето по чин се провикна с най-подигравателен тон "Еее, на мене баща ми ако работеше в Кореком, аз нямаше да ходя на училище с престилка!". Помня, че по-засрамена не съм била в живота си дотогава. После всички ми се подиграваха - дни наред, все едно съм направила нещо лошо.
И като се прибрах - право при тати - а аз защо нямам еди какви си дънки? Ами то другарчето по чин така и така ми каза... Сигурно и баща ми се е чувствал тогава като теб, Буболина, как ли да ми обясни, че ние нямаме долари (вълшебна дума в ония години), за да ми купи дънки...
А сега - сега изкушенията са мнооого повече - молове, витрини, кабеларки бълват реклами на изтупани мадами... Не ми се мисли аз къкво ще обяснявам като поотрасне детето ми.
Желая ти късмет, но щом си успяла да възпиташ така дъщеря си досега - не мисля, че ще имаш проблеми, тя ще те разбере и ще ти бъде благодарна за всичко, което й даваш. 

Спомням си как детето ми,като тръгна в първи клас,една вечер каза на баща си да не идва да го прибира от у-ще с  колата.Срамувал се.Изброи няколко деца,чиито родители притежават лъскави джипове и незнам какви още коли,а ние сме с уно.Поговорих с него,обясних му разни нещица,класифицирах нещата от живота по важност и темата се приключи.Не знам колко е разбрала малката главичка.Но децата са чувствителни на тази тема.И не само те,разбира се.
А това,което прочетох е писано от едно нещастно дете.

според мен приятелството си е приятелство ...пярите нямат значение ... и децата го знаят ... и родителите го знаят .... в живота всичко е преходно ... имало е моменти, когато семейството ми е имало много пари и моменти, когато е имало малко пари .... и приятелите са си едни и същи .... ако някой си избира приятелите, според това колко са богати е друг въпрос ...

... а пък кой кое заведение посещава или от къде си купува дрехи ... суета е всичко това

хайде, не правете драми. мъж ми си купи лятото обувки Геокс и се скапаха за 2 месеца. не това е важното, но децата се депресират от такива неща, вярно е.
Буболина, ти си интелигентна мацка, и съм сигурна, че даваш на детето си много повече от "маркови" боклуци.