меиз, какво е твоето решение? Ако можеш сподели го, пожелавам ти каквото и да е то, да намериш покоя в себе си, това е най-трудно!
- Публикувана: 13 март 2007, 15:58 ч.
- Последно мнение: 16 март 2007, 09:26 ч.
За децата в домовете за медико-социални грижи?
Цитат
Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.
Мнението ми няма нищо общо с конкретния случай, и нека не превръщаме темата в бойно поле.
Мейз казах ти го и на лични - не ми се иска да съм на твое място и не се чувствай лично засегната от поста ми.Нямах за цел да те притискам в решението ти, още по малко да те назидавам.
Решението вече е взето и по-добре да спрем да обсъждаме.На майката и е достатъчно тежко .Подкрепям мнението на Живко.
Това решение е въпрос на личен избор. И, каквото и да е то, е правилно...
Това решение е въпрос на личен избор. И, каквото и да е то, е правилно...
Вяра отива в дом за да има шанс да поживее и аз да сум до нея!Колкото и е писано! Лошото е, че защото е ралична не я искат никъде. НЯМА МЕСТА! Аз не се отказвам от детето чакано с обич и желание, а се опитвам да му дам възможност за Живот! Само дето България и българите се опитват да ме накарат да се откажа от детето си за да бъде настанено някъде!
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
никъде ли не става? пиши ми на лс или утре на кю-то
мисля си за теб и ако решиш че искаш да се чуем - знаеш ми тел, няма да ти звъня да не те притеснявам
но ако искаш да кажеш какво е станало - не се притеснявай да се обадиш
не се предавай - трудностите са много, но вярвам че една по една ще ги преодолееш... все пак го правиш за Вяра
не се отчайва - винаги има надежда
мисля си за теб и ако решиш че искаш да се чуем - знаеш ми тел, няма да ти звъня да не те притеснявам
но ако искаш да кажеш какво е станало - не се притеснявай да се обадиш
не се предавай - трудностите са много, но вярвам че една по една ще ги преодолееш... все пак го правиш за Вяра
не се отчайва - винаги има надежда
Вяра отива в дом за да има шанс да поживее и аз да сум до нея!Колкото и е писано! Лошото е, че защото е ралична не я искат никъде. НЯМА МЕСТА! Аз не се отказвам от детето чакано с обич и желание, а се опитвам да му дам възможност за Живот! Само дето България и българите се опитват да ме накарат да се откажа от детето си за да бъде настанено някъде!
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
а трябва ли да се стига до там? До един лист хартия да решава дали да ина или няма Вяра?
Вече не търся одговори и не задавам въпроси!
Когато Вяра стигне до своя летален край, това няма да е края!
А аз съм само една
За колко време отива в дом? Няма ли възможност да получава грижи вкъщи? Кой те посъветва да я настаниш в дом? Какъв дом?
ydomush никой не си захвърля детето току така
мога да те уверя, че след като си носил 9 месеца дете и то с мисълта за него и желанието да го притежгаваш - не се отказваш от него току така
айде дайте статии сега за това колко родители на деца с проблеми - особено в случаи когато се очаква летален изход за детето - колко такива родители посягат на живота си, колко са с нервни разстройства, колко са се разделили /особено при единствено детет/, колко са посегнали към алкохола - и колко са сатнали зависими... колко са изгубили близки и роднини, заради решението си да задържат детето...
защо не дадете и тези статии???
мисля, че когато някой няколко пъти каже, че е запознат с проблема и е взел решение - е излишно да натрапваме своето желание решението му да е друго!!!
още повече че не сме на негово място и представа си нямаме в действителност какво преживява и през какво минава - и дай боже да не ни се налага - защото тогава и представа си нямаме какво бихме направили ние
мога да те уверя, че след като си носил 9 месеца дете и то с мисълта за него и желанието да го притежгаваш - не се отказваш от него току така
айде дайте статии сега за това колко родители на деца с проблеми - особено в случаи когато се очаква летален изход за детето - колко такива родители посягат на живота си, колко са с нервни разстройства, колко са се разделили /особено при единствено детет/, колко са посегнали към алкохола - и колко са сатнали зависими... колко са изгубили близки и роднини, заради решението си да задържат детето...
защо не дадете и тези статии???
мисля, че когато някой няколко пъти каже, че е запознат с проблема и е взел решение - е излишно да натрапваме своето желание решението му да е друго!!!
още повече че не сме на негово място и представа си нямаме в действителност какво преживява и през какво минава - и дай боже да не ни се налага - защото тогава и представа си нямаме какво бихме направили ние
Дикенс в един от коледните си разкази описваше един бащ, който в деня на сватбата на дъщеря си четейки вестник, се възмущава как е възможно МАЙКА ДА ПОСЕГНЕ НА ЖИВОТА СИ И ТОЗИ НА ДЕТЕТО СИ.
и почмва историйта на живота на най-близката му - дъщеря му - и с две думи - той протича така, че починалия й баща може да го наблюдава - и завършва в реката с бебето й в Коледната нощ....
това е - никой не знае какво може да се случи и то с него самия!
и какво научих аз - че понякога се взимат тежки решения и че нямаме право да съдим човека отсреща, защото мчое да ни се наложи на собствения ни гръб да изпитаме - какво ние бихме напвили в дадената ситуация.... за да прозрем, че не сме нито по-силни нито по-велики - просто не сме попадали в дадената ситуаци
и почмва историйта на живота на най-близката му - дъщеря му - и с две думи - той протича така, че починалия й баща може да го наблюдава - и завършва в реката с бебето й в Коледната нощ....
това е - никой не знае какво може да се случи и то с него самия!
и какво научих аз - че понякога се взимат тежки решения и че нямаме право да съдим човека отсреща, защото мчое да ни се наложи на собствения ни гръб да изпитаме - какво ние бихме напвили в дадената ситуация.... за да прозрем, че не сме нито по-силни нито по-велики - просто не сме попадали в дадената ситуаци
и за последен път лично от живота си ще дам пример - на тези дето продължават да настояват когато дори не са в ПОДОБНА ситуация /защото забелязвам че повечето хора в ТОЛКОВА ТЕЖКА ситуация са изкл толрерантни - виж настояват тея дето не са наясно с толкова тежки увреждания/
не съдете щото не знаете вие какво ще сторите ако ви дойде до главата
цул живот съм се била в гърдите, че аз лъжи и изневери не бих търпяла
и съм давала съвети на майките как като ги лъжат - да грабнат бебето и да си идат
е попаднах в ситуация да видя, че това не става току така и нещата никога не са едностранчиви - дори не са като монета с две страни - те са с многто и различни страни и никога не си сигурен точно в дадената ситуация на коя страна ще се търкулне проблема
затова има поговорка - не питай старило, а питай патило
моля незапознатите с проблемитне да се гледат много тежко болни деца и такива при които е възможен скорошен летален изход - моля да се въздържат от съдене и от ПСИХИЧЕСКИ НАТИСК!
нали призовавате за толерантност! Е моля покажете ВАШАТА ТОЛЕРАНТНОСТ към хората, дори когато те са различни от вас по своите решения
това, че вие сте решили да поемете своя кръст, не ви дава право да настоявате и другите да го направят
не съдете щото не знаете вие какво ще сторите ако ви дойде до главата
цул живот съм се била в гърдите, че аз лъжи и изневери не бих търпяла
и съм давала съвети на майките как като ги лъжат - да грабнат бебето и да си идат
е попаднах в ситуация да видя, че това не става току така и нещата никога не са едностранчиви - дори не са като монета с две страни - те са с многто и различни страни и никога не си сигурен точно в дадената ситуация на коя страна ще се търкулне проблема
затова има поговорка - не питай старило, а питай патило
моля незапознатите с проблемитне да се гледат много тежко болни деца и такива при които е възможен скорошен летален изход - моля да се въздържат от съдене и от ПСИХИЧЕСКИ НАТИСК!
нали призовавате за толерантност! Е моля покажете ВАШАТА ТОЛЕРАНТНОСТ към хората, дори когато те са различни от вас по своите решения
това, че вие сте решили да поемете своя кръст, не ви дава право да настоявате и другите да го направят
ydomusch Вяра отива в дом(ако намерим къде) докато може, това означава докато е жива или дикато зареасне раната и на грубчето която е 7 на 12 см.Не движи крачетата исъбира течности от време на време! Иначе е добре, Главния неврохерург от ПИРОГОВ на детско оделение- д-р Захаринов я прегледа и ...... операцията няма да доведе до подобрение.
А в епикризата пише : Не се препоручва детето да бъде отглеждано в домашни условия!
И сега чакам да ми кажат куде има свободно мяато!
Ако се бях отказала от детето си и го дам за осиновяване, то щеше да е настанено някъде вече без да знам или да ме питат! Няма по добре или по зле! Какво е правилно? аз трябва да реша.
Препоръчани теми