С тези думи ме изпрати днес на работа голямата ми дъщеря .
Предисторията: Всяка сутрин се разделяме пред градината с различни пожелания, отправени от мен към тях и обратно. Васи се ограничава с „Приятна работа, мамо”, но Дени си измисля разни и разнообразни, в зависимост от това, какво съм споделила у нас...”И да ви работи телефона”, „Да напечелите много парички”, „Да не караш със 100”...Сутринта, обаче, явно са забелязали как баща им закачливо ме шляпва през ръката, когато посегнах към портфейла му. Шушукаха си двете, кикотиха се и накрая Васи се престраши да попита „Тате, ти защо пляскаш мама?” и неговия отговор „Ами не слушка!”
И така...детето ми пожела да слушам, а на мен цял ден ще ми е ухилено и весело. Не, че се е случило кой знае какво...
Как ви изпращат вашите наследници? Дават ли ви наставления или вие им изземвате това право с изпреварваща лекция?
Предисторията: Всяка сутрин се разделяме пред градината с различни пожелания, отправени от мен към тях и обратно. Васи се ограничава с „Приятна работа, мамо”, но Дени си измисля разни и разнообразни, в зависимост от това, какво съм споделила у нас...”И да ви работи телефона”, „Да напечелите много парички”, „Да не караш със 100”...Сутринта, обаче, явно са забелязали как баща им закачливо ме шляпва през ръката, когато посегнах към портфейла му. Шушукаха си двете, кикотиха се и накрая Васи се престраши да попита „Тате, ти защо пляскаш мама?” и неговия отговор „Ами не слушка!”
И така...детето ми пожела да слушам, а на мен цял ден ще ми е ухилено и весело. Не, че се е случило кой знае какво...
Как ви изпращат вашите наследници? Дават ли ви наставления или вие им изземвате това право с изпреварваща лекция?
,всеки ден се наслушва човек на различни бисери,ама нали възрастните сме с обременен мозък бързо забравям,все пак последните за който се сещам са -да изкараш повече парчки за играчки,като се прибера довечера бебето да е в къщи,до кога ще чакам 
, сладури. 
,като знам колко опърничава съм всъщност 
Драма... 
" 
, не съм виновна, че се късат/ 
