Предисторията: Всяка сутрин се разделяме пред градината с различни пожелания, отправени от мен към тях и обратно. Васи се ограничава с „Приятна работа, мамо”, но Дени си измисля разни и разнообразни, в зависимост от това, какво съм споделила у нас...”И да ви работи телефона”, „Да напечелите много парички”, „Да не караш със 100”...Сутринта, обаче, явно са забелязали как баща им закачливо ме шляпва през ръката, когато посегнах към портфейла му. Шушукаха си двете, кикотиха се и накрая Васи се престраши да попита „Тате, ти защо пляскаш мама?” и неговия отговор „Ами не слушка!”
И така...детето ми пожела да слушам, а на мен цял ден ще ми е ухилено и весело. Не, че се е случило кой знае какво...
Как ви изпращат вашите наследници? Дават ли ви наставления или вие им изземвате това право с изпреварваща лекция?