Роднините

  • 2 919
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 120
Първо, си абсолютно права и второ, трябва да бъдеш повече от упорита. Както ги научиш сега, така ще бъде и за в бъдеще. Затова бъди категорична Stop

ако сега се пречупиш-това ще е краят.въобще да не ти пука за другите.представи си,че найстина я заразят с грипа,който върлува,в момента.толкава малко бебе,без абсолютно никакъв имунитет.та то сега го изгражда и няма да се пребори с такова нещо.а ако(не дай боже)се случи,теб ще изкарат некадърна и че си го била простудила  Stop
странно ми тези хора не се ли усещат.все пак деца са гледали  Thinking

# 16
  • Мнения: 251
И при нас имаше подобна ситуация. Но аз имах пълната подкрепа на съпруга си и това олесни нещата. Когато родих показах ясно и точно кой диктува правилата / аз и съпруга ми/:xarms: Аз например не разрешавах на бабите когато им скимне да си игаят с малката. От страна на моята майка получих разбиране, от свекито съм чувала коментари, ама не ми пукаше.  Според мен трябва да говориш със съпруга си и да му обесниш, че трябва да застане за теб. По принцип, когато става дума за роднини на мъжа ми оставям той да се оправя. Моля се скоро да те оставят намира, защото знам колко е кофти някой да ти се мотка в краката, а на теб да не ти е до това. Успех  Hug   bouquet

# 17
  • Мнения: 397
Първо, си абсолютно права и второ, трябва да бъдеш повече от упорита. Както ги научиш сега, така ще бъде и за в бъдеще. Затова бъди категорична Stop

Понякой път се чудя как може да има толкова несъобразителни хора!

# 18
  • Мнения: 448
Първо, си абсолютно права и второ, трябва да бъдеш повече от упорита. Както ги научиш сега, така ще бъде и за в бъдеще. Затова бъди категорична Stop
Колкото и жалко да е -да,такива хора съществуват.И аз имах подобни проблеми когато се родиха децата,но тактично,а понякога и не толкова (докато влязат в релси) ги отрязах,но при мен беше по-трудно,защото тогава живеехме заедно.Много важно е да привлечеш съпруга си на твоя страна-започни с това.
Да ви е жива и здрава рожбичката и успех! Hug  bouquet

# 19
  • Мнения: 364
 newsm78 Мисля си....тези ваши роднини нямали ли са деца?! Толкова ли пък не са виждали, чували, че при малко бебе не се ходи? В кой свят живеят тези хора?!  newsm78

Мисля, че съпругът ти трябва да се справи с неговите роднини - тактиката с педиатъра е много добра! Ако и тогава не разберат, той трябва да им каже директно!  Naughty

И не се оставяй да те убедят, че те гони параноя!!! Това е нормална майчина реакция!

Успех!  Hug Hug Hug

# 20
  • Мнения: 1 120
Много важно е да привлечеш съпруга си на твоя страна-започни с това.

това,като че ли е най-важното

# 21
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Представи си следната ситуация. Детето е на 2-3 годинки, болно, с температура, тече отвсякъде. Свекито е в друг град, и решава, че й е мъчно за внучето. Обажда се на сина и иска да заведат малкото при нея да го види. И бащата, тоз идиот ненагледен, става и тръгва Shocked. И се заформя невероятен скандал с майката и родителите й (които са там да помагат за детето, че е много зле милото), защото те не разрешават дребосъчето да излезе от стаята даже. Всичко завършва с много обиди, а бащата се фръцва и заминава при майка си и не се връща повече от две седмици. (В крайна сметка всичко завърши с развод.)
Опитвам се да кажа, че е мнооооого важно мъжа да разбира проблемите и нуждите на жена си, иначе става страшно. В този случай говорене му е майката.....

# 22
  • Мнения: 6 703
Ти си лехуса сега. Във всички култури това е особен период и всички имат обичаи при които при такава жена и малкото не се ходи. Това не е случайно. Опитай се спокойно да обясниш, че си уморена и не искаш посещения.
В този форум ще срещнеш само разбиране, но аз ти препоръчвам ако можеш да се отбиеш и в други форуми.
И не се превръщай в истеричните млади мами, които пазят детето си от всичко.
Бъди спокойна и устоявай това което смяташ за правилно без излишни драми, така никой няма да те мисли за неуравновесена.

# 23
  • София
  • Мнения: 2 104
не е казано, че детето трябва да живее в изолатор, вкъщи например винаги е имало хора, но никога не си е позволил някой да дойде болен с риск да зарази малката
според мен проблемът е повече, че ти се дразниш от чуждото присъствие и затова е по-добре да разрешиш проблема овреме
просто си казваш мнението спокойно и ясно и точка
подсигури си спокойствие и оттам нататък всичко ще е ок
пък особено ако живеете в собствено жилище, не виждам закакво се ядосваш толкоз Peace

# 24
  • Мнения: 953
Благодаря ви много за съветите, много сте мили Hug
Ще се обадя на педиатъра и ще го свържа с мъжа ми, дано най-накрая проумее, че това не е мой каприз.
Днес обясних и на сестрата на съпруга ми ( тя иска да ми доиде на гости в неделя  #Cussing out), съвсем спокойно че не може да пипа бебето, тъй като е прекалено малко,  а тя ми се обиди.....
Мъжът ми ще си е в къщи и съм го впрегнала да я подсети да си тръгне на време и да не влиза в детската стая при бебето.
А моето време наистина е много малко - храня бебчо на 3 4аса ( 30 мин хранене минимум), сменям памперси ( 15 мин), цедя се(40 мин ) и да хапна нещо да се оправя и идва време за следващото хранене. Изобщо не ми е до гости.

Опитах се да говоря спокойно със съпруга ми за това, защо немогат всички да ни гостуват - имам усещането че той си мисли че едва ли не ме гони параноя и ми се цупи. Важното е че ми обеща, че по отношение на детето и гостите ще се съобразява  само с мен.

# 25
  • Мнения: 95
Първо да ти е живо и здраво бебчето.
И после - Оооооооох, и на мен ми е писнало от такива дето знаят уж много и ми се бъркат в отглеждането на детето. Моето бебче е на 6 месеца. Бъди благодарна, че не са ти в къщата. Беше на 3-4 месеца, когато искаха да го слагат да сяда, сега е на 6 и го слагат да стъпва на земята, сякаш ще проходи. Въобще прости хора. Но за това нещо аз не им мълча. Карам се с тях, мъжа ми е между чука и наковалята, но не ми пука. Аз съм на принципа "Всески да си гледа детето". Те са отгледали тяхното, а сега да ме оставят аз да си гледам моето. Успех!

# 26
  • Мнения: 95
И още нещо мила, бъди по-спокойна, защото и аз така се притесних отначалото и ми секна кърмата. Не можах да я кърмя въобще.

# 27
  • Мнения: 313
Съвет не мога да ти дам.  Аз самата не успях да постигна нищо смислено в подобна ситуация, но искрено ти съчувствам. Минала съм през този път и ми струваше безобразно много неприятности. Повечето момичета, които са писали са имали куража да го направят. Все си мълчах. Надявах се, че като човек отгледал дете ще се вразуми, но не би.Постоянно бяхме като в хан. Още първия ден маминка ме посрещна болна от  бронхоплевмония.Настани се в къщи и отказа да си тръгне ( да отбележа,че апартаментът си е мой, не живея у тях).Стигна се до супер грозни ситуации. Педиатърката не може да прегледа детето. Уважаемата особа и обяснява какво трябва да се направи.  Не искам да спамя темата, но опитай  да се съхраниш и да си по - спокойна. Дано намериш съпричастност от страна на съпруга ти. Повикай майка си, ако ще се чувстваш по - спокойна, направи всичко, за да можеш да отгледаш детенцето си на спокойствие. Аз го постигнах, но след много време, когато вече нямаше никакво значение.

# 28
  • Мнения: 3 500
Големите роднини ги отрязваш- както си и направила, а на племенничката си обесняваш, че бебетата се целуват само по крачетата и дупето  Laughing - нека тя си избере.
smile3521

# 29
  • Мнения: 819
Ох,съчувствам ти ИСКРЕНО.И мен ме бяха атакували по същия начин роднини от същата страна и едвам ги изтрайвах до един момент.Сега всички са под бръснача и съм ги отрязала,ама мъжът ми е зад мен...във вашият случай не знам...Права си,отстоявай позициите си на МАЙКА на това дете,защото само и единствено ТИ можеш и знаеш какво е най-добро за бебето!
Прегръдки от една изстрадала от неволи с роднини майка!

Общи условия

Активация на акаунт