много е красив и много умен, казвам му го постоянно, но не му втълпявам, че е най-най-най, да не би да реши, че другите са идиоти, а той по всичко е превъзходен
- Публикувана: 16 март 2007, 23:41 ч.
- Последно мнение: 19 март 2007, 13:47 ч.
От моето гардже по-хубаво няма
обективна съм за красотата на бебетата , децата и големите! казвала съм го- любовта на майката няма нищо общо с красотата на децата й или с недъзи и дефекти, външни и вътрешни!оби4аме ли, красотата не е важна!деликатно не за4еквам теми за мерене или сравняване!слушам хвалби и правя комплименти за добри постъпки, умно и хитро справяне с проблеми, добри резултати,не забравям да казвам колко ги оби4ам и 4е за мене са най-хубавото и единственото нещо, за което си заслужава животът! опитвам се да не ги сравнявам, искам ги оригинални, не направени по модел!
Аз пък не ги сравнявам, всички са РАЗЛИЧНО хубави. Не разбирам защо не е достатъчно да кажеш на детето си, че е хубаво, а трябва да е задължително 'най-хубавото'. Защо трябва да се прави някакво ненужно сравнение? Не може ли да се радваме на това колко са хубави децата ни, без непременно да твърдим, че са най-хубави?
Хубостта е субективно, празно понятие. Предпочитам децата ми да градят самочувствие върху това какво могат и какво правят.
Ако съм гаргата, ще кажа на всички да си гледат работата!
Хубостта е субективно, празно понятие. Предпочитам децата ми да градят самочувствие върху това какво могат и какво правят.
Ако съм гаргата, ще кажа на всички да си гледат работата!
Разбира се, че го казвам и съзнавам глупостта си, обаче ми е много хубаво да си хваля момчето
Красиво, умно, харизматично, чаровник, на мама гарджето
Знам, че моята любов го прави такъв и се радвам много на други майки, които с показаната си любов дават сигурност и самочувствие на децата си
Няма нищо по-хубаво от това!
Красиво, умно, харизматично, чаровник, на мама гарджето
Знам, че моята любов го прави такъв и се радвам много на други майки, които с показаната си любов дават сигурност и самочувствие на децата си
Няма нищо по-хубаво от това!
Харесвам си гарджето. И други гарджета харесвам.
То понякога пита дали е най-хубавото. Казвам му, че е най-хубавото за мен, също както Аля (например) е най-хубава за своята майка. И че такива са майките - необективни, какво да се прави.
Не я насърчавам да се състезава с другите. Доколкото това е естествена склонност, ще се прояви сама по-нататък. Предпочитам да прави нещата защото й харесват, а не за да е "по-по-най".
Като направят комплимент на детето ми, отговарям "Че как"
То понякога пита дали е най-хубавото. Казвам му, че е най-хубавото за мен, също както Аля (например) е най-хубава за своята майка. И че такива са майките - необективни, какво да се прави.
Не я насърчавам да се състезава с другите. Доколкото това е естествена склонност, ще се прояви сама по-нататък. Предпочитам да прави нещата защото й харесват, а не за да е "по-по-най".
Като направят комплимент на детето ми, отговарям "Че как"
Щерката от както се е родила всеки й се възхищава - и познати, и непознати. Действително е много хубава - с порцеланова кожа, нежна, с хубава коса. Ето казвам, че в настоящата й група не ми се вижда да има по-хубаво момиченце от нея, но пък миналата година имаше - две-три момиченца, които бяха по-хубави. Смятам, че не съм заслепена и да смятам, че моето е най-хубаво.
Синчето също ми се струва хубаво(като на всяка майка), но не мога да кажа, че е най-хубав. Виждам толкова хубави момченца и в детската и по улиците.
Не си хваля децата пред другите и постоянно да повтарям колко са хубави, умни и най-добрите. Чак се учудвам на някои приятели, които не се усещат и направо прекаляват в хвалбите на тяхното гардже.
И аз като Иса все още не съм намерила правилната реакция от моя страна като ми хвалят децата. В детската сутрин оставам щерката и учителката започва на висок глас да нарежда колко ми е умно, хубаво, добро, възпитано детето, а аз ако можех да се скрия някъде, толкова ми стана неудобно от другите родители
И за капак накрая ме попита дали и малкият е толкова умен и аз не можах да направя едно изречение, толкова се смутих.
Старая се да им създам увереност и самочувствие(майка ми първо ми посочваше недостатъците, а после предимствата). Наблягам на способностите им. Обяснявам, че всеки е добър в нещо.
Синчето също ми се струва хубаво(като на всяка майка), но не мога да кажа, че е най-хубав. Виждам толкова хубави момченца и в детската и по улиците.
Не си хваля децата пред другите и постоянно да повтарям колко са хубави, умни и най-добрите. Чак се учудвам на някои приятели, които не се усещат и направо прекаляват в хвалбите на тяхното гардже.
И аз като Иса все още не съм намерила правилната реакция от моя страна като ми хвалят децата. В детската сутрин оставам щерката и учителката започва на висок глас да нарежда колко ми е умно, хубаво, добро, възпитано детето, а аз ако можех да се скрия някъде, толкова ми стана неудобно от другите родители
И за капак накрая ме попита дали и малкият е толкова умен и аз не можах да направя едно изречение, толкова се смутих.
Старая се да им създам увереност и самочувствие(майка ми първо ми посочваше недостатъците, а после предимствата). Наблягам на способностите им. Обяснявам, че всеки е добър в нещо.
Интересно дали броят на "гаргите" е идентичен с този на потребителките 
Доколкото видях по диагонал всички сте заслепени от децата си. Ами, аз не съм.
Обожавам дъщеря си, харесвам я и физически и духовно, но се опитвам да бъда обективна. Има и по-хубави деца от нея, има и значително по-грозни. Има и по-умни деца от нея, но тя надвишава с класи други. Като цяло е добра комбинация (освен ако това не се брои за "моето гардже е най-хубавото"), която си има трески за дялане.
Аз си я обичам такава каквато е.
Доколкото видях по диагонал всички сте заслепени от децата си. Ами, аз не съм.
Обожавам дъщеря си, харесвам я и физически и духовно, но се опитвам да бъда обективна. Има и по-хубави деца от нея, има и значително по-грозни. Има и по-умни деца от нея, но тя надвишава с класи други. Като цяло е добра комбинация (освен ако това не се брои за "моето гардже е най-хубавото"), която си има трески за дялане.
Аз си я обичам такава каквато е.
Не знам дали гарджетата ми са най-красиви. Не смея дори да твърдя, че са най-умни, талантливи и послушни. Знам, че ги обичам най-много: точно толкова, колкото ще ги обичам с пъпките и мазните коси през пубертета, с непостоянните им настроения и ако нещо драстично промени външния им вид и умствените им способности. За мен те са най-ценните и е важно да го знаят. Дори не ми е хрумвало как изглеждат в очите на хората.
Интересно дали броят на "гаргите" е идентичен с този на потребителките
Доколкото видях по диагонал всички сте заслепени от децата си. Ами, аз не съм.
Доколкото видях по диагонал всички сте заслепени от децата си. Ами, аз не съм.
Ей тук си МНОГО, ама много в грешка.Тази тема идеше да провокира точно наличието на повече "гарги", но се оказа, че повечето са като тебе.
Лично аз симпатизирам на рошавите птици и не го крия, за жалост те са малцинство.