Здравейте ,бебчо е на 9 и полувина ,не от най ревливите но когато се разреве се захласва и направо ми спира сърцето .Какво да правя много ме е срах ,двамата с баща му изтръпваме като стане ,почвам да го треса и да му духам в лицето ,защо става така и до кога ще продължава ?Благодаря предварително за отговорите !!!!!!!
- Публикувана: 17 март 2007, 21:35 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2007, 19:24 ч.
До кога с това захласване ?
Отвратително е и най-гадното е, че не винаги едно духване помага.Треса я, духам, бъркам й в устата, а тя посинява за момент понякога - ужасно е 
А докторът какво каза по този въпрос? 
Сина ми до 2 ,5-3 годишна възраст се захласваше.Това едва ли ще те успокои,но .... така беше при нас. 
Иначе,съм правила понякога номер,да му обърна гръб точно в момента като усетех,че се захласва и той изплакваше. Малко страшничко и трудно за изпълнение обаче.Много често и аз се разплаквах след захласване.
Иначе,съм правила понякога номер,да му обърна гръб точно в момента като усетех,че се захласва и той изплакваше. Малко страшничко и трудно за изпълнение обаче.Много често и аз се разплаквах след захласване.
пожелавам ви скоро да спрат да се захласват бебоците.... Здравейте ,бебчо е на 9 и полувина ,не от най ревливите но когато се разреве се захласва и направо ми спира сърцето .Какво да правя много ме е срах ,двамата с баща му изтръпваме като стане ,почвам да го треса и да му духам в лицето ,защо става така и до кога ще продължава ?Благодаря предварително за отговорите !!!!!!!
Захласването се появява при емоционални деца с незряла нервна система, които реагират на силна емоция по този начин ( радост, скръб). Моят син се захласваше до 2.5 години, от тогава не се е случвало.
Има няколко начина за справяне със ситуацията:
- духване в лицето ( вече си го установила)
-духване е устата ( за да може автоматично да поеме въздух)
-напръскване с вода ( рисковано според мен, защото може да глътне вода и да се задави)
-стиска се петичката на крачето отстрани ( това също има много добър ефект)
-понякога смяна на положението като рязко спускане надолу, рязко вдигане нагоре има също добър ефект.
И на нас ни се е случвало, макар и рядко, за 9 месеца - 4 пъти, не знам, но май точно поради тази причина гледам да я гушна и да не я оставя да се разплаче чак толкоз, че да се захласне (е, става въпрос за случаите, когато наистина се разплаче, а не само да се глези, и за сега успешно и усещам репертоара 
)
Ами пробвай като го видиш, че е раздразнен и ще се разплаква с пълно гърло, или пък ако все пак се захласне, да го гушнеш веднага и да му говориш ласкаво и успокояващо, и най-важното - не изпадайте в паника, бъдете уверени и спокойни, знам че е трудно в такива моменти, но трябва...
) ...двамата с баща му изтръпваме като стане ,почвам да го треса и да му духам в лицето ,защо става така и до кога ще продължава ?
Ами пробвай като го видиш, че е раздразнен и ще се разплаква с пълно гърло, или пък ако все пак се захласне, да го гушнеш веднага и да му говориш ласкаво и успокояващо, и най-важното - не изпадайте в паника, бъдете уверени и спокойни, знам че е трудно в такива моменти, но трябва...
Albeni, напомни ми за нещо много важно!
Трябва много да се внимава и да не показвате на детето, че се паникьосвате! Знам за случай, в който детето започна да манипулира родителите си след определена възраст с въпросното захласване, когато например иска нещо и т.н.
Особено важно е да реагирате спокойно!!! За мен това беше най-трудната част, но с времето се свиква. Важно е и хора, които се грижат за детето ( баби, дядовци, гледачка, в детска градина и т.н.) да са известени за това и как да реагират ако се случи!
Ако ситуацията стане по- напечена, освен духването в лицето има и друг вариант. Бъркаш с пръст в устата и натискаш езичето. Понеже на детето му става гадно веднага си поема дъх. Това го знам от една лекарка. Мойта също се захласваше като по- малка, сега пък ако се разплаче силно (например при посещенията при лекар) започва направо да се дави и дори ми е повръщала от рев.
Малкият ми син е на 1 год. и 4 месеца и се захласва редовно.Сега когато чета темата и направо се учудвам колко много дечица имат този проблем.Единственото нещо което знам (досега) че се прави е да духна в устата ,но имам чувството че това не помага чак толкова,просто си изреве когато си поиска.Един път направи така и при личната лекарка и тя категорично ми забрани да то треса ,духам в устата или каквото и да било,каза че децата със здрави сърчица ще си изреват без чужда помощ,при намеса би било по- лошо.Но всеки път като се захласне все му духам в устичката,а и невярвам някоя мама да седи безучастно и да чака.Благодаря за темата,ще я следя задължително.
Има няколко начина за справяне със ситуацията:
............
-понякога смяна на положението като рязко спускане надолу, рязко вдигане нагоре има също добър ефект.
Да ,рязката промяна на ситуацията помага. Можеш напр. решително и бързо да тръгнеш с него из дома ви,като преминаваш от стая в стая ,но бързо и стремително или да ходиш напред -назад в стаята бързо,без да е необходимо да го дондуркаш ,просто го носи.
Дъщеря ми е на 10 месеца и вече два пъти ни се е случвало това със захласването, последно-вчера, аз доста се уплаших и паникьосах, незнаех за духването в лицето и първото за което се сетих е да и бръкна в устата, оправи се слава богу!Не предполагах, че и много други дечица го имат този проблем, дано по-скоро отмине-пожелавам го на всички!
Голяма гадост. Но на мен Йоана така жестоко ми се е давила с бисквита, до смяна на цвета на кожата и задух, че от едно захласване не мога да се уплаша.
Много ценни съвети са ти дали. Дъщеря ми също се захласва(все още!), но от 2-3 години го прави изключително рядко. Захласва се от първия си ден, а като бебе имаше няколко много сериозни пристъпа. Като беше на 10 месеца я водих при едно светило в медицината и и правиха ЕЕГ. По време на процедурата Лора се захласна и тогава ми казаха, че по време на захласването импулсите в лявото полукълбо са били много слаби. Изписа ни транквилант(Ривотрил), но след 5 дни го сменихме с нещо по-слабо. То не и повлия, но Ривотрила не и се отразяваше добре. Ето и една статия:
Афективно – респираторните пристъпи
При няКои деца до 5-годишната им възраст често се срещат пристъпи от задържане на дишането при плач. В медицинската литература тези пристъпи се наричат афеКтивно-респираторни, а сред народа са известни Като захласване.
Как протичат?
Пристъпите се предиз6и1<-бат от неприятно емоционално изживяване (афект), като неудовлетворено желание, болка, уплаха и др., на което детето реагира с плач. Само няколко секунди след началото на плача то спира да диша, устните и лицето му посиняват, детето загубва съзнание и се отпуска.
Най-често пристъпът трае 20-30 секунди. Възможно е по това време мускулатурата на тялото и Крайниците да се стегне (тоничен гърч) или да се появят повтарящи се потрепвания на Крайниците (Клоничен гърч). Пристъпът преминава от само себе си и детето се вьзстановява бързо. След това то се чувства уморено и най-често е забравило причината за плача си.
Възможно е афеКтивно-респираторните пристъпи да протичат и малко по-различно. Детето отваря уста, за да заплаче, но не издава звук, пребледнява и загубва съзнание. Поради пребледняването този вид пристъпи са наречени бледи, а първият вид - сини. Двата вида се различават по механизма, по който се получават.
Коя е причината?
У децата с афективно-респираторни пристъпи центровете в продълговатия
мозък(, регулиращи сърдечната и дихателната дейност, са по-лесно Възбудими. Тези центроВе могат да се актиВират при силно отрицателно емоционално изжиВяВане, което да доВеде до потискане на дишането или до силно забаВяне на сърдечните съкращения. ВследстВие на тези промени мозъчното кръВообращение за кратко се ВлошаВа с последВаща загуба на съзнание, а понякога и с гърч.
Драматичната Картина заблуждава
Поради спирането на дишането и загубата на съзнание афективно-респираторните пристъпи приличат на състояния, които застрашават живота. Родителите и близките на детето ги Възприемат особено драматично. Оби1кноВено те изпадат В паника и усилията им се насочВат да помогнат на детето да ВъзобноВи дишането си. Най-често се опитВат да бъркат В устата на рожбата си, за да "изВадят езика". Те си обясняВат причината за спирането на дишането със спадане на езика назад и запушВане на дихателните пътища. Често Краят на пристъпа съвпада с техните усилия, Което им създава грешното Впечатление, че те са помогнали за преустановяване на Пристъпа.
Какво трябва да се знае
С навършбането на 4 - 5-годишната Възраст пристъпите спонтанно изчезват. Вие, родителите, трябва не само да помните, че пристъпите не са опасни, а и да знаете добре по КаКъв механизъм настъпват. Необходимо е да запазите споКойствие и да реагирате правилно при пристъпа на своето дете. От особено значение е подходящият педагогически подход. Старайте се да намерите оптималния баланс между удовлетворяването и отказа на Желанията на детето. Поради страх от повторни афеКтивно-респираторни пристъпи няКои родители се стремят да задоволяват всяКо Желание и Каприз на детето си и по този начин утвърждават лоши черти в неговия хараКтер. Лечение с медикаменти на афективно-респираторните пристъпи не се налага. Само при много чести, и то протичащи с гърчове пристъпи е необходимо медикаментозно лечение. АфеКтивно-респираторните пристъпи нямат нищо общо с епилептичните пристъпи въпреКи наличието на известна прилива между тях, Като загубата на съзнание и гърчовете.
Доц,, д-р Мария Узуноба,.
детски невролог
Консултант кьм Държавната униберситетсКа
педиатрична болница -
София
Афективно – респираторните пристъпи
При няКои деца до 5-годишната им възраст често се срещат пристъпи от задържане на дишането при плач. В медицинската литература тези пристъпи се наричат афеКтивно-респираторни, а сред народа са известни Като захласване.
Как протичат?
Пристъпите се предиз6и1<-бат от неприятно емоционално изживяване (афект), като неудовлетворено желание, болка, уплаха и др., на което детето реагира с плач. Само няколко секунди след началото на плача то спира да диша, устните и лицето му посиняват, детето загубва съзнание и се отпуска.
Най-често пристъпът трае 20-30 секунди. Възможно е по това време мускулатурата на тялото и Крайниците да се стегне (тоничен гърч) или да се появят повтарящи се потрепвания на Крайниците (Клоничен гърч). Пристъпът преминава от само себе си и детето се вьзстановява бързо. След това то се чувства уморено и най-често е забравило причината за плача си.
Възможно е афеКтивно-респираторните пристъпи да протичат и малко по-различно. Детето отваря уста, за да заплаче, но не издава звук, пребледнява и загубва съзнание. Поради пребледняването този вид пристъпи са наречени бледи, а първият вид - сини. Двата вида се различават по механизма, по който се получават.
Коя е причината?
У децата с афективно-респираторни пристъпи центровете в продълговатия
мозък(, регулиращи сърдечната и дихателната дейност, са по-лесно Възбудими. Тези центроВе могат да се актиВират при силно отрицателно емоционално изжиВяВане, което да доВеде до потискане на дишането или до силно забаВяне на сърдечните съкращения. ВследстВие на тези промени мозъчното кръВообращение за кратко се ВлошаВа с последВаща загуба на съзнание, а понякога и с гърч.
Драматичната Картина заблуждава
Поради спирането на дишането и загубата на съзнание афективно-респираторните пристъпи приличат на състояния, които застрашават живота. Родителите и близките на детето ги Възприемат особено драматично. Оби1кноВено те изпадат В паника и усилията им се насочВат да помогнат на детето да ВъзобноВи дишането си. Най-често се опитВат да бъркат В устата на рожбата си, за да "изВадят езика". Те си обясняВат причината за спирането на дишането със спадане на езика назад и запушВане на дихателните пътища. Често Краят на пристъпа съвпада с техните усилия, Което им създава грешното Впечатление, че те са помогнали за преустановяване на Пристъпа.
Какво трябва да се знае
С навършбането на 4 - 5-годишната Възраст пристъпите спонтанно изчезват. Вие, родителите, трябва не само да помните, че пристъпите не са опасни, а и да знаете добре по КаКъв механизъм настъпват. Необходимо е да запазите споКойствие и да реагирате правилно при пристъпа на своето дете. От особено значение е подходящият педагогически подход. Старайте се да намерите оптималния баланс между удовлетворяването и отказа на Желанията на детето. Поради страх от повторни афеКтивно-респираторни пристъпи няКои родители се стремят да задоволяват всяКо Желание и Каприз на детето си и по този начин утвърждават лоши черти в неговия хараКтер. Лечение с медикаменти на афективно-респираторните пристъпи не се налага. Само при много чести, и то протичащи с гърчове пристъпи е необходимо медикаментозно лечение. АфеКтивно-респираторните пристъпи нямат нищо общо с епилептичните пристъпи въпреКи наличието на известна прилива между тях, Като загубата на съзнание и гърчовете.
Доц,, д-р Мария Узуноба,.
детски невролог
Консултант кьм Държавната униберситетсКа
педиатрична болница -
София
И аз си задавам същия въпрос, но нещата стоят, както е описано в статията, която е предложила KSI.
В рамките на два месеца, моят син направи три афективно респираторни пристъпа/гърч/ - като последният беше преди три дни. Винаги след падане, удар в главата, изреваване и след това "захласване"... Първият пристъп беше за 20-30 секунди с посиняване. Вторият продължи около 5 мин. с обръщане на очите, спазми в крайниците, извиване на тялото. Третият - повече от 5 мин. нямаше обръщане на очи, нямаше спазми, не посиня, просто беше изпаднал в безсъзнание.
След редица консултации и ЕЕГ-та, лечение не се назначи, думите са успокоителни - израства се. Много е важно, че първо изревава и след това прави пристъпа - разликата между афективно респираторния пристъп и епилептичния. С таткото сме подготвени с ампули Диазепам - за извършване на манипулацията в дупето /което и направихме последния път/.
След първия бяхме много уплашени, но вече си мечтаем да протичат за 20-30 секунди. Минутите ни се струват часове... дни ....
Чета, че никой не е споделил за по продължителни пристъпи... Дано и да няма и да не се случва на никого...
Забравих да допълня, че вчера купихме каска за прохождане, но малкия не я търпи, пък и много запарява главата. За пет мунити стана вир вода.
В рамките на два месеца, моят син направи три афективно респираторни пристъпа/гърч/ - като последният беше преди три дни. Винаги след падане, удар в главата, изреваване и след това "захласване"... Първият пристъп беше за 20-30 секунди с посиняване. Вторият продължи около 5 мин. с обръщане на очите, спазми в крайниците, извиване на тялото. Третият - повече от 5 мин. нямаше обръщане на очи, нямаше спазми, не посиня, просто беше изпаднал в безсъзнание.
След редица консултации и ЕЕГ-та, лечение не се назначи, думите са успокоителни - израства се. Много е важно, че първо изревава и след това прави пристъпа - разликата между афективно респираторния пристъп и епилептичния. С таткото сме подготвени с ампули Диазепам - за извършване на манипулацията в дупето /което и направихме последния път/.
След първия бяхме много уплашени, но вече си мечтаем да протичат за 20-30 секунди. Минутите ни се струват часове... дни ....
Чета, че никой не е споделил за по продължителни пристъпи... Дано и да няма и да не се случва на никого...
Забравих да допълня, че вчера купихме каска за прохождане, но малкия не я търпи, пък и много запарява главата. За пет мунити стана вир вода.
Ние имаме известен опит. Племенницата се захласваше. 2 пъти губи съзнание и сестра ми й прави изкуствено дишане. Изчели сме информацията по въпроса и сме наясно че ще продиша, но гледката е толкова страшна, че някак не може да стоиш безучастен. Сега е на 5 годинки и вече няма такива пристъпи. Казват, че при силна, ама много силна болка или уплах може пак да се случи, но след 5-тата годинка се израства този проблем.
Синът ми също се захласва почти винаги когато заплаче от болка или страх. Не е губил съзнание до сега и се надявам да не ни се случва.
Синът ми също се захласва почти винаги когато заплаче от болка или страх. Не е губил съзнание до сега и се надявам да не ни се случва.
И аз си задавам същия въпрос - докога?! Дъщеря ми е на три години и все още го прави. Досега се е случвало четири пъти. Последния път - преди месец. Пристъпите и траят секунди, но за нас изглеждат часове. И ние получихме успокоението от лекарите, че се израства и толкова.
Дано при всички дечица отмине бързо този неприятен момент!
KSI , благодаря за статията!
Дано при всички дечица отмине бързо този неприятен момент!
KSI , благодаря за статията!
Благодаря на KSI за статията
Joyka, направо ме плашиш със разказите си - дано не се повтарят толкова тежки пристъпи при вас
Joyka, направо ме плашиш със разказите си - дано не се повтарят толкова тежки пристъпи при вас
Ние имаме известен опит. Племенницата се захласваше. 2 пъти губи съзнание и сестра ми й прави изкуствено дишане. Изчели сме информацията по въпроса и сме наясно че ще продиша, но гледката е толкова страшна, че някак не може да стоиш безучастен. Сега е на 5 годинки и вече няма такива пристъпи. Казват, че при силна, ама много силна болка или уплах може пак да се случи, но след 5-тата годинка се израства този проблем.
Синът ми също се захласва почти винаги когато заплаче от болка или страх. Не е губил съзнание до сега и се надявам да не ни се случва.
Синът ми също се захласва почти винаги когато заплаче от болка или страх. Не е губил съзнание до сега и се надявам да не ни се случва.
Точно така, гледката е много страшна, чувството е неописуемо, крайничите ми изтръпнаха....
И ние така, за да не стоим безучастни - правихме изкуствено дишане. После ни казаха, че не трябвало - само се удължавал пристъпа.
